Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 440 805
  • 2 689
  •   1
Отговори
# 915
  • Мнения: 1 995
Скрит текст:
- каква е причината да прекъснете  отношения сбаща си?
Майка и татко се разведоха след абитуриентския ми бал. През цялото време имаха лоши отношения, както заради различните им характери, така и заради лъжи, пари, изневери. Бяхме доста бедни, той теглеше много кредити в последните години и накрая избяга в чужбина. Посягал е многократно на мен и майка ми, а понякога тя посягаше и на мен. Истината е, че тая гняв и разочарования заради тези времена и бих искала да ги отработя с професионалист. Разбрах, че не мога да отхвърля само единия, а да приема другия. С баща си не мога да имам никакви взаимоотношения, защото всяка втора негова дума е лъжа, той е човек с неадекватна преценка за събитията, преди време го хванаха в кражба на работното му място... Има много причини да не го искам в живота си и нито 1 да го задържа.
С майка ми нещата са по-различни, тя се промени доста в последните години и се опитвам да разбера защо. Живее с друг мъж, който е доста студен, скучен и за него на 1-во място са парите. Нямат брак, нямат собствени деца и не смятам, че той ме приема като своя дъщеря. В общи линии се чувствам отхвърлена навсякъде в семейството и може би затова все още не искам деца...

- майка ви и баща ви живеят ли заедно?
Не, докато трая 20-годишният им брак неколкократно сме се местили из България, както и сме се разделяли. Аз оставах с майка ми, той отиваше да работи някъде.

- какви важни събития има в нейното родителско семейство?
Не знам за нищо конкретно, което да е оставило трайна следа в живота ѝ. Но много често, когато говорим за финанси, тя прави коментари, че дядо ми си имал пари, той се стискал и подобни приказки (а той и днес ѝ дава пари, по 20-30 лева, но ѝ дава, направил ѝ е 2 сватби и много други неща....) Същите приказки ги казва и леля ми, която много ни помагаше във времената, които живеехме заедно с майка ми и баща ми (поради това, че той много често нямаше пари). Странно ми е, че тя не се притеснява сякаш за близките си, както ние за нея. Многократно съм я питала ако аз изпадна в неработоспособност и имам нужда как ще ми помогне, понеже тя казва, че семейството е за да си помагаме. Аз пък смятам, че семейството е това, което трябва да те държи здраво на земята и да ти помага да се справяш, но не и да те спасява от течението, ако си се пуснал по него. Преди около 3 години ми се наложи спешна и сложна операция за вадене на мъдреци, която беше около 800 лв. и тогава всички те ми отказаха помощ. Мъжът ми изтегли заем и веднага покри разходите.
Дядо ми е много работлив човек, чак на 72 години спря да работи, а е започнал на 7. Били са много деца, той е най-малък. Майка ми има сестра близначка и по-голям брат с 4 години. С нея са в много близки отношения, като леля ми не спира да помага на  майка ми с пари и други неща, а с вуйчо се чуват 1 път годишно.
Майка ми има първи неуспешен брак, който е бил по сметка, доколкото знам нейната версия. Но бях на 12-13 години,. когато ми разказа, че са я малтретирали физически и сексуално. Вуйчо ми я отвежда и последва развод. Била е много млада, може би на 19 г. След това е бракът с баща ми, който също не беше много щастлив.
Дядо ми не е искал да пуснее майка и леля да учат народни танци и пеене, изпратил ги е да учат друго. Висше образование нямат. Мисля, че това са по-важните неща.
Да, наистина има доста обстоятелства, които е добре да бъдат осмислни и в професионална консултация. И които е трудно човек сам да смели, да приеме и да продължи напред.
Това, че майка ви има сестра-близначка, е много голям ресурс и за нея и косвено и за вас...

Не разбрах последното ви изречение, може ли да поясните? Благодаря и весели празници!

