Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
Възможно е баща ви да отключва някакво психично заболяване, характерно за възрастта. И може би е добре да се консултирате и с психиатър.
Извън това има много възможни хипотези за отношението на баща ви към майка ви, но ще ви кажа само две. А истината може да е някъде другаде. Но все пак пишете какво знаете и какво мислите, за да мога да коментирам, стъпил върху нещо реално:
- едната хипотеза е, че баща ви може да е имал силна връзка с жена преди майка ви, с която да се е разделил болезнено, със страдание, чувство на вина и т.н. Това може да е накърнявало и напрягало брака му с майка ви през целия им живот. Това може да е и причината той да обвинява майка ви, че нещо ще му вземе, защото ако тази хопотеза е вярна, тя има навика да взема нещо, което не е нейно /в случая - него самия, който е "принадлежал" на друга/
- втората хипотеза е, че причината за тези отношения се крие в съдбата на друг мъж от семейната система на баща ви /негов баща, дядо, чичо, вуйчо, брат.../, който е бил измамен от жена. И той да носи неговия гняв и недоверие към жените и да го стоварва на майка ви...
Какво мислите? Сещате ли се за нещо? Ако се сещате, пишете, за да ви дам някаква нова посока, така, както работя чрез метода семейни констелации.
Поздрави!

Да, навикът с гризането продължава до ден днешен .. вече 30 години. Отдавна не живея с родителите си, имам свое семейство и пак продължава. Особено в по-тревожни ситуации се засилва и изпитвам болка по устата, но не мога да се спра. Пробвала съм с балсами за устни, но не става. Толкова несъзнателно го правя, че се усещам чак когато ме заболи.. Затова се обръщам към Вас.. И да, при родителите ми не ми беше добре, когато се върнах при тях навремето.

Здравейте и благодаря за коментара. Аз съм Анонимната с възрастните родители. Като цяло особенността на баща ми е неговият характер, който се проявява не само към майка ми, просто тя живее с него най-много време и обира най-много негативи. Родителите ми идват от семейства с прекрасни взаимоотношения, поне между техните родители. Не мисля, че има някакви дълбочинни призраци от миналото, по-скоро донякъде той изпитва ревност, че тя се справя добре в живота, дори и в момента. Притеснявам се за него, защото сега като остане сам, може да се очаква всичко (аз живея в друг град). Благодаря още веднъж за отделеното време.

Здравейте,
Чувствам се емоционално отчуждена от десетина дена от мъжа си. Причината е от интимен характер. Имаше повод. А и много се преуморявам напоследък. Нямам никакво желание за близост от всякакъв характер с него. А то не, че и на него му липсва особено.
Той ми е споделял, че изключително рядко сънува. Но снощи се събуди от сън- вървели сме двамата и някакъв скитник ме нападнал. Мъжът ми го пребил с някакъв кол. Събуди се ужасен.
Според вас, има ли някаква връзка съня му с моята апатия?

Здравейте. Благодаря предварително, че ще отделите от времето си, за да ми дадете съвет.
Не знам от къде да започна, но ще се опитам да съм максималко кратка и изчерпателна. Майка ми почина преди 3г.тогава бях бременна във втори месец с второто ми дете. По време на бременноста се случи 2 пъти за кратко на получа сърцебиене от което и пулсът ми се вдига. След бременноста това започна да зачестява, като точно 3 пъти продължителноста траеше повече от 2 часа. Ходих на кардиолог, на ендокринолог, на пулмолог – всичко беше наред. Според личната ми лекарка това са паник атаки. До тогава не знаех какво е това. Обаче от началото на годината до сега това започна да зачестява. Кардиолог ми изписа леки хапчета за сърцето за да се нормализира ритъма/но не са бета блокери/. Работата е там, че когато съм навън с децата постоянно имам притеснение да не ми стане лошо пред децата, следствие на това пак вдигам пулс.
Преди месец бях на гости при приятелка и както всичко беше наред-хапвахме и си приказвахме се почувствах много зле,повърнах няколко пъти, получих замайване,въздух не ми стигаше. Предполагам пак е било паник атака/не мога да си обясня защо,от какво, при полежение че не съм била напрегната,а се веселяхме/.
По същия начин,преди няколко дни излезнах със съпругът ми и беше много топло, аз си забравих шишето с вода/без вода не излизам/ от това се паникьосах много.Отново получих замайване, не ми достигна въздух. Не мога да разбера какво става, защо се получава така. Как мога да контролирам паник атаките? Как мога да ги премахна?
Аз сама си гледам децата/съпругът ми много работи и само вечер ми помага/. Но уморена не се чувствам в никакъв случай. Успявам да си организирам деня, така че дори имам време за себе си. Когато съпругът ми почива винаги сме извън града на разходка....гледам да се движа. Другото,което е че се ядосвам много бързо и то за дреболии. Такава съм от малка. Избухвам и се напрягам много.
Моля, за съвет, за насоки-върху какво да работя? Какво да променя? Това много ми тежи и не мога да съм пълноценна, особено за децата.
Благодаря предварително.

