Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
Когато гледам от независима позиция към картината, която сте описали, виждам как двамата родители играят една враждебна игра по между си и въвличат в играта детето. Целта е да бъде наранен бившия/бившата, като се причинява страдание на детето.
Бащата идва съвсем умишлено, за да се покаже и детето да плаче за него. Подмолната му цел е майката да види, че детето го цени  като родител и че не може без него. Подтекстът е: "Не можеш без мен. По-добър съм от теб."
Майката съобщава на детето, че баща му ще го вземе, макар че дълбоко в себе си знае, че той няма да го направи. В резултат детето страда, но пък започва и да негодува срещу баща си. Това е нейния начин да каже на бащата: "Мога без теб. Ти не ставаш за нищо."
Такива игри са нещо много вредно за всички участници, но особено за децата, защото те са абсолютно беззащитни.  Родителите не се обичат и изпитват някаква удовлетвореност от това да дискредитират другия или да му причинят болка. Но децата нямат избора да не обичат родителите си и тази игра ги кара да страдат.
Важно е да разбираме, че игрите не могат да съществуват, ако единият реши да излезе от играта. Тогава те се разпадат. /Следващата ми по-долу статия с линк е за това как единият родителможе да излезе от играта и да я прекъсне/
Помислете върху това.
Поздрави!

ЗА СВЕТЛИЯТ КРЪГ НА ЛЮБОВТА
Когато родителите са разведени, а отношенията им враждебни, за децата има стойност да бъдат връщани към здравата основа на техния живот. Към щастливите и спокойни времена, от които могат да вземат енергия за живот.
Ето защо в много терапевтични практики при работа с деца /пък и с възрастни!!!/ целта е да върнеш детето в утробата. Да се почувства като в утробата. За психотерапевтите утробата е символ на изгубения Рай. Това е спокойното и щастливо място, където си съществувал абсолютно безгрижно. И доста трудно се повлияват терапевтично тези симптоми, които са предизвикани от проблеми в утробното съществуване на човека /недохранване на плода от плацентата, преживяна вътрешноутробна инфекция или зараза и т.н./
Но в живота на детето има още един важен период, изпълнен с красиви събития: това е времето, когато мама и татко са се запознали, били са силно привлечени един от друг и са го заченали в своята сексуална прегръдка.
След това те може да са се карали, да са се били, да са си изневерявали и наранявали жестоко взаимно. И съвсем логично - да са се разделили.  Но за душевното здраве на детето е важно да му се напомня за този светъл кръг на любовта, както си го наричам аз /това е една от любимите ми метафори, които съм си измислил/. А с написаното по-долу съм помогнал на много разведени родители или родители, живеещи в постоянни конфликти,  да направят децата си щастливи.
Какво имам предвид?
Тук ще дам няколко измислени примера, за да стане ясно. Например, родителите са разведени и в тежък конфликт. Но когато се случи майката и детето да са  заедно и да минават през парка, майката казва на детето си: "На тази пейка казах на баща ти, че е.съм бременна с теб. И знаеш ли той как се зарадва! Даже отиде веднага и ми набра едно букетче от глухарчета. И аз също плаках от радост." Или бащата казва на детето, когато се разхождат заедно по улицата: "В тази сладкарница  обичахме да ходим с майка ти, когато се запознахме. Тя обича много торта гараш." Или: "От този магазин майка ти си купи булчинската рокля"
Ще дам и по-пикантен пример: майката казва на дъщеря си, когато са заедно на море: "На този плаж се запознахме с баща ти. Аз плувах навътре с дюшек, а той ме видял и доплува до мен под вода. Като се показа и се хвана за дюшека, на носа му имаше водорасло. Много се смяхме. Беше един такъв с леко гърбав нос и зелени очи. Ти приличаш на него. После се уговорихме да се видим вечерта на плажа и тогава забременях с теб. Разменихме си телефони, но той не ми се обади, а и аз от гордост не му се обадих. Но ако ти искаш след време, мога да ти дам телефона да го потърсиш"
Това наричам връщане в светлия кръг на любовта. Детето слуша тази история и си казва: "Мама и до сега обича да ходи на този плаж. Значи е била силно привлечена от баща ми. И значи се радва, че ме е заченала с него. И ми дава ПОЗВОЛЕНИЕ  и аз да си го обичам и дори да го потърся. Следователно аз имам добър произход и право на съществуване"
Но представете си, че майката, която е преживяла същото това нещо,  разкаже на детето си друг аспект от историята: как го е заченала с бащата на плажа, но после той не ѝ се е обадил, тя е плакала и  от тогава мрази да ходи в тази част на Черноморието. Тогава детето си казва: "Значи аз съм причинил/а страдание на мама и не заслужавам да живея."
Родителят, който говори на детето за светлия кръг на любовта, го връща към живота. Независимо дали това е бащата или майката. Този родител излиза от играта на война и избира любовта.
Тук давам и линк към една моя лекция в Академия за родители, където говорих по този въпрос в контекста на Законите на любовта, формулирани от Берт Хелингер, създател на метода Семейни констелации:
 https://www.youtube.com/watch?v=qPZ6J1yaULc&feature=share

