Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Разбирам.
Но това, че майка ви се държи така, сякаш се чувства неудобно, изостря още повече вашата мотивация да искате такава информация. И това е най-нормалното нещо. Всеки иска да знае произхода си, за да се чувства цялостен.
И аз си мисля, че ако направите стъпки към разкриването на тази информация, това ще повлияе добре и на вашето психично състояние.
Какво имам предвид? И давате ли си сметка какво точно представлява ОКР и това извършване на определени действия по определен начин като в някакъв непонятен ритуал? Тук основната причина е в желанието да се държат нещата под контрол. А желанието за контрол е свързано със страха от изоставяне. Има значение да намерите връзка с рождената си майка. Но пак повтарям - не за да я разпитвате и упреквате, а за да благодарите за живота, който ви е дала. Защото тя можеше и да не ви го даде, нали така!?
"Ти ми даде живот, но не можа да се погрижиш за мен. И затова аз ти благодаря за живота, но оставам вярна на тази, която се погрижи за мен." Звучи просто, но е най-сложното нещо, с което човек може да се сблъска в живота си. Да получиш живота си от две места.
Разбира се - този резултат по отношение на ОКР може да се постигне и в терапевтични сесии, като в случая най-подходящи са груповите методи като психодрамата и особено семейни констелации, с който се чувствам дълбоко свързан..
Поздрави!

Здравейте!
Депресията и суицидните мисли са дълбоко свързани.
Защото причините за депресия най-общо са две: натрупан гняв /бих казал - убийствен гняв/, който не е реализиран; или желание да последваш в смъртта някой човек от семейната система, които си е тръгнал твърде рано /при раждането, абортиран, рано починал/ или майка, починала скоро след раждането и т.н.
И двата мотива вероятно водят до сънища, от които се събуждате гневна и яростна. Но тези сънища са толкова силни, че може и да не ги помните...
Нужна ви е психотерапия.
Но все пак как ще коментирате това, което ви пиша? На кого сте гневна и защо? Кой си е тръгнал от този свят и искате да го последвате?
И две думи за детето: при всички случаи то ще ви помогне да си обърнете погледа напред, а не назад към минали събития, както до сега.
И все пак терапията ще ви даде допълнителни осъзнавания, които ще ви помогнат. Детето трудно ще ви издърпа само, но със сигурност ще ви мотивира много силно.
Как ще коментирате въпросите ми и всичко казано?
Поздрави!

Благодаря за отговора и отделеното време.
Причината определено не е загуба на близък, защото нещата започнаха в детска възраст, преди да загубя някой. От тогава се е случвало да загубя близки, но не е довеждало да влошаване. За гняв е възможно, но е много неопределено. Както казах, проблемите започнаха рано, до степен едва наскоро да осъзная, колко отдавна са започнали. Интересно е, че преди този "тъмен" период, както си го наричам, нямам много конкретни спомени. Когато близки споделят за някоя случка, аз се сещам за нея, но дотогава сякаш я няма. Не мога да открия конкретна причина за гняв, не съм била жертва на насилие в семейството, родителите ми не бяха разведени. Имах проблеми със вербално насилие в училище, които може би доведоха до това, но със това отдавна се справих и го приех. Отраженията, които беше дало(поне осъзнатите) успях да овладея.
Бременността ми по-скоро ме плаши, макар да съм много щастлива. Изпитвам страх, че ще допусна грешки със детето, че то ще страда. В същото време се чувствам притисната, защото нещата вече не ги решавам само за себе си, сякаш преди винаги имах като "спасителна" мисълта, че мога винаги да приключа със себе си. Винаги мисълта "самоубийство" е била като една врата, пред която поставям различни "препятствия" - близките ми, които ще страдат, отговорностите към тях, към работата, към домашните любимци. Но сега самата бременност означава тази врата да я няма, защото не съм сама за себе си, нито ще бъда оттук нататък, заради детето. Не мога да определя депресията си като причинена от гняв, а по-скоро от страх  и липса на чувството, че има място за мен, че съм на мястото си.

