Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте, Vivru! Сънищата ви изискват специално изследване и тълкуване, за да се успокоите. Те отразяват ваши травматични преживявания, а струва ми се, че е възможно да отразяват и събития в семейната система, които са се случвали с хора от предишни поколения. Ще ви дам за това пример от практиката: човек сънува кошмари, не може да спи и усеща нечие плашещо присъствие в стаята през нощта. Оказва се, че причината е в събитие от живота на баща му, който като млад е преживял катастрофа, при която е оцелял само той и са загинали тримата му приятели... Може да ви изглежда странно, но нашата връзка с родителите и предците е наистина много дълбока. Толкова дълбока, че ние сякаш сънуваме техните сънища. Виждал съм го в практиката си много пъти...
Това, че гледането на филми на ужасите, ви разтоварва, е често срещано. Още Древногръцкия философ Аристотел пише в своята книга Поетика, че когато гледаме театър и на сцената се случват ужасни неща, ние се пречистваме душевно от собствените си разрушителни чувства "чрез състрадание и страх". Изобщо, според мен /и дипломната ми работа е за това/ изкуството е възникнало като форма на психотерапия. Но по-добрия вариант за вас е наистина да погледнете към вътрешниея си живот при подкрепата на професионалист. Струва си...

Здравейте! Тези кървави сцени, погребения и пиянски свади, които сте наблюдавали като дете, сега ви връхлитат с пълна сила. Това са травми, чието въздействие не изчезва. Защо точно сега се проявяват, не става много ясно. Но все пак когато целия свят се разлюлее от тревожност и страх, много хора отключват дълбоко заровени чувства от предишни периоди от живота си. Може би се питате: "А защо не съм се впечатлявала тогава, в момента на случването?". Това също е много типично. В подобна ситуация човек често влиза изцяло в оцеляващата си част /както войниците на фронта, например/. Това означава, че за да оцелее психически, се отрязва от чувствата. Но това "да се отрежеш от чувствата" и да не си позволяваш да ги чувстваш, е вид защита. Това не значи, че страха, ужаса, страданието ги е нямало. Те просто са били игнорирани и заравяни дълбоко. Такива заровени чувства все някога излизат на повърхността по някакъв повод. Психотерапията е добро решение в подобна ситуация. Ще ви пусна тук и линк към едно мое интервю по ТВ, където говоря за травмите, които сме преживели и как те ни се отразяват. Вярвам, че ще ви бъде интересно.    https://bstv.bg/news/sledobed-s-bstv-13-01-2020-gost-liudmil-ste … ov-psikhoterapevt

Здравейте, д-р Стефанов,

Директно Ви задавам въпроса си - как да подхождам към човек, който след конфликтна ситуация (разменили сме си нервни реплики или ме обвинява в нещо или му е криво и заядливо) по-късно не иска да поговорим за това? След спречкване се изнася в друга стая и стои изолиран и бездеен, може дни наред, и така докато с времето не поразминат нещата или аз не предприема нещо, защото аз не мога да живея дълго в мълчание и само на добро утро. Става дума за мъжа ми.
Ако настоявам да поговорим и да се изясним по-късно като се поуспокоим, обикновено нещата ескалират и става скандал и каквато и да е ситуацията неминуемо аз излизам виновна накрая с напразните ми опити за нормална комуникация. Аз се считам за много спокоен човек обичайно, а и много хора, които ме познават добре, са ми го казвали, но тези положения ме докарват до объркване, тревожност, ядосвам се и казвам неща, които не искам и на моменти имам чувството, че полудявам и се чудя дали възприемам нещата правилно, защото не намирам никаква логика в такова поведение.

Ще Ви бъда благодарна за коментар и насоки!

