Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
За появата на следродилна дапресия играят роля и хормоналните промени във връзка с бременността и раждането. Но за да се задържи това състояние от април до сега играят роля и други фактори.
Някои от тях стават ясни от писмото ви. За други ще попитам.
                - Имайте предвид, че напоследък хората страдат все повече от депресия, докато преди 30-40 години и по-назад във времето са страдали от неврози. Защо? Защото сега живеем в изолация, а преди хората са били по-силно свързани един с друг. Тази свързаност ги е напрягала, така нареченото обществено мнение ги е мачкало и затова са ставали невротични. Сега на нас не ни пука от общественото мнение, но нямаме и на кого да се опрем и да потърсим подкрепа. Затова се чувстваме самотни и изпадаме в депресия. Така че това, че бабите не идват да ви помагат, че съпругът ви е заминал, работи за засилване на депресивните състояния. Ако се насилите да търсите вие активно тези баби или контакт с приятели, това ще ви привдигне.
              - Казвате, че винаги сте била жизнерадостна... Това понякога означава, че човек е склонен да си изгражда твърде оптимистични представи за това да си майка. Установено е, че бременните, които сънуват страшни и тревожни сънища във връзка с раждането и отглеждането на детето, стават по-спокойни майки и по-рядко изпадат в депресия от тези, които нямат негативни очаквания, а са вдъхновени, еуфорични и "позитивни". Оптимистичната нагласа може лесно да се преобърне в депресия и потиснатост, когато човек се срещне с реалността...
                 - Но каква е реалността? Не е ли раждането на дете най-прекрасното нещо за една жена? Да, така е. Няма нищо ло-голямо от това да бъдеш майка или баща. Но все пак това да имаш дете е подмолен източник на огромно напрежение. Детето е нещо, което не можеш нито да смениш, нито да върнеш. Това преобръща живота ти, защото няма къде де се скриеш от това малко същество. Ето защо човек след раждането си казва: ""Дали ще се справя? Дали моментът беше подходящ? Какво ми трябваше да бързам с детето!" А когато майката има подобни мисли, тя се самоосъжда, че не е добра майка и идва чувство за вина. Затова е много важно да разбирате, че и най-щастливите и добри майки искат понякогат да се махнат от децата си и да отидат на друга планета, където никой не плаче за тебе. ДАВАЙТЕ СИ ПОЗВОЛЕНИЕ ДА НЕ СЕ РАДВАТЕ НА ДЕТЕТО СИ. Това е важно, защото е реално и човек е добре да е свързан с вътрешната си истина.
                 А сега и въпросите.
Интересно с какво свързвате цифрата 272737? Често такива уж случаайни цифри са свързани с някави асоциации, които могатда ни отведат до източника на проблема.
Има ли нещо особено при раждането и отглеждането на вас самата, как сте били посрещнати от родителите и близките на този свят; какви са мислите, които ви идват наум и които ви депресират; .
Смятам, че най-разумното е да направите и няколко психотерапевтични сесии, защото така по-лесно човек се изважда от подобни състояния. Това е работа, която изисква детайлно изследване на причините за депресията.
Поздрави!

Здравейте!
Забелязала съм, че периодично попадам в следната ситуация: всички социални контакти ме изтощават и нямам желание за тях, докато в същото време се чувствам самотна. Отлагам абсолютно всичко, поради липсата на каквато и да е енергия до момента, в който всичко около мен е в хаос - чисто битово, както и аз самата започвам да се чувствам като едно хаотично кълбо, което се опитва да поддържа някакъв фронт, но неуспешно. Намалява продуктивността ми в работа, нямам способността да върша нещо концентрирано за повече от час. След това, започвам да забивам и изведнъж са минали 5 часа. Спирам да се грижа за себе си физически, не се храня пълноценно- прекалявам с храна. Не излизам навън почти изобщо, трудно заспивам или преобръщам режима си изцяло. Обикновено излизам от тези периоди, като първо подредя физически около себе си, но често това отнема почти цял ден. След това постепенно се връщам към по-организирано ежедневие, започвам да се справям със задачи от ежедневието, търся социални контакти. Може би в годината имам обикновено по 2 такива периода, траещи около 2 седмици. Не мога да осъзная обаче защо това се случва с мен, приела съм го като нещо, което е част от моя живот. В същото време, във всеки такъв период изпитвам огромен страх, че този път няма да успея да изляза от него и ще заседна във всички аспекти от моя живот. Какво бихте ме посъветвали?