Здравейте!
Казвате, че преди този "тъмен период" нямате спомени. Но причините за този толкова дълъг период са някъде преди него. Най-вероятно има нещо силно, което се е случило, и вие сте го изтласкали от паметта си. Но изтласканото от паметта винаги подмолно ни управлява чувствата. Какво ли не можете /и не искате!/ да си спомните?
Ще ви задам и още един много важен въпрос: кой човек от вашата семейна система се е чувствал така? Кой е имал чувството, че за него няма място, че е като изгонен от този свят и е мислел за самоубииство? Кой е бил отхвърлен? Помислете за хората от предишни поколения: леля, чичо, вуйчо, баба, дядо, прабаба или прадядо.
Най-вероятно тук е разковничето за вашето състояние.
Да, кой се е чувствал като вас?
Поздрави!

Честно казано, никой.
Майка ми, ми е разказвала за неуспешен опит за самоубийство, но първият път, когато говорихме за това, беше на доста по-късна възраст. И цялостно разказа беше със смисъл, че е било грешка да го прави, че понякога емоциите надделяват, но не бива да правим непоправими неща.
Но никой не е бил със подобни страхове и чувства, поне аз не знам за това.
Много ви благодаря, че отделяте от времето си.
Ще послушам съветът ви за психотерапия и ще си запиша час скоро.

Здравейте!
Нещата стават ясни.
Всъщност в основата на всичко стои този опит за самоубииство.
Ако майката има влечение към смъртта, детето сякаш ѝ казва в душата си:
"Мамо, аз искам да умра заедно с теб!"
Защото никое дете не може да си представи живота без мама.
И сега си направете следното упражнение:
Представете си, че стоите по средата, а от едната ви страна на известно разстояние е майка ви,
а от другата - детето ви.
И вие поглеждате майка си и ѝ казвате: "Мамо, благодаря ти, че остана! Беше ти трудно, но остана"
След това поглеждате към детето си /или си го представете в утробата, ако така ви е по-лесно/.
И му кажете: "Аз също оставам! Ти можеш да разчиташ на мен."
Поздрави!

- каква е причината да прекъснете  отношения сбаща си?
Майка и татко се разведоха след абитуриентския ми бал. През цялото време имаха лоши отношения, както заради различните им характери, така и заради лъжи, пари, изневери. Бяхме доста бедни, той теглеше много кредити в последните години и накрая избяга в чужбина. Посягал е многократно на мен и майка ми, а понякога тя посягаше и на мен. Истината е, че тая гняв и разочарования заради тези времена и бих искала да ги отработя с професионалист. Разбрах, че не мога да отхвърля само единия, а да приема другия. С баща си не мога да имам никакви взаимоотношения, защото всяка втора негова дума е лъжа, той е човек с неадекватна преценка за събитията, преди време го хванаха в кражба на работното му място... Има много причини да не го искам в живота си и нито 1 да го задържа.
С майка ми нещата са по-различни, тя се промени доста в последните години и се опитвам да разбера защо. Живее с друг мъж, който е доста студен, скучен и за него на 1-во място са парите. Нямат брак, нямат собствени деца и не смятам, че той ме приема като своя дъщеря. В общи линии се чувствам отхвърлена навсякъде в семейството и може би затова все още не искам деца...

- майка ви и баща ви живеят ли заедно?
Не, докато трая 20-годишният им брак неколкократно сме се местили из България, както и сме се разделяли. Аз оставах с майка ми, той отиваше да работи някъде.

- какви важни събития има в нейното родителско семейство?
Не знам за нищо конкретно, което да е оставило трайна следа в живота ѝ. Но много често, когато говорим за финанси, тя прави коментари, че дядо ми си имал пари, той се стискал и подобни приказки (а той и днес ѝ дава пари, по 20-30 лева, но ѝ дава, направил ѝ е 2 сватби и много други неща....) Същите приказки ги казва и леля ми, която много ни помагаше във времената, които живеехме заедно с майка ми и баща ми (поради това, че той много често нямаше пари). Странно ми е, че тя не се притеснява сякаш за близките си, както ние за нея. Многократно съм я питала ако аз изпадна в неработоспособност и имам нужда как ще ми помогне, понеже тя казва, че семейството е за да си помагаме. Аз пък смятам, че семейството е това, което трябва да те държи здраво на земята и да ти помага да се справяш, но не и да те спасява от течението, ако си се пуснал по него. Преди около 3 години ми се наложи спешна и сложна операция за вадене на мъдреци, която беше около 800 лв. и тогава всички те ми отказаха помощ. Мъжът ми изтегли заем и веднага покри разходите.
Дядо ми е много работлив човек, чак на 72 години спря да работи, а е започнал на 7. Били са много деца, той е най-малък. Майка ми има сестра близначка и по-голям брат с 4 години. С нея са в много близки отношения, като леля ми не спира да помага на  майка ми с пари и други неща, а с вуйчо се чуват 1 път годишно.
Майка ми има първи неуспешен брак, който е бил по сметка, доколкото знам нейната версия. Но бях на 12-13 години,. когато ми разказа, че са я малтретирали физически и сексуално. Вуйчо ми я отвежда и последва развод. Била е много млада, може би на 19 г. След това е бракът с баща ми, който също не беше много щастлив.
Дядо ми не е искал да пуснее майка и леля да учат народни танци и пеене, изпратил ги е да учат друго. Висше образование нямат. Мисля, че това са по-важните неща.

