Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 440 829
  • 2 689
  •   2
Отговори
# 930
  • Мнения: 713
Здравейте, д-р Стефанов!
Искам да споделя това което ме мъчи отскоро време.
Става въпрос за отношенията със съпруга ми!
Наскоро преживяхме доста лоши неща и някакси всичко това ни се отрази.
Аз съм си вкъщи известно време, не ходя на работа поради здравословни причини, той работи.
Нямаме никаква комуникация помежду си, той дори не се интересума от това дори какво съм правила цял ден.
Всеки ден правим едно и също нещо, той се прибира, вечеряме и пускаме ТВ.
Не се чувстваме близки, и даже като се замисля през повечето време ние сме далеч един от друг.Мисля си, че между нас липсва нещо.
Впредвид тези обстоятелства правим и опити за децата, но неуспешно.3 пъти загубих бремеността си в ранен етап.Ходенето по лекари и диагнозите който ни поставиха ми се струва че ни отдалечи един от друг.Мисля си, че единствено аз полягям усилия да се оздравеем взаимно.
Докторите казват че на този етап и на тези години, това не е от най-страшните диагнози.Всичко се оправя със здравословно хранене и добавки.
Доста често се питам за какво ли живеем, след като дори нямаме един интересно проведен разговор помежду си, а дори и да отидем някъде някакси ни е скучно.
За сексуалните отношения ще кажа че е и там не е разово, тъй като аз искам едно, а той съвсем друг.
Мисля си, че в много неща имаме разлика, и дои и да се опитям да намеря и направя нещо което да ни обедини, не се получава.
Психически не съм много стабилна, тъй като съм от този тип хора, който доста мислят и се тормозят над даден проблем.Когато му споделя нещо от типа “днес четох в интернет, че еди коя си храна ще ми помогне за заболяването” а той се смее и казва “ти си откачила, но поне няма да ми пееш на моята глава”.
Не знам каква е причината за това наше състояние.
Мисля си че нямаме нищо което ни доближявя един до друг.Незнам къде е проблема, в доста случай знам че и аз понякога прекалявам с истеричните си постъпки от типа “защо при нас не се получава да имаме дете”, “защо все на нас се случва нещо лошо”.Да, имаме си и хубавите моменти, но някакси с времето те изчезват.
Моля Ви за съвет.
Благодаря!

# 931
  • Мнения: 25
Д-р Стефанов, пия от седмица сеталофт половинка сутрин и  1 флуанксол. Възможно ли е още да вдигам температура 37,2 на нервна почва . Кръвната ми картина и С-рективен протеин са ми в норма (добре) 🙄

# 932
  • Мнения: 1 045
Д-р Стефанов, пия от седмица сеталофт половинка сутрин и  1 флуанксол. Възможно ли е още да вдигам температура 37,2 на нервна почва . Кръвната ми картина и С-рективен протеин са ми в норма (добре) 🙄
Здравейте!
Завършил съм психология, а не медицина. И това, че тук много хора се обръщат към мен като към Доктор, е по тяхно усмотрение. С една дума - нямам познания върху лекарствената терапия.
Бъдете здрава и весели празници!