# 916
  • Мнения: 1 045
Скрит текст:
- каква е причината да прекъснете  отношения сбаща си?
Майка и татко се разведоха след абитуриентския ми бал. През цялото време имаха лоши отношения, както заради различните им характери, така и заради лъжи, пари, изневери. Бяхме доста бедни, той теглеше много кредити в последните години и накрая избяга в чужбина. Посягал е многократно на мен и майка ми, а понякога тя посягаше и на мен. Истината е, че тая гняв и разочарования заради тези времена и бих искала да ги отработя с професионалист. Разбрах, че не мога да отхвърля само единия, а да приема другия. С баща си не мога да имам никакви взаимоотношения, защото всяка втора негова дума е лъжа, той е човек с неадекватна преценка за събитията, преди време го хванаха в кражба на работното му място... Има много причини да не го искам в живота си и нито 1 да го задържа.
С майка ми нещата са по-различни, тя се промени доста в последните години и се опитвам да разбера защо. Живее с друг мъж, който е доста студен, скучен и за него на 1-во място са парите. Нямат брак, нямат собствени деца и не смятам, че той ме приема като своя дъщеря. В общи линии се чувствам отхвърлена навсякъде в семейството и може би затова все още не искам деца...

- майка ви и баща ви живеят ли заедно?
Не, докато трая 20-годишният им брак неколкократно сме се местили из България, както и сме се разделяли. Аз оставах с майка ми, той отиваше да работи някъде.

- какви важни събития има в нейното родителско семейство?
Не знам за нищо конкретно, което да е оставило трайна следа в живота ѝ. Но много често, когато говорим за финанси, тя прави коментари, че дядо ми си имал пари, той се стискал и подобни приказки (а той и днес ѝ дава пари, по 20-30 лева, но ѝ дава, направил ѝ е 2 сватби и много други неща....) Същите приказки ги казва и леля ми, която много ни помагаше във времената, които живеехме заедно с майка ми и баща ми (поради това, че той много често нямаше пари). Странно ми е, че тя не се притеснява сякаш за близките си, както ние за нея. Многократно съм я питала ако аз изпадна в неработоспособност и имам нужда как ще ми помогне, понеже тя казва, че семейството е за да си помагаме. Аз пък смятам, че семейството е това, което трябва да те държи здраво на земята и да ти помага да се справяш, но не и да те спасява от течението, ако си се пуснал по него. Преди около 3 години ми се наложи спешна и сложна операция за вадене на мъдреци, която беше около 800 лв. и тогава всички те ми отказаха помощ. Мъжът ми изтегли заем и веднага покри разходите.
Дядо ми е много работлив човек, чак на 72 години спря да работи, а е започнал на 7. Били са много деца, той е най-малък. Майка ми има сестра близначка и по-голям брат с 4 години. С нея са в много близки отношения, като леля ми не спира да помага на  майка ми с пари и други неща, а с вуйчо се чуват 1 път годишно.
Майка ми има първи неуспешен брак, който е бил по сметка, доколкото знам нейната версия. Но бях на 12-13 години,. когато ми разказа, че са я малтретирали физически и сексуално. Вуйчо ми я отвежда и последва развод. Била е много млада, може би на 19 г. След това е бракът с баща ми, който също не беше много щастлив.
Дядо ми не е искал да пуснее майка и леля да учат народни танци и пеене, изпратил ги е да учат друго. Висше образование нямат. Мисля, че това са по-важните неща.
Да, наистина има доста обстоятелства, които е добре да бъдат осмислни и в професионална консултация. И които е трудно човек сам да смели, да приеме и да продължи напред.
Това, че майка ви има сестра-близначка, е много голям ресурс и за нея и косвено и за вас...

Не разбрах последното ви изречение, може ли да поясните? Благодаря и весели празници!
Имам предвид това, че връзката между близначки по правило е много силна и подкрепяща. И това е важно за майка ви. А е ресурс и за вас, защото вие самата сте в ситуация да мислите за нуждите на майка си и как да я подсигурявате. И това, че леля ви е загрижена за нея, би следвало да ви разтоварва... Но все пак това е тема, която  наистина е по-добре да бъде разгледана по-подробно и по-конкретно...

