Камъни в жлъчката

Прочетох списъка, ами не е дадено най-важното
Забрави пърженото и запръжките при готвене. Забрави и динята ( поне при мен довеждаше веднага до кризи)

Тази тема май доста я коментирахме по едно време... 
Всичко е много лично и зависи от организма ти.
В първият месец след операцията не яж раздуващи храни - заради раната, а след това на принципа проба-грешка. Аз започнах да се храня нормално около 3 седмици след операцията - не се ограничавам от нищо и нямам оплаквания. Други момичета се оплакваха от болки и други проблеми след консумация на определени храни. Но съвсем отговорно мога да кажа, че всички лекари, до които се допитах дали има нужда от диета след операцията ми отговориха - след първия месец - не.
Успех!

Благодаря на всички за отговора на Joana77,Titian,Донесени от вихъра,.И аз се рових в Интернет и ми стана ясно какво да се яде след първия месец, но сега -само дни след операцията мисля че е Наважо да знаем с какво и как да се захранваме.Очаквах да ми се даде някаква листовка при изписването, едно е да ти кажат набързо за леките храни...а друго си е да си имаш едни указания какво да правиш .
Аз бях доста време на режима на Дюкян и съм свикнала да ям режим ни храни, а и жлъчката не ми позволяваше да имам богатия избор на продукти.Сега  обаче ми липсват овесените трици които си ги ядях на кавичка с прясно млеко.Бялото пилешко месо сега го пюрирам и искам да ви попитам през целия ли първи месец трябва да постъпвам така с месото което естествено ще бъде пиле или риба.Та, ако някой може да ме посъветва ще бъда благодарна!

Tinakat ,определено мисля, че не е нужно да се пасира месото.Аз още на първият ден след операцията си хапвах пилешка супа с парченца месо. И общо взето се храних нормално, като не ядях например бобови храни, които надуват стомаха, пържено, кафе и шоколад.Това е основното, не се сещам за друго засега.

И аз не мисля, че нещо трябва да пасираш или пюрираш... 

Само първите 7 дена хапвах пасирано,след това нормална храна без забранените храни.

Момичета, като се прибера вкъщи ще имам време да изчета всичко.

миналата седмица ми откриха камък в жлъчката и съм много притеснена.
засега мнението на двамата лекари, при които ходих е да изчакам 2 месеца, после пак на преглед.

но мисля, че по-скоро го казаха за мое успокоение, умирах от страх при мисълта за пълна упойка и операция.    

Моля, пишете ми при кои лекари гастроентеролози в Пловдив, сте ходили, нужна ми е допълнителна консултация.  

Също да попитам, премахването на жлъчката отразява ли се на останалите органи, може ли след това човек да е здрав и да води пълноценен живот. има ли негативни последници за здравето и самочувствието ?

Здравейте! От 3-4 месеца усилено чета по въпроса на камъните в жлъчката.... и днес след поредната криза...... стигнах до 73 страница във вашия форум и реших,че е време и аз да напиша нещо. Проблеми имам от около година и половина (в началото едни умници от бърза помощ ми казаха,че имам гастрит и да не ям пържено -щяло да мине - да ама не.) Положението се влошава с всеки изминал ден. В началото имах една голама криза - силни,непоносими болки ..... тогава беше предизвикана от по-мазна храна ...... след 2 седмици се повтори (не храната беше проблема) ........ след още 1 седмица - три поредни вечери ...... и навръх Коледа цъфнах в кабинета на гастроентеролога (казвам името защата съм доволна - д-р Светлана Влаева -Варна) и се оказа,че имам "множество конкременти в жлъчния мехур, най-големия е 13мм" ......... множеството (при 2 преглед се оказа над 10 - клони към безкрайност  ). Препоръча ми операция. Поради 2 причини не я направих веднага ........... 1) всички покрай мен почнаха,ама то това си е важен орган бла бла и 2) работата ми е такава,че в момента наистина немога да отсътсвам. Резултата - диета (почти всичко забранено-ясно вие- това само по себе си създава стрес на човек който работи по 10 часа на ден и няма време да яде 5 пъти междувременно) и кризи,кризи,кризи, кризиииииииииииииииии  Решението го взех - Операция! До 2 месеца ще я направя- за добро или за зло. Това със зехтина,чайовете и прочее може да върши работа ,ако имате 1-2 камъка, но не мисля,че в моя случай би имало ефект. Важно е човек да си следи здравето ПРОФИЛАКТИЧНО ......... но аз очевидно не съумях ....... май кризата ми е замъглила мозака и ми се губи нишката на мисълта вече  Та решението е взето. Въпросът ми е...... има ли някой,който да се е оперирал скоро (във Варна), за да препоръча лекар. Освен това, колко се доплаща за консумативите по безкръвния метод? Пак ще пиша. Поздрави на всички успешно излекували се и на тези, който все още се колебаят за операция (знайте,че всичко е риск, но понякога оправдан). До скоро 

