Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте, д-р Стефанов!
Изпаднала съм в тежка депресия и себеоценката ми е под нулата. Ще се опитам накратко да разкажа. Омъжена съм, с две деца. Завърших университет като по-млада, но така и не се реализирах и реално съм без професия и опит. След две деца, външният ми вид не ме задоволява. Съпругът ми не ми помага особено, никога няма да ме похвали за нещо, но за критики е пръв. Зависима съм и финансово от него. Шофьорска книжка дори нямам (в началото си казвах не ми трябва, после нямах пари и време, а сега ме е страх да се запиша на курс и дори нямам вяра в себе си че ще се справя). Нямам приятели (но и не търся…отново се чувствам недостатъчно интересна и стойностна личност, че да иска някой да ми е приятел).
Смятам, че съм много добър и наивен човек, дори ако някой ме обижда в очите аз ще замълча. Може би и там ми е грешката, не знам. Чувствам се изключително некадърна във всичко което правя и че съм провал. Искам да си помогна и не зная как (нямам възможност да посещавам специалист).
Чувствам се толкова нещастна и изгубена. Нямам на кой да се опра, а сама не намирам пътя.
Само да спомена за милите ми деца, много ги обичам, но не са най-лесните за гледане. А аз сам сама, от 10 години вече се бъхтам в отглеждането им (съпругът не участва активно, а баби и дядовци са незаинтересовани). Тези умора и стрес също ми влияят доста зле и ме демотивират за каквото и да е.
Съжалявам, ако съм писала хаотично. В главата ми е бъркотия и се надявам да ми дадете насоки какво да направя/чета, за да мога да изплувам от блатото.
Благодаря🙏

Здравейте, г-н Стефанов.
Израстнах в семейство, в което майка ми, баща ми, дядо ми и сестра ми бяха невротици и истерици, само баба ми не беше такава, но тя търпеше всички, търпеше дядо ми и го износи на гърба си, износи всяка негова лабилност, спеше на матрак на земята, а той на общото им легло, защото на него не му беше удобно да се натискат на тясното легло, това е един от многото примери.
Най-малката съм в семейството, бях хем пренебрегвано дете, хем не, майка ми и баща ми ме водеха на море всяка година, майка ми ми споделяше най-големите си болки, но същевременно винаги ме е линчувала образно казано ако се държа по начин, който не и харесва и имам мнение, което не съвпада с нейното, включително и как се обличам, когато имах мнение, различно от на майка ми и баща ми започваха истерични скандали, започвах да плача от безсилие в такива моменти в опит да обясня нещата така, че родителите ми да ме разберат, но това никога не ставаше, тези скандали завършваха да изляза  в двора или да се затворя в стаята си и да плача до хълцане и треперене и никой никога не идваше при мен, в такива моменти бях същата непоносима истеричка като моите родители, от което страшно се срамувам, защото дълбоко в себе си не съм това, което ми внушаваха, че съм.
Баща ми идваше с мен на състезания, когато започнах да тренирам карате и водеше приятелят си, фотограф да ме снима, имаше моменти, в които не се чувствах необичана, но те бяха много редки.
Дядо ми се държеше най-зле с мен, той се изявяваше като чорбаджия на къщата, постоянно го натякваше на всички, имахме режим едва ли не, да се гаси осветлението до еди кой си час, да не се звъни по телефона (старите телефони с шайбите), биеше ме от съвсем малка и ми казваше, че нищо няма да стане от мен, когато влязох в пубертета започнах да се защитавам, когато се е опитвал да ме удря, баба ми идваше да ни разтарвава.
Дядо ми беше страхливец, помня, когато бяхме навън и двама мъже бяха груби с него, той си глътна граматиката, беше като мижетурка пред тях, нищо общо с това, което показваше пред мен, пред баба ми, вкъщи, водила съм го на лекари, защото не можеше да се оправя сам и с хората, същата, на която казваше, че за нищо не става.
Всички тези епизоди в детството ми мислех, че няма да ми повлияят, но без да знам, винаги са ми влияели.
Никога не съм се чувствала свободна да изразя себе си, винаги завоалирано и прикрито съм получавала това, което искам, не съм добър играч в живота и не жъна победите, които искам за себе си, работя за малко пари, винаги съм избирала да работя за малко пари въпреки че се справям доста добре, оправна съм колкото и да не е за вярване, но въпреки това съм последната дупка на кавала и в професията, и в личния си живот.
Харесват ме мъже, към които не изпитвам абсолютно нищо, но ги лъжа, за да си взема от тях малко любов и внимание, а после ги зарязвам, същевременно обиквам мъже, които са дистанцирани и не държат на мен, но се "боря" до края да ги имам.
Цинична съм, саркастична, огорчена, ревнива, мнителна, нетърпелива, искам всичко на момента, тук и сега и злопаметна, помня всяка обида, неглижиране в детството си и в настоящето и не мога да простя, да се помиря вътре в себе си и това ме разяжда, не се чувствам добър човек, в мен няма нищо хубаво, това влияе във всеки един аспект от живота ми, отлагам всяко нещо и никога не го правя, даже съм учудена, че дълго време се насилвах да излизам от зоната си на комфорт и благодарение на това постигнах все пак някакви неща, но вече спрях да го правя, изпитвам страх, нежелание да се развивам и спрях да го правя, живея в инертност и застой и на моменти не ми пука, в други започва да ме гложди и отново започвам да се боря със себе си каква трябва да бъда, каква искам да бъда и каква съм в действителност, не мога да живея спокойно и в мир със себе си без значение какво правя, не спирам да се лутам как трябва да го живея този живот.
Дайте ми насоки как да се справя със себе си, с това, че постоянно отлагам всичко заради страх, нерешителност, мързел, апатия, как да се превърна в добрата версия на себе си.
Благодаря предварително, бъдете здрав.

