Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Посетихме психолог логопед и той каза че има симптоматика на синдром на Аспергер.
Вкъщи и при познати пее песни и говори, усеща се напредване в говора, страшно много имитира от детски филмчета или реклами (действия и реплики)разбира като я накарам всичко си прави. Няма нарушена мисловна дейност ,но като я попитам нещо от сорта на какво правиш не винаги получаваме конкретен отговор, а на детската градина и при психолога не се отпуска да говори това, което знае. Все едно там се затваря. На площадки също имитира по- големите деца.Според вас да търсим ли и друго мнение от друг психолог?

Здравейте, г-н Стефанов.
Израстнах в семейство, в което майка ми, баща ми, дядо ми и сестра ми бяха невротици и истерици, само баба ми не беше такава, но тя търпеше всички, търпеше дядо ми и го износи на гърба си, износи всяка негова лабилност, спеше на матрак на земята, а той на общото им легло, защото на него не му беше удобно да се натискат на тясното легло, това е един от многото примери.
Най-малката съм в семейството, бях хем пренебрегвано дете, хем не, майка ми и баща ми ме водеха на море всяка година, майка ми ми споделяше най-големите си болки, но същевременно винаги ме е линчувала образно казано ако се държа по начин, който не и харесва и имам мнение, което не съвпада с нейното, включително и как се обличам, когато имах мнение, различно от на майка ми и баща ми започваха истерични скандали, започвах да плача от безсилие в такива моменти в опит да обясня нещата така, че родителите ми да ме разберат, но това никога не ставаше, тези скандали завършваха да изляза  в двора или да се затворя в стаята си и да плача до хълцане и треперене и никой никога не идваше при мен, в такива моменти бях същата непоносима истеричка като моите родители, от което страшно се срамувам, защото дълбоко в себе си не съм това, което ми внушаваха, че съм.
Баща ми идваше с мен на състезания, когато започнах да тренирам карате и водеше приятелят си, фотограф да ме снима, имаше моменти, в които не се чувствах необичана, но те бяха много редки.
Дядо ми се държеше най-зле с мен, той се изявяваше като чорбаджия на къщата, постоянно го натякваше на всички, имахме режим едва ли не, да се гаси осветлението до еди кой си час, да не се звъни по телефона (старите телефони с шайбите), биеше ме от съвсем малка и ми казваше, че нищо няма да стане от мен, когато влязох в пубертета започнах да се защитавам, когато се е опитвал да ме удря, баба ми идваше да ни разтарвава.
Дядо ми беше страхливец, помня, когато бяхме навън и двама мъже бяха груби с него, той си глътна граматиката, беше като мижетурка пред тях, нищо общо с това, което показваше пред мен, пред баба ми, вкъщи, водила съм го на лекари, защото не можеше да се оправя сам и с хората, същата, на която казваше, че за нищо не става.
Всички тези епизоди в детството ми мислех, че няма да ми повлияят, но без да знам, винаги са ми влияели.
Никога не съм се чувствала свободна да изразя себе си, винаги завоалирано и прикрито съм получавала това, което искам, не съм добър играч в живота и не жъна победите, които искам за себе си, работя за малко пари, винаги съм избирала да работя за малко пари въпреки че се справям доста добре, оправна съм колкото и да не е за вярване, но въпреки това съм последната дупка на кавала и в професията, и в личния си живот.
Харесват ме мъже, към които не изпитвам абсолютно нищо, но ги лъжа, за да си взема от тях малко любов и внимание, а после ги зарязвам, същевременно обиквам мъже, които са дистанцирани и не държат на мен, но се "боря" до края да ги имам.
Цинична съм, саркастична, огорчена, ревнива, мнителна, нетърпелива, искам всичко на момента, тук и сега и злопаметна, помня всяка обида, неглижиране в детството си и в настоящето и не мога да простя, да се помиря вътре в себе си и това ме разяжда, не се чувствам добър човек, в мен няма нищо хубаво, това влияе във всеки един аспект от живота ми, отлагам всяко нещо и никога не го правя, даже съм учудена, че дълго време се насилвах да излизам от зоната си на комфорт и благодарение на това постигнах все пак някакви неща, но вече спрях да го правя, изпитвам страх, нежелание да се развивам и спрях да го правя, живея в инертност и застой и на моменти не ми пука, в други започва да ме гложди и отново започвам да се боря със себе си каква трябва да бъда, каква искам да бъда и каква съм в действителност, не мога да живея спокойно и в мир със себе си без значение какво правя, не спирам да се лутам как трябва да го живея този живот.
Дайте ми насоки как да се справя със себе си, с това, че постоянно отлагам всичко заради страх, нерешителност, мързел, апатия, как да се превърна в добрата версия на себе си.
Благодаря предварително, бъдете здрав.

