- Публикувана: 6 апр. 2020, 18:18 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2020, 16:48 ч.
Д-р Симидчиев отговаря на въпроси на потребителите на BG-Mamma за COVID-19
Миролюба Бенатова:
Тоест вирусът е тежко наказание за тази икономическа логика.
Доктор Симидчиев:
Точно така е. Абсолютно. Вирусът ще промени много неща, включително и нещото, наречено обществено здраве. Аз съм твърд защитник на нещото, наречено профилактика. На практика НЗОК допреди епидемията отделяше около 3% от ресурса си за профилактика и около 60% за болнично лечение. Това значи, че ние всъщност не влагаме там, където може да предотвратяваме заболявания, а влагаме там, където лекуваме заболявания. Но това, пак казвам, е резултат на това, че здравеопазването е повече като... Работи в кризисни условия, а не работи като една система за поддържане на общественото здраве. Ако то работи като система за поддържане на общественото здраве, ресурсът ще бъде насочен там, където максимално много да се потиска възможността за късни усложнения.
Тоест вирусът е тежко наказание за тази икономическа логика.
Доктор Симидчиев:
Точно така е. Абсолютно. Вирусът ще промени много неща, включително и нещото, наречено обществено здраве. Аз съм твърд защитник на нещото, наречено профилактика. На практика НЗОК допреди епидемията отделяше около 3% от ресурса си за профилактика и около 60% за болнично лечение. Това значи, че ние всъщност не влагаме там, където може да предотвратяваме заболявания, а влагаме там, където лекуваме заболявания. Но това, пак казвам, е резултат на това, че здравеопазването е повече като... Работи в кризисни условия, а не работи като една система за поддържане на общественото здраве. Ако то работи като система за поддържане на общественото здраве, ресурсът ще бъде насочен там, където максимално много да се потиска възможността за късни усложнения.
Миролюба Бенатова:
Тази логика, която Вие преди малко казахте... Тя звучи като „тези болни са ни прекалено скъпи, за да ги спасяваме“.
Доктор Симидчиев:
Вижте, здравеопазването, пак ще повторя, е ресурс на икономиката. Здравеопазването е функция на икономиката. Когато не се отделя достатъчно ресурс, а в България от много малкото ресурс, който така или иначе имаме, защото ние като икономика не сме цветущи... От този ресурс, който и без това е малко като ресурс за икономиката, се отделя относително малък процент за здравеопазване. Публичният ресурс, който се отделя, мисля, че беше под 6%. Германия отделя 11 – 12%.
Тази логика, която Вие преди малко казахте... Тя звучи като „тези болни са ни прекалено скъпи, за да ги спасяваме“.
Доктор Симидчиев:
Вижте, здравеопазването, пак ще повторя, е ресурс на икономиката. Здравеопазването е функция на икономиката. Когато не се отделя достатъчно ресурс, а в България от много малкото ресурс, който така или иначе имаме, защото ние като икономика не сме цветущи... От този ресурс, който и без това е малко като ресурс за икономиката, се отделя относително малък процент за здравеопазване. Публичният ресурс, който се отделя, мисля, че беше под 6%. Германия отделя 11 – 12%.
Миролюба Бенатова:
Вие какво мислите за шведския модел, който изглежда доста либерален в момента и малко се говори за него?
Доктор Симидчиев:
В шведския модел, това, на което се разчита, е общественото съзнание. Там казваш на хората: „Хора, дистанцирайте се социално и правете така, щото да няма шанс да се заразите“ и те реално го правят. За какво да въвеждаш някакви крути мерки, при положение че хората го правят? При нас първоначално се въведоха едни мерки, видя се, че те въобще не работят, вие като журналисти имахте възможността да го отразите. Въведоха се по-сериозни мерки и пак никой не ги спазва. Големият проблем според мен е с доверието, с това дали вярваме на това, че когато се каже нещо, то наистина е това, което е. Защото, когато ние нямаме доверие, се получава този момент: „Абе, ти ли ще ми кажеш?“. Защото не вярваш.
