През последните няколко месеца започнах да харесвам едно момче, до този етап никого не съм харесвала толкова много и все се каня да му пиша да се запознаем, ама ме е срам. Изпитвам страх от това как ще реагира, какво ще си каже за мен, как ще ме възприеме. Преди 4-5 месеца тръгнах да му пиша, разменихме си 2-3 изречения. Питах го дали би искал да се запознаем и той каза 'Да, с удоволствие' и до там продължи разговора ни, защото не му написах нищо повече. Мислех да му пиша 'Разкажи ми нещо повече за теб' обаче се сетих, че и той най-вероятно ще ме попита същото, а за мен няма нищо интересно. Още от дете не искам да се знае почти нищо за мен и на въпроси от типа 'Какво харесваш?' и подобни аз често отговарям или с 'Нищо' или 'Не знам'. Това отблъсна доста хора около мен, защото ме мислеха за странна. И тук има един парадокс. Хората са ми много интересни, искам да се запознавам с тях и да слушам техните истории, но аз съм човек, който никак не обича да говори за себе си, през повече време си мълча и човека отсреща все едно си води монолог. Когато съм с някой и трябва да се реши нещо дори и супер маловажно като това 'Къде /какво ще ядем?' аз съм 'За мен няма значение, ти избери' и това е всеки път така. Имам чувството, че стихотворението 'Книгите' на Далчев описва моя живот и най-вече тази част
'Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.'
И малко пак ще се върна на момчето за което писах по-горе. Много от моите съученички на по 14-15 години вече имаха n-гаджета зад гърба си и се хвалеха колко бройки са имали. Докато аз не мога да бъда със всеки, аз искам да съм с някой който наистина ще обичам, а няма да е поредния. И до този момент никога не съм имала гадже, нито да съм била сериозно привлечена или влюбена в някого. Гледах на едно място, че ако трудно срещаме човек, който да ни пасва, значи трудно сме срещнали себе си. Откакто срещнах това момче изпитах желание да се променя, искам да сме заедно, но нямам идея как да го заговоря, как да си станем поне приятели. Никога не сме били заедно, но аз изпитвам една огромна несподелена любов към него и не знам дали ще мога да се влюбя в друг.