Извинявам се,.че ще се намеся, но това за не-спането в детската градина предизвика интереса ми. Много е хубаво да защитим детето и неговото право на избор, но има един голям проблем. В България почти няма детска градина /освен някои частни такива/, в които децата да не спят на обяд. Това няма как да стане - едните да си легнат да спят, а други 3-4-5 /? Колко точно деца биха поискали да не спят ако им се даде този избор?/ да играят "тихи" игри. Обикновено помещенията за игра/занимания и спалните помещения са общи, а някои градини дори помещението за игра се преобразува с легла като стане време за сън. Отделно, че ако им се даде възможност да не спят, едно поне 80% от групата ще изберат да не спят. И това нарушава режима в градината. Затова съветът Ви може да е много добър от психологическа гледна точка, но е напълно неприложим в реалността на българските детски градини. И понеже моето дете /почти на 4г/ и от около 6 месеца реши, че не иска да спи на обяд вкъщи, аз му казах така "добре, вкъщи няма да спиш на обяд, но в градината има правила и там трябва да спиш" и детето го прие и си спи в градината през седмицата, а почивните дни не спи. Това е. Понякога има правила, които не ни харесват, но трябва да ги спазваме, защото живеем в социум, а не сами и да гледаме само себе си, а трябва да се съобразяваме с околните. Мисля, че това също е добре да се научи от детска възраст. И това е именно една от ролите на детската градина - да се научат да спазват правила. Извинявам се още веднъж, че се намесих в темата Ви.

Здравейте, имам дете на 6 г изключително добро и мило,послушно дете и в къщи и на градина,водила съм е на логопед там ми казват детето ви се стреми да бъде перфектно да отговоря точно няма проблем и нужда от логопед, на психолог посещава от 3 г възраст по думите на психолога детето е затворен харекатер,чувствителнен тип меланхолик,за тези 3 г подобрение няма тя е неуверена, недоверчива,децата с който играе на площадката тя не изразява мнение а ги слушя и играе по техните правила, изключително пасивна,в градината ми казват страхотно кротко дете имате,според Вас как мога аз да и помогна да развие увереност да се изразява,да имам мнение,в къщи и давам право на избор за всичко,пред роднини също е затворена,говори малко или кратко.Обича да учи и оцветява.В градината  участва със стихчета пред родители вече 4 тържества,липсва и спонтанност,моля за съвети и насоки.

Здравейте, др Стефанов!
Жена съм на 33 г. със съпруг и 2г. дете и живея в Лондон от 6 години. Накратко - моят проблем е свързан с движението в кола или самолет, пътувала съм много, но от последния ми полет получих панически страх от самолета и оттогава не съм се качвала. Имам резервиран полет за 19ти Май, за да видя как ще съм след терапията и как ще се справя и какво ще работи при мен. По време на полета ми през семптември 2022 получих сърцебиене, треперене, топка в корема, която не ми даваше мира, едно стагяне на тялото, имах чувството, че ще избухна и ще се разкрещя...овладях се, но от тогава този страх, че пак ще ми се случи на полет, не ме е оставил. Тръгнах на терапия, не искам да казвам, че не е успешна, но още се чувствам наплашена и притеснена, въпреки, че с мъжа ми резервирахме полет с времетраене от 55мин, за да се тествам на 19ти Май и за да видя как ще съм след терапията и как ще се справя и какво ще работи при мен. Лошото е, че едни от последните уикенди пътувахме до приятели на 2:30 мин с кола от нас и това ужасно усещане за стегнатост, мислите ми се отделиха от мен сякаш (знам колко странно звучи), треперенето, напрежение в краката, пак се появиха, контролирах ги като си гледах телефона или четях някакви смешни неща, но пак имаше моменти, в които мислите ми се изплъзваха и пак се стягах и треперех и исках да сляза от колата. Обясних и на джи пито какво се случва и тя ми изписа 14 таблетки от 2мг диазепам - едно на летището и едно по време на полета да взема, чувството от колата се появи след това и ми назначиха ЕКГ и кръвни изследвания (б12, щитовидна жлеза, бъбречна функция, черен дроб), също ми изписаха и бета-блокер за треперенето и сърцебиенето(сутрин и вечер). Изследванията ми казаха, че са супер и няма нужда от действия. Аз на своя глава започнах да пия ашваганда, омега 3+вит Д и магнезий преди лягане. ЕКГ излезе и е перфектно, така казаха. Но ми предстоят още пътувания с колата през целия месец Май....През последното ни пътуване с кола този уикенд, това напрежение и стегнатост започнах да ги усещам почти през целия път, сякаш щях да избухна и да се разкрещя в колата (както веднъж ми се случи преди две седмици - усетих напрежението да се надига в мен, поскочих, креснах и се хванах за предната седалка). Не можах да спя през нощите от притеснение как ще съм през следващите дни и пътувания, дори се прибрагме по-рано от планираното, защото нямаше да мога да спя и втората вечер в къмпинга. Зная, че може би е много специфичен проблем, но бихте ли могли да ми кажете и посъветвате как да се справям с тези надигащи се напрежения и усещане за стегнатост, скованост и страх от избухване? Иска ми се да има лек и да се успокои напълно, защото колата ни е 90% от времето и нуждите... Благодаря Ви от сърце предварително!

Здравейте!
Имате нужда от психотерапия.
Това е процес, който включва:
- описание на симптома;
- изследване на причините - тук много съм писал за ПА - причините са или в лични травми, преживени от човвека, а често и в травми, преживени от близък човек в семейната система от предходни поколения;
- интервенции за преодоляване на симптомите;
Лекарствата потискат симптома, а не лекуват състоянието на човека.
Лечението се обляга на осъзнатост за причините.
Това е...

Бихте ли дали пример какво представляват интервенции за преодоляване на симптомите?

Здравейте,

Имам следния въпрос, към кой специалист да се обърна за преодоляване на връзка с патологичен нарцисист?

Бихте ли препоръчали специалист в тази тема?

Поздрави,