Вие какво мислите за шведския модел, който изглежда доста либерален в момента и малко се говори за него?
Доктор Симидчиев:
В шведския модел, това, на което се разчита, е общественото съзнание. Там казваш на хората: „Хора, дистанцирайте се социално и правете така, щото да няма шанс да се заразите“ и те реално го правят. За какво да въвеждаш някакви крути мерки, при положение че хората го правят? При нас първоначално се въведоха едни мерки, видя се, че те въобще не работят, вие като журналисти имахте възможността да го отразите. Въведоха се по-сериозни мерки и пак никой не ги спазва. Големият проблем според мен е с доверието, с това дали вярваме на това, че когато се каже нещо, то наистина е това, което е. Защото, когато ние нямаме доверие, се получава този момент: „Абе, ти ли ще ми кажеш?“. Защото не вярваш.
Миролюба Бенатова:
Да, обаче тук има следното нещо. Швеция и Финландия, те са една до друга. Във Финландия има много по-сериозни мерки, отколкото в Швеция, така че не знам дали е въпрос точно на народопсихология, а на подход.
Доктор Симидчиев:
Ще трябва да говорим със социолози в малко по-задълбочен разговор и освен това ще е добре да говорим постфактум, защото дали е либерален подходът, или малко по-затегнати мерки, в края на краищата, след като премине този период, ще се види кои са били прави и кои не са.
Да, обаче тук има следното нещо. Швеция и Финландия, те са една до друга. Във Финландия има много по-сериозни мерки, отколкото в Швеция, така че не знам дали е въпрос точно на народопсихология, а на подход.
Доктор Симидчиев:
Ще трябва да говорим със социолози в малко по-задълбочен разговор и освен това ще е добре да говорим постфактум, защото дали е либерален подходът, или малко по-затегнати мерки, в края на краищата, след като премине този период, ще се види кои са били прави и кои не са.
Миролюба Бенатова:
Каква е разликата между бронхопневмонията, която е по принцип, и тази, която се предизвиква от COVID-19?
Доктор Симидчиев:
Да, първо, със сигурност пневмониите при COVID-19 не са едни и същи винаги, защото има вариант, в който COVID-19 отваря вратата и след това се настанява вътре в белия дроб като някакъв друг вид инфекция, като бактериална инфекция например. Това е единият вариант на заболяване на белия дроб. И това е по-лекият вариант. Защото ние сме свикнали да лекуваме бактериалните пневмонии с антибиотици. По-тежкият вариант на това, което наричаме пневмония, всъщност граничи с нещото, наречено остър респираторен дистрес синдром. Там навлизането на вируса и размножаването му в дихателната система води до това, че имунната система на нашето тяло атакува заразените клетки, по същество атакувайки белия ни дроб, и белият дроб престава да работи, не защото е заразен с бактерии, а защото нашият имунен статус реагира срещу вируса в нашата дихателна система и се получават поражения, които са много тежки, в резултат на което много голям процент от тези тежки поражения стават несъвместими с живота.
Каква е разликата между бронхопневмонията, която е по принцип, и тази, която се предизвиква от COVID-19?
Доктор Симидчиев:
Да, първо, със сигурност пневмониите при COVID-19 не са едни и същи винаги, защото има вариант, в който COVID-19 отваря вратата и след това се настанява вътре в белия дроб като някакъв друг вид инфекция, като бактериална инфекция например. Това е единият вариант на заболяване на белия дроб. И това е по-лекият вариант. Защото ние сме свикнали да лекуваме бактериалните пневмонии с антибиотици. По-тежкият вариант на това, което наричаме пневмония, всъщност граничи с нещото, наречено остър респираторен дистрес синдром. Там навлизането на вируса и размножаването му в дихателната система води до това, че имунната система на нашето тяло атакува заразените клетки, по същество атакувайки белия ни дроб, и белият дроб престава да работи, не защото е заразен с бактерии, а защото нашият имунен статус реагира срещу вируса в нашата дихателна система и се получават поражения, които са много тежки, в резултат на което много голям процент от тези тежки поражения стават несъвместими с живота.
