Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте д-р Стефанов.

Имам три въпроса, без да влизам в излишна конкретика.

1. Как се преодоляват натрапчиви сънища, с хора, които вече по един друг повод вече не са част от нашия живот - разделени, починали и т.н.?

2. Как да запазим вътрешно уважение към групи и типове от хора, които не харесваме поради техни възгледи, поведение или външен вид?

3. Изглежда, че ситуацията с коронавируса обостря параноидни състояния. Какъв е начина да изразим несъгласие с абсурдни тези като световни конспирации, пренасянето на вируси по 5G мрежа и тем подобни? Също така ако приемем, че нещата ще се нормализират лятото, колко време би било необходимо на средностатистическия човек да се адаптира отново към начина на живот след карантина и извънредно положение?

Здравейте bratan! "Без излишна конкретика" е трудно да се отговаря на подобен вид въпроси. Те очевидно са свързани с вашия личен опит и с важни факти от вашия живот. И то такива, които са ви донесли много силни емоции, включително и страдание. И все пак аз ще отговоря, имайки предвид това, което  интуитивно чувствам, че е свързано с тях. Дори ще опитам да ви дам конкретни практики, които да трансформират нещо във вътрешния ви живот:
1. Как се преодоляват натрапчиви сънища, с хора, които вече по един друг повод вече не са част от нашия живот - разделени, починали и т.н.?
Натрапчивите сънища, в които сънувате починали или отишли си от живота ви хора вероятно показват,  че по отношение на тези хора има нещо,  което е недоизказано,  нещо което е било важно да комуникирате с тях,  а пък вие не сте го направили. Такъв тип недовършени психични структури (гещалти) могат наистина да фиксират вашия вътрешен живот върху тези хора. Така че на първо място помислете: "Какво бихте казали на тези хора, ако те са пред вас?  Какво очаквате да чуете в отговор?" Едно добро упражнение е да поставите срещу себе си някакъв предмет, който да символизира този човек и да проведете с него диалога... И все пак сънищата са възможни за истинско тълкуване само очи в очи...

2. Как да запазим вътрешно уважение към групи и типове от хора, които не харесваме поради техни възгледи, поведение или външен вид?
Когато говорим за "отношение към групи хора" или към човек, който принадлежи към група хора, обикновено става дума за стереотипно мислене. Тоест - поради някакво различие в поведението, навиците, външния вид, в политическите и религиозни убеждения и други, ние сме склонни да формираме цялостно негативно отношение към даден човек. Бих ви дал една кратка практика за този случай. Направете я бавно и в спокойна обстановка, където около вас няма други хора: затворете очи ... и си представете, че този човек е пред вас на известно разстояние... Вие го гледате ... и той гледа към вас... и когато погледите ви са се срещнали за дълго време, вие му казвате: "Аз съм като теб ... и ти си като мен... Точно като мен..." Гледайте към човека и вижте какво ще се промени във вас и в него...

3. Изглежда, че ситуацията с коронавируса обостря параноидни състояния. Какъв е начина да изразим несъгласие с абсурдни тези като световни конспирации, пренасянето на вируси по 5G мрежа и тем подобни? Също така ако приемем, че нещата ще се нормализират лятото, колко време би било необходимо на средностатистическия човек да се адаптира отново към начина на живот след карантина и извънредно положение?
Разглеждам тези "параноидни състояния" като защитен механизъм, чрез който хората се стремят да избягат от страха от смъртта. Къде е тук спасението от този универсален човешки страх? Когато знаеш,  че опасността има своя ясен източник (5G или някой глобален конспиративен субект), това ти дава увереност, че тя може да бъде контролирана. Премахваме  с протести 5G мрежата и страха отпада. (Естествено, дори и да успеем в това начинание,  страхът ще си остане, защото той има друг, много по-дълбок източник, който за всеки човек е различен и трябва да се изследва индивидуално ). Смятам, че ВСЕКИ ОТ НАС изгражда някакви видове защитни механизми. Тяхното разнообразие е изключително голямо и тук не е мястото да ги изброявам и аргументирам. И тъкмо защото страхът от смъртта е толкова разпространен, ние не можем с разумни аргументи да убедим човека да се откаже от защитния механизъм,  чрез който се спасява от него. Така че тук единственото, което мога да ви кажа, е да проявявате разбиране. И да отстоявате своята позиция,  без да разрушавате отношенията си с хората, които мислят по този начин.
По отношение на втората част от въпроса - за колко време хората ще се адаптират отново след кризата: този срок е много индивидуален и зависи от преживения травматичен опит на хората в миналото. Колкото повече непреработени и несъзнавани травми имаме, толкова по-дълго ще продължи адаптацията. И все пак - всички ние притежаваме една силна "оцеляваща част", която ни дава възможност да функционираме ефективно непосредствено  след като мине кризата.

