Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте, искам да ви питам възможно ли е човек някога да се освободи от състоянието на хипохондрията? Сега особенно и с корона вируса е страшно мъчително? Медитации, утвърждения, психотерапия нещо помага ли?

Здравейте!
Разбира се, че е възможно. В крайна сметка - това е част от работата ми. Хипохондрия, ОКР, страхове и панически състояния, депрсии,...Мисля, че и тук съм давал примери от моята работа за психична динамика, която стои в дълбочина при подобни симптоми.
Но динамиката /дълбоките причини/ са различни и е необходимо специално терапевтично изследване при всеки човек. Няма универсална рецепта. Това е терапевтичен процес, който определно е интересен, предизвикателен и ценен за човека.
Според мен е смислено да опитате.
Ако имате още въпроси - готов съм да отговоря.
Поздрави!

Здравейте, благодаря ви за бързия отговор. А някаква литература можете ли да предложите, която би била също полезна?

Здравейте отново!
Много по-смислено ми се вижда да инвестирате като начало в една терапевтична сесия. Книгите могат да ви дадат някакво знание за нещата по принцип, но не и за вас самата. Ще попитате защо? Защото причините за такива симптоми като вашите, както и ОКР, Паникатаки, депресия, имат свойството да се крият от вас. Те не се показват. Вие не ги знаете. /както и аз сам не мога да знам какви са причините за мое симптоматично поведние и съм ги изследвал в психотерапия или със супервизия/. Както казва един голям германски терапевт: обясненията, които има клиента за своето състояние, винаги са неверни. Защото ако те бяха верни, той нямаше да е в това състояние. Желявна логика, нали!?
Образно казано - какво е различното от терапевтичната сесия с терапевт и четенето на книги?
Четенето на книги е като бинокъл, с който да видите какво става с другите хора в далечината. Все едно им надничате през прозореца на душата.
Психотерапевта е като огледало, в което можете да видите какво става с вас.
И още нещо: съвсем логично е, когато четете книги /тоест - използвате бинокъл/, това по-скоро да ви пречи да видите себе си, отколкото да ви помага. Имам клиенти, които  са чели едва ли не повече от мен, но преди да тръгнат по пътя на собствената си терапия, не са знаели нищо за причините за собствените си симптоми......
Много бях изчерпателен!
Поздрави!

Благодаря за бързия отговор!
Вчера доста се разстроих след като писах. Поплаках си. Поразсъждавах. Снощи сънувах интересен сън, подсъзнанието ми даде свой отговор на нещата, които ме тормозят. Че нещата от миналото принадлежат на други хора. И те са направили това, което са направили, а не аз. Имали са своите мотиви, живели са своя живот. Аз живея своя живот, правя своите избори и приемам последствията от тях. И още нещо в смисъл, че се отърсвам от неща, които ме дразнят, отвращават и ме дърпат назад. Бяха много приятни сънища.
А днес се наложи да отида до работа (работим от вкъщи) и да поема 2 срещи. Клиентите са прекрасни, и в двете срещи ме утешаваха и подкрепяха. В разговорите следвах вашия съвет, получи се много добре.
Пожелавам ви светли празници!

Здравейте, д-р Стефанов! Въпросът ми е свързан с осиновяването. Осиновена съм като бебе и не знам нищо за биологичните си родители, нито за причината, поради която са ме изоставили. Цял живот страдам от страх от изоставяне, мисля че имам и ОКР. Чела съм за т.нар. първична рана при изоставените деца и си мисля, че и аз имам този проблем. Как да се справя с него и мислите ли, че е важно да имам някаква информация за произхода си? Защото преди  не исках да знам, но напоследък мисля, че може да ми помогне, но не знам как да подхвана и разговор с майка ми, тя не е много разговорлива по темата. Може би е важно също да спомена, че преди да ме осиновят, майка ми има няколко спонтани аборта, а след като ме осиновяват се ражда сестра ми. По-късно обаче майка ми прави и аборт по желание. Благодаря!

Здравейте, пиша ви анонимно, защото изпитвам срам и не ми се иска написаното да се свърже с моя ник.