Здравейте, Златислава!
Моето виждане е, че нещата винаги стават по-добре, когато се работи за осъзнаване; когато си задаваме въпроса какво стои зад съответното поведение?
Но все пак ще отговоряя на директния ви въпрос, като ви дам няколко шеговити идеи за поведение, които да пробвате.
И накрая една много сериозна и проверена от практиката. Естествено  ваша отговорност е да почувствате коя от шеговитите идеи може да ви свърши работа. Важно е да изчакате точния момент. Ето и идеите ми:
1. Сложете му "огледало", като някой път вие млъкнете и известно време се затваряте в стаята;
2. Потърсете други канали за комуникация. Например - нарисувайте го и му сложете рисунката до него като емотикон.
3. Когато мълчи, вие също си мълчете, но при разминаване започнете да се блъскате в него /леко/, да го удряте леко с ръка или шалче... Търсете контакт извън говоренето.
4. Обадете се на някой измислен авторитет по телефона и му разкажете как се чувствате /например- Ало, свети Петър ли е. Извинете, че ви ангажирам от Земята, но искам да ви кажа как се чувствам в момента. Защото няма кой друг да ме чуе./
СЕРИОЗНАТА ИДЕЯ е базирана върху един важен принцип в човешките отношения: Желязото се кове, когато е студено!. Това означава, че вместо да търсите решение и да говорите с него, когато сте във вихъра на емоцията, когато той мълчи, а на вас ви идва да му направите нещо лошо, изчаквате ситуацията да отмине. И когато е отминала, когато отношенията са ви прекрасни, вие повдигате темата с думите: Искам да ти кажа, как се чувствах миналата седмица. Много е важно да говорите за собственаите си чувства, а не за това, какъв е той. Това се нарича да използвате Аз послание, а не Ти послание. Влезте в гугъл с ключова дума Аз послание и ще получите доста информация, която ще ви послужи, когато седнете да ковете желязото, когато е студено. Успех!

същата работа е и при нас. Аз вече нямам никакво желание за комуникация, но пък не мога да стоя и гледам на безсмислените му обвинения, все едно се съгласявам с тях. И въобще не знам как да реагирам. Ще прочета и аз предните техники.

Много Ви благодаря, д-р Стефанов!

Развеселихте ме с тези техники Със сигурност ще пробвам и вече чета за "Аз посланията".

А относно въпроса Ви "какво стои зад съответното поведение?", моля, споделете предположенията си! Със сигурност искам да осъзная какви са причините, но засега започвам с най-спешното, защото не издържам.

Разбирам, че под работа за осъзнаване вероятно имате предвид психологическа помощ, но за съжаление нямаме съгласие по този въпрос и засега не е опция.

Приятна вечер!

Здравейте! Радвам се, че моите предложения ви развеселяват и същевременно усещате, че те могат да бъдат полезни..Вярвам, че ако имаме повече лекота във възприемането на живота, това ще ни донесе само ползи. Затова - опитвайте шеговитите техники, които интуитивно приемате Те могат да свършат добра работа...
Питате за възможни причини. Ще ви дам някои възможни хипотези, които бих изследвал при подобна ситуация:
-  предходни връзки, които продължават да действат. За добрата връзка е важно и двамата партньори да са се разделили подобаващо с предходните си партньори. Това означава: без остатъчен гняв, вина или любовен копнеж и съжаление. Например ако жената е имала предишен партньор, който не е прежалила и клони към него, нищо чудно съпругът да усеща това и да е склонен дълго да се сърди. Или ако у мъжа са останали такива чувства. Или пък ако мъжът е гневен на предходна партньорка, чувства се наранен от нея. Тогава той е склонен да насочва този остатъчен гняв към настоящата си съпруга...
- бих се запитал също как са стояли нещата с отношенията във техните родителски семейства. Интересно е дали мъжът не е видял модела за наказващо мълчание от майка си. В психотерапията често виждаме въздействието на майки, които са казвали на децата си: "Мама ти е сърдита! Няма да ти говоря, щом правиш така!" За децата това е много нараняващо дори за кратко време /5-6 минути/. Но аз зная за майки, които мълчат с часове и дори дни. Смятам, че в този начин на наказване има нещо садистично. Детето буквално скимти жално около майка си и я моли да му проговори и обещава да бъде добро, а тя продължава да мълчи.  Когато майката мълчи, детето се чувства игнорирано и буквално изпитва страх за живота си. Ако човек е бил наказван по този начин в детството, той е склонен да продължи по-нататък сам да се наказва чрез самоизолация /вижте и този аспект - мълчейки в другата стая, съпругът  наказва и жена си, но и себе си/....
Взе да става много мрачно и затова спирам до тук.
И ви връщам отново към идеята да използвате шеговитите техники. В тях има много живот, много потенциал за по-дълбоко свързване, има и много еротика, бих казал. Тоест, в тях има всичко, което липсва в тятостното мълчание.
Дано дадат резултат!