Здравейте, Доктор Стефанов!

И аз имам няколко въпроса. След 15 години прием на Оропрам, психотерапевт казва, че това е безумно и те със сигурност не действат. На въпроса " Трябва да бъдат спряни ли ? ", отговорът беше " В никакъв случай, ще стане страшно ". Не разбирам как хем не действат, хем не трябва да се спират.
Другият ми въпрос е какви са начините да се преодолеят физическите и психическите симптоми след спиране на антидепресант? В случая става дума за лечение на паническо разстройство. Опитвана е няколко пъти терапия с психотерапевт, но без резултат. В този случай можем ли да говорим за човек, който не е податлив на такъв тип лечение?

Здравейте,
Случи ми се и на мен. И усещам, че няма да мога да се справя.

Оказах се без работа и доходи за неопределено време, смачкана, самообвиняваща се в недалновидност, глупава, ненужна на всяко ниво, без никаква перспектива и надежда. От търсен специалист – неудачник.
Аз работя от ученичка.  Не съм оставала без работа никога, камо ли да чакам някой да ми даде пари за рокля или сладолед. Трудът  за мен е един от важните стълбове за самоутвърждаване, даващ самочувствие и независимост.
Най тежко ми е, че не срещам разбиране от човека до мен. Според него се гевезя. Той щял да ме издържа, да съм благодарна на това. В началото беше много ентусиазиран и ме подкрепи за промяната. В последствие рече, че съм взела грешно решение и нямам морални устои. Упреква ме и ме обижда за депресивните ми състояния, емоционалните ми дупки, плача, самообвиненията. Нищо не било станало, нали щял да ме издържа. Тормозела съм го, задушавала съм го. Да се държа нормално трябвало. А аз не мога да контролирам емоцията. Просто не мога. А той се ядосва, че не съм усмихната, щастлива и ме напада и съди. Саркастичен, обиждащ и унижаващ. Все едно ме е чакал да падна, че да ме нарита. Нямам къде да отида в момента. Нямам желание за нищо, боли ме цялото тяло.  Оказах се в положение на зависимост и това чувствам, че ще ме убие.
 Оказах се в положение на зависимост! Непростимо.
Аз знам, че не мога да променя обстоятелствата или човека до мен. В безизходица съм. За колко време – никой не знае.
Как да се справя, как да оцелея психически? Защото има моменти, в които усещам, че губя себе си, губя рационалното и разсъдъка си.
Моля, не ме цитирайте.

Здравейте,
Мисля, страха и паниката все повече се отразяват на поведението и на отношенията в семейството ми!
Мрачните и страховити прогнози, постоянният медиен натиск и повтарянето на опастостта за рисковите групи ме изваждат от "релси"! Лошото е че попадам в тях: възрастово(51 год.) с висока кръвна захар и хипертония, в мислите си постоянно съм в "черен" сценарии, кой ще ми гледа детето( имам дъщеря на 11 год.), ако нещо ми се случи(варианта баща и не е много реален) и да разбира се и естествено страха от смъртта........Опитвам се да се разсейвам, да чета и гледам развлекателни предавания, но това не метод, който  работи при мен( не само сега, като цяло в тежки моменти това не е начина да "избягам")т.е. не мога да избягам от мислите си, а те сериозно се отразяват не само на живота в семейството и работата, а предвид и казаното по-горе и на здравословното ми състояние. Аз като цяло съм податлива на здравословни внушения, но сега ситуацията е неконтролируема! Моля посъветвайте ме! Благодаря!

Здравейте! От моя опит с паническите разстройства мога да кажа, че съм срещал  три възможни причини за тях, с които е необходимо да се работи терапевтично. Първата причина, която и терапевтите най-често се стремят да идентифицират и отработят, е травматично преживяване в личния опит на човека, свързано със заплаха за живота. Втората причина е дълбоко потискан гняв . Говаря за гняв, който е много силен /убийствен/ и е насочен най-често към близък човек.  Третата причина е сързана с живота на нашите по-близки и по-далечни предци. Имам предвид плашещи, дори бих казал съдбовни преживявания, които оставят следи в психиката на хората след тях понякога за поколения наред. В терапевтичната работа по принцип се обръща внимание предимно на събитията от  личния живот на човека, който е с паническо разстройство. Необходимо е да се изследват и другите две възможности и да се отработят откритите там симптомосъздаващи фактори. Що се отнася до това дали да си пиете оропрама, не мога да се произнеса. Все пак, ако го чувствате като подкрепа и  Ви е необходимо, дори и при най-добрата терапевтична работа за някакъв период от време е нормално да си го вземате.

