Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте, д-р Стефанов,
Имаме следният проблем от близо 2 месеца. Имаме дъщеря на 7 години и бебе(момиче) на 3 месеца. Всичко започна една вечер, когато иаках да преместя бебето в стаята на голямата ни дъщеря и да загася лампата или да оставя нощната лампа. (защото бебето не може да спи на светнато) тя започна да плаче, аз ѝ се скарах и ѝ казах на колко си години не се излагай и нещата ескалираха, аз изгасях, тя светваше и накрая и бебето се събуди. В крайна сметка бебето не спа при нея, а тя идваше с рев при нас да дойдем при нея и аз осъзнах грешката си и отидох ѝ и прочетох приказка, като приспах бебето. На следващия ден мъжът ми я попита от какво я е било страх, че не е искала да спи на тъмно и тя сподели, че е видяла в телефона му корица на филм на ужасите за над 18 години и той я накара да я нарисува. Тя нарисува куклата (Анабел) доста детайлно, но я беше страх дори от рисунката. На следващта вечер се събуди с най-страшния и ужасен писък, крещеше и бягаше към нашата спалня, цяла нощ не спа до 5 сутринта от страх и от тогава се започна страха. Всяка сутрин вцепенение първите часове, не можеше да формира дори правилно изречение някой път, вечер още в 8 вечерта казваше супер уморена съм и трябваше да спи татко ѝ с нея и на мига заспиваше. (това за 7 години никога не се беше случвало)
Към днешна дата страха е още на лице, но се е изменил леко.
-още спи с татко си или с някой в леглото(лятото спеше в леглото на баба и дядо, въпреки, че има легло в тяхната стая)
- не остава сама (за два месеца е оставала два пъти през деня в отворена стая и с пуснато детско) в момента, който излезем от стаята и тя хуква на бегом след нас (дори с бебето не остава)
-не само ходим с нея до тоалетната, ами и не иска да влиза там, прави всичко възможно да я избегне, а като ходи по голяма нужда иска и за ръце да я държим(да не би да излезем)
-крие на моменти, че я е страх, а си измисля нещо за да дойдем с нея
-прекарахме месец и нещо във Варна при бебите и, когато се върнахме зпочна да плаче с глас за бабите и искаше да им се обади веднага, но според мен не беше само за това (защото веднага след това попита плахо татко си ще спиш ли с мен тази вечер) и пак започна безапетитието...(в нещо като депресия сякаш изпада)
Начините да избягва тоалетната например са возим се в колата и иска да отбием да се изпишка в тревата, играе в парка и отива пак в тревата, единия път дори се изака в парка, каза, че не може да издържи, а сутрин като я помолим да се изпиша и стига дори до рев, че не ѝ се пиша.

Моля ви за съвет, следващата седмица започва и училище и сме още по-притеснени как ще ходи там до тоалетната.
 Забравих да добавя, че когато е навън все едно няма проблем. Дори пред блока играят деца и, ако слезем с нея до долу тя остава с тях да играе и ни звъни да я приберем (преди това сама слизаше при децата)
Много сме притеснени, защото тя винаги е била щастлива и усмихната и безстрашна. Спреше си сама, дори през нощта си ставаше и си ходеше до тоалетната сама без да ни буди и си лягаше. Сега е по-замислена на моменти, забива погледа някой път, пита постоянно колко е часа, сега вечер ли е, сякаш това е от голямо значение за нея.
И другото нещо баща ѝ прочете последно 3тата книга за Хари Потър. Там се говори за страха и Хари се бори с него (с диментори) и искаше да ѝ пусне филма, но аз не ѝ дадох да го гледа, защото е стршен и е за над 12 години (аз и за книгата бях против да се чете) не знам дали има връзка със страховете ѝ, защото аз не ѝ давам да гледа филм за над 12 защото е страшен, а тя попада на корица на филм за над 18... (и то тя наблегна, че го е видяла, че е за над 18)