СТРАХЪТ ОТ КОРОНАВИРУС И КАРАНТИНИРАНЕ
Макар и в по-малка степен от март-април, сега при втората вълна от много заразени с коронавирус естествено се проявяват силни страхове, чувство за безпомощност и опасения за себе си и за близките. Все по-често се случва да работя с хора с подобни преживявания, които са толкова силни, че не могат да се справят сами. Затова  смятам да дам тук едно  УПРАЖНЕНИЕ, което може да промени отношението ви към един много типичен за настоящата ситуация страх. Имам предвид страха от карантинирането и оставането вкъщи.
За някои хора, които са карантинирани, е особено страшно, че трябва да стоят затворени в едно тясно пространство: жилището си и дори само в една стая от него. Много често, когато това е главният аспект на страха, човекът е  имал в по-ранни периоди от живота си ситуации, в които се е чувствал застрашен, но не е можел да избяга. Например - медицинска процедура в детството, при която детето е стояло завързано или са го държали и лекарите са правели с него нещо непонятно и ужасяващо.Детето е плачело, но близките му не са откликвали и са били на страната на лекарите... Познавам и хора, които като деца са били наказвани да стоят заключени в банята или в килера.Това е особено страшно, ако вътре е било тъмно. В тъмнината усещането за време е много различно и човек има чувството, че минутите са часове. Има и жени /по-рядко мъже/ , които са преживели или са били застрашени от сексуални посегателства от близки хора в детството си. И не са можели да се спасят, не е имало къде да избягат.
Важно е да осъзнаваме, че ако имаме подобен травматичен опит, карантинирането и оставането в едно ограничено пространство, директно ни вкарват в подолни детски преживявания и ги катализират.  В този случай е ценно  да направим разликата между сегашната си ситуация и тази от детството, когато сме били тотално безпомощни. Можем да направим това, като кажем сами на себе си: "Аз мога да избягам. Каквото и да се случи, аз съм достатъчно силна  и голяма, за да избягам. ТОГАВА НЕ МОЖЕХ, НО СЕГА МОГА!!!"....
Важно е също да разбираме, че в страховете, които изпитваме, винаги става дума на първо място за страха от смъртта. Страхът от смъртта наднича зад всички други човешки страхове. Няма страх, който да не тръгва от страха от смъртта. И  сега е съвсем естествено нашият страх от коронавируса да се засилва, ако разберем, че някой човек, когото познаваме, е починал заради такава зараза.  В такъв случай бих ви предложил следното упражнение, което да направите във въображението си. Представете си, че вие стоите срещу този човек. Поставете го във въображението си на такова разстояние от вас, на което бихте се чувствали по-спокойно. И така -  той стои срещу Вас и вие срещу него и се гледате. В същото време зад гърба му или някъде около него виждате неговата смърт като една фигура. И усещате  някъде зад гърба ви и вашата смърт като друга фигура. Тези фигури са доста по-големи от вас. Тук е момента да осъзнаете, че неговата смърт и вашата смърт са различни. И ако имате куража да постоите в тази ситуация, ще видите как те двете си говорят по между си на някакъв абсолютно неразбираем език. Вие ги чувате, че си говорят, но нищо не разбирате. И казвате: "АЗ СЕ ОТКАЗВАМ ДА РАЗБИРАМ!!!" И започвате да кроите планова за бъдещето. За следващите дни, за по-далечното бъдеще.
Големият психотерапевт Виктор Франкъл, създател на школата за работа със смисъла на живота /логотерапия/ разказва за личния си опитс оцеляването,  когато е бил в германски концентрационен лагер. През цялото време той правил наблюдения върху поведението на останалите концлагеристи, изследвал и собствените си реакции, мисли и чувства. И и представямл как след време, когато войната свърши, ще отиде в аудиторията при своите студенти и ще им разказва за всичко, което е научил в концентрационния лагер. Този поглед към бъдещето се оказва спасителен за Виктор Франкъл. Той му помага да оцелее в ситуация, по-страшна от която ни е трудно да си представим.
По аналогия с Виктор Франкъл и ние бихме могли да си представяме как ще описваме настоящата ситуация с карантина, носене на маски и страх на своите деца, внуци и правнуци. Подобна роля за излизане от ситуацията би имало и воденето на дневник.