# 933
  • Мнения: 1 045
Здравейте, д-р Стефанов!
Искам да споделя това което ме мъчи отскоро време.
Става въпрос за отношенията със съпруга ми!
Наскоро преживяхме доста лоши неща и някакси всичко това ни се отрази.
Аз съм си вкъщи известно време, не ходя на работа поради здравословни причини, той работи.
Нямаме никаква комуникация помежду си, той дори не се интересума от това дори какво съм правила цял ден.
Всеки ден правим едно и също нещо, той се прибира, вечеряме и пускаме ТВ.
Не се чувстваме близки, и даже като се замисля през повечето време ние сме далеч един от друг.Мисля си, че между нас липсва нещо.
Впредвид тези обстоятелства правим и опити за децата, но неуспешно.3 пъти загубих бремеността си в ранен етап.Ходенето по лекари и диагнозите който ни поставиха ми се струва че ни отдалечи един от друг.Мисля си, че единствено аз полягям усилия да се оздравеем взаимно.
Докторите казват че на този етап и на тези години, това не е от най-страшните диагнози.Всичко се оправя със здравословно хранене и добавки.
Доста често се питам за какво ли живеем, след като дори нямаме един интересно проведен разговор помежду си, а дори и да отидем някъде някакси ни е скучно.
За сексуалните отношения ще кажа че е и там не е разово, тъй като аз искам едно, а той съвсем друг.
Мисля си, че в много неща имаме разлика, и дои и да се опитям да намеря и направя нещо което да ни обедини, не се получава.
Психически не съм много стабилна, тъй като съм от този тип хора, който доста мислят и се тормозят над даден проблем.Когато му споделя нещо от типа “днес четох в интернет, че еди коя си храна ще ми помогне за заболяването” а той се смее и казва “ти си откачила, но поне няма да ми пееш на моята глава”.
Не знам каква е причината за това наше състояние.
Мисля си че нямаме нищо което ни доближявя един до друг.Незнам къде е проблема, в доста случай знам че и аз понякога прекалявам с истеричните си постъпки от типа “защо при нас не се получава да имаме дете”, “защо все на нас се случва нещо лошо”.Да, имаме си и хубавите моменти, но някакси с времето те изчезват.
Моля Ви за съвет.
Благодаря!
Здравейте!
От споделеното от вас разбирам, че това, което стои като невидима преграда между вас са тези спонтанни аборти. Когато жената прави аборт по желание или спонтанен аборт /и то цели три пъти!/, мъжът на някакво много дълбоко ниво се чувства отхвърлен.
Както казва Берт Хелингер, когато абортира детето, жената в същото време абортира и връзката си с бащата. При спонтанен аборт това се отнася в по-малка степен, но пък при вас тези случаи са три и се натрупват.
Какво можете да направите? За мен в подобен случай най-добрият метод за психотерапевтична работа е Семейни констелации. В този метод човек може ясно да разбере какво се случва на нивото на душата между него и партньора.
Искам и да ви попитам нещо. В рода на кой от вас двамата има загубени и абортирани деца? Имам предвид най-вече родителските ви семейства?
Или случай, при който жена умира при раждане или скоро след раждане?
Това са фактори, които окамват силно влияние и могат да доведат до такива последици.
Поздрави и весели празници!