# 917
  • Мнения: 217
Здравейте, първо искам да благодаря, че Ви има. След това моля за съвет какво да правя? Родих наскоро, но за жалост се налага да живея със свекърва си. Жената няма абсолютно никакви познания за гледане на дете, а всячески се опитва да се меси в отглеждането на детето. Един път вече си тръгнах оттук, но сега заради детето стоя, за да бъде с баща си... След разговор не се получава нищо, все едно не е бил провеждан... Започнах да вдигам кръвно, какво да правя?

# 918
  • Мнения: 6
Здравейте, д-р Стефанов,
Имам един специфичен вьпрос кьм Вас,касае се за моят син.  На  30години направи лека катастрофа с колата,пропадна през ноща в канавка.    Нямаше никакви наранявания, изглеждаше спокоен в следващите дни. но 6 месеца след това започна да прави тикове с рамото,а после и да издава лек звук ,сякаш има нещо в гьрлото
си и иска да го премахне.  Това се получаваше ,когато се притесни или натовари психически.  Бавно нещата изчезнаха.  Завьрши икономика и се ожени, бракьт не беше сполучлив,и той отново започна с тиковете си. РАЗВИ И ХИПЕРТИРИОДОЗА.  Сега е по-добре ,но винаги при проблем има тези тикове!  Моля ви,кажете ,може ли да му се помогне? Благодаря предварително!
Хипертериозатае овладяна!

# 919
  • Мнения: 1 045
Здравейте, д-р Стефанов,
Имам един специфичен вьпрос кьм Вас,касае се за моят син.  На  30години направи лека катастрофа с колата,пропадна през ноща в канавка.    Нямаше никакви наранявания, изглеждаше спокоен в следващите дни. но 6 месеца след това започна да прави тикове с рамото,а после и да издава лек звук ,сякаш има нещо в гьрлото
си и иска да го премахне.  Това се получаваше ,когато се притесни или натовари психически.  Бавно нещата изчезнаха.  Завьрши икономика и се ожени, бракьт не беше сполучлив,и той отново започна с тиковете си. РАЗВИ И ХИПЕРТИРИОДОЗА.  Сега е по-добре ,но винаги при проблем има тези тикове!  Моля ви,кажете ,може ли да му се помогне? Благодаря предварително!
Хипертериозатае овладяна!
Здравейте!
За тиковете на сина ви е необходима психотерапия. Това най-често е сравнително повърхностен проблем, възникнал ситуативно, а не е с дълбоки корени в детски травми. За мен не е имало случай с тикове, който да не се е повлиял от психотерепевтични интервенции. При него вероятно би било от полза и да погледне по-цялостно към отношенията си с жените, след като има такъв лош опит с първи брак, който също активизира тиковете.
(само като информация за читаттелите: Съществува и наследствена форма на тикове, които са свързани най-често с болестта на  Турет, при която се проявяват множество мускулни тикове, повторение на звуци или думи. Това няма нищо общо със сина ви, защото тези симптоми започват от детството).
Що се отнася до хипертириодозата, това е извън моята компетентност, но все пак доброто душевно състояние води и до подобрания във функционирането на целия организъм.
Поздрави!

