ОКТОМВРИйки 2020 - тема 2

Ох и аз съм от тези дето бебе през живота си кажи речи не са пипали Гледала съм кръщелницата ми ама за по 1-2 часа и то вече беше на около 2 години. Нищо общо няма Сега като знам, какво ме чака с тия двамата младежа, ми се изправя косата, но няма накъде ще трябва да се справям. Хубавото е, че няма да знам какво е да си с едно и какво с две, направо скачам в дълботоко

Браво, Ив, много се радвам другото са бели кахъри на фона на първите ти притеснения, всичко ще е под контрол
Първото преобличане, което трябваше да направя сама вкъщи ме разрева. Имах чувството, че ще му счупя ръчичката. Бях взела една блузка като за голям човек, без предно разкопчавате и трябваше да му промуша главичката и ръчичките. И като тръгнах с едната ръчичка и ме обзе паниката, че ще го нараня. Сега не знам дали не е било от хормоните, като цяло бързо "му хващаш цаката" на бебето Според мен единственото абсолютно задължително четиво са статиите от кърмаческия, защото точно за кърменето се получават най-неадекватните съвети - от родилния дом до педиатъра. Може би и забелването при момчетата  е спорна тема, за която си струва да се почете. За останалото педиатрите си дават съвети

Сина ми е на 1 годинка и са ми сравнително пресни усещанията от първи досег с бебе. Това майчинския инстинкт е голяма работа. Още щом ви дадат малкото вързопче, вие вече знаете как да го държите, как да го гушкате, как да го пазите. Може да не усетите веднага онази всемогъща майчина любов - аз я усетих по-късно, когато Малчо за първи път ми се усмихна осъзнато, преди това беше просто огромно чувство за отговорност.
Единственото, за което се почувствах много неподготвена, беше когато акушерката ми даде бебето с думите "Хайде да се опиташ сега да го накърмиш" ... ето това е нещо за което може би трябва да се отдели време в подготовка. Моят син беше така добър да засуче веднага и силно, но не всички бебчета са така. Повечето имат нужда от помощ от мама в първите дни и без подготовка лесно може кърменето да се окаже непосилна задача.

Присъединявам се към клуба на неподготвените. Не съм гледала никога бебе, два пъти да са ми давали приятелки да поддържа бебето и се разгрепервам от страх, кълчотя се, чудя се от къде как да го хвана. Много се надявам като се появи, да се появят едни инстинкти, че с мъжа яко сме се спекли Представях си да ходя на разни училища за бременни, ама с тея пандемии не знам дали ще има. Пускам някакви онлайн от време на време, ама...

Охх кърменето мисля, че ми е най-големият страх. Дори самото раждане ми изглежда като песен пред него, а къпане, преобличане направо са играчка...Племенницата ми така и отказа да засуче и само АМ и там ми е по-позната територия. Мисля, че всичко идва от това, че чета колко боли, коя как й се разранили зърната, ранички, как трудно отбива после детето. Засега имам желание, но съм си казала, че ако се наложи ще дохранвам с АМ или пък ако трябва ще е даже изцяло. Имам още няколко месеца да почета повечко позитивни и успешни истории за кърмени бебета.
Мамите, на които това бебче не им е първо, може ли да споделят при тях как беше с кърменето? (Нещо съм на такава вълна тези дни )

Ив, супер за пренатеста!

Тук обясняват с картинки за правилното засукване, и как ако не се получи, стават разранени зърна или бебето не наддава.

Аз съм решена да пробвам да кърмя, ще си викна и консултант да помага и да дава акъл.

Със сигурност няма да е лесно, защото съм с близнаци, и ако се наложи да стоят в болница повече време ще ми е трудно. Да не говорим за трудностите с двете ревящи бебета едновременно. Но ще се справим някак

При мен кърменето се получи много лесно и безпроблемно. Детето засука правилно и заради това нямах никакви болки. Зърната стават по-чувствителни наистина и е възможно да се разранят. Моите например бяха леко разранени докато бяхме в болницата, после вкъщи кърмех с протектори за зърна на Медела и за 2 дни зарастнаха. После като махнах протекторите се притеснявах да не се разранят отново, но то от цялата тази "употреба" стават като гумени ... после ни са се разранявали, нито са били особено чувствителни. Едва сега като забременях отново започнах да имам по-неприятни усещания по време на кърмене и реших, че е време да се отбиваме.

Имам известен опит с бебета и деца. Имам по- малки брат и сестра, като разликата ни е 10 и 13 години, когато те бяха бебета аз бях в доста осъзната възраст. Сменяла съм многократно памперси, хранила съм ги и водила на разходка, но от тогава мина доста време.
Сега съм заобиколена от подрастващите на приятели и много ги обичам и имам интерес да се занимавам с тях, измислям им игри, истории, те също ме харесват.
Ако това може да се нарече опит, значи имам някакъв. Но съм далеч от мисълта, че мога всичко. Все пак за първи път ще се сблъскам с цялата бременност, раждане, кърмене, емоции и реакции на бебето. Отворена съм за всичко новости и мисля, че ще се справя.