# 934
  • Мнения: 1 045
Здравейте, д-р Стефанов!
Последните няколко години се случиха събития, които ме разрърсиха...загубих дете, приятел, близък роднина. Разочаровах се от родителите ми, дистанцирах се от тях и почти не поддържаме отношения, а когато се срещнем се държат така все едно нищо не е станало м/у нас и няма проблем. Това, че неглижират емоциите ми и постъпките си ме нарани дълбоко. Имах тежка бременност, но сега си имам детенце, което гледам основно сама, защото таткото работи на няколко места. Въпреки, че съм много щастлива, съм доста преуморена, но така е почти всяка мама Simple Smile Преди няколко месеца се появи световъртеж и изтръпване на лицето. Посетих невролог, не е правил задълбочени изследвания, отдаде симптомите на стрес. Постепено отминаха, но преди около 2 месеца усетих силен дискомфорт по време на хранене. Просто храната не преминава, а остава в гърдите ми, което предизвиква силна болка. След няколко прегледа и изследвания, предполагат, че имам спазъм на хранопровода. Междувременно се появи световъртежа, изтръпване на лице, пръсти, подуване и напрежение в гърлото, напрежение и стягане в долната челюст, слабост в ръцете. Посетих психиатър, според който това не са симптоми на болест, а силно напрежение и стрес. Изписа ми 2 антидепресанта и едно успокоително, които разбира се се притеснявам да пия. Да, може и да ми е дошло в по-вече, но на кой не е. Никога не ми е било лесно, но пък винаги съм се справяла някак си сама. Сега също не се усещам под силно напрежение. Уплашена съм, искам да съм добре за да гледам детето си, а не съм. Може ли всички тези симптоми да са предизвикани от мен, от психиката ми? Моля Ви за съвет, какво да направя ? Благодаря Ви предварително!
Здравейте!
Основният ви въпрос е доколко вашите симптоми могат да са на психична основа. Това е абсолютно възможно и често срещано.
От друга страна е добре да се посъветвате с личния рекар, за да ви насочи и към други специалисти, за да се види все пак дали тези изтръпвания на пръстите  и слабост в ръцете не са предизвикани от нещо. Ние живеем много обездвижени и си мисля, че такива неща като шиповете например сега се появяват в съвсем млада възраст...
Но пък стягането в хранопровода може би си е на психична основа и е добре да си зададете въпроса: "Какво ми е трудно да преглътна?". Вие сте изброили доста неща, които са трудни за преглъщане.
Свързвайте се с хора, пред които можете да изразите чувствата си и да се "разпадате". Най-добре е да си позволите и терапевтични сесии. Но най-вече не играйте ролята на силната.  Има моменти, в които е уместно да сме слаби и да се огъваме и вашата ситуация е такава. Нормално е понякога да искате да крещите и да се мятате отчаяно, но вие сигурно си налагате да се стегнете и да бъдете силна. Това стягане няма как да не отиде и в хранопровода. Няма как да не наруши връзката ви с приемането на храна - тоест - с живота.
И още нещо - имате две деца - едното е загубено, а другото е живо и здраво. И нека ви бъде живо и здраво и занапред!!!
Важно е да избегнете чувството, че второто дете е дошло на мястото на първото. Това са две различни деца.
Що се отнася до родителите ви - те вероятно просто не знаят как да се държат. Объркани са и гледат да избягват темите, от които боли, за да не ви напрягат. И зарадии това ви изглеждат безчувствени. А те просто не са богове, не са съвършени. И със сигурност ви обичат. Да не говорим, че загубата на детето ви е и тяхна загуба!
Добре е да ги приемете обратно, защото иначе вакуумът около вас придобива застрашителни размери. Имайте предвид, че болката, която сте преживели, е толкова голяма, че едва ли е възможно някой да ви подкрепи на 100% адекватно. Вас ви боли от всяка дума, всеки жест, всяко докосване. Но причината вероятно не е в това, че думите и жестовете на другите са груби и лоши, а в това, че раните са твърде оголени и пресни. Не са хванали коричка и болят дори само ако някой ги доближи.
Това е засега. Ако отново ми пишете, ще отговоря.
Поздрави и весели празници!

# 935
  • Мнения: 713
Скрит текст:
Здравейте!
От споделеното от вас разбирам, че това, което стои като невидима преграда между вас са тези спонтанни аборти. Когато жената прави аборт по желание или спонтанен аборт /и то цели три пъти!/, мъжът на някакво много дълбоко ниво се чувства отхвърлен.
Както казва Берт Хелингер, когато абортира детето, жената в същото време абортира и връзката си с бащата. При спонтанен аборт това се отнася в по-малка степен, но пък при вас тези случаи са три и се натрупват.
Какво можете да направите? За мен в подобен случай най-добрият метод за психотерапевтична работа е Семейни констелации. В този метод човек може ясно да разбере какво се случва на нивото на душата между него и партньора.
Искам и да ви попитам нещо. В рода на кой от вас двамата има загубени и абортирани деца? Имам предвид най-вече родителските ви семейства?
Или случай, при който жена умира при раждане или скоро след раждане?
Това са фактори, които окамват силно влияние и могат да доведат до такива последици.
Поздрави и весели празници!

Здравейте, в рода си по принцип нямаме жени който са абортирали, поне до колкото знам.
За съжаление това и двамата ни сломи, тъй като е доста желано.
Неговата сестра е имала проблемно забременяване, но вече има две живи и здрави деца.
След случилото се той се отдалечи и от семейството си, а и по принцип той не е толкова близък с тях.Случиха се доста неща и с тях, и действията им го отдалечиха..както с майка му, така и със сестра му..
Не мога да разбера къде е проблема по между ни, и дали наистина може да е вследствие от абортите..