Последна редакция: нд, 13 дек 2020, 09:24 от Людмил Стефанов

# 920
  • Мнения: 1 045
Здравейте, първо искам да благодаря, че Ви има. След това моля за съвет какво да правя? Родих наскоро, но за жалост се налага да живея със свекърва си. Жената няма абсолютно никакви познания за гледане на дете, а всячески се опитва да се меси в отглеждането на детето. Един път вече си тръгнах оттук, но сега заради детето стоя, за да бъде с баща си... След разговор не се получава нищо, все едно не е бил провеждан... Започнах да вдигам кръвно, какво да правя?
Здравейте!
Това, което сте написали, не е достатъчно, за да направя коментар и да дам някаква насока.
Затова ще ви задам няколко въпроса:
- първо - в какво се изразяват нейните намеси?
/между другото, да кажете за жената, която е родила и отгледала съпруга ви, че не знае как се гледат деца, звучи твърде крайно, не мислите ли? Simple Smile Което, разбира се, не означава, че тя не е способна да ви вгорчи живота, опитвайки се да се наложи като "по-добрата майка" от вас за вашето дете. За вашето дете вие сте най-добрата майка, така както и тя, между другото,  е най-добрата майка за своите деца. За съжаление ролята на "най-добра майка" е много съблазнителна и някои свекърви се опитват да я превземат от снахите си. Много често причината е в това, че те не се чувстват достатъчно добри майке по отношение на собствените си деца. Давали са ги на отглеждане при бабите или дори в седмични детски градини. Разбира се, причините могат да са и други, включително и в характера/
- каква е позицията на съпругът ви по въпроса? Той намесва ли се във вашите противоречия и как?
- каква е позицията на свекър ви? Има ли той влияние в семейството? Там ли живее?
- какви са отношениета ви със собствените ви родители и особено с майка ви?
Отговорът на тези въпроси ще допълни картината, за да мога да взема отношение.
Поздрави!

# 921
  • Мнения: 97
Здравейте,г-н Стефанов!
Може би сте писали по темата,но нямам време да чета назад и споделям направо.
Преди почти месец съпругът ми(след множество симптоми,проявени в рамките на 10- тина дни),се оказа с положителен тест за ковид. Важно е да спомена,че в същия ден,в който разбрахме това,почина неговият баща. Двамата имаха много силна връзка,но съобразявайки се с наложената карантина, съпругът ми не успя да присъства на погребението.
 След консултация с медицинско лице започна прием на лекарства. Дълго време се лекува,разви дори двустранна пневмония. Мисля,че в момента е добре-няма кашлица,почти изчезна и задуха. Но психиката му е разбита. Ден след ден се оплаква от различни симптоми-задух,сърцебиене,главоболие. Постоянно обикаля по доктори,които твърдят,че е добре. Много е уплашен и постоянно говори,че още не се е излекувал и че този ковид щял да го довърши. Почти съм сигурна,че тези физически оплаквания се дължат на психическата му нестабилност.По предписание приема Неуропан и Алора. Не виждам кой знае какъв ефект. Моля за професионалната Ви помощ.Благодаря!

# 922
  • Мнения: X
Здравейте д-р Стефанов, от известно време над нас живее едно момиче, проблема е, че спя доста леко и трудно заспивам на шумове, чувам стъпките, говора дори отварянето/затварянето на шкафове, врати. Мъжът ми твърди, че всичко е в главата ми, да се абстрахирам от шума, но не успявам да се справя и това продължава да ме терзае, всъщност и той ги чува, но не му пречат, има ли начин да си облекча това състояние с някой трик? Пробвах с броенето на овце, не се получава...

# 923
  • Мнения: 1 045
Здравейте д-р Стефанов, от известно време над нас живее едно момиче, проблема е, че спя доста леко и трудно заспивам на шумове, чувам стъпките, говора дори отварянето/затварянето на шкафове, врати. Мъжът ми твърди, че всичко е в главата ми, да се абстрахирам от шума, но не успявам да се справя и това продължава да ме терзае, всъщност и той ги чува, но не му пречат, има ли начин да си облекча това състояние с някой трик? Пробвах с броенето на овце, не се получава...
Здравейте!
Няма трик. Просто говорете с момичето спокойно и нещата ще се променят. Както казва Франсоаз Долто, френска психоаналинтичка: "Човекът е същество на езика." А Евангелието от Йоан започва с думите: "В началото бе Словото"
И весели празници!