Миролюба Бенатова:
А има ли вече информация дали имунитетът на преболедувалите е траен?
Доктор Симидчиев:
Имаме надежда, информация нямаме, защото ние сме едва на 4 месеца от началото на тази епидемия. Можехме да имаме такава информация след една година. Това, което знаем, е, че част от преболедувалите, доста голяма част от тях, развиват имуноглобулин G антитела. И това, което е разумно да се помисли, е може ли да се използват тези хора, които вече са преболедували, за да използваме техните антитела, за да лекуваме част от хората, които в момента са болни. Има такива съобщения в научните среди, че това би могло да стане, но е въпрос и на организация. Не само въпрос на идея, но и на организация как да стане това, тъй като, за да получим достатъчно биопродукт от преболедувалите, трябва да имаме система, която да може да осигури надеждното събиране, безопасното събиране на такава плазма и тя да може да бъде прелята на хората, които са наистина много тежки, защото не става въпрос за леките случаи. Става въпрос за тежките случаи.
А има ли вече информация дали имунитетът на преболедувалите е траен?
Доктор Симидчиев:
Имаме надежда, информация нямаме, защото ние сме едва на 4 месеца от началото на тази епидемия. Можехме да имаме такава информация след една година. Това, което знаем, е, че част от преболедувалите, доста голяма част от тях, развиват имуноглобулин G антитела. И това, което е разумно да се помисли, е може ли да се използват тези хора, които вече са преболедували, за да използваме техните антитела, за да лекуваме част от хората, които в момента са болни. Има такива съобщения в научните среди, че това би могло да стане, но е въпрос и на организация. Не само въпрос на идея, но и на организация как да стане това, тъй като, за да получим достатъчно биопродукт от преболедувалите, трябва да имаме система, която да може да осигури надеждното събиране, безопасното събиране на такава плазма и тя да може да бъде прелята на хората, които са наистина много тежки, защото не става въпрос за леките случаи. Става въпрос за тежките случаи.
Миролюба Бенатова:
Имаше такъв въпрос от потребители на BG-Mamma: дали можем да се заразим през биологични продукти, например през преливане на кръв.
Доктор Симидчиев:
Не. Казвам „не“ в 99,9% от случаите, защото този вирус не съществува обикновено в кръвта, тоест нямаме т.нар. септична фаза, освен при много тежки случаи, когато не се взима кръв. При повечето хора той се локализира, тоест той е на място в дихателната система, така че биологичните продукти не могат да доведат до заразяване.
Имаше такъв въпрос от потребители на BG-Mamma: дали можем да се заразим през биологични продукти, например през преливане на кръв.
Доктор Симидчиев:
Не. Казвам „не“ в 99,9% от случаите, защото този вирус не съществува обикновено в кръвта, тоест нямаме т.нар. септична фаза, освен при много тежки случаи, когато не се взима кръв. При повечето хора той се локализира, тоест той е на място в дихателната система, така че биологичните продукти не могат да доведат до заразяване.
Миролюба Бенатова:
А какви са трайните последици за човешкия организъм, ако преболедува COVID-19, но е минал през тежко заболяване?
Доктор Симидчиев:
При тежкото заболяване не може да се каже дали вирусът, или медицинските мерки, които са прилагани, са причината да се получат част от усложненията. Когато един човек бива поставен на апарат за механична вентилация, това е доста драстично въздействие, за да можем да запазим живота. Там се налага функциите на белия дроб да се водят от машина, тази машина трябва да прилага усилия, надвишаващи нормалните усилия за дишане, така че част от тези поражения се получават в желанието ни да спасим човешкия живот. А самият вирус при 80% от случаите предизвиква същите нарушения като обикновената настинка. Нищо съществено. Но в тези, които са по-тежките случаи, тези, които преболедуват по-тежко, могат да се получат т.нар. белодробна фиброза, може да се получат други нарушения в белия дроб, но те са относително редки и са обикновено при хора, които са от рисковите групи, т.е. при хора, които са с предхождащи сърдечносъдови, белодробни, диабет и са с по-напреднала възраст.
