Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте др. Стефанов,
Имам син над годинка. Скоро ми се налага да се върна на работа, но за щастие на този етап имам баба, която да го гледа. Ето тук идва и голямата ми дилема. Бабата може да го гледа и до 3 годишна възраст, но на мен ми се иска, когато навърши 2 години да го пусна на ясла, за да е сред връстниците си. Знам, че казват, че е добре детето до 3 години да е с мама, но той реално ще е с баба. Т.е. социалните контакти и излизанията, които аз бих му осигурила няма как и тя да му ги даде. Пък и начините ни на гледане са различни. Нещата, които аз намирам за правилни, въпреки че ги прави бабата, няколко пъти се е случвало да разбирам, че според нея са безсмислени. Последният месец поради разни обстоятелства трябваше да сме изолирани. Сега където и да го заведем или дойдат ли хора вкъщи той се страхува и плаче. Други деца като го доближават се крие в ъгъла. Страх ме е ако го пусна на ясла да не се травмира ако го притиснат, защото е много послушен, но и ме е страх ако НЕ го пусна дали няма да се задълбочат проблемите с контактите, въпреки че знам най-вероятно това е период и е още малък. Дали адаптирането при тръгване на градина и пропускане на яслата няма да е много трудно?
Знам, че това не е особенно голям проблем, но постоянно се питам и притеснявам дали правилно постъпвам спрямо сина си с действията си. Дали ако направя това нещо или другото няма да му се отрази зле в бъдеще и т.н. Страх ме е и от последиците - ще се обвинявам постоянно. Ако го пусна на ясла и се травмира или ако не го пусна и после има проблем с адаптацията на градина и комуникацията с други деца.

Здравейте, искам да ви помоля за съвет относно моя съпруг. Той е на 30 години, по принцип изключително спокоен, съобразителен, учтив и много позитивна и весела личност. Миналата година ни се роди първо дете и тогава беше и първата вълна на ковид. Той е ключов работник и се наложи да работи още по-усилено. Вече около година откакто започна всичко с вируса той доста се промени, а вече и започва да ме тревожи. Станал е изключително нервен, напрегнат, а когато е сред повече хора е ужас. Мисли си, че всички се блъскат в нас, че ни гледат. Става нервен, напрегнат и всяко излизане сред хора завършва с цял ден лошо настроение. Никога не е бил такъв, а напротив излизането сред хора винаги му е било приятно. Вчера след поредното кошмарно пазаруване и отново натрапчиви мисли, че всички се навират в нас и ни гледат, като се прибрахме се скара със съсед за парко място. Беше страшно озлобен и не знаех как да постъпя за да го успокоя. Говоря постоянно с него, опитвам се по всякакъв начин да го разсмивам, но е страшно напрегнат. Моля ви дайте ми някакви напътствия или нещо, което мога да направя за да му помогна.

Здравейте,имам проблем,с който не мога да се справя-изглежда не мога да губя и да приемам грешките си.Приемам ги направо като бедствие,вместо да реагирам спокойно и просто да извлека поука,изпадам в паника,иска ми се земята да се отвори и да потъна...Започвам само за това да мисля,какво ще кажат хората за това,ще се подиграват ли,чувствам се като най-неможещата,некадърната и глупавата,а това със сиг оказва влияние и на самочувствието ми..Стига се до там,че не мога да спя вечвр,сънувам кошмари със съответната ситуация,не мога да общувам нормално със съпруга си например,защото се прибирам от работа и с часове съм още в изминалата ситуация,просто така ме е погълнало всичко,че не мога да се откъсна...Много критичен човек съм като цяло,както към мен,така и към другите..Имам състезателен дух,спортувала съм активно като ученичка.На това ли се дължи според вас?Моля,дайте ми някаква насока как да работя ,за да премахна това,благодаря!
Ако ми позволите още един въпрос-моят син е на 6,5г и има проблем с това да спи в своята стая вечер.Ляга,спазва си някакви негови ритуали-поставя си две декоративни възглавници по определен начин,играчки не иска по секцията,защото щял да се стресне от тях,сложих му мн интересна детска лампа,която проектира еднорог,насочи я към главата си,за да му свети.Това също не го успокои...Мн се влияе от шумове,светлини-щорите са задължително пуснати.И ето проблема-лягаме си,след 1 мин идва без да има причина,при което отиваме пак в стаята му,пожелавам лека нощ,след 2 мин пак е при нас и така с различен брой ставания...Като го попитам защо става,отговаря че иска да спи при нас,че не иска да е сам или с "не знам" .Многократно съм обяснявала,че всеки си има стая,че вече е голям и разполага с негово лично пространство,само да отбележа,че в началото не беше така,заспиваше си,но когато остава при моята майка няма как да спи сам,а там спи с нея.Та сега става мн рано (към 4,5 ч) ,идва и казва,че е сънувал кошмар.Направих грешката да легне веднъж при нас в такава ситуация и сега е така всяка вечер...Явно разбра,че това "работи" ....Кал да се справим?На какво се дължи това според вас?
Благодаря предварително за отговорите !

