Ето мое предложение за план.
Казваш му, че всъщност не си готова за дете и след като и той не е, по-добре да не говорите за това.
И спираш да говориш наистина.
Защо се е разколебал, не можем ние да кажем, само той, но той не иска, така че темата би трябвало да е затворена.
След като приключвате тази тема, гледаш как се държи. Олекнало ли му е, продължава ли да е дистанциран, започва ли да се интересува от секс.
Лошо впечатление ми правят две неща: че той не иска да си обсъждате проблемите, а сякаш иска те да се изпарят - ами не, не се изпаряват. Не става дума за това, кога да имате дете, а изобщо. Ако останете заедно, ми това са куп предстоящи проблеми. Как ще се решават, ако той на всеки проблем казва, че не му се говори и не е трябвало да се събирате?
Другото нещо, което ми прави лошо впечатление, е че ти го коментираш пред общи познати негативно. Искаш ли да сте семейство? Изобщо? Не се прави така семейство. Нещата трябва да ги казваш на него, той нещо да отговори, да си повишите тон даже, но не ти да го критикуваш пред външни хора, че не бил заредил съдомиялна. Той трябва да е твоят довереник.
И сега продължавам към плана. Наблюдаваш дали има промяна, след като е отпаднала темата с детето. Ако няма промяна, го предизвикваш на разговор, защо не споделя с теб и има ли някакви проблеми, за които трябва да знаеш.
И ако продължава да не ти се доверява, вече ти си мисли с какъв човек се събираш и готова ли си така да я карате.
Казваш му, че всъщност не си готова за дете и след като и той не е, по-добре да не говорите за това.
И спираш да говориш наистина.
Защо се е разколебал, не можем ние да кажем, само той, но той не иска, така че темата би трябвало да е затворена.
След като приключвате тази тема, гледаш как се държи. Олекнало ли му е, продължава ли да е дистанциран, започва ли да се интересува от секс.
Лошо впечатление ми правят две неща: че той не иска да си обсъждате проблемите, а сякаш иска те да се изпарят - ами не, не се изпаряват. Не става дума за това, кога да имате дете, а изобщо. Ако останете заедно, ми това са куп предстоящи проблеми. Как ще се решават, ако той на всеки проблем казва, че не му се говори и не е трябвало да се събирате?
Другото нещо, което ми прави лошо впечатление, е че ти го коментираш пред общи познати негативно. Искаш ли да сте семейство? Изобщо? Не се прави така семейство. Нещата трябва да ги казваш на него, той нещо да отговори, да си повишите тон даже, но не ти да го критикуваш пред външни хора, че не бил заредил съдомиялна. Той трябва да е твоят довереник.
И сега продължавам към плана. Наблюдаваш дали има промяна, след като е отпаднала темата с детето. Ако няма промяна, го предизвикваш на разговор, защо не споделя с теб и има ли някакви проблеми, за които трябва да знаеш.
И ако продължава да не ти се доверява, вече ти си мисли с какъв човек се събираш и готова ли си така да я карате.
Относно съдомиялната, проблемът не беше че не я е зареди. Правим ремонт и исках просто хора, които имат този уред да му кажат какви са плюсове те и как това е полезно в домакинството. Освен това му казах, че не той мие чиниите, а аз и би следвало аз да преценя какви уреди искам. Отново не става въпрос за пари, защото исках просто да се предвиди, не съм искала на момента да я купи. А и веднъж като беше гузен, за да ми мине ми каза да мисля за кухнята. Предполагах че след това ще се отметна, но реших този път да му дам урок, че не може да ми казва разни неща само когато е гузен...
Относно плана: спряла съм да говоря за дете, не го притискам. Дори обмисля просто да си започна хапчетата.