Здравейте!
Щом питате, значи има връзка.
И сигурно ще ме попитате, каква е връзката?
На този въпрос отговорът е: а кой е скитникът?
ВИНАГИ, когато сънуваме непознат човек, той символизира някой, който е всъщност много познат.
Така че съпругът ви може да си помисли на кого му напомня този скитник, чии образ му изплува в ума, когато си помисли за него?
Там е отговорът. Можете да го споделите, ако искате.
Поздрави!

Здравейте!
За мен смисленият вариант е да се търсят причините за тези панически атаки. Смятам, че е напълно възможно те да имат същата причина, както и гневните изблици в детството. Защото паническите атаки са причинени най-често от неизразен гняв към близък човек.
На кого сте били ядосана още в най-ранно детство?
Може би това е ключовият въпрос, който ще донесе яснота.
Поздрави!

Благодаря за отговора!
Може би на брат ми. Той е по-големият, но още от малък/понеже претърпя малка операция/ и майка ми все трепереше над него, за най-малкото. Да не вдига тежко, да яде повече да не е слаб.Винаги го защитаваше.  Но винаги сме били в добри отношения с него. Дори след като почина майка ми, сме по-близки от всякога. Той с баща ми няма никакви отношения/не са били разведени нашите, просто баща ми злоупотребяваше с алкохол и брат ми ненавиждаше това и до ден днешен са както се казва на "Здравей-Здрасти и до там"/Аз съм по-близка с баща си.

Здравейте!
По-различно е. Ще ви кажа директно какво виждам тук. Защото няма нищо по-лековито за душата от истината. Била сте гневна на майка си, а не на брат си. В такива случаи детето понякога изразява враждебност към брат си, но дълбокият гняв е към майката. Още повече утежнява ситуацията това, че най-вероятно не сте си и помисляли да се разгневите на майка си. Защото ви е било страх, че тя съвсем ще се дистанцира от вас и ще спре да ви обича. От което гневът е ставал още по-силен и .... още по-потиснат.
Така че - имали сте в себе си натрупан гняв още от детството към майка ви. И когато тя е починала, нещо във вас ви е нашепнало, че вие сте виновна за това, защото още от дете подсъзнателно /меко казано/ не сте ѝ желаели доброто.  Това чувство за вина е в основата на вашия страх. Тази "вина", разбира се, е абсолютно неоснователна. Тя е продукт на детско мислене, а детското мислене е магично. То си представя, че когато съм мислел за някого лоши неща, след това аз съм виновен, ако той пострада. 
Давам ви кратко упражнение, което да направите сега /и след това, когато сте готова,  пишете как се чувствате/
Упражнението е:
Когато поглеждате в мислите си към майка си, виждайте зад нея и нейната съдба. /Съдбата е голяма, а майка ви е малка./
Същевременно усещайте зад гърба си и вашата собствена съдба. /Съдбата ви е голяма, а вие сте малка./
Виждайки в мисълта си всякакви хора,  гледайте зад гърба на всички в тяхната съдба. /Съдбата им е голяма, а те са малки./
И просто усещайте, че има една много голяма сила, която управлява живота и смъртта. Това е силата на съдбата /или както вие я наричате тази сила/
И поглеждайки тази голяма сила, вие ѝ казвате: "Ти си тази, която отне живота на майка ми, а не моята вина. Ти си голяма, а аз съм малка."
Направете това упражнение и нещата ще се подобрят.
Поздрави!

Благодаря!  Ще поработя над това и ще Ви пиша, когато се почувствам готова.

Здравейте, моят проблем е следния. На 33 години съм, наскоро загубих двама близки човека за мен. По принцип съм много емоционален човек, но всичко преживявам вътрешно. В резултат на този натрупан стрес, започнах да се плаша от всичко, започнах да изпитвам сърцебиене и тревожност и при най - малката стресова ситуация имам чувството, че "ми се преобръща сърцето". Мислите ми са само за близките и че нещо лошо ще се случи. Само при вида на линейка или пожарна сърцето ми ще хвръкне. Моля Ви дайте ми съвет как да си помогна

Здравейте!
Не става ясно кого сте загубили?
Освен това при всяка загуба /независимо дали е заради смърт или развод или раздяла/ има периода на траур,
който всеки човек преминава и това е неизбежно.
Смъртта на близки хора отключва и страха от собствената смърт. И мисля, че затова е сърцебиенето, когато чуете сирената на линейката. Може би е добре да ви дам и фраза, която да си казвате, когато чуете този звук.
Фразата би била:
"И този път не е за мен!"
И вътрешно се покланяте на този, за когото е линейката!

