Паническо разстройство - 43

Два месеца не ядях почти и третия нагъвах яко шоколад. Казаха, че са се изравнили стойностите, но все пак съм на крачка пред ИР. На 30. Килограмите ми са 70 и малко. Раздвижвам се, гледам да се движа пеша, обичам разходките. Хранех се ужасно грешно или ептен никак. Сега ще започвам да се грижа за менюто си.

Май не ме чу? Аз ти казвам да идеш на повторен гликиран, и ако е висок, натоварване + HOMA тест. Аз от 05.05.2020 съм на режим, преди това ядях въглехидрати като побъркан - паста всякаква, сладки простотии, джънк фуд, кока кола и т.н. И въпреки това гликирания ми е 4, а съм и 100+ кила. Както си решиш, но по добре се прегледай, само шоколад и такива неща не качват стойностите така, и работещ панкреас успява да се справи с подобни предизвикателства.

Ендокриноложката каза драстично да си променя хранителните навици и щяло да се оправи. Гледа ми други неща и от тях отсъди че съм близо до ИР, но ако започна да действам ще се справя.

Луната я видях и аз снощи и викам я се спи, я не.
Пих си клонарекса и в общи линии бях толкова зле вчера че викам сън няма да има, но съм заспала и то добре. Събудих се доста рано и цялата треперех вероятно от няколко предстоящи неприятни неща, та идеята ми беше като мисъл да пия още 1/2 сутринта, но също си викам стига си размишлявала, ако ще и светът да свърши и да отложиш всичко другата седмица, много се срамувам като стане така да трябва да се извинявам пред хората защо отлагам работата и повечето никак не разбират и не ти влизат в положението, та дали от тая мисъл или защото смених леглото, и съм заспала пак и така до 12 на обяд. Сега се чувствам сякаш влак е минал през мен, но пък наспах ли се, а? Хаха. Болят ме всички кокалчета, стави и рамене, сухо ми е в устатата много гадно но ще ставам малко по малко да видя как е.
Аз не съм знаела че анемията вдига кръвно, странно, но е хубаво да се знае.

Ох, кажете как да се отърва от този натиск в гърдите, постоянно го чувствам! И оттам и задуха идва.. чувството не знам как да го опиша! Все едно някой е седнал върху мен. Кажете лекарство ли, какво ли?

Аз имам подобно, но в гърлото... Имаш ли проблем със стомаха? Установявам, а и прочетох, че при газове има такива проблеми. Мога да ти пратя на лични да прочетеш, не че особено ме успокоява.

Няма лекарство, ангажирай си ума с нещо и се опитай да не обръщаш внимание. Само ще изчезне. Аз едно време с водка го лекувах, ама вече не му обръщам внимание, като го има.

Не е от корема или газовете.. До скоро пих лекарство против газове и не помогна изобщо. По принцип никога не съм имала проблеми с корема... Просто колкото и да си ангажирам ума не се получава и си стой вече два месеца.. Плаче ми се вече.

Здравейте мили хора, чудя се от къде да започна, та да се включа и аз в тази тема. Прочетох доста от тази и предните теми и затова реших и аз да пиша тук.
Миналата година след дълъг стресов период, жега, сближаване на границите на кръвното и колабирах в един ресторант. Съответно се почнаха изследвания, кардиолог. Нищо не се установи освен леко завишен пулс на моменти. Аз обаче се паникьосах и дълго време ми беше трудно да се отърся от натрапчивите мисли, че нещо ми има. Минаха няколко месеца и почти бях забравила за случката, остана само лекото стягане в сърдечната област от време на време, на което спрях да обръщам внимание. До преди 1 месец, когато ми причерня навън, разтрепериха ми се краката, обля ме пот и от тогава е някакъв ад. Получавам ПА с всичките екстри към нея - треперене, потене, високо кръвно налягане (винаги съм била с ниско), сърцебиене, причерняване, страх, че нещо лошо ще се случи и натрапчиви мисли. Пия хомеопатия в момента и се чувствам добре, даже последните 5 дни ми нямаше нищо и вчера, докато бях навън на кафе пак ми прилоша. Личната  ми изписа деанксит, който не пих, а вчера след като ми прилоша и отидох трепереща при нея с пулс 120 и високо кръвно ми каза, че задължително трябва да пийна клонарекс. Изпих 1/2 от него вчера и 1/2 днес сутринта, но хич не ми се иска да ги пия наистина. Знам, че всичко е в главата ми, но най-лошото е, че не мога да се справя с паник атаките. Трудно ми е, особено когато трябва да отида на работа, а точно в този период на работата ни е супер натоварено.
Най-лошото е, че аз осъзнавам проблема си, а не мога да се справя с него. Знам, че физически съм здрава, а много ме е страх. Страх ме е, че пак ще припадна, страх ме е от самата паник атака, защото, както знаете е отвратително чувството. Всички около мен се чудят как може точно аз да съм в това положение, защото винаги съм била много позитивен човек и съм давала кураж на околните, а и съм само на 25г. Страх ме е, че това ще продължи дълго време.