Здравейте,д-рСтефанив!
Имам следния проблем,преди около 3 месеца ми се наложи да пия едни хормонални лекарства за кратък период,но явно нещо ми разбутаха хормоните и от тогава съм в нещо като депресия,разплаквам се без причина,и след като ми мине се чувствам по-добре,например мъжът ми като си е вкъщи се държа,но като тръгне за работа си поплаквам за да ми олекне,вярно че с таАзи пандемия и допълнително се натоварва психиката ни,аз в момента съм без работа и това стоене по цял ден вкъщи не ми се отразява добре.Понякога ми е толкова сдухано,че не ми се говори дори.Неискам да пия антидепресантите,от скоро си взех седатон да пробвам с него.Как да изляза от това положение в което съм от около 2 месеца вече,благодаря предварително

Здравейте!
За да стане ясно за какво /или по-точно за кого/ плачете всъщност, трябва да изследваме събитията и загубите от вашия живот. Но тук искам да обърна внимание на нeщо друго, което може да е от полза и за други хора.
Ще бъда максимално кратък:
В момента има много хора, които са изпаднали в подобно безвремие като вас. Те са съкратени или временно освободени  от работа и не знаят какво да правят с времето си. Това ги депресира и се чувстват излишни.
Смятам, че практически в тази ситуация на пандемия човек може  да направи следното: да си спомни всички неща, които е отлагал за по-нататък. Дори и тези, които си казвал, че ще започне да прави, чак когато се пенсионира. Тук става дума както за някакви дребни подобрения в дома, така и за  някакви хобита и дейности, за които си е  казвал, че не му е сега времето. Особено имам предвид дейности с ръцете: плетене, шиене, плевене и садене, работа с инструменти. При работата с ръце, за разлика от мисловните фантазии, човек вижда рзултата от своите усилия и това го вади от депрсията.
Така че  вие можете да си кажете, че точно сега му е дошло времето и да започнете да правите всички тези неща, които сте отлагали.
Успех!

Благодаря за отговора!Вчера точно се замислих и стигнах до извода,че плача и се чувствам тъпо понеже от доста време съм без работа и ми липсват социалните контакти,омръзна ми да си стоя вкъщи,летото ми е добре понеже живеем в къща и в градинката с цветята на зад на пред времето ми минава бързо,а сега зимата по цял ден вкъщи и това направо ме побърква!

Здравейте!
радвам се за точната илстрация по темата. Впечатляващо е, че когато намирате връзка с изчезналата си леля, за която н се говори, увас настъпва успокоение. Да, това е най-теждата травма за семействата - изчезването на някой чрлен на смейната система.
Що се касае за осиновенета баба, предоставена за отглеждане на роднини, това е голям шок за нея, но в случая по-силно въздейства върху вас и вашето треперена за дтето съдбата на тази леля.
Поздрави1