Добър вечер д-р Стефанов..Моля ви за помощ..от седмица съм с ковид ..и съм изпаднала в ужасно състояние...нямам сили за нищо,страх ме е от смъртта...вдигам кръвно..и се чувствам сякаш не съм аз в тялото си,все едно съм тук,но ме няма ...и всичко около мен ми е странно,дори не знам как да го опиша.Страх ме е ,че ще остана в това състояния,искам да съм като преди..какво е това и как да си помогна не знам...едва на 25 години съм...

Здравейте , какво е мнението ви за спиране прием на 5htp след спиране на антидепресантите по схема (от лекар) като плюс този 5htp прием на витB12  и вит D3 Благодаря
П.с не го правя на своя глава

Здравейте и добро утро!
Казвате,  че ви е страх от смъртта.
Имайте предвид, че вдигането на високо кръвно, е само и единствено от страх. Това не е симптом на коронавирус.
В следствие на този страх /цитирам/: ["се чувствам сякаш не съм аз в тялото си, все едно съм тук, но ме няма ...и всичко около мен ми е странно, дори не знам как да го опиша" .
Това  да  чувствате, че сте извън тялото си, е един нормален и типичен защитен механизъм, който се нарича дисоциация. Когато тялото е застрашено, чувства дискомфорт, висока температура, задушаване или силна болка,  ние сякаш се опитваме да избягаме от него. Може би сте чували, че много хора, когато са претърпели тежка операция и са се страхували, са имали чувството, че сякаш се издигат над операционната маса и гледат отгоре как ги оперират. Те сащо преживяват такава дикоциация.
Този процес е коментиран много добре и с чувство за хумор от големиия американски режисьор и актьор Уди Алън. Той пише: "Мен не ме е страх от смъртта. Само искам, когато тя дойде, аз да не съм там"
ЩЕ ВИ ДАМ И ДВЕ УПРАЖНЕНИЯ, КОИТО ДА ПРАВИТЕ СЕГА:
Първото бих го нарекъл положителна дисоциация:
Както си седите на удобен стол или си лежите, си представяте, че гледате отдалеч една платформа или сал, който се носи спокойно в едно красиво плитко и безопасно езеро. И вие спокойно си лежите върху този сал и се носите по това спокойно езеро.... Просто потъвате в това чувство....
Второто е свързано с рисуване:
Вземете един лист и нарисувайте на него три неща:
- отляво нарисувайте сегашното си състояние, нарисувайте как се чувствате;
- в средата нарисувайте един мост, който свързва лявата част с дясната;
- отдясно нарисувайте нещо спокойно и радостно;
  КОГАТО СЕ ИЗЛЕКУВАТЕ ПРАВЕТЕ СЛЕДНОТО /това са упражнения за връщане в тялото и преодоляване на дисоциацията/:
- вземайте си пулсиращ душ или ако нямате, оставете душа без решетката, за да чувствате силната струя върху тялото;
- дишайте и усещайте как въздуха влиза в ноздрите студен, а излиза топъл;
- усетете с пръсти върху китките на ръцете или върху сънните артерии как кръвта се движи в тялото;
- свързвайте се целенасочено с всичко, което стига до сетивата ви: допира до гладки повърхности, допира до меки неща, до дрехите, слушайте и обръщайте внимание на звуците около вас;
-  чувствайте миризмата и вкуса на храните и напитките. Хранете се и отпивайте като дегустатор, който вкусва, усеща, помирисва храната, за да се свърже с нея. Това ще ви помогне по-бързо да се върнете към вкуса и обонянието, които заради вируса не чувстваме добре;
И ако искате, пишете тук. Ще ви отговарям.
Поздрави и бързо оздравяване!

Здравейте!
Не съм компетентен да говоря за хранителни добавки, медикаменти и други подобни. Завършил съм психология, а не медицина.
Но ми изглежда, че вие сте доста заинтересована от тях. И искате да сте сигурна, че ги вземате по най-правилния начин. Сякаш имате нужда да се хванете за нещо, което ви дава сигурност.
В тази връзка искам да ви успокоя: сигурност не съществува. И затова няма кой да ви я даде.
И сега почувствайте лекотата и свободата, които идват след  приемането на несигурността.
Бъдете здрава!