Здравейте!
Майка съм на две деца, едното от които е бебе на месец, а другото е на 3г.Вкъщи на моменти има страхотно напрежение поради несъобразените обидни изказвания на баща им към мен.Първото беше още след прибирането ми от родилния дом.Много му беше важно да ме сравни с моя приятелка как не и личало,че е раждала като я изписали от болницата, а аз как съм била.Много се засегнах, но премълчах, все пак тъкмо се бях прибрала и не исках разправии, а и имах други грижи.Родих с операция и възстановяването при мен е много бавно.Умирах от болки всяка вечер следствие на натоварването през деня, а нощите бяха ужасни, всяко ставане от леглото причиняваше адска болка и спиране на въздуха.Така.Въпреки това си състояние готвех първо, второ,трето и т.н. чистих колкото мога, защото не можех да се навеждам, но в никакъв случай не съм си занемарила дома.Беше ми заявено, че аз нищо не правя, че съм мърла, че гледам Само бебето (кърмя го доста често, все е гладен милия), че не обръщам внимание на дъщеря си и пр.Започнах да обяснявам, че това е бебе и иска много грижи, за това сме двама, за да компенсира той с грижите за другото ни дете.Няколко седмици по-късно нервите ми вече са опънати от умората  и моля за тишина когато приспя бебчо и заявявам, че ако се събуди му го давам да го гледа той.Отговора беше, че не е длъжен да ми гледа децата, от нас нищо не можел да свърши, искал да работи, само съм го занимавала с глупости, другите хора били на работа, никой не стоял в тях.Той бил гледал бебето, за да съм можела аз да си рисувам (започнах да рисувам картини, за да разтоварвам когато мога, посягам към четките през 2-3 дни за не повече от 20мин., а понякога и за 3мин.) щял да ми накъса листите.....Много се убидих, казах му да отива при майка си на спокойствие, там няма деца, ще работи на воля, ще му готвят и т.н. Започнаха неистови убиди пред децата и му заявих, че не искам да се занимавам повече с него и от тук нататък ще бъде игнориран и няма да го търся за абсолютно нищо. А защо го изпратих при майка му ли?Бях бременна в осми месец, когато разбрах, че тя го настройва срещу мен и и звъннах да и потърся сметка.Изрече ужасни неща по мой адрес и по адрес на семейството ми, просто не издържах и и затворих.От както родих тя започна да звъни пак, но на сина си и той е привидно щастлив.Щом стане дума, че все още не съм забравила убидите, на които не отвърнах, а можех, се започват скандали и накрая на панаира остава едно внушено чувство за вина, а мама е невинна.Тази липса на подкрепа просто ме съсипва.Онзи ден влязохме в спор защо съм нямала клиентки в салона, никакви часове не съм имала записани другите били работили, той видял.Отговорих, че въпросната жена, която е видял, работи от 9г., а аз от 1 и на 2-рия месец от откриването на салона забременях.Логично е да не съм изградила все още мрежа от клиентки.
Много ми е трудно да давам обяснения за всеки упрек, който получавам.Все си мисля, че трябва да получавам подкрепа, колкото и да съм силна в даден момент рухвам.И само да добавя, че от сутрин до вечер ми говори за неговата работа, това е всекидневно и нито веднъж ни казах нищо въпреки, че ми е безинтересно в по-голяма част от времето.