Много Ви благодаря за отговора! Аз също сама съм стигнала до извода, че състоянието ми е породено от желанието за контрол, който знам, че не мога да осъществя, защото не ми е по силите, но тези ритуали са един вид илюзия, че упражнявам някакъв контрол. Да, аз не обвинявам рожденната си майка, простила съм и, макар и да не знам коя е.
Весели празници, д-р Стефанов, и бъдете здрав, Вие и семейството Ви!

Моля да споделите как да се преборим със срамежливостта и притеснението. Когато се отпусна все говоря някакви глупости,или под въздействие на емоциите говоря не логични неща. Доста ми е трудно,в повечето случай гледам да си мълча. Че да не се излагам.
Може ли да ми препоръчате няколко книги в тази насока. А и като цяло за усъвършенстване.

Здравейте!
Възможно е да получите добър начален тласък от книгите на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели" и "Как да преодолеем чувството за безпокойство". А също и от книгата на Уейн Дайър "Вашите слаби места"
ОБАЧЕ такива книги дават практически напътствия, но нямат дълбочина. Тоест - авторът не изследва причините, поради които човек е склонен да се притеснява. И в този смисъл може да се окажат несъстоятелни.
Какво искам да кажа? Има случаи, в които някой човек отива на тренинг, където му обясняват как да се справя с безпокойството и как да отстоява себе си. Дават му стандартни фрази, обясняват му, че е добре да говори за чувствата си и т.н. И нашият герой решава да отиде при шефа си и да се отстои. Да му каже например:  "Господин Добринов,  вчера на оперативката се почувствах много засегнат/а, когато казахте, че си имам проблеми в семейството. Аз ви  го бях доверила само на вас и се почувствах предадена."
Когато застава пред кабинета на шефа, обаче, на човека му става лошо и едва ли не е пред припадък. И се отказва. Предписаните думи изглеждат много добре, но той не може да направи всичко това. Защо? Защото вижда в шефа си друг човек от по-ранните етапи на живота си. Например - много строг възпитател в общежитие, в което е живял като ученик и където се е чувствал безпомощен и далеч от родителите. Или пък свръх взискателния си баща.
Това е за сега.

Здравейте доктор Стефанов,

страдам от доста време от халитофобия - ирационален страх от лош дъх в устата. Сама знам и осъзнавам, че лош дъх нямам, но дори мисълта да нямам дъвки/ментови бонбони ме паникьосва. Това доста ми пречи и тормози.. Дъвките станаха перманентно състояние и осъзнавам, че няма да мога да се справя с проблема си без помощта на специалист. Въпросът ми е - имали ли сте в практиката си хора с подобен проблем и как се лекува такава фобия? Ще чакам отговора Ви с нетърпение - благодаря предварително!