А какви са трайните последици за човешкия организъм, ако преболедува COVID-19, но е минал през тежко заболяване?
Доктор Симидчиев:
При тежкото заболяване не може да се каже дали вирусът, или медицинските мерки, които са прилагани, са причината да се получат част от усложненията. Когато един човек бива поставен на апарат за механична вентилация, това е доста драстично въздействие, за да можем да запазим живота. Там се налага функциите на белия дроб да се водят от машина, тази машина трябва да прилага усилия, надвишаващи нормалните усилия за дишане, така че част от тези поражения се получават в желанието ни да спасим човешкия живот. А самият вирус при 80% от случаите предизвиква същите нарушения като обикновената настинка. Нищо съществено. Но в тези, които са по-тежките случаи, тези, които преболедуват по-тежко, могат да се получат т.нар. белодробна фиброза, може да се получат други нарушения в белия дроб, но те са относително редки и са обикновено при хора, които са от рисковите групи, т.е. при хора, които са с предхождащи сърдечносъдови, белодробни, диабет и са с по-напреднала възраст.
Миролюба Бенатова:
Каква е гаранцията, че няма да има отново завъртане на заразата след като приключи извънредното положение.
Доктор Симидчиев:
Ами гаранция за нищо не може да има. Това, което можем да правим, е да работим с разума си срещу гените на вируса, защото гените на вируса имат една-единствена задача. Фокусът на вируса е: „Аз трябва да заразявам“. Точка. Нищо друго. Той не се интересува от времето, не се интересува от Слънцето, знае само, че трябва да заразява. И единствено нашето поведение и разум може да противодейства на това.
Каква е гаранцията, че няма да има отново завъртане на заразата след като приключи извънредното положение.
Доктор Симидчиев:
Ами гаранция за нищо не може да има. Това, което можем да правим, е да работим с разума си срещу гените на вируса, защото гените на вируса имат една-единствена задача. Фокусът на вируса е: „Аз трябва да заразявам“. Точка. Нищо друго. Той не се интересува от времето, не се интересува от Слънцето, знае само, че трябва да заразява. И единствено нашето поведение и разум може да противодейства на това.
Миролюба Бенатова:
Тъй като полицаите са една представителна извадка - мислите ли, че резултатите от тестването им ще покаже дали имаме развит относителен имунитет като общество, или обратното, че още не сме влезли в заболяването?
Доктор Симидчиев:
Ами, това беше хипотезата, с която предложихме да направим това проучване, така че, надявам се, поне малко от малко да допринасяме отговора на точно този въпрос, тъй като извадката е на хора, които контактуват широко с широки кръгове от обществото и същевременно е насочена към това да изследваме какво е нивото на имунитета.
Миролюба Бенатова:
И в този смисъл, какви са вашите предположения?
Доктор Симидчиев:
Рано е да направя предположения - така или иначе това, което предполагам като човек, който разсъждава логично, все още сме твърде рано в епидемията и затова по-вероятно ще открием относително малко хора, които са се срещали с нея. Надявам се да сме повече срещналите се с нея. Но това какво ще бъде... Между моите надежди и реалността - ще видим каква е разликата.
Тъй като полицаите са една представителна извадка - мислите ли, че резултатите от тестването им ще покаже дали имаме развит относителен имунитет като общество, или обратното, че още не сме влезли в заболяването?
Доктор Симидчиев:
Ами, това беше хипотезата, с която предложихме да направим това проучване, така че, надявам се, поне малко от малко да допринасяме отговора на точно този въпрос, тъй като извадката е на хора, които контактуват широко с широки кръгове от обществото и същевременно е насочена към това да изследваме какво е нивото на имунитета.
Миролюба Бенатова:
И в този смисъл, какви са вашите предположения?