Последна редакция: ср, 23 дек 2020, 17:20 от bubanka

# 936
  • Мнения: 1 045
Здравейте, в рода си по принцип нямаме жени който са абортирали, поне до колкото знам.
За съжаление това и двамата ни сломи, тъй като е доста желано.
Неговата сестра е имала проблемно забременяване, но вече има две живи и здрави деца.
След случилото се той се отдалечи и от семейството си, а и по принцип той не е толкова близък с тях.Случиха се доста неща и с тях, и действията им го отдалечиха..както с майка му, така и със сестра му..
Не мога да разбера къде е проблема по между ни, и дали наистина може да е вследствие от абортите..
Здравейте!
Да разбира се. Това е основното. В крайна сметка децата са най-важното, за което мъжът и жената се събират в семейство. И във вашия случай разочарованието е огромно. Той хем е разочарован, хем се чувства виновен за това, защото си дава сметка, че вие също страдате може би повече от него. И негодуванието му не може да намери своя адрес.
В моята практика съм се убедил, че това, което напряга отношенията между мъжа и жената, най-често са такива теми, касаещи живота и смъртта, а не така  нареченото "несходство в характерите". Тези теми може да са възникнали при тяхното взаимодействие или да са свързани с родителските им семейства.
Ако искате да обсъдим нещата по-нататък, пишете.
Поздрави!

Последна редакция: ср, 23 дек 2020, 17:20 от bubanka

# 937
  • Мнения: 1 045
Здравейте!
В този уебинар говоря за семейните констелации и за законите, които управляват семейната система.
Давам много примери за силата на метода да лекува душевни и физически проблеми.
Отговарям и на въпроси на участниците.
Със сигурност ще ви бъде интересно.
https://www.youtube.com/watch?v=adxXV8IoO7A&ab_channel=ParentAcademy

Последна редакция: нд, 20 дек 2020, 19:42 от Людмил Стефанов

# 938
  • Враца
  • Мнения: 78
Здравейте!
Пиша за моята 14 годишна дъщеря. Тя е с изключителна тревожност и безпокойство-social anxiety. Изразява се в това, че като я изпитват на дъската пред класа се разтреперва цялата. Ако някой се смее тя веднага си мисли, че се смеят на нея. Ако е в компания с предимно непознати не разговаря, просто се притеснява да започне разговор. Случвало се е да ѝ казват, че е невъзпитана, защото не поздравява, а това е просто от срам. Има проблеми със заспиването и често се буди през нощта. Тя осъзнава това и ми споделя, че ѝ пречи. Какво би могло да се направи в нейния случай?

# 939
  • Мнения: 1 045
Здравейте!
Пиша за моята 14 годишна дъщеря. Тя е с изключителна тревожност и безпокойство-social anxiety. Изразява се в това, че като я изпитват на дъската пред класа се разтреперва цялата. Ако някой се смее тя веднага си мисли, че се смеят на нея. Ако е в компания с предимно непознати не разговаря, просто се притеснява да започне разговор. Случвало се е да ѝ казват, че е невъзпитана, защото не поздравява, а това е просто от срам. Има проблеми със заспиването и често се буди през нощта. Тя осъзнава това и ми споделя, че ѝ пречи. Какво би могло да се направи в нейния случай?
Здравейте!
По принцип се стремя да избягвам в работата си такива дефиниции като "социална тревожност", защото те не дават никаква информация, а създават усещането, че човекът е болен и диагностициран и трябва да му се напише една рецепта. А тук рецептите не помагат. Нужно е дълбоко разбиране, каквото се стремим да постигнем при психотерапевтичната работа. А диагнозите са думи, които привеждат хората под общ знаменател и пречет на разбирането. И само когато човек е осъзнат и с разбиране, той е тръгнал по пътя на трансформацията и дори повече от половината път е извървян.
В тази връзка имам няколко въпроса:
- от кога дъщеря ви е в това състояние?
- с какво вие самата свързвате състоянието на дъщеря си? Как си го обяснявате?
- как изглеждат отношеннията ви с баща ѝ?
- има ли човек в семейната система, на когото тя да прилича със своите особености?
- това състояние на дъщеря ви с кого повече го свързвате: с вас и хора от вашия род или с баща ѝ и неговия род?
Това е за сега.
Поздрави и ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