Хайде и аз да се включа.Имам прегънат жлъчен мехур,но нямам камъни- поне допреди година когато ходих на ехограф.Първата криза я направих преди около 3г,дъщеря ми беше на 7м.Кризата беше слаба и не й обърнах внимание.След втората ми бременност обаче,кризите станаха по-чести и по-силни и така началото на миналата година тръгнах по лекари.След ехографа се разбра,че нямам камъни и ми казаха просто да спазвам диета и да пия чай Холопам.За операция не споменаха.Аз по-принцип мазно и пържено не ям,но  и диета не спазвам кой знае каква,а от кафенце и шоколад не се отказвам.Кризите ми са веднъж на 3-4 месеца и не са нетърпими,но не мога да спя.Когато имам повече време ще изчета цялата тема.Исках да попитам - Имате ли впечатление от този чай,добре ли действа?И по време на криза какво обезболяващо мога да пия?Бяха ми предписали дуспаталин,после папаверин,но май нямат особен ефект
Благодаря 

Ако има кризи би трябвало да има песъчинки или камъни. Да не би да имаш друг стомашен проблем? Пробвай с но-шпа.

Нямам камъчета,просто каналът на жлъчката е прегънат и пречи на нормалното й оттичане.Обясниха ми,че това е нарушение във функцията й.Но-шпа съм пила за болезнен мензис ,но нямаше никакъв резултат.Снощи папаверинът ме отпусна,но чак след 2 часа.Мерси за отговора

Метеора-Аз съм от Варна и се оперирах на 24 февруари в "Света Марина."След една жестока криза, престой в същата болницата и препоръката на всички лекари планирах операцията при др Колев в първа хирургия на болницата в оделението на доц.Игнатов.По време на лапароскопията се оказало че имам много сраствания и е било трудно да се работи чрез "трите дупки", но хирурга и се е трудил над мен почти три часа и не ме е срязал, за която съм благодарна на Бог и на него!Казват че в "Света Марина" всички са много добри, нали това е Университетска болница все пак!Аз съм много доволна че попаднах на подходящото място.Може би и в другите болници хирургията им е добра, но за тази определено чувах само хубави неща!
Тези операции са рутинни и се стои в болницата само два-три дена!Нищо не струва, плаща се само за престоя ти в болницата който е 4.80лв  на ден.
Сега се възстановявам добре.Дай Боже да върви все така!
Като има много кризи не бива да се бави операцията-безмислено е!Аз за себи си реших, че няма да живея в постоянен страх и все да се озъртам дали се намирам близо до болница ако ме хване кризата!Сега се интересувам вече от новия си режим на хранене с който трябва да се съобразявам.
Успех!