Здравейте!
Да, имал съм подобни случаи и при възрастни и при деца. Макар че примерите за такъв ирационален страх са безкрайно много, има опити да им се дадат имена. Например Асиметрофобия - страх от асиметрични предмети;  Калигинефобия - страх от красиви жени; Глобофобия – страх от балони; Никтофобия – страх от тъмното;  Андрофобия – страх от мъже;  Фобофобия – страх от страха;     Филофобия – страх от любовта;   Трискайдекафобия – страх от числото 13;  Еметофобия – страх от повръщане;     Гефирофобия – страх от мостове;   Лепидоптерофобия – страх от пеперуди и т.н. и т.н.   
Това са страхове, които са възникнали съвсем логично в една определена ситуация, но след това са се закрепили и са станали навик. Точно така описва едно момиче своя страх от повръщане /не зная как са го нарекли психиатрите /: първо възникна случайно от лоша храна и после се превърна в навик.
Тоест -  страхове, подобни на вашия са поведенческа реакция, която сравнително бързо може да се терапевтира. Но се изисква конкретна работа, защото при всеки човек един и същи страх се проявява и преживява по различен начин. сега си спомням как мои клиенти са преживявали страх от пеперуди, от повръщане, от вятър и т.н. При всеки е различно.
Така че - да, има смисъл да се работи психотерапевтично с вашата халитофобия.
Поздрави!

Здравейте, г-н Стефанов! С мъжа ми сме женени над 10 години, имаме деца в училищна възраст. Не се разбираме от много време, караме се, децата са били свидетели на скандалите си. Аз стигнах до извода, че не искам да продължавам живота си с него. Стигнала съм до този извод отдавна, но не съм предприела развод досега, защото се страхувам как ще реагират децата. Смея да твърдя, че мъжът ми също не ме обича, казвал ми го е много пъти. Просто се разминахме и вече сме напълно студени един към друг.
Децата обаче няколко пъти са чували думата "развод" при скандалите ни, почват да плачат, страхуват се да не се разделим, това ме притеснява. Нормално е децата да искат родителите им да останат заедно. Той с децата се държи добре, нямам забележки към отношението му към децата. Въпросът ми е - ако застана твърдо зад решението си да се разведа, как да го съобщя на децата? Как се подхожда в такива ситуации?

Здравейте!
Ще започна от това, че решението за развод не е шега работа и не бива да се взема лекомислено, ако има някакви временни неразбирателства. Разбира се, ако има физически посегатерства и унижения - това е важно да се прекрати веднага. Но все пак нека имаме предвид, че в днешния свят и мъжете и жените могат сравнително по-лесно да се справят с живота и това е причината да се разделят, вместо да търсят път един към друг. Но след лекомислена раздяла най-често се оказва, че не е лесна работа да си намериш по-добър партньор от този. Защото той си е бил добър, но не е отговорил на очакванията ни да ни бъде като майка.
Стори ми се важно да кажа за всички тези думи, преди да отговоря на въпроса ви.
Казвате, че и вие не искате да живеете с мъжа си, пък и той твърди, че не ви обича. Но децата естествено се страхуват от развода и раздялата ви.
И накрая питате: Ако реша да се разведа, как да го съобщя на децата?
Сякаш си представяте, че вие сама ще им го съобщите.
Добрият вариант е да уточните всички подробности със съпруга си и след това ЗАЕДНО да съобщите ОБЩОТО СИ РЕШЕНИЕ  на децата. Иначе, ако вие говорите от свое име, това би означавало да поемете цялата вина върху себе си. Това би ви поставило в лоша позиция като майка пред децата за в бъдеще.
Нормално е, след като двамата сте се разбрали, да кажете на децата съвсем накратко четири неща:
- Ние решихме да се разделим;
- Ние и двамата много ви обичаме и винаги ще ви обичаме и ще се грижим за вас;
- Вие сте прекрасни деца и не сте виновни за развода! /това е особено важно, защото ВСИЧКИ деца се чувстват виновни за развода. Децата винаги предпочитат те да са причината за лошите неща, а не родителите им, но това мислене  в този случай би им навредило/
- Ние сме се разбрали как ще живеем от тук нататък. / например - ще бъдете при мен и при баща си по равно като време. Или ще бъдете при мен, а баща ви ще ви взема събота и неделя и един ден от седмицата и т.н. А сега на празниците ще сте с мен на Коледа, а с него на Нова година.

Звучи лесно, но си е трудно.
В такава ситуация е добре да се ходи при трети човек за консултация.
Ако имате допълнителни въпроси и коментар, ще отговоря.
Поздрави!

Да, наистина има доста обстоятелства, които е добре да бъдат осмислни и в професионална консултация. И които е трудно човек сам да смели, да приеме и да продължи напред.
Това, че майка ви има сестра-близначка, е много голям ресурс и за нея и косвено и за вас...