Доктор Симидчиев:
Рано е да направя предположения - така или иначе това, което предполагам като човек, който разсъждава логично, все още сме твърде рано в епидемията и затова по-вероятно ще открием относително малко хора, които са се срещали с нея. Надявам се да сме повече срещналите се с нея. Но това какво ще бъде... Между моите надежди и реалността - ще видим каква е разликата.
Миролюба Бенатова:
А кога се развива проява на болестта, след като сме се заразили? До две седмици, до пет дни, чуха се различни срокове и защо се налага именно 2 седмици, после се чу 28 дни… Може ли малко в тази част да ми поясните?
Доктор Симидчиев:
Да, много, много важен въпрос, изключително важен въпрос, защото има няколко неща, които трябва да са ясни на хората. Първото, което е ясно, е, че човек, за да се зарази, трябва вирус да влезе в дихателната му система. От този момент той се заразява, но това, което по-нататък се случва, може да поеме един от няколко пътя. Единият възможен път е вирусът влиза и започва да си съществува мирно с нашата лигавица в носа и в горните дихателни пътища и човек не развива клинично заболяване, той става здрав вирусоносител и това може да продължи доста дълго време, от порядъка на 3 – 4 седмици. Т.е. може доста продължително време, около месец, той да е вирусоносител, без да проявява заболяване. Това се нарича асимптомно протичане, или безсимптомно протичане.
Миролюба Бенатова:
Заразни ли са тези хора?
Доктор Симидчиев:
Да, ако имаме вирус в дихателните си пътища, при кихане, при кашляне този вирус може да излезе навън и да зарази други хора.
Миролюба Бенатова:
А ако не кашлят и не кихат?
Доктор Симидчиев:
Ако не кашлят и не кихат, но само говорят или пеят – по същия начин. Говоренето, пеенето също извежда въздуха като струя навън и с този въздух могат отделни вирусни частици да излязат навън. Така че, при всички положения, асимптомно протичащите могат да бъдат хора, които да разпространяват вируса. Второто нещо е от момента на заразяването до момента на развиване на симптоми. Симптомите се развиват тогава, когато нашият имунитет започва да се опитва да ограничи вируса и да го извади от нашия организъм. Този период, от началото на заразяване до развитието на симптоми, се нарича инкубационен период. И обикновено, както при това заболяване, така и при много други заболявания, за карантина говорим при такива хора, при които очакваме да се развие такова заболяване и затова казваме карантина, която на италиански коренът идва от 14, т.е. това обикновено е 2 седмици. А има случаи, при които от хора, които вече са минали през системата, през здравната система в Китай и в други държави, виждаме, че този период от 2 седмици може да бъде и малко по-дълъг. Т.е. може да бъде до 21, а в някои случаи до 28 дни, преди да развием клинични симптоми. Т.е. този период, това е една от причините този вирус да е толкова неприятен, защото дълъг, безсимптомен период оставя тези хора извън обхвата на здравната система. Те изглеждат здрави, безсимптомни са и същевременно започва войната в техните дихателни пътища, поради което те могат също да изведат с кихане, кашляне, говорене, пеене могат да изведат навън този вирус в околната среда.
*Думата "карантина" означава 40. (бел.ред)
А кога се развива проява на болестта, след като сме се заразили? До две седмици, до пет дни, чуха се различни срокове и защо се налага именно 2 седмици, после се чу 28 дни… Може ли малко в тази част да ми поясните?
Доктор Симидчиев:
Да, много, много важен въпрос, изключително важен въпрос, защото има няколко неща, които трябва да са ясни на хората. Първото, което е ясно, е, че човек, за да се зарази, трябва вирус да влезе в дихателната му система. От този момент той се заразява, но това, което по-нататък се случва, може да поеме един от няколко пътя. Единият възможен път е вирусът влиза и започва да си съществува мирно с нашата лигавица в носа и в горните дихателни пътища и човек не развива клинично заболяване, той става здрав вирусоносител и това може да продължи доста дълго време, от порядъка на 3 – 4 седмици. Т.е. може доста продължително време, около месец, той да е вирусоносител, без да проявява заболяване. Това се нарича асимптомно протичане, или безсимптомно протичане.