От години имам проблем, с който не мога да се справя. След събуждане съм изключително нервна, до степен да избухвам неконтролируемо, включително да крещя по всеки, които е около мен, да мятам предмети(случило ми се е веднъж, но желанието да го правя е всеки път). Аз самата не го искам, опитвам се да го владея, да се боря, но реакцията е по-скоро неволева, сякаш някой друг го прави, а аз не мога да го владея.
Важното е, че не е всеки път, нито е свързано със недоспиване, дори напротив - когато съм недоспала се случва изключително рядко, по-често е, когато съм спала достатъчно и не съм изморена.
Целият епизод продължава от 15 мин. до два часа максимум. Научих се да не говоря с хората около мен, в къщи свикнаха, че не трябва да ме закачат, когато съм събудена скоро.
Проблемът е че очаквам бебе. На него няма как да му обясня да ме остави 10 мин., защото съм нервна. Страх ме е, че може да реагирам така на бебето, а това няма да си простя.

Страдам от депресивни епизоди и суицидни мисли от години. С времето се научих да овладявам депресията, вуоцидните мисли също. Странното е че епизодите със нервността сутрин се обострят, когато не съм в депресия.

Ще се радвам, ако можете да ми дадете съвет как да се справя със себе си.

Здравейте, семейството ми е в много тежък момент. Бащата на мъжа ми е с Ковид в критично състояние в болница. Друг много близък от семейството почина преди седмица. От седмици сме по болници и линейки. Как да се съхраним психически, всички сме на предела си? Мъжът ми е много емоционален по принцип, тревожен, не зная ако се случи най-лошото, как ще го понесе. Той досега не се е сблъсквал с такава ситуация. Искам да съм до него, да го подкрепям, но не знам как. Какво да кажа, как да утеша? Той се притеснява за мен, че е бил по болници с баща си, и не ми дава дори да го прегърна. Моля за съвет.

Здравейте!
И много съжалявам за вашето страдание.
Доколкото разбирам, бащата на съпруга ви е в болница и той няма достъп до него. Това е много тежко, защото в този момент той сигурно има в ума си много думи, които иска да каже на баща си. А това е невъзможно.
И затова си мисля, че най-важното е да го изслушвате, когато ви споделя на вас тези думи.
Ако баща му чувства, че може да умре, но е в състояние да му се обажда и му дава някакви заръки за след смъртта си, насърчете го да го изслушва и да поема ангажимент, вместо да го прекъсва с думи като: "Стига татко. Не ми се слушат такива неща! Всичко ще бъде наред. На Коледа ще се съберем всички."
Ако се чувства за нещо виновен пред баща си, кажете му, че баща му със сигурност не го упреква за нищо. Това е по-добре, отколкото да го убеждавате, че всъщност е невинен пред баща си.
Добре е и да му предлагате да излиза навън на въздух и слънце. Да не стои затворен.
Когато съпругът ви изразява тревогата си за баща си, не е нужно вие да го прекъсвате и да му казвате, че всичко ще бъде наред. Отново е важно да го изслушвате.
Може би най-смислените думи от вас към него в такъв момент са: "Обичам те! Можеш да разчиташ на мен". Тоест - думи, показващи, че присъствате, че сте на разположение.
Ако имате деца, добре е да правите две неща: - хем да го насърчавате да говори с тях; - хем да му кажете, че вие ще се справяте с грижата за тях и да не се тревожи за тях; Напомнянето за децата връща всеки от нас към живота и ни дава сили да продължим.
Кажете и на децата, че се тревожите за дядо им, за да не се чувстват те изолирани и сами в тази ситуация. Те са също много уязвими в този момент.
Това е за сега. Ако имате още нещо, ще отговоря.
И нека всичко се развие по най-благоприятния за вас начин!
Желая на всички ви здраве и късмет!