    И аз се оперирах в Св.Марина Варна...Лапароскопски метод,направи ми я д-р Драгнев.Днес излязох от болницата и все още се чувствам подута и имам леко гадене.Не знам долколко са специалисти ,но като цяло след като те резнат никой не влиза да те види дали си жив.Само хирурга ,който ме оперира минаваше един път дневно и искаше да ме пуска още на следващия ден след операцията (аз не можех даже да се завъртя в леглото).Сега е момента да кажа ,че отидох за прием в хирургията след уговорка с проф.Темелков три дни лежах без никой да взезе в стаята .Направиха ми клизма предупредиха ме гладна и жадна и минути преди да вляза за операция дойде завеждащия и ми каза ,че Темелков казал,че имал работа и да ме оперира, който иска.След като излязох от упойка пратих мъжа ми да пита кой е хирург ме е оперирал и разбрахме ,че е този д-р Драгнев ,който еинствен влизаше да види има ли някой в тази стая все пак.Може би така стана по-добре ,личи че момчето е много наясно с нещата,а Темелков явно искаше пари,но дори и така да беше можеше по веднъж да влезе в стята...та да се уговорим щом трябва...Та относно лапароскопко махане на жлъчка добри са д-р Щерев,д-р Кирязов(с над 300 такива) и естесвено....д-р ДРАГНЕВ.Искам да кажа на всички ,който се тръшкат често с кризи,че няма смисъл да чакат,по-добре никога няма да стане.Махайте я!А относно диетата пази се една седмица колко да се захраниш след изпрзването на стомаха и после не се спазва никаква диета!Кураж на всики взели решение за операция!

Здравейте момичета!

Аз съм 62-годишен мъж и днес се регистрирах във Вашия форум само, за да Ви благодаря за споделения личен опит, който ми даде кураж да отида на операция. Реших, че няма да е честно, да не отвърна със същото.

По реда на нещата:

Камъни имам от 15 години, установени ехографски при преглед по друг повод. Почти 10 години не съм имал болки, по-късно слаби, но през последните 5 месеца - все по-чести и усилващи се. Извадените вече камъни са: два по 20 мм, един 10 мм и много други по 5-6 мм.

Операцията (лапароскопска) направи Проф. Д–р Тома Пожарлиев в УМБАЛ "Света Анна" (бившата Окръжна болница) в София с анестезиолог Д-р Петър Марков. Невероятно високопрофесионален за нашите условия екип - имам предвид и другите участници - сестри, санитари. От организацията, хигиената и качеството на работата в болницата също съм с отлични впечатления, не само по отношение на мен, но и като наблюдавах другите болни.
  
Лечението след операцията включваше: система в ръката с две дози медикамент с много дълго наименование (не го запомних), няколко мускулни инжекции Buscolysin и една смяна на превръзката на другата сутрин. Температура 37 градуса имах на 2-я и 3-я ден.
Предложиха ми избор: да ме изпишат на другия ден (по-малко от 20 часа след операцията) или на втория ден. Предпочетох втория ден, все пак не съм млад, но още същия ден се пробвах пеша по стълбището - 3 етажа нагоре (надолу с асансьор).

По време на операцията не съм усетил нищо. След събуждането не съм имал никакви неприятни усещания от упойката. От операцията до сега не съм изпитал някаква силна болка, с изключение, ако се закашлям и затова внимавам да не ми се налага. За първи път след операцията станах след 3.5 часа и още много пъти през следващото денонощие.
След като се прибрах от операцията (след 48 часа) вече можех да пиша на компютър и да се движа доста свободно.

Проста храна (попара, обикновени бисквити) ми разрешиха в деня на изписването. По собствена инициатива не бях се хранил две денонощия преди операцията (само чайове), за да ми е празен корема. Събраха ми се общо 4 денонощия без твърда храна, което се оказа много правилна стъпка. Днес ми беше 5-ят ден след операцията. Сега се храня с прости бисквити, натурални сокове, банани, ябълки, портокали, бадеми, кешу и вече един печен котлет, без мазнини.

Хубавите неща, които казвам горе идват не само от действително добрите ми впечатления, но и от сравнение с доста горчив опит по друг повод отпреди години в ИСУЛ, където препатих грешна диагноза, немарлива операция и строителен ремонт в хирургичното отделение.

Проф. Д–р Тома Пожарлиев открих по препоръка на мой съсед. Кабинетът му е на ул. Солунска 42 (срещу бялата църква) - има го в Google. Той е въвел лапароскопските операции в България и няколко други държави. Работи с екип от много точни хора. Господ здраве да им дава! Наистина спасяват.

Препатил, честито! Пожелавам ти никакви здравни проблеми да не те притесняват повече!