Миролюба Бенатова:
Заразни ли са тези хора?
Доктор Симидчиев:
Да, ако имаме вирус в дихателните си пътища, при кихане, при кашляне този вирус може да излезе навън и да зарази други хора.
Миролюба Бенатова:
А ако не кашлят и не кихат?
Доктор Симидчиев:
Ако не кашлят и не кихат, но само говорят или пеят – по същия начин. Говоренето, пеенето също извежда въздуха като струя навън и с този въздух могат отделни вирусни частици да излязат навън. Така че, при всички положения, асимптомно протичащите могат да бъдат хора, които да разпространяват вируса. Второто нещо е от момента на заразяването до момента на развиване на симптоми. Симптомите се развиват тогава, когато нашият имунитет започва да се опитва да ограничи вируса и да го извади от нашия организъм. Този период, от началото на заразяване до развитието на симптоми, се нарича инкубационен период. И обикновено, както при това заболяване, така и при много други заболявания, за карантина говорим при такива хора, при които очакваме да се развие такова заболяване и затова казваме карантина, която на италиански коренът идва от 14, т.е. това обикновено е 2 седмици. А има случаи, при които от хора, които вече са минали през системата, през здравната система в Китай и в други държави, виждаме, че този период от 2 седмици може да бъде и малко по-дълъг. Т.е. може да бъде до 21, а в някои случаи до 28 дни, преди да развием клинични симптоми. Т.е. този период, това е една от причините този вирус да е толкова неприятен, защото дълъг, безсимптомен период оставя тези хора извън обхвата на здравната система. Те изглеждат здрави, безсимптомни са и същевременно започва войната в техните дихателни пътища, поради което те могат също да изведат с кихане, кашляне, говорене, пеене могат да изведат навън този вирус в околната среда.
*Думата "карантина" означава 40. (бел.ред)
Миролюба Бенатова:
Масовото тестване на хората няма ли да помогне именно тази латентна, огромна група да излезе на повърхността?
Доктор Симидчиев:
Масовото тестване с какво обаче? Ако ние тестваме за вируса, тя ще излезе на повърхността, но ако тестваме за антителата, трябва да изчакаме между 7 и 10 дни, за да може нашият имунитет да започне да въздейства върху вируса, и тогава, след 7 до 10 дена, ще се повишат първо имуноглобулин М, а след това имуноглобулин G.
Миролюба Бенатова:
Тоест е въпрос за ресурси отново? Ако имаше достатъчно PCR тестове, консумативи за тях и машини, които да ги обработват, и лаборанти, които да умеят да работят това, това щеше да бъде най-логичният подход, така ли?.
Доктор Симидчиев:
Точно така. Защото във вкарването на една пробичка в носа, взима секрет от носа и този секрет, пъхайки го в апарат за PCR, може да покаже имаме ли вируси в горните дихателни пътища.
Миролюба Бенатова:
Тоест става въпрос за пари?
Доктор Симидчиев:
Ами не само за пари, защото сега дори и да искаме, няма възможност да се намерят такива тестове. Освен това инвестицията за такива тестове е понякога толкова голяма, че трябва да се отнемат средства от други мерки, които също трябва да бъдат направени – инвестиране в апаратура за обдишване и подобни неща, т.е. пак говорим за ресурс, който трябва да бъде преразпределен на местата, където ще свърши най-много работа. Не е въпрос за липса на пари по принцип.
Масовото тестване на хората няма ли да помогне именно тази латентна, огромна група да излезе на повърхността?
Доктор Симидчиев:
Масовото тестване с какво обаче? Ако ние тестваме за вируса, тя ще излезе на повърхността, но ако тестваме за антителата, трябва да изчакаме между 7 и 10 дни, за да може нашият имунитет да започне да въздейства върху вируса, и тогава, след 7 до 10 дена, ще се повишат първо имуноглобулин М, а след това имуноглобулин G.
