Преди 30 и години, майка ми, която била бременна с мен, решила, че след като първото дете е кръстено на свекъра, второто ще е на нейната майка. Свекървата подскочила два метра от място, че така не може, трябвало на нея да съм кръстена. Та фасони правила, та панаири, майка ми в чудо се видяла. Отишла, родила, като я питали как ще се казвам, без да се замисля директно на майка ѝ. Свекървата потресена, цял живот обясняваше на хората, че аз не съм тяхна. Аз от своя страна не можех да ги гледам, защото бяха кофти хора и кракът ми не стъпваше там. За техен ужас, колкото и да твърдяха, че не съм тяхна, бях им одрала кожите визуално, та се пукаха от яд. Но майка ми си е див петел и никой не може да я накара да направи нещо, ако не иска. И аз, понеже съм шантава като нея, ако ми се случи такова нещо, също ще си бия камшиците при майка ми и баща ми, няма да му звънна, ще родя, ще си кръстя детето както ми е кеф, а той ако ще да присъства в живота ни. Обаче, реши ли, че си отписва детето заради едното име, значи си е завършен боклук и реално няма място във възпитанието на друг човек.