# 940
  • Враца
  • Мнения: 78
Скрит текст:

Здравейте!
По принцип се стремя да избягвам в работата си такива дефиниции като "социална тревожност", защото те не дават никаква информация, а създават усещането, че човекът е болен и диагностициран и трябва да му се напише една рецепта. А тук рецептите не помагат. Нужно е дълбоко разбиране, каквото се стремим да постигнем при психотерапевтичната работа. А диагнозите са думи, които привеждат хората под общ знаменател и пречет на разбирането. И само когато човек е осъзнат и с разбиране, той е тръгнал по пътя на трансформацията и дори повече от половината път е извървян.
В тази връзка имам няколко въпроса:
- от кога дъщеря ви е в това състояние?
- с какво вие самата свързвате състоянието на дъщеря си? Как си го обяснявате?
- как изглеждат отношеннията ви с баща ѝ?
- има ли човек в семейната система, на когото тя да прилича със своите особености?
- това състояние на дъщеря ви с кого повече го свързвате: с вас и хора от вашия род или с баща ѝ и неговия род?
Това е за сега.
Поздрави и ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
Тя е така от малка, но започна по ясно да го виждам от 1 клас. Ами обяснявам си го с това, че е изключително чувствителна и много притеснителна. Иска да е перфектна във всичко. И може би прилича на мен, но моята тревожност е от друго естество. Аз се тревожа и постоянно си мисля, че нещо лошо ще ѝ се случи. А с баща ѝ не комуникираме освен по въпроси свързани с детето. Не живеем заедно. За него това са глупости и никой не може да го убеди в обратното и не желая да го правя, нито пък да го включвам в каквото и да било. Това предполагам отговаря на въпроса Ви.
Дъщеря ми преживява всеки неуспех тежко и веднага се отказва. Казва, че не може и с това се приключва. С познати общува свободно. Има си ѝ приятели, не е аутсайдер. Трудно, даже почти никак, ще започне разговор.

Последна редакция: ср, 23 дек 2020, 17:21 от bubanka

# 941
  • Мнения: 9
здравейте д-р Стефанов,
имам проблем с това какво мислят хората за мен. Усещам го това и вече не издържам при всяко мое действие, обличане, танцуване, държание да мисля за това какво мислят за мен.
По какъв начин мога да го променя? Дали е възможно да живея свободно без да мисля хорското мнение.
Жена на 33г. с две деца съм и съпруг, който е много спокоен. Безтези страхове, които аз имам.
Благодаря за отделеното време

# 942
  • Мнения: 2 894
Имате ли поглед върху ефективността на иновативния метод за лечение на деца и възрастни с липса на концентрация и хиперактивност?

# 943
  • Мнения: 217
Здравейте. Обръщам се към Вас относно 9 годишната ми дъщеря.
Преди 3 години бащата на съпругът ми почина внезапно и когато му съобщиха по телефона той не успя да скрие мъката си от детето. От тогава тя започна да се страхува да не ни се случи нещо. Усещам понякога как влиза в спалнята докато спя за да провери дали съм добре. Не ме пуска да отида до магазина, който е до блока и да я оставя сама вкъщи. Но когато я пратя нея до магазина, а аз оставам вкъщи-  отива без проблем и притеснения. Казва, че се притеснява да не ми се случи нещо като отивам до магазина, но не е проблем за нея да си остана вкъщи и тя да отиде. Дори до входа не ме пуска да сляза, за да взема пратка от куриер. Винаги иска да е с мен.
Преди 1 година остана да пренощува в нейна приятелка и в 12ч през нощта ми звъннаха,че плаче и иска да я взема. На жената обяснила, че я е страх приятелката й да не умре докато спи както е станало с дядо й.
Дори ако сме в магазин и аз вляза в съблекалнята пак ме вика от време на време, за да чуе, че й отговарям.
Също така се притеснява,че ще избягам от нея. Примерно като сме в парка да кара колело и се отдалечи винаги гледа към мен, за да не я оставя. Искам да подчертая, че никога не съм й казвала подобни неща. Нопротив. Казвам й, че я обичам безкрайно, че ми е най-ценната на света и никога не ми е минавало през ума да я изоставя. Аз съм доста притеснителна за нея и винаги много съм я пазила. Не работя и прекарваме доста време заедно.
Ще съм Ви много благодарна, ако ме насочите какво бих могла да направя или да й кажа, за да не се чувства така.