Здравейте! Уважавам и разбирам вашето желание за анонимност. Това, което прави силно впечатление от писмото ви, е вашата борбеност, личностна сила и стремеж към независимост. И тези ваши качества са огромен ресурс, на който вие винаги сте разчитали. Показателно е, че не сте търсили новата по-високо платена работа, а от там сами са ви намерили. Тоест - вие се откроявате с качествата, които притежавате и хората ви ценят.
Задавам си въпроса, обаче, след като от малка сте толкова независима и справяща се, дали сте способна да си дадете право на грешка? Допускам, че по-скоро не. Допускам, че сте склонна да се самоосъждате,  да очаквате от себе си да сте винаги "над водата" и да се справяте без чужда помощ. И затова сега ви е трудно да си простите тази "грешка" с напускането на старата, двойно по-ниско платена работа.
А когато ви е трудно на вас самата да си простите и да бъдете щадяща към себе си, нищо чудно, че и човека, с когото имате връзка,  също става раздразнителен към вас и  склонен да ви гледа от високо... Имам хипотеза, че до този момент вие сте била по-силната в двойката и сега изведнъж нещата се обръщат....
Моето послание към вас е:
1. Да си дадете сметка, че сегашните събития са нещо обективно и не зависят от вас. Тоест - не сте направили грешка.
2.  Да погледнете отново с нужното самоуважение към вашите огромни ресурси и способности. И НЕ ОТПИСВАЙТЕ  ПРИБЪРЗАНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЗАРАБОТИТЕ СКОРО НА НОВОТО МЯСТО. Или на друго, също толкова добро. Кризата винаги размества пластовете и хора като вас заемат активни и водещи позиции.
3. Помислете си и върху това, откъде идва трудността да си дадете право на грешка? Кой ви учеше, че нямате такова право в детството?
4. Ако не се самообвинявате, на вашия партньор едва  ли ще му дойде на ум да ви неглижира. Той много добре ви знае цената и може би не му е лесно да бъде с жена, която е толкова независима...
Това е накратко. Вярвам, че съвсем скоро ще сте оставили този проблем зад гърба си.

Здравейте, Мамзел Нитуш! Ще започна с това, че в работата си често използвам тълкуване на сънища и изслушвам търпеливо и подробно да ми ги разказват. Но преди 4-5 дни една клиентка започна да разказва съня си така: "Сънувах, че генерал Мутафчийски и неговите хора са седнали на една маса в хола ми и дават брифинг....." Прекъснах я и ѝ казах: "Веднага стани и ги изгони от хола си!" За нея, а и за вас, това е важно. Не прекалявайте с тези предавания.  
Още нещо е добре да имате предвид: генерала и свитата му използват черни краски и смразяващи думи, за да стреснат хората,  които се разхождат по улиците и се събират заедно, сякаш нищо особено не се случва. Тоест - техните думи не са насочени към вас, която и без това сте уплашена, а към тези, които се правят на смели.
Друг фактор - всички преживени травматични събития в живота от раждането до сега в момента се активизират и ни превземат отвътре. Страховете от днешния ден винаги се умножават по непреработените страхове от преди: заплаха за здравето и живота, раздели с родителите  и др. подобни... Представям си една картина, която можете да нарисувате във въображението си: че вашят живот е като един път, а тези събития са като пропасти с различна дълбочина, в които вие сте падали, но сте успявали да излезете. Това е важно за осъзнаване - успявали сте винаги да излезете и да продължите...
Още нещо: убеден съм, че силен катализатор за вашия страх от смъртта е това, че и дъщеря ви много се страхува за живота ви. Тя се страхува за вас повече, отколкото за себе си и това е напълно разбираемо. И ако нейният страх намалее, и вашият също ще намалее, защото вие двете сте като скачени съдове. Затова е добре да имате стратегия да вдъхвате сигурност у дъщеря си, че вие всъщност планирате да живеете. Ще ви дам няколко възможни начина да ѝ внушите това:
1. Обсъждайте с нея планове за бъдещето /екскурзии, в кое училище ще учи, очаквани събития след година-две/
2. Когато излизате навън по време на извънредното положение,  казвайте ѝ в колко часа ще се върнете и какво ще правите, докато ви няма. Казвайте тези неща с усмивка и уверено. Така ще дадете сякаш обещание на нея и на себе си, че и днес ще се върнете.
Добре е да ѝ говорите и за баща ѝ: как сте се запознали, с какво ви е харесал той на вас и вие на него, разни интересни истории, в които сте двамата ... Вие сякаш сте склонна да неглижирате неговото участие в живота на детето, а това допълнително увеличава страховете ви... Въвеждайте бащата. Това също е важно...
Това мога да кажа от общи съображения.
Поздрави и кураж!