Миролюба Бенатова:
Тоест е въпрос за ресурси отново? Ако имаше достатъчно PCR тестове, консумативи за тях и машини, които да ги обработват, и лаборанти, които да умеят да работят това, това щеше да бъде най-логичният подход, така ли?.
Доктор Симидчиев:
Точно така. Защото във вкарването на една пробичка в носа, взима секрет от носа и този секрет, пъхайки го в апарат за PCR, може да покаже имаме ли вируси в горните дихателни пътища.
Миролюба Бенатова:
Тоест става въпрос за пари?
Доктор Симидчиев:
Ами не само за пари, защото сега дори и да искаме, няма възможност да се намерят такива тестове. Освен това инвестицията за такива тестове е понякога толкова голяма, че трябва да се отнемат средства от други мерки, които също трябва да бъдат направени – инвестиране в апаратура за обдишване и подобни неща, т.е. пак говорим за ресурс, който трябва да бъде преразпределен на местата, където ще свърши най-много работа. Не е въпрос за липса на пари по принцип.
Миролюба Бенатова:
Хората питат Вие с какво се предпазвате и какво съветвате близките си?
Доктор Симидчиев:
Аз се предпазвам, доколкото ми е възможно и извън професионалната ми дейност, да се изолирам вкъщи и затова ме намирате вкъщи днес. Телефонът ми вече не разпознава пръстовия ми отпечатък, защото кожата ми се промени от честото миене на ръце. Когато отида на работа съм абсолютно винаги с маска и с престилка, която в края на деня изхвърлям. Засега правя това, защото не съм покрай най-рисковите случаи. Покрай дейностите, с които имах, така, с които трябваше да се занимавам през последните седмици, ми се налага просто повече да контактувам с повече хора, което е рисково, определено. И се надявам, чукам на дърво, да няма някакви последици от това. При всички положения съм убеден, че докато голяма част от нас не преминат през този вирус, няма да имаме групов имунитет и инфекцията ще чака да се случи нещо... Въпросът е да стигнем до този етап в период, когато ние решим, а не когато вирусът реши.
Хората питат Вие с какво се предпазвате и какво съветвате близките си?
Доктор Симидчиев:
Аз се предпазвам, доколкото ми е възможно и извън професионалната ми дейност, да се изолирам вкъщи и затова ме намирате вкъщи днес. Телефонът ми вече не разпознава пръстовия ми отпечатък, защото кожата ми се промени от честото миене на ръце. Когато отида на работа съм абсолютно винаги с маска и с престилка, която в края на деня изхвърлям. Засега правя това, защото не съм покрай най-рисковите случаи. Покрай дейностите, с които имах, така, с които трябваше да се занимавам през последните седмици, ми се налага просто повече да контактувам с повече хора, което е рисково, определено. И се надявам, чукам на дърво, да няма някакви последици от това. При всички положения съм убеден, че докато голяма част от нас не преминат през този вирус, няма да имаме групов имунитет и инфекцията ще чака да се случи нещо... Въпросът е да стигнем до този етап в период, когато ние решим, а не когато вирусът реши.
Миролюба Бенатова:
Даже на този етап, доколкото разбирам, няма яснота как точно да се планира груповото заболяване, нали така?
Доктор Симидчиев:
Аз съм сигурен, че хора, много хора мислят по този въпрос. Въпросът е всички, които мислим по тези въпроси систематично, да можем да си помагаме, а не да се противопоставяме. Защото в такива моменти противопоставянето е най-вредното възможно нещо, което може да се случи.
Миролюба Бенатова:
Ние, като граждани, сме от другата страна и чакаме някой да ни каже и поне да ни даде времева рамка, стъпките, които ще бъдат приети и ние точно какво трябва да правим първо, и после второ, и после трето. Имаме нужда от някакъв хоризонт. Струва ми се, че обществото в момента няма хоризонт.
