Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Да, точно това имам предвид! По някаква причина вие сте скъсали вътрешно връзката със семейството си и "всички тези лигавщини". Тук не повдигам въпроса каква е причината. Но тази връзка не просто ви липсва. Нещо повече - превърнали сте се в човек без собствени устои.
Затова ви трябва друг, външен човек, който да ви даде устои. Да е толкова значим и велик, че да замести семейството.   И понеже няма такъв реален човек на света, вие сте склонна да си го измислите,  да надарите някого във въображението си със свръхестествени качества.
( в скоби казано, голяма част от хората, които са отдадени на езотерика или са се вкопчили в някакво религиозно учение, нямат добра връзка с родителите си и това им служи за компенсация....)
РАЗБЕРЕТЕ: никой мъж  на света не може да понесе партньор, който гледа на него  по такъв начин!!! Всички ние искаме партньор, който да ни възприема като напълно реални хора...
И още нещо: в живота ви сигурно е имало момче или мъж, който  е обожествявал вас самата. И вие съвсем логично сте си тръгвали от него или дори не сте го допускали до себе си. Защото той се е държал като човек без устои. Никой не иска такъв човек за партньор!...
В живота има един важен принцип: където е проблемът, там е и решението. Така че - възстановете доколкото  ви е по силите връзката със семейството. И тогава никой реален човек няма да ви изглежда като свръхчовек.
Поздрави!

Имам предвид вербална агресия, не физи4еска. Става дума за родителя от същия пол, за майката.

И в този случай също е най-градивно да се отделите и отдалечите от майка си, вместо постоянно да се нападате вербално. Смятам да дам на вас и на другите читатели следния принцип: добре е да стоим на такова разстояние от важните за нас хора, от каквото сме способни да ги уважаваме и обичаме. Това е особено валидно за родителите. Идва една възраст, в която е неуместно и изнервящо да сме постоянно с тях.
Разбира се, най-често проводника на такова желание за близост не е детето, а майката. На нея обикновено ѝ е трудно да "пусне " детето си. Защото има проблем в контакта със собствената си майка, смята, че тя не ѝ е дала достатъчно. И еска сякаш детето да ѝ допъллни липсващото. Което е невъзможно, разбира се.
Но каквато и да е причината, резултатът е винаги деструктивен. Особено за детето.
Поздрави!

Здравейте! От 2 месеца усещам как изпадам отново в депресия. Имах много силни стресови ситуации свързани с пари. Това някак си ми повлия на психиката. До м. август2020 г. пиех АД ,но след две години се почувствах добре и лекарят ми даде схема на спирането. И така до началото на м. март. От тогава започнаха пак признаците на тревожност ,безпокойство,и безсъние. Вчера ми изписаха отново АД но съвсем различен от този който пиех преди. Просто ме е страх да го започна ,като знам за първият през какви кризи минах докато започнат да действат. Какъв съвет ми бихте дали за преодоляване на тези кризи.

Здравейте!
За мен психотерапията е най-добрия начин човек да лекува психичните си проблеми.
Лекарствата потискат, а не лекуват. Важни са в много случаи, но само с тях не вярвам
нкой да е постигнал траен резултат. Нужна е осъзнатост за същността на проблема.
Специално за депресията има три основни източника, които я предизвикват:
- потиснат гляв;
- страх от загуба на идентичност /да не стане нещо в живота ви, което ще го преобърне така, че да не искат да го живеете/
- несъзнавано влечение към смъртта, желание да отидеш при някой, който е в отвъдното. /родител, дете, абортирани и починали и мъртво родени деца в семейството/
Това са насоки за размисъл, към които водя клиентите си с депресивни преживявания.
Поздрави!

Здравейте, на какво може да се дължи желанието да се наказва половиката с думи (не обиди, а да се задават нарочни въпроси, които да покажат, че нещо не е свършено или е допусната грешка от съответния партньор), когато човек се чувства неоценен по някакъв начин?

Здравейте, аз да се похваля днес доста бях навън, и карах коело и се разхождах, като за начало имам лек напрадък, някои от вашите съвити ми помогнаха, вече не използвам често хапчета. Благодаря Ви!

Но страха от гаденето все още е на лице, това значи ли че трябва да тренирам психиката си?

