Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Разводът ни е по-взаимно съгласие, по негово настояване. Непосредствено след това той създаде ново семейство и съответно има друго дете от следващия си брак, вече тийнейджър. С него дъщеря ми не поддържа контакти също.
Вторият ми съпруг и второто ми дете се появяваха на доста по-късен етап.
Липсата на участие във възпитание и обгрижване, не бих могла да кажа каква е. Дъщеря ми не е взимана за уикенди, почивки и пр. Обикновено се е виждала с баща си за през деня, на обяд, на вечеря, на някой техен семмен празник. Допускам, че може да е имало известно напрежение /ревност
Трябва да отбележа, че в 90% от случаите издръжката, съгласно съдебното решение е плащана от бабата по бащина линия.
Образованието на дъщеря ми беше в частно училище, което съм поемала изцяло аз, защото изборът е бил мой, сътоветно съм можела да си го позволя.
Да, предполагам, че бащата на дъщеря ми се е чувствал комплексиран, от мен самата дори, а със сигурност и от втория ми съпруг. Факт е, че аз успях да се реализрам доста по-добре от него в тези 15 години, съпругът ми също. Тук, става дума за професионален и съответно материален аспект. Не считам, обаче че това би следвало да е причина/оправдание за тоталното му абдикиране от всякакъв бащин ангажимент и заинтересованост към детето.
Съгласна съм с вас, че вероятно дъщеря ми мисли вече като зрял човек и си прави равносметка за годините назад. Няма начин да не е огорчена, но въпросът е как да се справи с агресията. Според мен тя не осъзнава, че това огорчение се превръща в агресия (съдя по разсъжденията й от рода "Искам да му кажа всичко, което мисля за него и да му стане гадно"). А истината е, че ситуацията е една и съща последните 15г и нищо не се е променило, за да предизвика тези реакции в момента в нея.

Здравейте ,отговора и на двата ви въпроса е не ,не е имало никакви трагедии и дори малък скандал между тях ,пробвала съм и през времето и вашия начин ,да му казвам ;хайде попитай тях първо ),и той се възползва от това и му е добре !По скоро зачита мнението на майка му за Миродавно,отколкото моето ,и затова всеки ден и докладва всичко !Единствения вариант ,развод ли е в този случай ,след като на тези години ,(36),трудно човек се променя ?

Поразена съм от изключителния ви отговор! Много точно сте разбрал ситуацията. Безкрайно съм ви благодарна за коментара. Бъдете здрав и все така в помощ на хората!

Здравейте!
Има и още един въпрос, който е още по интересен: Каква е вашата връзка със собствените ви родители? Връзката със собствените ни родители определя начина, по който възприемаме връзката на другите хора с техните родители.

Напълно нормални,и по принцип ние жените сме по -самостоятелни от мъжете ,и когато имаме семейство ,още повече ,но такива доклади всеки ден ,ги няма при мен

Д-р Стефанов,
Интересно ми е да чуя коментара ви и предполагаема стратегия, когато членове на семейството се "капсуловат", вследствие преживяна загуба на друг член. Например син пистоянно се допитва, коментира, съпреживява всичко с баща си след болезнена загуба на майката.

Здравейте,  д-р Стефанов , благодаря ви за отговорите, които ми дадохте досега. Бих искала да попитам , ако може да се даде отговор - голям ли е процента на вероятност аз или синът ми да развием Шизофрения, понеже баща ми е страдал от нея или това не е фактор.
Другият ми е въпрос е свързан с това че миналата година забременях нежелано от човек с когото нямах бъдеще (той е женен и каза че със жена му 3 години са правили опити и не са успявали , а при нас се получи "погрешка" ) и направих аборт . Може ли да ми кажете дали е добре да направя някакъв ритуал за да се сбогувам с детето?
В последствие обаче май развих лека параноя че тази случка би могла да се повтори и да забременя отново, без да го искам , което няма как да се случи , понеже ползвам предпазни средства .

Здравейте,

Предполагам както на повечето хора и на мен ситуацията с Ковид пандемията ми идва в повече. Нямам проблем със спазването на мерките, напротив аз съм човек, който харесва правилата. Имам проблем обаче с контролирането на ситуациите - искам винаги, всичко да зависи от мен макар и да знам, че това не е възможно.
Изпитвам постоянен страх да не се разболея аз или някой от близките ми. Информацията, която ни дават по ТВ е страшно негативна. Нямам медицинско образование посредством което мога да си направя каквото и да било изводи и се налага да съм разкъсана между хилядите теории за вируса и възможните му последици.
Здравословното ми състояние не е много ОК, което по мое мнение е по-скоро предвид постоянните мрачни сценарии в моята глава.. не мисля, че имам реален здравословен проблем, а по-скоро кълбо от страх, напрежение, нерви...
Когато ми е напрегнато съм се научила да спя повече време, за да не мисля за проблема, в случая обаче не успявам.. в последно време страдам от безсъние..
Ще съм благодарна, ако успеете да ме посъветвате по какъв начин да отклонявам вниманието си - нищо не ми се прави, с нищо не ми се занимава, усещам се както просто си губя време и “чакам пандемията да мине и всичко да е по старо му” ... това със сигурност не е ОК, предид факта, че надали скоро ще приключи. Не на последно място искам да бъда по-спокойна, тъй като смятам, че нервите и притесненията могат да благоприятстват отключване на болести в един бъдещ момент.