Здравейте!
Ситуацита , за която говорите, съвпада почти на сто процента нещо, което описва Фройд и което съм срещал много често в практиката си.
Тези ритуали при заспиване, /поставянето на две възглявници по определен начин и страх, че играчките ще паднат/ говорят за страхът, който има всяко дете, че родителите му ще имат интимен контакт и ще създадат друго дете /това е страх от конкуренция и ревност/. Затова той иска да контролира родителите си и да подреди възглавниците, /които символизират родителите/ така както иска те да стоят /тоест - да не правят секс/
Но, разбира се, много по-ефективно е да легнеш в леглото на мама и татко и директно да възпрепятстваш това тяхно опасно жерание. Да го прекъснеш практически, а не символично...
И  най-добрата намеса в случая е да говорите със сина си максимално близо до истината и в прав текст.
- Аз и баща ти сме мъж и жена и искаме да спим сами в леглото си. Твоето място е в твоето легло. Когато пораснеш, ще си имаш жена и ще спиш с нея в едно легло...
Когато му кажете това, ще стане интересно. Осъзнавайки ясно, че вие разбирате какво всъщност го мотивира да идва при вас, напълно е възможно той да се съгласи, леко да се смути и да не упорства.
Но е възможно и да каже:
- Аз не искам друга жена. Искам при теб! /подтекстът е - искам ти да си ми жена/. 
- О, не, това е невъзможно. Аз съм ти майка. И си имам мъж. Това е баща ти. И аз го обичам.
/Нещо забавно: едно момче на 5 години, чиято майка консултирах, като му казала майката това, че не може да се ожени за нея, отговаря: "Е, аз тогава ще се оженя за коте"/
Това е един добър диалог. Защо е важно да се каже накрая, че майката обича бащата? Защото детето си казва: "Аз също искам мама и татко да се обичат като мъж и жена и ще си спя в моето легло."
Темата, която поставихте, е универсална и за момчета и за момичета в предучилищна, а понякога и в по-късна възраст.
поздрави!

Здравейте д-р Стефанов,бихте ли ми отговорили,за споделеното от мен...Благодаря предварително🙂

Здравейте!
Това, кото виждам е, че  ковид19 събужда страховте на съпруга ви от смъртта. И тези страхове са свързани със загубите на реални хора, които са починали и му липсват, а смъртта им е причинила много болка.
Добре е да направи една сесия с професионалист.
Но е възможно и да се съвземе постепенно ако му кажете това мое виждане и той сам осъзнае връзката на своите страхове със съдбата на важне членове от родителскота сечмейство или по-назад в поколенията.
Казвам - възможно е, но не е сигурно, защото когато партньорът ти казва такива неща, е нормално да включиш съпротивата като защитен механизъм.
Поздрави!

Здравейте,
Имам проблем с комуникацията със сестра ми. Тя спря да говори с мен преди две години. Каза ми, че я смачквам с думи, разстройвам я, че я разпитвам, а после й се случват лоши неща ! (в смисъл аз ги провокирам). Не искала да ме чува за добро или лошо.
Аз не приемам нещата така. Всичко, което съм й казвала е било добронамерено.  Тя е в лоша връзка от години и непрекъснато се е оплаквала от партньора си. Ние го познаваме от нейните описания, съответно аз й казвах, че не бива да поддържа тази връзка. Тя спря всяка комуникация с мен.
Мина време, от майка ми змам, че нещата при нея не вървят добре.
Звънях й няколко пъти с идеята да покажа, че съм отворена за развитие на отношенията ни, но нито ми вдига тел.нито връща отговор. От година сме новодомци. Чрез майка ми ги поканих около нова година на гости но пак не се случиха нещата. Майка ми сподели, че е казала, че не й е до това сега.
Същевременно аз бълнувам често и съпругът ми казва, че говоря за нея. Уж приемам нещата но явно не. Понякога дори се чудя егото ли ми страда, задето ме отхвърля или наистина ми е важно да комуникираме. 
За себе си мога да кажа, че семейството ми (съпруг и дете) подкрепят позицията ми спрямо нея. Освен това считам, че в семейството е по-добре да се кажат нещата, отколкото да се преструваме, че проблем няма в същото време не приемам нищо крайно. Може да спорим, може дасе караме но кръвната връзка е силна. Очевидно тя не мисли така.
Какво бихте ме посъветвали в тази ситуация?

