Обръщам се към дамите, преживяли поредния удар върху себе си - развод / раздяла след години опити за дете....
И най-вече тези, при които проблема е в тях.
Някои от вас може и да ме знаят от другите раздели, от 6 години опитваме, няма да описвам с подробности брой процедури, бременности, усложнения и т.н. - не е важно. Фактът е, че мъжът ми психически не издържа и ще се разведем. Реално проблемът е в мен - отстранени оперативно и двете маточни тръби.
Искам да ви попитам, като се надявам всъщност да не сте го преживели и дано никога не го преживеете - как се започва нова връзка с друг човек, с ясното съзнание, че трябва да го подложиш на същия психически тормоз...?
За другия шок ми е ясно - ще мине, истината е, че от 3 години нещата не вървят, а от около година сериозно говорим и за раздялата, до която в крайна сметка се стигна. Малко по-леко го приемам вече, което далеч не значи че не ми е мъчно, просто вече не се давя в сълзи, както беше в началото....
Но как да се обвържа от тук нататък, знаейки какво ми има... ето това не знам дали ще мога да преодолея..