Здравейте!
Темата за осиновяването е наистина голяма и в нея има много болка. Благодаря, че я поставихте!
Казвате, че не знаете нищо за причината, поради която са ви изоставили. Моето разбиране е, че никоя причина не е достатъчна. Най-често, може би, причината е в отношенията между майката и бащата.  Както при аборта, така и при изоставянето на детето, майката изразява отхвърлящото си отношение към бащата, който най-често преди това е отхвърлил или обидил нея...
Искате и да знаете коя е майка ви и да я видите. Какво по-нормално от това? За тези неща пише по дълбок и трогателен начин и психотерапевтката Дора Прангаджийска, която също е осиновена. Дора е страхотен професионалист и много свестен човек. Минала е в личната си история и в терапията си през какво ли не. Наскоро успя да установи връзка с рождената си майка и е щастлива от това. Тя говори за преживяванията си в прекрасната си книга "Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката"
Кое за вас е най-важното? Че сте на този свят, че живеете.
Ще ви разкажа две различни истории за контакта на осиновения с рождената му майка:
- един мъж на около 40 години бил в терапевтична група и споделил, че е осиновен. Той знаел къде живее рождената му майка, но не я бил търсил никога. Вследствие на работата си в групата той се решил да отиде и позвънял на вратата на майка си. Тя му отворила, а той ѝ казал: "Аз съм сина ти. Дойдох само, за да ти благодаря, че ме роди". И двамата се прегърнали и плакали. И след това не се виждали повече. Той нямал нужда от това.
- има много случаи, когато детето намира майка си, но тя не е готова да го приеме и срещата е много болезнена. И въпреки всичко, моето разбиране е, че е по-добре да видиш майка си /и баща си!/, да се разочароваш  и да страдаш, отколкото да страдаш, че не си ги видял.
Казвате, че се страхувате от изоставяне и страдате от ОКР. В какво се изразява вашият страх? Имате ли връзка, брак, деца? И какви точно са вашите натрапливости?
Естествено е да се страхувате от изоставяне. Осиновените деца развиват инстинктивно  способността да се приспособяват към осиновилото ги семейство. Те много тънко улавят желанията на родителите-осиновители и гледат да се съобразяват с тях. Води ги страхът от повторно изоставяне.
Същият страх ви води и вас, когато се притеснявате да искате помощ от майка си, за да откриете повече информация за рождената си майка. Дори си представям какъв страх може да е предизвикала у всички вас историята за момчето, което беше осиновено в Италия, но се върна в Бъргаия при рождените си родители.
И все пак - вие няма от какво да се страхувате да питате своята майка-осиновителка за рождената си майка. Тя няма как да ви изостави, естествено. Защото вие сте заели огромно място в семейството. Стоите освен на собственото си място и на мястото на няколко спонтанно абортирани деца преди вас.  Сестра ви пък също заема мястото и на това абортирано дете след нея.
Какви са отношенията със сества ви? Това също е интересно.
Ще ви дам накрая и една лечебна картина, която е добре да си държите в ума. Представете си, че вие стоите по средата, а от едната ви страна са майка ви и баща ви, които са ви осиновили, а от другата - тези, които са ви създали. И майка ви и баща ви /осиновители/ казват на другите двама: "Благодарим ви, че ѝ дадохте Живот!". А те отговарят: "Благодарим ви, че ѝ помогнахте да съхрани Живота си!" И те се усмихват едни на други.
Поздрави и пишете, ако имате нужда от още нещо!

Благодаря ви за бързия отговор и подкрепата! Прочетох го няколко пъти. Накарахте ме да се замисля, че наистина казвам "Не го мисли сега така. Може да се оправят нещата". Ще опитам да изслушвам повече, без да коментирам.
Свекър ми е на командно дишане. През изминалите дни виждам как мъжът ми се люшка емоционално нагоре-надолу -  от надеждата при малките подобрения до тотално рухване вчера при влошаване на нещата, затова се тревожа за него. Не спи, вдига кръвно, тежи му. Болно ми е да го виждам така.
Моят баща почина ненадейно като бях тийнейджър и това ми повлия много - знам как се променя животът на близките. Сега се опитвам да съм силна и в подкрепа, да отменя мъжа ми и свекърва ми с каквото мога - говорих с десетки болници и спешна помощ, върнах обаждане до болницата посред нощ (съпругът ми  реши, че може да е за най-лошото и нямаше сили). Сякаш опитвам да спестя поне малко от страданието. Пишейки ви си дадох сметка, че и аз имам моменти, в които рухвам, въпреки че уж съм си забранила да съм слаба. Благодаря още веднъж за отговора. Бъдете здрав!