Здравейте,
Имам следният проблем,  който имам чувството, че никога няма да преодолея. Още от дете се притеснявах адски много на контролни в училище,изпити. Това продължи и в университета, та дори и в работата, когато трябва да свърша някоя по-отговорна задача. Когато наближи изпита няколко дни не мога да спя, в деня на изпита всичко ми е размито, спомените ми после са като сън. Получавам свиване и болки в корема, спирам да ям, треперя и тн. Най-странното е, че винаги съм била отличничка и винаги съм била една от най-успешните сред групата, недоумявам защо нямам никакво самочувствие.
Лошото е, че онзи ден имах изпит по кормуване и там нещата не се развиха както друг път. На 10-тата минута бях скъсана. На самия изпит бях толкова притеснена, че едвам си казах името, после едвам запалих колата(това никога не ми се беше случвало по време на уроците). Най-големият удар дойде, когато разбрах, че от 10 човека съм единствената скъсана. Това направо ме срина със земята.
Сега като си спомня ситуацията и ми се повръща. Мрачната сутрин,  стаята за инструктажа,  качването в колата, погледа на инструктора ми като ме скъсаха... Това ме отказва да се явя отново, мисля да зарежа всичко това и искам да забравя. Самоизяждам се отвътре, от яд, не мога да си простя, че се представих толкова зле.
Жалкото е че много ми харесва да шофирам, нямах търпение да взема следващия час, карането на кола ме успокояваше и според мен ми се отдаваше, но съм сигурна, че никога няма да взема този изпит. Обмислям варианта да се преместя при друг инструктор за да не се повтори отново споменът, дори ме е срам да се обадя на сегашният, въпреки че съм много доволна от него, усетих че разочаровах всички, а най-вече себе си. Според вас какво трябва да направя, явно че психиката ми е слаба и ще ме блокира всеки път, може би трябва да се откажа?