Г-н Стефанов, отново се обръщам към вас. Благодарение на вас имам напредък по отношение на овладяването на панически атаки. Сега си позволявам да се обърна към вас по друг повод. Четейки историите на други потребители и вашите коментари, сякаш започвам да осъзнавам причината, поради която винаги съм се бунтувала спрямо идеята за брак и дете.
Майка ми е имала нормална бременност, без оплаквания от нейна страна и без индикации за увреждане на плода. После, сякаш при раждането, нещо се е объркало. Наложило се е да ми направят спешна операция, последствията от която вероятно ще нося цял живот.
И двете ми баби са имали братя и сестри, които са починали в ранна детска възраст. Едната ми баба е преживяла и два аборта.
Родителите на майка ми са разведени, баща ми - също. С бившата си съпруга и дъщеря им не поддържа никакъв контакт (според него по тяхна вина), а аз дори не ги познавам. Само знам за съществуването им, почти не се говори за тях.
Към това се добавя собственият ми негативен опит в отношенията с мъжете. Била съм обект на психически и сексуален тормоз. Влюбвам се все в обвързани мъже, не знам защо. В резултат на това бях започнала да ставам цинична по отношение на романтичните връзки. Осъзнавах го, но ми беше трудно да се контролирам. В последните месеци вече съм доста по-умиротворена в това отношение. Напоследък често се замислям за възможността да осиновя дете. Наясно съм, че наличието на дете не запълва липсата на мъж. Едното не замества другото и не е редно изобщо да се разглежда като заместител. По-скоро усещам някакъв порив да положа усилие да превъзмогна себе си и негативизма, който ми пречи да бъда удовлетворена от живота. Мисля, че смисълът на живота е да надвиеш егоизма си и безвъзмездно да направиш нещо хубаво за друг човек. А може би представите ми са наивни и идеалистични. Не знам, затова се обръщам за съвет към вас. Самият факт, че споделям открито и без притеснение, че някой ще ме осъди за мислите и чувствата ми, ме кара да се почувствам значително по-добре.

Здравейте, мисля че имам тревожно разтройство. Момче на 18 години съм и от доста време имам симптомите на тревожно разтройство (пресъхване на устата, изтръпване на ръцете, постоянно напрежение, лоша концентрация, постоянни мисли за проблема,  треперене на ръцете, и умора). Проблема е, че ме е страх да не се изпотя и да замириша, но точно това става. Веднага след като изляза от банята започва едно по-забързано дишане, голямо напрежение, и 15-20 минути след като изляза навънка се изпотявам. И така става затворен кръговрат (страх ме е да не се изпотя->изпотявам се заради напрежението->ставам още по напрегнат->изпотявам се още повече), и така докато не се прибера в нас. Дори избягвам много да минавам покрай познати хора и да си вдигам ръцете, за да не вземат да усетят някаква миризма. Всеки път ми се образуват големи кръгове от пот подмишниците. Поддържам перфектна хигиена, но понеже потта е прекалено обилна имам чувството, че пак леко мириша (използвам антиперспирант). Правил съм си кръвни изследвания и всичко беше в норма. Общителен човек съм, не съм се затворил в себе си (но с такива мисли направо изперквам). Принципно съм силен характер и винаги намирам решение рано или късно, но тука малко по-сложно.

Здравейте,синът ми ще стане на 3г. другиат месец,но неиска да говори.Когато иска нещо или да ми покаженещо ме удра с ръчички или ме хваща за ръка и ме води до мастото кето иска.Ходихме на логопед и психолог  но нищо притеснително не виждат.Аз се притеснявам много,можете ли да ми кажете какъв е проблема.Имам по -голям син на 10г. играят си много ,разбира като му кажа ,че трябва да се къпе,да се храни,кавото кажа всичко разбира е поне аз така мисля.Но съм много притеснена.

Здравейте!
Щом психологът и логопедът не виждат нищо притеснително, това е добър сигнал.
Те са установили, че интелектуалното развитие на детето е в норма. Добре е да общувате с него спокойно, да го карате да рисувате заедно, да се изразява по всякакви други начини.
Мога да добавя само това, че в практиката си съм виждал деца, които проговарят по-късно - на 4-5 години, но като почнат да говорят, си говорят като 4-5 годишни. Прескачат периода на бебешкото говорене.
Желая ви спокойствие, късмет и весели празници!

Здравейте!
Това чувство, което описвате /опасението, че ще замирише на околните/ е свързано с начина, по който възприемате себе си. Най-вероятно има някакъв отключващ момент от живота ви, когато сте са почувствали засрамен от миризмата си. Това обикновено се случва в тинейджърските години, когато човек започна да чувства миризмата от мишниците, краката или половите си органи. Това е било само един момент, но  след това се превърнало в едно напрегнато очакване.
 Как можете да повлияете на проявяването на това очакване, което е  започнало да се реализира на практика? В психологията и психотерапията се говори за "самореализиращо се пророчество". Нещо такова се случва с вас. Как можете да излезете от това състояние? Отговорът е: като не му се съпротивлявате, а се съгласявате с него!!! Защото съпротивата е отключващият механизъм, който го предизвиква. 
Как изглежда това на практика? Когато влизате в автобус, трамвай, магазин или излизате на улицата или общувате с хора, си казвайте така: "Сега здравата ще се изпотя. Толкова силно ще се изпотя и ще засмърдя, че всички ще надушат моята миризма и ще започнат да се отдалечават. И колкото повече се отдалечават, толкова по-добре за мен!!!" Където и да отидете при други хора, започвате да  си мислите това и наблюдавате как другите ще се отдалечават. Тоест - поставете си за ЦЕЛ ДА ПОСТИГНЕТЕ ТОВА, ОТ КОЕТО СЕ СТРАХУВАТЕ!!!  Това е един много известен в терапевтичната практика метод за преодоляване на подобни състояния, открит Виктор Франкъл, австрийски психотерапевт.
Поздрави и весели празници!