Здравейте, от 3 години изпадам в много странно състояние, става ми много лошо ежедневно почти, изпотяване на ръцете, сърцебиене и гадене, появява се понякога за час, понякога за цял ден. Изследваха ми за всичко възможно, имам единствено гастрит, казаха ми - нерви. Проблемът е, че животът ми е сравнително спокоен и нямам някакви притеснения. Развих обаче еметофобия, единственото, за което мисля е повръщане и колко ме е страх да не ми стане лошо, стигнах до момент, в който предпочитам да не ям, отколкото да рискувам с нещо, което може да е развалено или да подразни стомаха, не мога да пътувам вече от страх, страх ме е да изляза на кафе, ресторант или оживено място. Можете ли да ми дадете съвет как да се справя? Благодаря предварително!

Здравейте!
Това, което споделяте, е много интересно за мен. Задавам си някои въпроси:
- тези периоди, които описвате, дали се случват "сезонно", горе-долу около едни и същи дати?
- ако е така, какво се е случило около тези дати? Имам предвид не само с вас, но и с хора от вашата семейна система.  Дали няма някаква годишнина от важни събития, която да ви въздейства?
За да ви дам посока на разсъждаване по тези въпроси, искам да ви разкажа накратко за един интересен несъзнаван феномен, който управлява живота и поведението на хората, наречен
СИНДРОМ НА ГОДИШНИНАТА
Това е понятие, създадено от Ан Анселен Шутценбергер - психотерапевт, психоаналитик  и създател на школа в семейната терапия.
В живота на хората има  преживявания, които циклично се повтарят около определени  дати. И много често на тези дати са се случили съдбовни неща или неща, които се помнят от хората в семейството заради техния драматизъм.
В книгата си "Синдромът на предците" Ан Шутценбергер разказва за един много впечатляващ случай с неин пациент. Този пациент ѝ разказал веднъж, че наскоро на първи септември бил тръгнал да води сина си за първия му  учебен ден в първи клас /тогава е първия учебен ден във Франция/. По пътя, обаче, претърпели дребно произшествие. Това ги забавило  и синът му трябвало да започне  първата си учебна година на следващия ден. Оказва се, че същото се било случило и с него самия. Баща му го карал за първия учебен ден, но се случило нещо, така че и той не могъл да отиде на тържеството за първия учебен ден.  Същото се било случило и с неговия баща, а също и с дядо му. Все някакво произшествие не позволявало на тези бащи да заведат сина си на празничното начало на неговото образование.
Тук виждаме едно събитие, което се повтаря по един и същи начин четири поколения наред. Какво стои в основата на това събитие? Оказва се, че пра-пра-дядото на този човек бил загинал във война. И прапрабабата изнемогвала и трудно свързвала двата края. Затова тя пратила прадядо му, когато бил на седем години, да пасе кравата, а не на училище. И този прадядо гледал от хълма над селото с нажалени очи как другите деца отиват на училище, чувал всяка сутрин училищния звънец и страдал.
И когато четири поколения подред мъжете от това семейство "не успяват" да закарат сина си на училищното тържество на първи септември, в това има несъзнавано отдаване на почит към съдбата на този прадядо. На този  феномен във фамилната терапия е дадено и името "семейна лоялност". От лоялност и любов към хора от предишните поколения сме склонни да жертваме нещо, да имаме симптоматично поведение. С този феномен се срещаме много често, когато работим с метода Семейни констелации.
Ще разкажа и за още един пример за синдром на годишнината, взет от моята фамилна история. Баща ми е имал чичо, който една вечер,  като се прибирал почерпен от работа, бил сгасен от влака. Синът му отищъл до живее в Германия. И доста години след това бива сгасен от трамвай в Мюнхен на същата дата!
Давам тези примери, за да се вгледате в личния си живот и в живота на семейството си. Дали тези състояния не ви свързват със съдбите на хора от семейството или пък със собствени ваши травматични преживявания?
Поздрави!