Здравейте!
Да има пандемия и да слушате новините по телевизията и в същото време да не ви е страх, според мен не е нормално. Страхът ни е даден от Всевишния, за да ни кара да вземем мерки, когато има заплаха.
Иска ми се да обърна специално внимание на това, че чакате пандемията да отмине. ЧАКАНЕТО  е едно доста непродуктивно състояние на духа. Тя така или иначе ще отмине. Или пък няма да отмине. Няма смисъл да ЧАКАМЕ нещо, което изобщо не зависи от нас.
Успоредно с чакането обикновено ние практикуваме и още една непродуктивна стратегия. Това е ОТЛАГАНЕТО. ЧАКАНЕ И ОТЛАГАНЕ си вървят ръка за ръка. Например: "Когато се пенсионирам, ще се отдам на любимите си дейности" /чакам пенсиониране и отлагам любими дейности/. Или "Когато децата пораснат, ще започна да свиря на китара" /чакам децата да пораснат и отлагам свиренето на китара/
И според мен състоянието на карантина или спиране на обичайните дейности за някакъв период е един чудесен момент да направите преглед на всичко, което сте отлагали и да си дадете време да го правите.
Защото отложените неща засилват страховете ни от смъртта. Когато човек чувства, че много неща е отложил, хипотезата, че може да си тръгне без време заради един ковид, го хвърля в самосъжалението.
И обратно - ако нищо не си отложил, страхът и самосъжалението са чувствително по-малки.
Так че няма  време  за чакане. Мисля си, че е време да погледнем към това, което сме отлагали, защото сме чакали нещо друго. Според мен това е ключовата психологическа полза, която можем да извлечем от принудителното забавяне на темпото.
Вие казвате и че страдате от безсъние. Безсънието е може би също чакане. Всъщност - сега си давам сматка, че безсънието е чиста проба чакане, гарнирано с безплодно мислене, насочено към мрачна перспектива за бъдещето и самосъжаление за миналото. Един добър опит за преодоляване на това състояние е да правите нощем, докато ви е трудно да заспите, най-неприятните неща, които сте отложили. Така хем изчиствате едно по едно неприятните отлагани неща, хем съдавате мотивация  на тялото и мозъка да заспиват през нощта, защото ако не заспят, ще ги натоварите с нещо неприятно.
    Ще ви споделя и едни мои наблюдения, които може да ви прозвучат обнадеждаващо. За да се дистанцирате накратко от медийната шумотевица, ще ви въведа в принципа на психоимунологията, който се задейства всеки път пред широко отворените от уплаха очи на човечеството, но сякаш остава незабелязан.
    Какво имам предвид? Преди време имаше атака на така наречените свински и птичи грип. В началния етап от появата на щамът AH1N1 на свинския грип, който се разви първо в Мексико, загиваха доста хора. А след това, когато вирусът вече превзе огромни територии от планетата, жертвите станаха чувствително по-малко.
Смятам, че и сега при тази втора вълна ще се случи същото: много повече заразени, но много по-малко починали под въздействието на ковид 19. И няма да гледаме такива картини на извозвани починали хора с камиони, каквито ни показваха от Италия и САЩ през март-април.
    Защо преди години  ударът в Мексико беше така опасен, а след това смъртността от щама драстично намаля. И то още преди фармацевтичните благодетели на човечеството да успеят да пласират спасителните ваксини?!
За психоимунологията най-същественият психологически фактор, който стимулира имунната система да търси ресурси за справяне с новите заплахи, се явява информираността. Ако знаем, че настъпва неприятелска вирусна армия, това става повод за всеобща мобилизация на имунната защита по някакви небедоми пътища.
    Друг съществен фактор, който ни помага да се справим с вируса, е позитивното отношение към заплахата, вярата в собствените сили и в силите на нашия организъм да се справи. Подчертавам изрично, че позитивното отношение няма нищо общо с лекомисленото пренебрегване на опасността от сорта: "Сипи си напитка с добри приятели и не се плаши от ковид 19!". Да бъдем позитивни означава да приемем опасността като истинска, но да не изпадаме в отчаяние и излишна паника. И струва ми се, че кадрите с камионите от пролетта, както и пропагандните клишета "свински" и "птичи" грип, далеч не ни помагат да се преборим с обезсърчаващата непонятност на вирусите....             
    Склонен съм да направя в тази връзка и една историческа реминисценция: чумните епидемии през Средновековието едва ли биха били толкова опустошителни, ако съпротивителните сили на хората от засегнатите райони не са били подлагани на мощни психоатаки. Самозвани пророци и глашатаи на Божия промисъл обявявали на висок глас, че това всъщност е краят та света, предизвикан от хорските грехове и безпътен живот. А чувството за вина е най-отчайващия и обезсилващ фактор, когато говорим за такъв надежден, но и уязвим  механизъм на защита, какъвто е психоимунологията. Впрочем - такава "попска" истерия за последиците от развратния живот се разрази и когато човечеството узна за болестта СПИН през осемдесетте години...
И накрая още нещо: страхът, които атакува имунната защита и сковава принципа на психоимунологията, има свойството да намалява. Тоест - ние сме по-адаптирани и ни е по-малко страх, в сравнение с пролетта. И това дава възможност на имунната ни защита да работи интензивно.

Бъдете здрава!

Здравейте,
Имам нужда от съвет за овладяване на поведението на 5 годишната ми дъщеря. Тази година е трета група, т.е. подготвителна и посещенията на градина са задължителни. Предните години почти не е ходила, защото беше все болна и не е изградила все още нужните социялни умения. Разбира се общува с децата, но сякаш още не се чувства част от цялото. Тази година не се разболява и ходи постоянно, което сякаш вече се отразява, в смисъл изнервена е доста. В градината и харесва, правят интересни неща, но все пак профилактично казва, че не иска да ходи.
Проблем е поведението вкъщи, инати се за произволни неща и реве до захласване, например "Къде ми е лъжицата?", която е пред нея под филията хляб, тя вдига хляба, вижда я и започва да повтаря въпроса и да се ядосва, защото аз отказвам да отговоря, следва рев. Друг пример е "Не мога да си светна", нещо, което определено може и е правила и пак рев. Това се случва за най-простите неща и за мен е неприемливо, следват едни 30 минути дране. Понякога не обръщам внимание, но тя започва да ме бута/тегли, друг път повишавам тон обяснявайки, че това поведение не ми харесва, най-отчаяното ми и неправилно действие е да забранявам някакви неща ако не се спре с това. Освен това не иска да прави обикновени неща като да се облича, да си  обува обувките, все аз трябва.
Имаме малко дете на 2 години, подозирам, че го прави от ревност, често обяснявам, че те са различни, на сестра и помагам с обличането, например, но тя може и сама и се радвам като виждам, че може. На мен не ми идва от вътре да се държа еднакво с две годишно и с 5 годишно. Чела съм, че сте писали за превръщането на родителя от безусловно обичащ, в изискващ, но все пак това е хода на нещата. Явно аз не знам как да намеря баланса и моля за съвет. Как да реагирам в тези изблици или да ги избегна? Как да я подтикна да е по-самостоятелна, защото в градината или при баба си  всичко си прави сама и е все едно друго дете.