По въпроса с кърменето...на мен ми е болната тема, защото лекарите от сега са ми казали, че няма да мога, тъй като веднага след раждането трябва да започвам лекарства и те са несъвместими. Донякъде се бях примирила, обаче след няколко разговора с братовчетките ми и мнооого се подтиснах.
С няколко думи за тях всяка майка трябва да  кърми на всяка цена и без оправдания. Иначе едва ли не, си лоша майка. Според тях много жени не искали да кърмят поради следните причини: защото не им се занимава, защото искали да отслабнат, а от кърменето се напълнявало задължително и най-вече да не си развалят бюста. Те кърмиха до 2+ години..Така научиха децата си, че не можеха изобщо да легнат да заспят вечер без кърмене, а на разходка малките им дърпат блузите и търсят. Напълняха и се оправдават с кърменето, но са майки героини, както те казват. А аз каква майка ще съм не знам..Споделям, защото те, но и много от майките около мен са с такова мислене. Бъдете подготвени, ако не успеете да кърмите, да бъдете заклеймени.

Приятелките с деца около мен - половината кърмиха успешно, другата половина - не. Не мисля че някой ще ми накриви шапката с мнението си, ако не успея да кърмя. Важното е детето да расте и да е здраво.
Много тъжно за братовчедките ти. Човек трябва да е толерантен и да може да приеме и чуждо мнение, освен свое.

Аз не мисля, че въобще на някой му влиза в работата дали кърмим или не.
Sirma.P, трудно ми е да се въздържда да кажа какво мисля за братовчедките ти и такава порода хора Но ще събера сили и ще си затрайкам, щото не е моя работа. А иначе според мен ти ще си чудесна майка - самият факт, че се подлагаш на съмнение, търсиш и питаш, ми говори за това. Моят опит показва, че много от пре-самоуверените хора допускат грешки, които не са в състояние никога да видят и съответно поправят. Който си мисли, че знае всичко или знае най-добре, най-вероятно нищо не знае. Не се потискай от тях и намери своя път за отглеждане.

Аз такива крайни мнения честно казано хич не харесвам. Някои жени по независещи от тях причини не могат да кърмят и така им се насажда вина и се депресират. Аз затова съм отворена за двете опции. За мен важното е бебето да е нахранено, спокойно и да се развива нормално. Аз гледам и от гл.т. на това, че ми се иска и бащата да може да го храни, да не е зависимо само от мен, винаги да съм спокойна, че има мляко - затова и се замислям да цедя кърмя и винаги да има в хладилника, а само вечер да го кърмя от гърда.
Нямам идея ще ми се получи ли плана. Една колежка майка на две дечица се опитваше да ми обяснява колко е грешен подхода, как трябвало задължително на гърда и нищо друго...Общо взето кимам с глава, съгласявам се и после сама ще си преценявам кое е най-подходящо.

Така е, Дели, но за съжаление някои майки не са изобщо толерантни. Благодаря за подкрепата, момичета
Не са само братовчетките ми, но приятелки и колежки. Изобщо от моето обкръжение всички майки успяха да кърмят и то дълго, аз ще съм единственият дезертъор Дори имам една позната, която не успя, но членувала в група във Фейсбук група, та от там мъжа й обикалял цяла София месеци наред за да търси кърма от други майки. Аз няма да карам мъжа ми да обикаля да търси чужда кърма. За мен това вече е наистина крайно вманиачаване.

Хахаха, верно ли е обикалял да търси чужда кърма:D ахх какви чудаци има.
Моя близка се изцежда и го дава това мляко после, не е ли същото?

Дунди, много готино. И моите ще са с такава разлика, само, че големите ще са двама, може и да си имам отбор помощници
Сирма, защо не се консултираш с консултанти за това колко са несъвместими тези лекарства. Дори и с несъвместими лекарства има вариант - храниш изкуствено, цедиш, за да стимулираш лактацията и като свършиш лекарствата, кърменето започва.
Аз за себе си съм се убедила в ползите от кърменето. С големия имах малко кърма. Направих всичко, което ми казаха консултанти, за да стимулирам лактацията. За ужас на баба му не дохранвах, защото това води до намаляване още повече на кърмата. За една седмица си влязох в ритъм. С малкия нямах никакви проблеми. Помня, че когато го родих, поисках веднага да ми го дадат за кърмене. Има психологични ползи от това, освен ползата от коластрата. Акушерката, която ме израждаше, убедено ми заяви, че нямало смисъл, защото нямало нищо. Коластрата тръгна веднага обаче. Рани се получават, ако не засуква правилно, има статии по въпроса. От кърменето е по-вероятно да отслабнеш, отколкото да напълнееш, но това дори не го определям като полза. Нужни са между 500 и 800 калории допълнително за производството на кърма. Тоест, за да напълнееш при този допълнителен калориен разход, трябва много да се постараеш и все пак това е личен избор и всеки трябва да вземе за себе си решение. Една приятелка ми каза, че не искала да кърми, защото й изглеждало противоестествено. Нямаше смисъл да я убеждавам, че по-естествено от това няма, защото това е нейното отношение към кърменето, няма как да се промени с убеждаване. Тоест обобщението - ако не искате да кърмите, не кърмете - не е болка за умиране. Ако искате обаче, подгответе се с адекватна информация, но ако все пак има проблеми - консултанти по кърмене...не приятелки, лели, баби, педиатри, а консултанти