Здравейте!
Страхът ни е даден, за да се пазим при опасност. За жените е много важно да се вслушват в чувството за страх и сигналите от тялото като свиване в стомаха, изтръпване на ръцете, изпотяване и други, когато общуват с непознат, например. А не да си мислят, че човекът изглежда приличен и безопасен. Тялото винаги знае по-добре от ума!!!
Но когато се страхуваш в празна къща или на безлюдна улица, това вече е тревожност, страх без застрашаващ обект.
Причината за такава тревожност са събития от миналото, чувства, които си носим от детството или пък тежки посегателства, които са претърпели жените от същата семейна система - майка, баби и прабаби, сестри и лели.
Вие какво си мислите, че стои в основата на тази тревожност при вас? Какво опасно се е случвало във вашия живот или какво са претърпели други жени от семейната система?
Когато отговорите, ще продължа.
Поздрави!

Здравейте!
Може би наистина е добре да избягвате да критикувате близките си. Когато сестра ви се оплаква от партньора си, тя няма нужда от това, да кажете колко той не става, а да ѝ съчувствате. Да отразявате нейните чувства като огледало, а не да я съветвате и наставлявате. Ето каква е разликата между двете:
НАСТАВЛЕНИЕ: Стига си страдала! Трябва да се действа! Само мрън, мрън, мрън....  Крайно време е да скъсаш с него и да си намериш някой друг. Ти си умна, красива, а той няма да се поправи.
ОТРАЗЯВАНЕ: Представям си колко ти е трудно! На моменти ти идва да го напуснеш, но после се разколебаваш. Не знаеш кое е правилното за теб.
Наставленията предизвикват най-често гневна реакция и обвинения. Защото чрез тях сме заели твърде централно място в живота на другия и сме поели отговорност, която не е наша.
Когато наставлявате сестра си, тя се връща вероятно и към много детски преживявания, които са били свързани със съизмерване и конкуренция с вас.
Казвате, че детето и съпругът ви са на ваша страна. Това ме кара да се замислям, дали вие не я критикувате постоянно и в къщи и това да е основна тема? За детето е добре да чува как сте си играли с леля му и какви интересни спомени имате с нея от детството, а не как тя си проваля живота и е лош пример за подражание.
Всъщност - какви ви бяха отношенията като деца? Там е може би коренът на нещата.
Поздрави!

Здравейте, благодаря, че ми отговорихте така бързо!

Прав сте, че често думите ми звучат като упрек.
Дъщеря ми (на 21 е, не е малко дете) също се е оплаквала от това.
Старая се да не е грубо но наистина не разбирам с какво е полезно в дългосрочен план Съчувствието и Отразяването, както за мен така и за потършевшата страна (говоря за близки хора, с познатите е друга работа). Понякога го правя, но след многократни оплаквания от едно естество предпочитам да си кажа мнението. Противното за мен е лицемерие. Наясно съм, че всеки има право да действа в живота си както реши за добре, но когато години наред се оплаква (сестра ми), че не е щастлива, че не се чувства обгрижвана, че партньорът й е изключително стиснат и прочие и прочие. И когато я попитам какво харесва в него не може да ми отговорри, и всеки разговор почти завършва с "ми знаеш ми положението!" как да отразявам в огледало. Аз също съм потърпевша от тази токсична за нея връзка, в смисъл комуникацията ни доколкото я имаше преди се въртеше само около нейните проблеми.
Винаги постъпвам така, както бих искала да постъпват с мен. Да ми кажат какво грешно виждат в поведението ми.
Признавам, че сякаш този разрив със сестра ми ме тормози силно, защото търся грешката в себе си. Обвинявам се че съм "лоша сестра" (= лош човек) щом съм допуснала тази ситуация.
Зная, че двете сме много различни.
Като деца винаги са ме товарили с отговорността и за нея. Аз съм по-голяма с две години.

Поздрави!

Да.Веднъж бях на излет далече от селото ми,не можах изведнъж да си поема въздух,опитах пак и като не стана започнах да тичам и да викам Помощ.Никога не съм изживявала такъв ужас.Как съм се добрала до оживено място...нямам идея...много голям нечовешки Кошмар.Също така от дете съм се страхувала от Смъртта,и имам спомен как плачейки пред мама и казвах,че не искам да умрем😥😥😥Много съм отчаяна сега,плача често и се чувствам като "ранено животно".Ако може да ми помогнете ,ще бъда безкрайно благодарна😥
P.S. Пия от 12 г. Ципралекс 10мг. по 1 табл сутрин(не ми помага за страха)но не мога и да го спра.