Доктор Симидчиев:
Разбирам го това напълно и, без да се опитвам да съм апологет на каквото и да е, имайте предвид, че няма държава, почти няма две държави, които да правят едно и също в тази епидемия – всяка опитва да прави нещо, с което смята, че е най-добре. Да, има неща, които се правят във всички държави, но има и доста неща, които се правят индивидуално, вътре в рамките на държавите. Просто защото няма единствена истина към момента. Ние сме едва 4 месеца в такава пандемия.
Даже на този етап, доколкото разбирам, няма яснота как точно да се планира груповото заболяване, нали така?
Доктор Симидчиев:
Аз съм сигурен, че хора, много хора мислят по този въпрос. Въпросът е всички, които мислим по тези въпроси систематично, да можем да си помагаме, а не да се противопоставяме. Защото в такива моменти противопоставянето е най-вредното възможно нещо, което може да се случи.
Миролюба Бенатова:
Ние, като граждани, сме от другата страна и чакаме някой да ни каже и поне да ни даде времева рамка, стъпките, които ще бъдат приети и ние точно какво трябва да правим първо, и после второ, и после трето. Имаме нужда от някакъв хоризонт. Струва ми се, че обществото в момента няма хоризонт.
Доктор Симидчиев:
Разбирам го това напълно и, без да се опитвам да съм апологет на каквото и да е, имайте предвид, че няма държава, почти няма две държави, които да правят едно и също в тази епидемия – всяка опитва да прави нещо, с което смята, че е най-добре. Да, има неща, които се правят във всички държави, но има и доста неща, които се правят индивидуално, вътре в рамките на държавите. Просто защото няма единствена истина към момента. Ние сме едва 4 месеца в такава пандемия.
Миролюба Бенатова:
Вие смятате ли, че мерките трябва да бъдат затегнати?
Доктор Симидчиев:
Аз смятам, че това, което трябва да се получи, е ниска трансмисия, докато ни се осигури време да можем да настроим здравеопазването, да се открият нови медикаменти и да направим ваксина. Ваксината ще е много трудна и няма да стане в рамките на затегнатите мерки, защото изисква много време. Намирането на медикаменти е малко по-близък хоризонт, т.е. е възможно да се случи, макар че и там е въпрос на научна инвестиция. Това, което можем да правим в момента, е всеки да мисли какво той би могъл да прави. Не какво другите трябва да правят, а какво той сам би могъл да прави, защото съм сигурен, че в България има около 7 млн. човека, които могат да правят интересни неща, а ако се замислят какво те индивидуално могат да допринасят, не за себе си, а за останалите - от минималното, което е „просто да си седя вкъщи, за да не разпространявам евентуално инфекция, ако съм асимптомен“, до максимума, който е „трябва да решавам какво да се прави и да имам отговорността да решавам какво да се прави с всичките 7 млн. човека“. Индивидуално не можем да се спасим. Няма начин.
Вие смятате ли, че мерките трябва да бъдат затегнати?
Доктор Симидчиев:
Аз смятам, че това, което трябва да се получи, е ниска трансмисия, докато ни се осигури време да можем да настроим здравеопазването, да се открият нови медикаменти и да направим ваксина. Ваксината ще е много трудна и няма да стане в рамките на затегнатите мерки, защото изисква много време. Намирането на медикаменти е малко по-близък хоризонт, т.е. е възможно да се случи, макар че и там е въпрос на научна инвестиция. Това, което можем да правим в момента, е всеки да мисли какво той би могъл да прави. Не какво другите трябва да правят, а какво той сам би могъл да прави, защото съм сигурен, че в България има около 7 млн. човека, които могат да правят интересни неща, а ако се замислят какво те индивидуално могат да допринасят, не за себе си, а за останалите - от минималното, което е „просто да си седя вкъщи, за да не разпространявам евентуално инфекция, ако съм асимптомен“, до максимума, който е „трябва да решавам какво да се прави и да имам отговорността да решавам какво да се прави с всичките 7 млн. човека“. Индивидуално не можем да се спасим. Няма начин.
Препоръчани теми