Здравейте, minnie_mouse9!
От вашето писмо се вижда, че семейството ви е поело в много неприятна посока. И основната причина е отношенията с родителсите семейства на двамата партньори. Вие сте заедно без "благословията" на родителите или поне на майката на съпруга ви. Не казвате нищо за вашето родителско семейство, но и към него има атаки... В тази ситуация не е лесно двамата да намирате време и пространство, в което да изграждате хармонично вашата връзка и да се обичате. Защото да се обичате, може да означава да живеете с чувството, че не сте лоялни към родителите си. Основната тема на вашите конфликти сякаш е станала да пазите  честта и достойнството на собствените родители от посегателствата на партньора и неговите  родители. Питам се какво може да опитате? Ако имате моменти на светли периоди и добри отношения, опитайте се да договорите със съпруга си да имате ден, в който темата за родителите да е табу, да не говорите за тях.... Трудно ми е да давам мнение, защото не зная какви са ресурсите на вашата връзка: какво ви събра, как се влюбихте един в друг, какво намирате един в друг. От опита си обаче зная, че брачните връзки се крепят на взаимния обмен, на това, че хората си дават нещо един на друг във всички сфери на живота: емоционална, финансова, битова, сексуална, организационна... Интересното е, че ако се партньорите се нараняват взаимно, това също е обмен. Тоест - ако се нараняваме взаимно, това също може да стане основа на нашата връзка. Мотивът ни да бъдем заедно в този случай е това,  да си отмъстим на партньораси с насрещен удар за удара, който сме получили от него...  Помислете за здравите ресурси, за историята на вашата връзка, какво ни свърза....

При нас нещата се случиха много бързо, от пръв поглед както се казва.Много силно привличане от първата ни съдбовна среща, след няколко дни вече бяхме заедно денонощно, а след няколко месеца встъпихме в брак.Имаме 13г. разлика, по повечето теми мислим еднакво, но стане ли въпрос за семействата.....Когато той изкаже мнение относно майка ми аз не се сърдя, тъй като не съм близка с нея, така е било винаги и не я защитавам, защото подкрепям мнението му.Стане ли обаче въпрос за неговата майка вместо подкрепа започват нападки към моята, а поведението на майка ми няма как да оправдае това на неговата, това е абсурдно оправдание от негова страна.И така имам чувството, че с майка си са на една вълна, а аз съм в живота му,защото просто е следвал някакъв план, който той е споделял с мен,че винаги е искал да има красива и млада жена, че вече му беше време за деца и т.н.Задам си и един въпрос:Каква е тази липса на уважение към мен?Когато се скараме ме убижда с изключително грозни епитети.Аз от своя страна не си позволявам, все пак е баща на децата ни, не мога да убидя баща им, утре и те ще започнат да го убиждат.Та си мисля до къде ще стигнем с това темпо.На 27г съм и не си представях семейния живот точно така.Към момента щастие намирам само в децата си.

И на мен започна да ми се отразява това седене. Започвам да изпадам в депресивни състояния. По принцип работя много и съм си мечтала да седя и нищо да не правя, обаче тази неизвестност ме плаши. Нито мога да изляза на шопинг или да се поразсея с приятели. Не искам и да се отдавам на битов алкохолизъм/по биричка вечер/. Спортувам и бягам, това помагаше до сега, обаче мисълта да седя още месец, почва да ме изкарва от баланс. Не знам за какво да се хвана да закрепя емоционално. Благодаря.