Последна редакция: вт, 15 дек 2020, 08:59 от Людмил Стефанов

# 924
  • Мнения: 1 045
Здравейте!
Какво означава да сме единни като родители в своите възпитателни изисквания?
До къде се простира истинското единство и от къде започва фалша?
Това е темата ми от видеото в този линк. Накрая отговарям и на въпроси. 🙂
  https://www.youtube.com/watch?v=eUiu6uBEuoQ&t=3740s&ab_c … r6nAdNj5zEwCJZ3M0

Последна редакция: вт, 15 дек 2020, 00:48 от Людмил Стефанов

# 925
  • Мнения: 97
Г-н Стефанов,малко по-горе описах състоянието на съпруга ми. Моля за Вашата помощ. Благодаря

# 926
  • Мнения: 1 045
Здравейте,г-н Стефанов!
Може би сте писали по темата,но нямам време да чета назад и споделям направо.
Преди почти месец съпругът ми(след множество симптоми,проявени в рамките на 10- тина дни),се оказа с положителен тест за ковид. Важно е да спомена,че в същия ден,в който разбрахме това,почина неговият баща. Двамата имаха много силна връзка, но съобразявайки се с наложената карантина, съпругът ми не успя да присъства на погребението.
 След консултация с медицинско лице започна прием на лекарства. Дълго време се лекува,разви дори двустранна пневмония. Мисля,че в момента е добре-няма кашлица,почти изчезна и задуха. Но психиката му е разбита. Ден след ден се оплаква от различни симптоми-задух,сърцебиене,главоболие. Постоянно обикаля по доктори,които твърдят,че е добре. Много е уплашен и постоянно говори,че още не се е излекувал и че този ковид щял да го довърши. Почти съм сигурна,че тези физически оплаквания се дължат на психическата му нестабилност.По предписание приема Неуропан и Алора. Не виждам кой знае какъв ефект. Моля за професионалната Ви помощ.Благодаря!
Здравейте, Геричка!
Ще кажа първо няколко думи за НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА РАЗДЯЛА С ПОЧИНАЛ ЧОВЕК
Понякога животът създава ситуации някой близък човек да си отиде от този свят, докато ние не сме наблизо. Да речем - отишли сме в чужбина. Имам клиенти, които са преживели това като голямо страдание, особено ако в отношенията им с този човек има нещо неприключено. Или ако, не дай Боже, са му казали някакви тежки думи на сбогуване и сега няма как да ги върнат назад и да получат облекчение.
Такива незавършени структури в нашия живот /в гещалттерапията се наричат незавършени гещалти/ създават голямо вътрешно напрежение, безпокойство и страх.
И още нещо: много често, когато човек твърди, че е болен, а всъщност е здрав и излекуван, дълбоко в себе си той иска наистина да е болен и има копнеж да напусне този свят. Същевременно това не му пречи да изпитва и нормалния човешки страх от смъртта.
Какво имам предвид във връзка със съпруга ви? Откъде идва най-вероятно у него този несъзнаван копнеж, който обаче му носи и силен страх? Ще ви обясня първо логиката на този вътрешен процес. Съпругът ви не е могъл да присъства на последните дни от живота на баща си и на неговото погребение. И когато това се случи, човек усеща връзката си с починалия за незавършена. Сякаш има много неща, които  е искал да му каже, а пък не е успял, защото контактът не е бил възможен. Стои усещането, че ако е можел да бъде там, може би е щял да предотврати този трагичен край...
Усещането за недовършеност на взаимодействието често създава несъзнаваното желание да отидем при починалия, за да реализираме и тези последни стъпки от нашата връзка. Това желание, обаче, засилва страха от смъртта.
Какво би могъл да прави съпругът ви? Какво бихте могли вие да го подтикнете да прави /разбира се по един нежен и любящ начин/?
Представете си какво бяха тръгнали да правят двамата мъже заедно? Какво не успяха да приключат баща и син, защото смъртта го прекъсна? Какво съпругът ви отлагаше във връзка с баща си? Какво би искал евентуално да му каже, но не се е решавал или е отлагал?
Сега или малко по-късно, КОГАТО ВИЕ ПРЕЦЕНИТЕ, е дошъл момента да му подскажете да го направи. Като, ако става дума за нещо, което не му е казал, това може да стане в един вътрешен монолог пред гроба му или още по-добре - на друго подходящо място, което той свързва с баща си.
И още нещо: например, идва ви наум какво е недовършеното, което той би могъл да направи. И вие му казвате нещо от сорта: "Знаеш ли, мисля си /или прочетох на едно място/, че е добре човек да довърши нещата, които са останали недовършени заради това, че негов близък е починал. И си помислих, че би било добре ти да направиш еди какво си по отношение на баща си." Напълно е възможно той да не го направи, дори да ви се издразни. Но това не е проблем. Защото съм се убедил от практиката си, че самата съзнателна предства, че довършва нещо, носи на човека облекчение. И той се свързва отново с живота по един здрав начин.
Това е засега. Ако имате нужда от още нещо, пишете.
И бъдете здрави всички в семейството!