Здравейте, д-р Стефанов,
Бих искала да попитам какви непреработени проблеми в психиката предизвикват хронична мигрена през целия живот и как бихме могли да се справим с тях, за да не реагира и тялото? Понеже знам, че психиката и тялото са свързани, а особено при неща, които нямат медицински причини... Благодаря!

Здравейте, Pr 13! 
Причините за мигрената могат да бъдат различни. Например:
- страх и недоверие към света, негативни очаквания - тогава човек се опитва всичко да предвиди и да контролира, до най-малките подробности дори в битов план. А това е непосилна и изтощителна задача;
-  много често главоболието представлява тежест, която човек се нагърбва да носи за някой от своите родители /например ако майката е нещастна заради някакви загуби на близки, бащата е инвалидизиран и др /
- причината може да се намира и в тежки преживявания на по-предишни поколения в рода. Всички ние сме съпричастни към съдбите на нашите предци и ако те са гладували, били са бежанци, загубили са имуществото си при природно бедствие или заради политически процеси, ние сме склонни да споделяме техните грижи и главоболия;
- често главоболието отразява и травми от раждането, които се помнят от" паметта на тялото"...
Както казва един поет: "Има причини в изобилие"
Въпросът е вие какво да направите? При всички случаи ви препоръчвам индивидуална работа с психотерапевт. Така е най-смислено човек да лекува себе си: като ползва терпевт за "огледало", в което да се оглежда и да прави нужните промени.
Сега ми идва на ум и едно упражнение специално за вас като първа стъпка: Изберете време, когато няма кой да ви безпокои... Вземете един стол, на който вие да седите и поставете срещу себе си друг стол /вие решете на какво разстояние от вас и как ще го  разположите/. На този стол си представете, че седи вашата мигрена. Така вие седите една срещу друга и се гледате. Към вас идват чувства ... в съзнанието ви изплуват хора, с които сте свързана ... а ви просто сте там и наблюдавате ...

Здравейте,
Откакто започна всичко с вируса и извънредното положение, получавам сърцебиене, нервна съм, задушава ме, стяга ме в областта на гърдите. Когато родих пак имах дълъг подобен период.
Не съм заплашена от махане от работа, стабилни сме финансово, сравнително здрави сме вкъщи/сравнително, защото по принцип с детето сме доста кекави/. На какво може да се дължи това?

Здравейте,
Моят въпрос е как да огранича или отстраня негативни и натрапчиви мисли, породени от вътрешно чувство за несигурност и самообвиняване, че може би не съм постъпила правилно или не съм взела вярното решение?
Понякога тези чувства са толкова силни, че ми пречат да вземам решения, да се радвам на нещата, които обичам да правя и ме карат да се затварям в себе си, защото се страхувам да споделям дори с най-близките ми, защото те биха могли да ме критикуват.

Здравейте Д-р Стефанов,

Има ли някакви техники, с които да се науча да проявявам повече търпение относно поведението на тригодишното ми дете? Улавям се, че моето поведение търпи големи амплитуди вариращи от спокойствие до повишаване на тон. Как да оставам уравновесена и спокойна при гневен изблик от страна на детето?

Здравейте д-р Стефанов,


Наясно съм, че част от пречките са породени от проблеми, които са си там, но досега никога не ми се е случвало такова нещо, тъй като винаги съм компенсирала с умения и точност, а сега просто няма как, тъй като естеството на проблема е такова. Будя се и си мисля как скоро ще ме махнат и предвид създалата се ситуация и случилото се, не знам дали ще мога да си намеря друга подходяща работа. Имам бариери, защото когато решавам чужд проблем, съм много пробивна и измисляща решения, но когато става дума за мен, не се боря.

1. Как да променя поне малко настройката си, за да успея да се стабилизирам в този труден за всички ни момент?
2. Как да изключа негативните сценарии, които в момента ми се въртят в главата? Сякаш нямам никакъв оптимизъм останал.
3. И как да се абстрахирам от чувството, че проблемът е в мен, а всички други правят всичко правилно, както и от подмятанията и упреците, които само допринасят за горното?
Благодаря!