Здравейте, дори не знам как да си задам въпроса, но имам чувството, че е важно да се каже и за други хора.
С времето се убедих, че има хора, които искат да имат до себе си един, така да го кажем, по-неудачен приятел. Отношенията се крепят на това, че единият е по-зле в дадена област, например, с противоположния пол, а другият има успехи, и така уж по-успешният подкрепя другия, че той е всъщност стойностен и заслужава щастие и така прави добро, а пък по-слабият се чувства подкрепен.
Но в действителност това са отношения, полезни само за привидно по-успешния, защото той дълбоко в себе си не е балансиран и щастлив, и в посочения пример - има обожатели, но няма човекът, който иска, и когато по-слабият в един момент постигне успех, отношенията се разпадат, защото функцията им е била само да крепят егото на "успешния".
Та, освен че съм имала такива "приятелки", си дадох сметка че и майка ми винаги се е държала така към мен. Ще дам няколко примера. Уж винаги много е искала да имам успешна кариера и когато съм й се оплаквала, че ме подценяват в работата, винаги е заставала на моя страна, казвала че не е правилно и заслужавам признание и по-добро отношение. Обаче откакто си намерих работа, където наистина ме ценят, тя изслушва за успехите ми с досада и дори лекичко ме "бъзика", че съм била "по-голяма" от шефа. Уж иска да съм стройна и да изглеждам добре, но все успява да ми намери недостатък, често несвързан с теглото, ами такъв, който е въпрос на лично мнение - например десенът на панталона ми не бил подходящ, цветът на лака ми, модела на роклята ми и т.н., неща които не разбирам защот е толкова важно да ми ги каже, бих минала и без нейното мнение. На нея й беше много трудно да свикне да шофира и до сега го прави само в града, в който живее, и докато бях по-малка ми казваше, че дори да съм като нея, не трябва да се отказвам и ще се получи. Но щом навърших 18 г. и поисках да изкарам курс и да ми даде кола да карам, започна да измсиля причини защо това не е добра идея, като в крайна сметка извода беше, че това най-вероятно няма да ми се удава и няма да съм добра.
Та въпроса ми е, как да подходя с нея? За другите хора е ясно, лесно мога да ти отрежа. Но за нея, подходящо ли е да й го кажа в очите -че разбирам че така прави и че иска тя е да по-добрата от мен? Най-вероятно ще го отрече. Или просто да се дистанцирам незабележимо. Моля за съвет. Благодаря предварително.