Това е. Ако имате нужда от повече, трябват подробности: - за кои хора става дума и нещо повече за отношенията и важните събития, които ви въздействат.
Поздрави!

Става въпрос за внезапна  смърт на мои близки роднини  и цялата тази ситуация ме разстрои много. По - скоро се страхувам да не преживея отново същото нещо и тази мисъл ме води до тези състояния. Не мога да се отърва от негативните мисли. Тези събития се случиха  в момент когато съм в дълъг отпуск и в повечето време съм сама. Тогава се проявява най-силно. Умът ми е ангажиран постоянно с това къде са близките ми, да не се случи на някой нещо лошо и т.н

Здравейте,
С мъжът ми сме заедно от 8 години с прекъсвания, главно заради намесата на майка му. От 2 години и половина живеем заедно, по мое настояване далеч от родителите му. Имаме дете на 1 годинка, но се караме през ден заради поведението на майка му. До като бях бременна той работеше в чужбина и помощта за тежките покупки се паднаха на моите родители. Имах не лека бременност, баща ми претърпя операция и трябваше моята майка да помага на мен и на него. Родителите на бащата на детето ми живея и работят на 5 мин. с кола, но през целта ми бременност не се поинтересуваха как сме с бебчо, но за пред други хора са много загрижени.
В деветия месец починаха мой близки хора(братовчед дете и баба) подкрепа от него не получих, само ме обвиняваше, че съм много нервна.
 След като се роди детето родителите му не само, че помагаха само на думи, но и когато идваха у нас трябваше да им се слага маса за вечеря. На 2-рата седмица след раждането оставиха баща да работи вместо тях за да отидат на почивка, а по принцип той трябваше да помага на мен и детето.
Есента  той отново замина да работи в чужбина и аз отново останах с помощта на моите родители, като те вече се грижат и за дядо ми, защото и той претърпя операция. А другите само да минат да го видят между някоя от почивките им за 1 час и стига толкова, но пред него са били казвали, че помагат и идват често.
Стигна се до там, че тя подмина мен и детето ни на улица, защото моето поведение към нея я обиждала, след което излъга, че аз съм го направила, обижда ме по телефона в него присъствие. Казах му, че не искам тя да се доближава до мен и дето, той беше съгласен. 2 месеца след случката той твърди, че жената никога не ме е обиждала и извърта нещата така че аз съм виновна за всичко и че тя трябва да вижда детето. Събрах си багажа на мен и дето и се изнесох от общото ни  жилище. Не заради майка му, а заради лъжата. В момента в който видя, че си тръгвам започна пак да обясня как е зад мен и ме подкрепя, но това явно не е така от действията му. Другото е, че не комуникира с мен има собствен бизнес и винаги е зает с него, трябва да работи, финансово не съм разчитала на него освен за наема на апартамента. Интересува се от детето, но аз не мога да живея в постоянни ни скандали заради майка му и да се чувствам не подкрепена,за да е щастлива тя. След изнасянето ми последваха клетви да си намеря някой който да ми чупи кокалите, че да съм видяла какви мъже има, той всичко правел за мен,а аз не мога да го оценя.
Да аз също имам вина за скандалите импулсивна съм и казвам много неща без да ги обмисля.
Конфликтите ни не са от вчера и са тема родители и постоянно им защитаване, една, две седмици след даден спор като преди това ги осъжда.
Чудя се дали не трябваше отново да направя компромис?

Здравейте! След скарване със сина ми (15 години) тази вечер, той ми каза, че от десетина години не се чувства обичан от никой от семейството и сме правили само материални неща за него. Има брат на 10 години и явно намекваше, че промененото ни отношение е свързано с раждането му. Направо съм разбита. Абсолютно съм сигурна, че не ги деля и ги обичам безкрайно много. Но знам, че съм допускала много грешки като родител. По-късно го питах дали в яда си е казал това или наистина го мисли. Отговори, че е било за момента. Но мисля, че го каза само, за да не задълбавам, а всъщност си го мисли съвсем наистина. В разговора каза с недомлъвки и други неща - че няма как да се оправят отношенията ни, че просто трябва да чакаме (да стане на 19 и да се изнесе), че е решил нарочно да не показва чувства и че е равнодушен. Какво да предприема?