Д-р Стефанов, ако позволите още един въпрос, върху който съм размишлявала неведнъж.

Да речем един мъж се жени млад. Вижда, че всичките му приятели са ергени, които възхваляват ергенския живот, наричайки жените с гнусни епитети (това, защото са били "предадени" и "наранени" от определена жена в миналато), които никога през живота си не са имали сериозна връзка, а само краткотрайни, никога не са заживявали с партньор, и не се вижда да имат сериозна връзка скоро време заради ограниченията, които сами са си поставили - да си сам е по-добре; всички жена са.... *****, не искам никой да ми държи сметка кога излизам, къде излизам, какво правя, с кого съм, кога ще се върна; искам да усещам свободата, а не да съм с вързан синджир; искам да харча парите си за себе си, а не за желанията на някой друг; искам да се съобразявам само с моите чувства, желания и настроения, а не на някой друг.

Мислите ли, че подобни изказвания и виждания, могат да доведат женения мъж до желанието да остави партньорката си и да започне да мечтае за ергенския живот? Да го накара да забрави, че когато е бил сам се е чувствал самотен и е мечтал именно за сериозна връзка и доверен човек за себе си? Или по-скоро да започне да мечтае за илюзията, която му представят неговите приятели, отхвърляйки на подсъзнателно ниво всички предимства на това да си обвързан? Да започне да вижда и търси проблеми дори в най-малките неща, които  партньора не извършва "правилно", за да си докаже, че това, което казват те е вярно? Да го поблазни идеята "да не се отчита на никого". До един определен период, когато вече става напълно убеден, че да си ерген е най-доброто решение, или че Човекът до него е "лош" и има много по-добри за него на този свят. (само че, защото се е оженил млад, не е успял да опита от многото, и не е успял да се убеди, и да бъде сигурен, че е избрал "правилната").

Предполагам има значение дали този мъж се влияе по принцип от чуждо мнение и до каква степен. Да речем, че винаги се е опитвал да бъде харесван, търсен и предпочитан от гореспоменаните приятели, облягал се е на тях, и е търсил съвети и одобрение от тях.  (Но не само от тях - при запознанство или контакт с непознати или бегло познати хора сменя позата, интонацията, израза, подбира темите на разговор спрямо харесванията на човека, представя се по друг начин пред всеки - пред един може да се държи като добре възпитан, отговорен млад мъж, а пред други - като пълен идиот без никакъв речник и опит с хора, само и единствено, за да получи одобрението на човека, с който се осъществява комуникацията. Аз бих го нарекла зависим от чуждото мнение).

Благодаря ви. Може би наистина не трябваше да му казвам, че ще дойде да го вземе, но истината е че винаги исках да го зарадвам и прибързвах. Вече не му казвам нищо, ако дойде, дойде. Благодаря ви и за текста.