Здравейте,г-н Стефанов проблема ми е с дъщеря ми която е на 12 години получи един страх и тревожност които се дължат на нейните проблемни зъби с нарушен емайл и заболекара ми каза ,че е генетично и не може да се оправи с нищо и детето ми почна да си мисли ,че и се клатят зъбите ,че каквото яде ще и се счипят.Какво да направя да и премахна тия страхове и безпокойства?

Здравейте, д-р Стефанов,
Обръщам се към Вас с молба за помощ. От доста години имам проблем с употребата на алкохол и не мога да се справя. Средно консумирам около 2-2.5 л бира, но не всяка вечер. Понякога имам периоди, когато спирам, но поради натрапчиви мисли за отминали събития и за притъпяване на физическа болка пак започвам. Какво да правя? Според Вас това голямо количество ли е? Кръвните ми резултати са добри. Мерси!

Здравейте, преди месеци бяхте копирали линк на ваше видео от Академия за родители за адаптацията на децата в ясла и детска градина. Търся хо тук и в youtube, но не мога да го намеря.
Ще се радвам ако някой го качи отново.

Здравейте. Каква е разликата между психотерапия проведена от психиатър и такава проведена от психолог?

Психотерапевтичният процес не зависи от това, дали терапевтът е лекар-психиатър или психолог. За психотерапията е важно да имате добра връзка, да чувствате доверие в терапевта.

Вие сама разбирате, че това количество алкохол е доста голямо.
Аз смятам, че психотерапията може да ви повлияе за преодоляване на тази ваша нужда.
Особено като се има предвид, че не го правите всеки ден.
Много хора потискат проблемите си и се борят със стреса и депресията, като пият. Но това е лекарство, по-вредно от болестта.
Ето защо Карл Уитъкър - американски терапевт - нарича алкохола "психотерапевт-любител".
По-евтино и много по-полезно ще бъде за вас, ако отидете при професионалист.
Бъдете здрав без наздраве!

Помислете за смяна на зъболекаря.
Особено ако имате чувството, че този говори по такъв начин, че плаши и вас и детето.
Но е възможно вие самата да сте по-тревожен човек.
Ако е така, делегирайте на баща ѝ да говори с нея по здравно-стоматологични въпроси.
Защото обикновено бащите са по-спокойни.
Ако и при вас е така, казвайте ѝ понякога:
"Говори с баща ти за това. Аз не разбирам. С мен ще си говориш за женски работи"
Тоест - насочвайте я към по-спокойния родител.
Дори и ако ви изглежда, че той е прекалено спокоен.
Поздрави!

Здравейте!
Това, което пишете, потвърждава правилото, че каквито са отношенията ма човека с майка му, такива са и с целия свят. Ето - вие си намирате приятелки, които са като мама!
Тя е склонна може би да се потиска, когато види успешна и красива жена с добра връзка.
И вие си намирате такива приятелки.
Но е важно да обърнете внимание и на друго: че много често се оказва, че хората са много по-склонни да ни подкрепят, когато сме зле, да ни съветват, да ни спасяват, отколкото  да ни се радват, когато сме добре.
Затова има само един критерии за истинска близост с някого: дали този човек ви се радва?
Ако ви помага, спасява и ви дава акъл как да живеете, тази връзка е плитка и до време.
Но ако ви се радва - вземете го за приятелка, а ако е мъж и ви привлича - оженете се за него.
Но питате за майка ви.
На мен не ми изглежда разумно да отрежете майка си или да искате да я променяте, да ѝ давате съвети как да се държи с вас.
По-скоро, ако ви дразни, стойте на дистанция и не споделяйте толкова. Вече не сте на 9.
Правилото, което за мен е като аксиома, е следното:
Стойте на такова разстояние от хората, от каквото сте способни да ги обичете и уважавате.
Това правило е валидно и за родителите, защото те не са длъжни да са като нас или да са по наш вкус.
Поздрави!