Здравейте отново! Онзи ден се случи нещо, което май не трябваше да правя... Заради множеството сериали, филми и романтични клипове на песни имах много романизирана представа за любовта... Мислех, че и в истинския живот е възможно да има такава любов като по филмите и приказките. Даже като бях малка много любима приказка ми беше 'Красавицата и звяра', много харесвам и всичките филми по приказката също така. И все мислех, че ще срещна онази голяма любов за която се говори по приказките. През юни се запознах да с едно момче от социалните мрежи(само се запознахме, след това не сме си писали) имах чувства към него и това, че все оставаха недоказани ми тежеше. Онзи ден направих една глупост, аз просто сбърках, обърках се нещо... Реших, че преди да се изложа като циркаджийка и да му споделя чувствата си трябва да 'опипам почвата' и да разбера малко повече за него. Оказа се, че той е гей, каза ми че е много странен характер и трудно допуска някой до себе си. Това, което разбрах от негов приятел (нямам идея дали наистина е така) е, че преди е имал приятелка, която много е обичал, но тя го е наранила и той много е страдал, заради нея и от тогава нещо е прещракал.  След като разбрах, че той никога няма да има истински чувства към мен, реших да се отдръпна преди да се почувствам наранена. Не знам защо толкова ми пука за човек, който най-вероятно никога повече няма да срещна в живота си, но когато разбрах това за него ми стана много гадно и ревах няколко часа след това. Всички го съдят и казват, че е надут, надменен,недостъпен, богаташче и т.н.
Не знам дали заради прекалена наивност но имам чувството, че пред хората слага маската на 'Аз съм бучка лед, не ме доближавай!', а всъщност сърцето му е добро и душата му е много чувствителна и ранима и заради това се държи по този начин.

Здравейте!
Понеже ми пишете втори път, спомням си, че вие сте доста млада /около 16 години, нали?/. И миналия път стана дума, че е добре човек, когато има чувства, да направи някаква  крачка, да се разкрие, да се довери. Казах ви също и една любима моя фраза: Доверието е красив риск.
И ето - вие се доверихте и разкрихте и сега сте разочарована и дори се чувствате глупаво, че сте се "изложила като циркаджийка". Защото се е оказало, че звярът не се интересува от красавици... Между другото това, че бил преживял тежка драма с друго момиче и тогава е прещракал, както ви е било казано, най-добре да го забравите. Да, хората с хомосексуална ориентация често не се чувстват добре в кожата си заради обществения натиск и се опитват да се самоизлъжат и да създадат "нормална" връзка,  но това не им се удава....
И СЕГА НАЙ-ВАЖНОТО - това, че сте се доверили и сте разочарована, не означава, че повече не бива да се доверявате! Напротив - след като сте преживели разочарование, вие сте получили ценен опит, който ще ви подсказва всеки следващ път, когато с момчето срещу вас нещата не биха се получили или че не е подходящо. За съжаление в сферата на чувствата не е възможно да се учим по друг начин, освен на собствен риск и започвайки от нулата.
Е, вие вече не сте на нулата. Със сигурност и срамът и страданието, които сте преживели, ще ви дадат опитност. Много е важно човек да взема опита от всичко, което преживява и да продължава напред. А не да си посипва главата с пепел или не дай Боже да се сомоизолира от другите.
Поздрави!

Здравейте!
Държах няколко дни в паметта си вашето споделяне, преди да отговоря.
И в ума ми дойде следния въпрос: От кого ви се повръща? На кого бихте искали да кажете: "Повръща ми се от теб!"
Как е за вас този въпрос?
Поздрави!

Благодаря Ви за отговора!

Благодаря за отговора, но не се сещам за такъв човек, имала съм, но в миналото - преди 4-5 години и отдавна не поддържам контакт.

Здравейте, д-р Стефанов. Бях искала преди седмици съвет от вас, относно това, че се задушавам. Сякаш имам чувството, че не мога да си поема въздух. Ходих на психиатър, изписа ми да пия Золофт. После ходих и на лекар да ме прегледа дали съм добре с белия дроб, каза ми, че е от нерви.
Мина вече месец, а аз продължавам да се чувствам така. Бяхте ми задали въпроса: "Изпитвам ли към някого гняв?"
Изпитвам, но не знам как да изкарам гнева извън себе си. Не знам как да се успокоя, не знам как да го направя това нещо, защото освен гняв, съм събирала в себе си яд и неудовлетвореност. Моля ви, кажете ми някакви упражнения, какво да правя?