Много Ви благодаря за изчерпателния отговор, които ми беше страшно полезен.
Радвам се, че има хора, които като Вас се опитват да помогнат и то напълно безплатно. В момента имаме нужда от хора като Вас, защото на първо място посещението при специалист не е евтино, хората все отлагат от чисто финансова гледна точка, до известна степен българите сме и предубедени при посещение на такъв тип специалисти и не на последно място е трудно човек да застане персонално и със собственото си лице и открито да каже, че има проблем.

Бъдете здрав и Вие!
Много Ви благодаря!

Здравейте, според вас на какво се дължи и как може да бъде преодолян “страхът” от установяване на приятелски взаимоотношения?
Всички хора с изключение на семейство се държат на една дистанция като се избягва прекаленото сближаване.

Здравейте, предстои ми развод. Привидно спокойна съм, но имам леко притеснение за живота ми след него. Да отглеждаш сам дете в днешно време е трудно. Може ли да ми дадете насоки в мисленето ми, за да не пропадна психически. Имам страхове и от това бащата на детето ми да не го настройва против мен. От вашата практика ще споделите ли опит? Често ли се случва това? Предварително благодаря!

Здравейте!
В ситуация на развод има две възможни крайни хипотизи:
-  Разводът може да се превърне в една нестихваща война между двамата партньори и тогава детето да бъде използвано за съюзник, да бъде настройвано срещу другия родител и т.н.
-  Но разводът може да се превърне и в продължение на любовта между двамата партньори. Тоест - ние като партньори не можем да функционираме и затова заставаме на разстояние един от друг, но като родители на общото ни дете продължаваме да се грижим заедно за плода на нашата любов, да си сътрудничим и да щадим чувствата на детето си.
Какво е важно, за да се реализира втората хипотеза:
-  първо - при самото съобщаване на детето за развода е необходимо двамата родители да са се разбрали предварително как ще се грижат за детето от тук нататък, режима на пребиваване при майката и бащата  и т.н. И след като са се разбрали, да го съобщаят на детето кратко и ясно:  "Ние с баща ти решихме да се разделим и да не живеем заедно, но ние и двамета ще се грижим за теб. Ти ще бъдеш при майка си еди колко си време, ще бъдеш при баща си еди колко си, а сега на коледните празници ще бъдеш с майка си, а на нова година с баща си" Тук важното е детето да чуе какво ще се случва с неговата връзка с родителите и освен това да знае какъв е точния им план за следващите няколко седмици. Ако зададе някакъв въпрос, добре еотговорът да започва с думите: Ние с баща ти решихме .... или Ние с майка ти решихме...;
- особено е важно детето след развода да чува от майката, с която живее по-голяма част от времето, следните фрази: "Искаш да ходиш на екскурзия в Германия. Ще говоря с баща ти, за да решим заедно какво да правим...;  говорих с баща ти и двамата заедно решихме ....; давам си сметка, че баща ти би ти разрешил да играеш на компютъра и затова и аз ти разрешавам " Фразите "ние с баща ти..., ние заедно, ще се посъветвем с баща ти" са като бълсам за душата на детето. То чувства, че родиителите му като родители продължават да са заедно и да си говорят за него. Същото говорене е важно да го има и при бащата: "ние с майка ти решихме..., ще се посъветвам с майка ти. Това не мога сам да го реша..." НО ако бащата не го прави, а се опитва да настрои детето срещу вас, правете го само вие. Така детето ще има опора във вас, а и вие ще се чувствате по-добре и по-достойно;
-  още нещо  -  за психичната стабилност на детето е важно да знае за хубавите моменти във връзката на родителите си. Така то ще чувства, че в неговото зачеване родителите са се обичали и в основата на съществуването му стои любовта. Това е от огромно значение!!!  Имам предвид не да му бъде разказана дълга история в специален разговор, а просто да бъдат подхвърляни от време на време  такива парченца информация. Например: "На тази гара с баща ти си определяхме срещи...., тук с баща ти идвахме да ядем пица..., на тази пейка казах на баща ти, че съм бременна с теб и той много се зарадва.... с баща ти обичахме да ходим на планина и се разхождахме често по тази пътека..."  Много е важно да говорите така на детето за баща му, особено ако той се опитва да го настройва срещу вас. Този начин на говорене е много добра превенция. Ако го използвате, детето ще чувства опора във вас и дори може в един момент да се противопостави на баща си.
Ако имате по-конкретни въпроси, които се основават на ситуацията мужду вас двамата, задайте ги, но опишете подробно и ситуацията.
Поздрави!