Здравейте, имам въпрос за 3 годишно дете, което не е ходило на ясла. Миналата година започна на детска градина, категорично отказва да спи на обяд и като разбра, че на градината след обяда има сън и започна да прави избухвания (сериозни),от тогава при вида на обяда в градината започва да изпада в тези състояния ,и аз я прибирам. Сменихме градината , но и тук е същото. Ходили сме при психолог и от отделно в градината посещаваше,те не намират причина освен че го прави за да я прибера. Защото тези състояния само там и само по едно и също време ги прави. През другото време и в други ситуации е много спокойна. Знае и може много неща. Тепърва и сега се отпуска да говори.Но като я попитам как е минала градината и нищо не ми казва. Какъв е вашият съвет.

Здравейте, г - н Стефанов !
Питането ми е свързано с невъзможността да порасна и страха от света на възрастните.
Като малка основното изискване към мен беше да съм послушна, така печелех любовта на мама. Като най - малка в семейството, изпълнявах нареждания от "по - високите нива", защото не обичах конфликтите, а упорството и ината и не се толерираха. Угаждайки, исках да бъда приета.Това "послушание" се оказа недобра стратегия - угаждах на всички, вкл. и тези, които нямаха право да ми дават нареждания.  И сега, ако някой ми каже да направя нещо, без много да му мисля, ще го направя. Имам чувството, че всички, дори връстници, са по - големи възрастни и "знаят по - добре", а аз макар и  вече възрастен човек, се чувствам и държа като малко дете, на което все някой трябва да каже какво да прави и как да се държи. Не ми е давано право да вземам никакви решения и в резултат не вземам почти никакви решения, ако не получат санкция от някой друг - често на майка ми. Послушанието, съчетано със страха от хората, ме в превърнаха в лесна мишена за манипулация. Още ме е страх, че някой ще ми се скара и аз съм детето, което е длъжно да се подчини на всяка заповед, без значение каква е заповедта и кой я издава.
Дълго време не можех да осъзная необходимостта от това да водя самостоятелен живот, вкл. на чисто битово ниво. Все исках някой да ме "дундурка", да ме обгрижва и да ми помага. Не мога да застана като възрастен в света на възрастните. Държа се и се чувствам като дете, ако ще да съм на 50 !
Благодаря предварително ![/center]

Посетихме психолог логопед и той каза че има симптоматика на синдром на Аспергер.
Вкъщи и при познати пее песни и говори, усеща се напредване в говора, страшно много имитира от детски филмчета или реклами (действия и реплики)разбира като я накарам всичко си прави. Няма нарушена мисловна дейност ,но като я попитам нещо от сорта на какво правиш не винаги получаваме конкретен отговор, а на детската градина и при психолога не се отпуска да говори това, което знае. Все едно там се затваря. На площадки също имитира по- големите деца.Според вас да търсим ли и друго мнение от друг психолог?

Здравейте, имам дете на 6 г изключително добро и мило,послушно дете и в къщи и на градина,водила съм е на логопед там ми казват детето ви се стреми да бъде перфектно да отговоря точно няма проблем и нужда от логопед, на психолог посещава от 3 г възраст по думите на психолога детето е затворен харекатер,чувствителнен тип меланхолик,за тези 3 г подобрение няма тя е неуверена, недоверчива,децата с който играе на площадката тя не изразява мнение а ги слушя и играе по техните правила, изключително пасивна,в градината ми казват страхотно кротко дете имате,според Вас как мога аз да и помогна да развие увереност да се изразява,да имам мнение,в къщи и давам право на избор за всичко,пред роднини също е затворена,говори малко или кратко.Обича да учи и оцветява.В градината  участва със стихчета пред родители вече 4 тържества,липсва и спонтанност,моля за съвети и насоки.