И аз благодаря за разбирането! Говоря от опит: ако успеете да излезете от играта на война, като започнете да споменавате бегло на детето разни неща, свързани със светлия кръг на любовта, ситуацията ще се промени. Казвам "да споменавате бегло", а не да го поканите на дълъг разговор, на който да опишете цялата ви  история. Просто в някакъв момент да подхвърляте едно-две изречения от сорта: "В този магазин купих на баща ти за пръв път  подарък за рождения му ден" И замълчавате. И ако детето попита с ентусиазъм: "Ааа, така ли? И какво му купи?", вие отговаряте: "Очила за плуване /или каквото е било там/". "И как изглеждаха?" "Сини - да му отиват на банския."
Или: "Веднъж с баща ти и едни приятели бяхме на пикник. Аз си сложих маратонките до огъня да ги изсуша, но  едната изгоря. А той отиде пеша чак до селото и ми купи от магазина ето тези гумени платненки, за да мога да се прибера... " "Ааа, така ли! И кое беше селото?" "Бов" "А далече ли беше?" "На 5-6 километра"...
Ще ви кажа и още нещо. Замислете се, каква е психологическата полза и несъзнавана цел на енкопрезата? Ще цитирам едно осиновено дете на 15 години, което все още има този проблем и е много интелигентно. То си го каза директно: "Така пробвам дали ме обичат и дали няма да се откажат от мен" А всяко дете, което усеща, че между родителите има глухо негодувание и враждебност,  също се съмнява дали го обичат. "Мама  е така разочарована от татко. Значи ме  смята за грешка. Дали ме обича?"
Говорейки на детето за събития, които са се случили в светлия кръг на любовта, вие му помагате да се свърже с  красотата и силата на онези първоначални чувства, в които е било заченато.  И то може да си каже: "Мама и татко са се обичали достатъчно. Аз не съм грешка. Не ми трябват повече доказателства"
Поздрави!

Здравейте!
Да, има значение това неуважително говорене срещу жените. Както и обратното: случва се жени да се събират и да обсъждат неуважително мъжете си. Когато такъв мъж или такава жена се прибере в къщи, настройката към партньора е крайно надменна и негативна: "За какво си ми? Аз съм си добре без теб. Свободата ми е по-скъпа"
Тук ви пускам и линк към моя група във ФБ, където съм публикувал превод на един много красив текст от Берт Хелингер точно по този въпрос.
На друго място Хелингер обяснява, че за да си оженен сполучливо, трябва да гледаш напред, а не назад. Да не жалиш за изгубените възможности на младостта и свободата, която тя дава, а да гледаш към силата и пълнотата на живота, които дават зрелостта и това да имаш връзка и деца. Защото това да имаш връзка и деца е най-великото, което ни е дадено да преживеем.
Това е линкът.
https://www.facebook.com/photo?fbid=10218404965093246&set=g.722277978117484
Поздрави!

Съветите ви са чудесни, аз съм със същата професия като вас но с доста по-малък опит и ми е много полезно и интересно да чета. Тъй като чета от доста време, приложих това което сте писали за светлия кръг на любовта, мисля че детето се зарадва да чуе тези неща (ние наистина сме се обичали много, но той предпочете алкохола а аз не можех повече да допусна детето да бъде свидетел на избиващи агресии, страхуваше се а после в един момент сякаш започна да го приема нормално, което вече много ме разтревожи..) Само не разбирам (последен въпрос задавам за да не обсебвам темата...) защо точно когато намерихме начин да общуваме нормално и приятелски, детето реагира с нов епизод на енкопреза и енуреза ? Той също е с много висок коефициент на интелигентност и доста чувствителен. За съжаление единственият способ който помогна беше да го сплаша че ще сложим памперси, дори купих един пакет... и всичко спря. Мъчно ми беше но наистина беше станало абсолютно нетърпимо а почнеха ли децата да му се подиграват в училище, щеше вече да бъде истински кошмар и действително нерешим проблем.
Може би трябва да добавя, че имам партньор, с когото много се обичат, ако трябва например да идем на лекар за нещо по-специално и малкият го е страх - държи партньорът ми да дойде за да се чувства сигурен, иска да го слага да спи и тн...  Не знам дали това не поражда донякъде чувство на вина че предава баща си, и да е свързано с проблема ?

Благодаря за тази обратна връзка от колега!
Експериментирайте, ако партньорът ви е ОК да го направи.
Нека му каже по какъвто и да е повод нещо от сорта:
"Тези неща баща ти ги разбира по-добре от мен!"
Тоест - и той да покаже уважение към ролята на бащата.
Така, когато е с него, няма да има чувството, че предава баща си.
И ще приема  неговата подкрепа сякаш с благословията на баща си.
Това ми е добавката.