Ами ако така отказваш лечение, много вероятно е да продължи 10+ години. А по лесния вариант, понеже си в началото и още няма риск от хронифициране - психиатър с добро леко лечение (ама ще си пиеш хапчето) и много секс. До 12 месеца ще си готова.

Carrot cake - това с прозяването и аз го имам, не е опасно но е дразнещо на работа съвсем. Мисля си че е опит на организма да набави кислород, не знам. Като цяло правя релаксации и отдавна не ми е ставала. В ютуб има доста пробвай.
Освен това имах периоди ми глъхнат ушите, гадно е не чувам моля да повтарят и мисля, че си мислят че се превземам. Да не говоря като се притесня как пръцкам и колко по-притеснително ми става.
Хера аз тоя път не съм на мнението на Георги, че една наречена терапия и всичко минава завинаги. Аз от 22-23 г съм на някаква терапия, в нашият град не са супер специалисти, но си го влача вече 20 години. Ходих на всички нужни изследвания, дълго на психотерапия и грам не съм се оставяла, но не минава. Е имам хубави периоди, но и лошите са доста и с годините все по-дълги.
Наистина е лично твое решение дали ще пиеш лекарства и какви, но като те чета без хапчета няма да се стабилизираш. Дано си от малкото, които временно покрай коронавируса са така и всичко да отмине. Успех!

Хера, слушай патило. Ако си още в началото пробвай л триптофан на добавка, изследвай вит Д, В12, желязо, щитовидна, започни да пиеш магнезий в по високи дози, омега3, В комплекс, калций. Започни терапия при добър психолог и ако до 2-3 месеца не почувстваш облекчение, тогава мини на антидепресант. Ако не спиш добре, мелатонин на добавка. Ако си пробвала тия всичките вече,  няма да минеш без АД, вярвай. Но вземи мерки. Нали не искаш да се влачиш като нас ветераните с по над 16, 20 години в агония и мъки. Ако на времето на мен някой адекватен специалист ми беше казал това, нямаше да се стигне до тук да хронифицирам.
Имам една молба за помощ, ако някой е запознат.
Една жена във фб групите на 54 години изключително много ме натъжи със състоянието си. Предложих й да се включи в дискусиите ни, но тя твърди, че няма сили и няма да може да се справи. Накратко. Изключителна отпадналост, отпуснат коремен мускул, който й пречи да се храни, защото като яде започва да се задушава. Така ми го обясни. Ходила по какви ли не доктори, изследвания, психиатри и вс й казват, не си за нас. По нейни думи гаснела и си отивала. АД не можела да пие, защото още повече нямала сили от тях. Пила Дулокси 5 дни и Стилумотон 2 дни, още по-зле и ги спряла. Видях я на дн стационар в Александровска и плачеше с глас. Мн ми е мъчно, каза че не вижда изход и иска да мре. Жената е от Варна.

За съжаление самата аз имам нужда от помощ и не мога да бъда полезна на тази жена, за която пише Данжелита.
Хемоглобина ми е в норма, ама и той се върти около долна граница, като Б12. Много ме мъчи мен това треперене/вибрация в ляво между врата и гърдата. Ей сега, понеже си дойдох в къщи от болницата, защото сега имам само да събирам урини, та лягам си с детето, очите ми се затварят, спи ми се. Затварям очи и трептенето започва и край - до там. Много дискомфортно. Усещам го в гърлото и в сърцето едновременно. Трудно ми е да го опиша. Интересно е, че в началото никой освен мен не го усещаше, а сега и майка ми го е усетила, като и сложа ръката на мястото.

Това ми прилича на някаква крампа или нещо много специфично невралгично, свързано пак с мускула. Тоя големия гръден мускул.

За тази жена мога да дам следния съвет - отива в Свети Иван Рилски София ако трябва и на частен преглед и да я приемат. Дали неврология или психиатрия, това е реда. Прилича ми на някаква дистрофия това, не е точно психическо. Но може и да са свързани.

Благодаря Георги. Тя каза, че с частна линейка я закарали до София и от там я върнали