Здравейте, както знаете имам проблем с гаденето. Когато почна да излизам навън веднага започва да ми се гади и се прибирам, а когато съм вкъщи гаденето е на моменти, как мога да го преоделея това гадно чувство?

Здравейте!
Изразът "както знаете" доста ме изненада. Тук хората за мен са анонимни и аз запомням малко "имена".
Идеята е да давам информация и начин на мислене, който да е полезен за всички... 
/този израз ми напомни историята за един френски философ от 18-ти век, който бил хвърлен в затвора за десет години заради политическите си възгледи. Когато го освободили, той отново отишъл да преподава в Сорбоната. Застанал на катедрата и започнал лекцията си така:
- Та както казах миналия път .... /
И така, първо да навлезем във вашата тема.
Задавам ви въпроси, които бих задал и в една терапевтична сесия:
- от кога започна това гадене?
- с какво събитие го свързвате?
- има ли и друг човек от вашата семейна система, който да го е изпитвал?
- какво не можете да преглътнете? От какво ви се повдига?/в преносния смисъл на думите/
Щом отговорите, ще продължим!
Поздрави!

Здравейте!
Вие знаете отговора, а аз няма как да го зная. Само ви насочвам къде да го търсите: когато човек  постоянно натяква грешките на партньора си, причините най-често се крият не в дребните неща, които той върши "погрешно", а в някаква голяма грешка, която е направил преди време, най-вероятно в началото на връзката, и която вие не можете да преглътнете.  В такива случаи това, което помага, е да поискате някаква реална компенсация, която да ви удовлетвори
Ще ви дам един пример от книга на германския терапевт Гунхард Вебер:
   „Един мъж сподели в терапевтична група,  че са минали 20 години, откакто е женен, а жена му непрестанно му е сърдита. И за най-дребните неща се заяжда с него.  Причината за това е, че месец след като се оженили, той заминал за четири седмично пътешествие  с  круизен кораб с родителите си, което било отдавна планирано и платено.  От тогава жена му постоянно му напомняла този случай. Тя изпадала в състояния на продължително лошо настроение, придружено с гневни изблици. При всяка негова грешка или пропуск се стигало до натякване на това негово злощастно пътешествие.
   Когато разбрал за какво става дума, терапевтът му предложил следното упражнение пред групата:
-    Затвори очи… И помисли какво  хубаво би могъл да направиш за твоята  съпруга, от което тя ще се почувства щастлива и доволна. Но същевременно на теб този подарък ще  ти донесе само неудоволствие. Може би някакво подобно неудоволствие на това, което е  изпитвала и тя, когато като млада булка е трябвало да те чака цели четири седмици от пътешествието с твоите родители.“
   Като чул това, мъжът мислил дълго и съсредоточено. И  постепенно всички видели, как лицето му просиява. Той вече знаел, какво трябва да направи.”
Ще ви дам и нещо от практиката:
- жена на около 45 беше гневна постоянно на мъжа си и го атакуваше по всеки дребен повод. Оказа се, че той преди нея е живял дълги години с друга, с която са се разделили болезнено, имали са много преживени страдания заедно и преди да се разделят, тя му била дала една бутилка скъпо вино за рождения ден. Но понеже се скарали, бутилката стояла в мазето неотворена. И тази жена буквално място не си намираше заради тази бутилка.
И когато в хода на работата тя реши да "изненада" мъжа си, като отвори тази бутилка, да я сложи на масата с хубава покривка и красиви чаши и да я изпият заедно, атмосферата в семейството се промени към по-добро... Да, в началото имаше стъписване и криза от негова страна.. Но след това решително действие те успяха да прескочат предишната връзка на съпруга и да се свържат по-дълбоко един с друг...
ИМА И ОЩЕ ВЪЗМОЖНИ МЕСТА ЗА ТЪРСЕНЕ НА ПРИЧИНАТА ЗА ТАКИВА ПОСТОЯННИ ЗАБЕЛЕЖКИ:
- възможно е жената  да е видяла това в родителското си семейство и майка ѝ да го е правила с баща ѝ. Ако е така, майката си е имала своята скрита причина, но когато и дъщерята го прави с партньора си, това е нейният  начин да обича майка си. Изглежда безсмислено и нелогично,  нали? Да, такова е!
- възможно е също така и вие да сте  направили нещо лошо на партньора си. И затова да се държите лошо с него. Това е парадоксално, но често си струва да се запитаме: "Какво лошо съм ти направила, та съм ти толкова ядосана"
Ще бъде интересно за всички да споделите какво открихте като причина.
Поздрави!