Казвате, че при вас нещата са се случили бързо и от пръв поглед; че връзката ви е започнала бурно. Това много често може да означава, че в основата на връзката стои желанието да се избяга от родителското семейство.  Мисля си, че това е валидно и за двамата. Той е искал непременно млада и красива жена, сякаш за да има оправдание, че след толкова години вярност, решава да се отдели от майка си. /"Виж, мамо, тя е толкова красива! Как да не отида при нея!"/. И когато раждането се отразява на красотата ви /за разлика от вашата приятелка/, той е много ядосан и объркан, защото сякаш вече не може да намери оправдание, че е оставил мама заради вас... Когато ви казва, че не се справяте добре с децата, той пак ви сравнява с майка си.   Казвате още, че вие нямате нищо против и не реагирате когато той прави лоши изказвания за майка ви, защото и без това имате лоши отношения с нея. Но вътрешно човек винаги негодува, когато чува подобни изказвания за майка си. Така че тези негови изказвания може би допълнително засилват вашата враждебност към неговата майка....
ИМАМ ЗА ВАС СЛЕДНАТА ИДЕЯ: Опитайте се да прокарате постепенно в семейството нова политика: да не се говори за майките лошо. Как да го правите? Ако го чуете той да напада майка си, му кажете: "Все пак тя ти е майка. Не говори така" По същия начин се опитайте да си спомните някои хубави спомени от собственета ви майка и ги споменавайте бегло. /"Ето в тази градинка мама ми купуваше сладолед"/ Върши работа да коментирате и физически белези, които той е харесвал и харесва у вас по следния начин: Да, по това приличам на майка ми. И така постепенно, с такива подмятания, се опитайте да доведете семейството към ново разбиране и коментиране на майките. Смятам, че това ще затопли атмосферата.

Здравейте! Когато работя с дете с невидим  и измислен събеседник, винаги разбирам причините и чии образ се крие зад невидимия Х. Но за родителите не е нужно да изследват чак толкова. По-добре, вместо да се безпокоите, ако  разберете какво си говори и още по-важно - на кого го казва, след това и вие се включете в диалога. Това значи понякога да го питате: А какво става с твоя приятел Х? Така вие ще придружавате детето в неговия вътрешен живот и то ще се чувства подкрепено и постепенно нуждата му от този събеседник ще отпадне.

Аз съм учителка и съм забелязала странни неща не само в поведението в една моя ученичка.Училището е такова че децата се държат по собствен си начин по различен.Забелязала съм синини и рани по тялото и.Понякога е щастлива и тогава като чели започват да зарастват раните но това попринцип продължава около месец.След това пак идва много замислена с рани и т.н.
Мисля си че я бият в къщи ,но не съм сигурна защото майка и и баща и изглеждат много добродушни.Питала съм я за това.Тогава много се притесняваше и отричаше.Казваше че е била падала.Направих един опит .Прочетох го в един сайт не знам дали ще е полезен.Започнах да и викам и да и крещя и викам за да и видя реакцията.Тя ме гледаше безразлично.Все едно и говоря нещо което не я интересува.След това взех една линия и и казах да си подаде ръката.И тя извъднъж си направи ръката така че пръстите и да се събират и сочат към линията нагоре.Аз замахнах и тя не потрепна.Но се спрях.Нямаше как да го направя.Какво можете да ме посъветвате

Здравейте, Д-р Стефанов,
не знам дали историята и проблемът ми е подходящ за тук, но бих се радвала, ако получа отговор.

Осем години живеех в София като от година и половина имах годеник, предстоеше ни сватба, но имахме страшно много проблеми, а и карантината влоши отношенията ни. Той ме изостави и се прибрах да живея в родното си място. Изживявам го тежко и може би преживявям шок от случващото се, защото започнах да треперя в дадени моменти, да повръщам и да не спя. Отделно родителите ми злоупотребяват с алкохола и в по-голямата част от времето не усещам разбиране, а допълнителен стрес, когато се опитам да споделя и заплача.

Възможно ли е това с повръщането да са паник атаки и какво бихте ме посъветвали?

Благодаря