Много Ви благодаря за отговора! Аз като че ли не се притеснявам, че майка ми ще ме отхвърли, поне не го чувствам така, а се притеснявам, че тя ще се почувства отхвърлена. А и разговорите ни на тази тема винаги са били кратки, тя сякаш се чувства неудобно от тях, гледа да смени темата. Омъжена съм, имам дете. Със сестра ми сме в чудесни отношения, много сме близки. Страховете ми са свързани с близките ми, страх ме е за тях, а натрапливостите са всякакви - подреждане по определен ред на всякакви неща, връщане да проверявам дали съм изключила всичко, правене на нещо по определен начин и брой пъти. И това е от както бях дете, става все по-зле с годините и е много изтощително. Благодаря ви за съветите, ще се опитам да визуализирам картината, която ми предложихте!

А вие си дайте позволение да бъдете слаба. Това, че сте загубили баща си, не ви прави човек, който е "врял и кипял" в тази тема. Напротив - това ви прави по-чувствителна. И дори ми изглежда важно в този момент да си спомните баща си и всичко, което ви е останало от него като добри спомени.

Здравейте. Надявам се да ви намирам в добро здраве и състояние всички присъстващи в темата. Г-н Стефанов, моят въпрос е относно майка ми. С времето с нея се раздалечихме по различни причини, с баща ми имаме изключително лоши отношения и те са непоправими.
От може би година-две забелязвам значима промяна в поведението на майка ми. Хващам я да ме лъже, лъже и близките си както за дребни, така и за по-големи неща, когато ѝ говоря нещата сякаш минават през едното ухо и излизат през другото, не може да води разговор нито спор, когато имаме различни мнения и я попитам защо е направила нещо по определен начин прекратява разговора директно. Освен всичко това живее в много затворен кръг, не работи от февруари месец и дори не знам как оползотворява времето си... Обикновено чисти и пере..
Най-много ме измъчва това, че не мога да разбера дали има някакъв психичен проблем или настъпването на менопаузата я обърка. Преди години беше по-жива, имаше повече енергия, искаше да се забавлява и да се среща с хора. А сегашният ѝ начин на живот не предразполага към това.
Когато я попитам какво иска или от какво има нужда, тя не знае... В момента се налага да ѝ се проведе скъпо стоматологично лечение, а тя дори не се притеснява от къде ще събере средства за него (може би защото знае, че има трима човека, които ще ѝ помогнем за това).
Въпросът ми е какви знаци или модели на поведение има, които показват за някакъв проблем с психиката или душевността? Не знам как да дефинирам по-прецизно въпроса си, просто тя сякаш не е същият човек, който беше. Когато ходя на гости при нея и говоря за моята работа или моите неща, тя сякаш се отнася някъде другаде, погледът ѝ е като празен.. Не ме пита нищо по-лично за семейството ми, дали и кога смятам да ставам майка и да имаме деца, дали имам някакви проблеми и т.н.
Притеснявам се и не знам как да подходя към нея, ако има някакъв проблем. Благодаря ви предварително.

Здравейте!
За да мога да коментирам с точност, ми е нужна повече информация. Например:
- каква е причината да прекъснете  отношения сбаща си?
- майка ви и баща ви живеят ли заедно?
- какви важни събития има в нейното родителско семейство?
И без да зная отговора на тези въпроси, виждам, че майка ви се държи като дете. Имам предвид това, че ви лъже. Така се държат децата: оправдават се, търсят начин да се измъкнат. Когато ги питате какво искат - не знаят. Така че  на първо място е сякаш хипотезата, че вие стоите като по-голяма от майка си и баща си. И ги отхвърляте и двамата. Защото не е възможно да отхвърлиш баща си, без да отхвърлиш майка си. Мама и татко са заедно, преплетени като в  тибетска мандала, в около 100 000 000 000 000 клетки в нашето тяло и не можеш да отхвърлиш само единия от двамата. И майка ви, чувствайки се виновна,  сякаш се чуди как да ви угоди.
Но вие пишете също, че тя има тази склонност и към външни хора. Освен това се отнася някъде другаде, погледът ѝ е празен.
Възможно е това да е свързано с отношенията в семейството /в триъгълника баща-майка-дете/. Но още по-вероятно е да е свързано със събития от нейното родителско семейство.
Какво мислите за казаното до тук? И какви факти бихте споделили?
Поздрави!