Последна редакция: ср, 16 дек 2020, 07:35 от Людмил Стефанов

# 927
  • Мнения: 19
Здравейте, д-р Стефанов! Мъжът ми е с хазартна зависимост. За пореден път ни постави в безизходица- бързи кредити, заеми от приятели и всички лични спестявания са похарчени. И за всичко това аз разбирам последна. Направи ни длъжници и то на много голяма за семейството ни сума. Женени сме от 4 години, водихме голяма битка, за да се сдобием с дете. Имаме син на 8 месеца. Мислех си, че ще спре, когато се роди детето. Старая се да му помогна, но вече не знам как. На дъното сме, че даже и под него. Кажете ми, моля ви, как да го накарам да спре. Не мога да го гледам как потъва и как влачи и семейството си с него. Превърнал се е в друг човек, непознат за мен. А аз се чувствам безпомощна и дори като съучастник в това, защото не знам как да му помогна. Има ли лечение тази зависимост? Ще се справим ли някога?
Благодаря за отделеното време!

# 928
  • Мнения: 137
Здравейте, д-р Стефанов!
Последните няколко години се случиха събития, които ме разрърсиха...загубих дете, приятел, близък роднина. Разочаровах се от родителите ми, дистанцирах се от тях и почти не поддържаме отношения, а когато се срещнем се държат така все едно нищо не е станало м/у нас и няма проблем. Това, че неглижират емоциите ми и постъпките си ме нарани дълбоко. Имах тежка бременност, но сега си имам детенце, което гледам основно сама, защото таткото работи на няколко места. Въпреки, че съм много щастлива, съм доста преуморена, но така е почти всяка мама Simple Smile Преди няколко месеца се появи световъртеж и изтръпване на лицето. Посетих невролог, не е правил задълбочени изследвания, отдаде симптомите на стрес. Постепено отминаха, но преди около 2 месеца усетих силен дискомфорт по време на хранене. Просто храната не преминава, а остава в гърдите ми, което предизвиква силна болка. След няколко прегледа и изследвания, предполагат, че имам спазъм на хранопровода. Междувременно се появи световъртежа, изтръпване на лице, пръсти, подуване и напрежение в гърлото, напрежение и стягане в долната челюст, слабост в ръцете. Посетих психиатър, според който това не са симптоми на болест, а силно напрежение и стрес. Изписа ми 2 антидепресанта и едно успокоително, които разбира се се притеснявам да пия. Да, може и да ми е дошло в по-вече, но на кой не е. Никога не ми е било лесно, но пък винаги съм се справяла някак си сама. Сега също не се усещам под силно напрежение. Уплашена съм, искам да съм добре за да гледам детето си, а не съм. Може ли всички тези симптоми да са предизвикани от мен, от психиката ми? Моля Ви за съвет, какво да направя ? Благодаря Ви предварително!