Последна редакция: вт, 22 дек 2020, 01:27 от Madness88

# 944
  • Мнения: 1 045
Имате ли поглед върху ефективността на иновативния метод за лечение на деца и възрастни с липса на концентрация и хиперактивност?
ХИПЕРАКТИВНОСТ
Проблемът с хиперактивността  има своите медицински, психологически и педагогически аспекти. Аз мога да говоря само за психологическите и вярвам, че казаното от мен ще свърши работа и на вас и на други родители, които четат темата.
На първо място да опишем, какво представлява самият проблем. Децата с хиперактивност и с дефицит на вниманието трудно се концентрират и трудно си налагат да стоят на едно място. Те са импулсивни, стават изведнъж и започват да се разхождат между масите в училище... Освен това трудно боравят с предмети. Случва им се често да се изцапат, да се надраскат с флумастер, да счупят нещо по невнимание, да грабнат чужд предмет в училище и да го повредят. С това те дразнят и родителите и учителите и другите деца и ситуацията им е сложна. Не са малко случаите, когато такива деца са подложени на физически репресии, за да бъдат превъзпитани и дисциплинирани. Но техният проблем не есвързан с непослушание или лошо възпитание. Той е  неврофизиологичен. Тоест - свързан е с начина, по който функционира мозъка. Поради тази причина да принуждаваш такова дете да се държи спокойно и дисциплинирано е все едно да натискаш една натегната пружина. Колкото повече я натискаш, толкова повече пружината се напряга и в един момент подскача неконтролируемо.
Това прави и хиперактивното дете, когато го насилват да стои мирно в час или на бюрото си в къщи.  Ето защо е необходимо с такива деца да се предприеме съвсем друга стратегия. Тя се състои в следното: наблюдаваме детето внимателно и още при първите признаци на безпокойство, когато то започне да се върти,  му предлагаме  някаква дейност, която да го разтовари от напрежението. Например: "Отиди да затвориш прозореца; Разходи се малко; Направи си чай; Донеси кофа вода за часа по рисуване и така нататък" Когато сме достатъчно последователни в тази стратегия и я прилагаме за месец-два, детето с хиперактивност постепенно се успокоява и освен това започва да чувства доверие в нашата способност да забелязваме неговото състояние и да му предлагаме средства за разтоварване. Доверието е много важно в случая. Ако детето гледа на нас като на човек, който го притиска и не разбира вътрешното му състояние, то се напряга още повече и става още по-трудно за управление. Дори може да стигне до неконтролируема агресия и противообществени прояви. Така че правилото в  този случай, а и при всички случаи на възпитаване на деца е да не се върви срещу природата на детето, а да даваме такива послания, които са съобразени с тази природа. Ще ви дам и един интересен пример за дете, което не беше преодоляло хиперактивността на 15 години. Когато му казах, че може спокойно да учи и да чете уроците си, като в същото време се движи из стаята и държи учебника в ръце, детето качествено увеличи своя успех в училище. Разбира се, тази стратегия беше предварително стикована с родителите, които я подкрепяха.
 Това е засега.
 Желая ви Весели празници!

Общи условия

Активация на акаунт