Благодаря ви ! Ще говоря с него и ще измислим по какъв повод да вмъкнем такива думи. Ще продължавам да следя с интерес темата ви

Здравейте!
Имам следния проблем. С моя мъж живеем до къщата на майка му и той почти постоянно е там. Ходи да пие кафе, да си приказват, разбира се и да помага, но когато не е на работа прекарва голяма част от времето си там под някакъв предлог. Имаме дете на 1г., което гледам изцяло сама, той не иска да се включи в грижите за него, казвайки че не може, има работа или не иска да ми пречи. Не намира и време, нито да играе с него, нито да го гледа. Минава, гали го по главичката, радва му се и заминава. Често имам усещането, че ние не см му приоритет. Отказах помощта на майка му, защото не исках да се меси и да е свидетел на нашите отношения. Когато мъжът ми има работа по нашата къща, много често вика и майка му да помага. Вечер след като приспя детето, му пиша да се прибере, което в мен остава усещането, че му се моля да се прибере вкъщи. Чувствам се изоставена и неразбрана, въпреки че той казва, че ме обича. Струва ми се, че той е при нас, само като има нужда от нещо - храна, сън, секс, да си излее емоциите от работа. Всичко това води до голямо напрежение в мен и съответно до постоянни разправии и скандали - аз гледам детето му и се грижа за дома ни, а той си търси компания другаде. Говоря с него за това, но той не вижда проблем. Не искам отношенията ни да охладнеят, както и да съм причина за това, но излиза точно така, защото аз постоянно драматизирам нещата. Не знам как да изляза от тази ситуация...

Здравейте!
Разбирам колко ви е тррудно. Негодуванието ви е напълно обяснимо.
В тази тема вече съм писал няколко пъти, че ракетата-носител, която отделя мъжа от орбитата
на майка му, е бащата.
И ако това отделяне се е осъществило, жената получава един свободен мъж.
Интересно е в тази връзка - как стоят отношенията на съпруга ви с баща му?
Според мен е тактически много по-правилно жената да се опитва да сближи мъжа си с баща му, отколкото да се бори да го отдалечи от майка му. Това второто е неблагодарна работа, която води до изостряне на отношенията между съпрузите. Ако мъжът се сближи с баща си, това го отделя от мама и той е готов за връзка с друга жена.
Затова питам - каква е връзката с баща му? Добре е да опишете повече подробности.
Поздрави!

Благодаря Ви за отговора!
Давам си наистина сметка, че да се опитвам да отделя мъжа си от майка му е загубена кауза, още повече че жената като цяло няма лошо отношение към мен и е приятен човек.
За съжаление обаче, бащата на мъжа ми почина внезапно съвсем наскоро, което, разбираемо, още повече влоши нещата. Сега мъжът ми ходи още по-често там и се притеснява постоянно за майка си. Той има и брат, при който положението е сходно, но разликата е, че той живее далече и много често се прибира, за да е до майка си.
Преди да почине, моят мъж и баща му бяха в добри отношения, помагаха си, търсеха се, допитваше се до него за  работа, но той беше дискретен човек и стоеше по-настрана спрямо личните неща.
Единствената идея, която имам сега, е да се опитам да ангажирам мъжа ми да ходим  някъде заедно от време на време, но и в това срещам голяма съпротива, да се откъсне дори за малко от майка си. Той твърди, че не иска тя да се меси в нашите отношения, не й казва за нашите планове и ако в този момент тя го помоли за нещо, вероятно ще откаже нашия ангажимент.
Другата ми идея е да започна да викам майка му по-често вкъщи,  за да ми помага за детето и така и той да стои тук. Но тя е доста любопитна и се притеснявам, че нещата пак ще завият в неприятна посока.

Не е ли бащата и спрямо дъщерята "ракета-носител?

Да, абсолютно по същия начин.
.

Разбирам, че в ситуацията има и още един важен фактор - смъртта на бащата. Ако преди това съпругът ви не е имал склонност да стои толково често при майкаси, смятам, че е напълно възможно сега да го прави,  защото се страхува да не загуби и нея. 
При това положение може би наистина е добре да я каните в къщи и дори, ако има и тя такава нужда, може да ви говори и на вас за баща му, да дадете пространство и за споделяне. Може да се окаже, че това е най-добрият начин да се спасите от нейното любопитство: като я изслушвате.
Поздрави!