# 929
  • Мнения: 1 045
Здравейте, д-р Стефанов! Мъжът ми е с хазартна зависимост. За пореден път ни постави в безизходица- бързи кредити, заеми от приятели и всички лични спестявания са похарчени. И за всичко това аз разбирам последна. Направи ни длъжници и то на много голяма за семейството ни сума. Женени сме от 4 години, водихме голяма битка, за да се сдобием с дете. Имаме син на 8 месеца. Мислех си, че ще спре, когато се роди детето. Старая се да му помогна, но вече не знам как. На дъното сме, че даже и под него. Кажете ми, моля ви, как да го накарам да спре. Не мога да го гледам как потъва и как влачи и семейството си с него. Превърнал се е в друг човек, непознат за мен. А аз се чувствам безпомощна и дори като съучастник в това, защото не знам как да му помогна. Има ли лечение тази зависимост? Ще се справим ли някога?
Благодаря за отделеното време!
Здравейте!
Проблемът с хазартната зависимост е голям и много разпространен.
Този тип психично разстройство обхваща все повече хора, а България, за съжаление, се превръща в Лас Вегас на Балканите. 
Въпреки факта, че пристрастените към хазарта не изглеждат толкова изгубени и нефункционални, както например наркоманите или алкохолиците, пристрастяването към хазарта е много опасно състояние, което кара човек радикално да промени начина си на живот, води до финансов колабс на семействата, унищожава взаимоотношенията с близките. Да не говорим, че в казината алкохолът се предлага безплатно и заедно с хазартната хората развиват и алкохолна зависимост.
От този вид зависимост страдат най-често мъжете /то от коя ли зависимост не е така?/.
Основната причина е в родителското семейство. Ако изучите биографиите на зависимите, повечето от тях страдат от „скъсване със собствения си дом“. Те имат лоши отношения с родителите си и затова са разочаровани и не очакват помощ от никого.
Тук ще подчертая, че особено често се среща нарушената връзка с бащата. Независимо по каква причина.
ТАКА ЧЕ ОСНОВНАТА ПОСОКА ПРИ ПСИХОТЕРАПИЯТА НА ЗАВИСИМИ най-често е във връзката с баща им. Причините за тази слаба връзка са най-различни, но резултатът е един и същ: хората с подобна история имат трудности при изграждането на пълноценни отношения с другите, прекарват много време сами. Липсата на комуникация се отразява негативно на тяхното психично състояние.
Често липсата на пълноценни контакти върви и с прекалена самонадеяност. Затова ако такъв чавек случайно извади късмет с неочаквана голяма печалба, той може да реши, че това е лесен начин да печели пари и започва да играе постоянно. Докато играят, те вярват в съдбата и печалбата, искат да докажат, че са способни на много неща и не се нуждаят от никого.
Съпругът ви определено се нуждае от психотерапия.
Какво можете да правите вие?
Аз вярвам в силата на нестандартното поведение.
Има примери за това, как купуването на покеравтомат за вкъщи може да удовлетвори хазартната страст и човек да не ходи в казината, а парите му да си остават за семейството. Но това е скъпа инвестиция. Simple Smile
И затова ми идва на ум, че вие можете да вкарате хазарта в семейните отношения и в бита по един абсолютно безплатен начин.  Като форма на забавление.
Казвате му например: - Ти показваш клонче от елхата, а аз казвам дали игличките върху него са четно или нечетно число. Броим ги и ако позная, ти правиш еди какво си. Ако не позная, аз правя еди какво си.
Или: - В чекмеджето има вилици и лъжици. Ако познаеш вилиците ли са повече или лъжиците правя еди какво си... Ако не - ти гледаш детето, а аз излизам с приятелки в събота...
Тук можете да си разгърнете въображението и да въведете дори еротичен елемент. Но това да вкарате хазартната тръпка у дома може да се окаже добра стъпка.
Не бих имал нищо против и да обсъждаме тук или на лични това, което се случва.
Как ще коментирате казаното?
Поздрави и весели празници!

Общи условия

Активация на акаунт