Раздяла след години неуспешни опити за дете.

  • 5 769
  • 96
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 427
Здравейте!
Обръщам се към дамите, преживяли поредния удар върху себе си - развод / раздяла след години опити за дете....
И най-вече тези, при които проблема е в тях.
Някои от вас може и да ме знаят от другите раздели, от 6 години опитваме, няма да описвам с подробности брой процедури, бременности, усложнения и т.н. - не е важно. Фактът е, че мъжът ми психически не издържа и ще се разведем. Реално проблемът е в мен - отстранени оперативно и двете маточни тръби.
Искам да ви попитам, като се надявам всъщност да не сте го преживели и дано никога не го преживеете - как се започва нова връзка с друг човек, с ясното съзнание, че трябва да го подложиш на същия психически тормоз...?
За другия шок ми е ясно - ще мине, истината е, че от 3 години нещата не вървят, а от около година сериозно говорим и за раздялата, до която в крайна сметка се стигна. Малко по-леко го приемам вече, което далеч не значи че не ми е мъчно, просто вече не се давя в сълзи, както беше в началото....
Но как да се обвържа от тук нататък, знаейки какво ми има... ето това не знам дали ще мога да преодолея..

# 1
  • Мнения: 19 848
Не тръгвай предубедена. Всеки човек има различна психика и приема/преживява нещата по свой начин. Няма как да знаеш бъдещ евентуален твой партньор как ще реагира.
Дай си време да си сама и да се събереш ти самата. Не бързай с догадките за бъдещи връзки кой, как, какво.

# 2
  • Мнения: X
Как така знаейки какво ти има?! Няма ти нищо. Не е ли по-важно да се обичате помежду си?! Събирате се само за да си направите деца ли?! Деца има достатъчно, чакащи някой да ги осинови и да им даде любов, дом, внимание...

Не разбирам драмата на мъжа ти, честно казано. Той обича ли те изобщо?

# 3
  • Варна
  • Мнения: 427
Ние взаимно от много време не се разбираме /имам предвид кой как приема нещата от живота като цяло/.. и всъщност не знам дали някога ме е обичал... той твърди, че е така, ама според него "10 години тъпчем на едно място"..
Както и да е, проблемът си е негов, аз смятам, че бях достатъчно търпелива и проявявах разбиране / даже прекалено много, но в тези драми не ми се изпада, че чак ме е срам на моменти колко съм наивна/.
Но вече всичко се е изчерпало.
Тръгвам с предубеждението, тъй като аз знам какво ми коства всеки опит / те не са много, тъй като правя усложнения/ и знам какъв психически тормоз е това и за двамата, въпреки че по мое мнение съм си герой Simple Smile
Винаги съм искала семейство и деца, изпитвам някаква нужда да "давам любов". Аз мога да си сбъдна това желание и сама, което най-вероятно и ще направя. Не търся мъж, за да ми прави деца, търся човек, с който да споделя живота си, част от който ще бъдат и децата. Естествено не сега, просто искам да мисля за бъдещето в момента.
Аз сама като се чета, май хич не съм на себе си... Simple Smile

# 4
  • Мнения: 12 766
Наложила се е операцията, късмет е, че си жива и здрава. Живей си живота. Не е казано, че ще трябва да се подложиш на същото пак. Както казва татко Смърф, има и други начини човек да стане родител.Недей да се чувстваш виновна, дефектна или каквото и да си мислиш за случилото се, защото ВИНАТА НЕ Е В ТЕБ. И нататък си подреди мислите и приоритетите.

# 5
  • Мнения: 7 913
Твърде строга си към себе си. Недей. Ще се наредят нещата.

# 6
  • Мнения: X
Не прикривайте, тогава, раздялата си зад толкова деликатна тема. Разделяте се, защото не се разбирате, защото любовта се е изплъзнала. Бъдете честни със и пред себе си.

# 7
  • Мнения: 3 186
Не разбирам драмата на мъжа ти, честно казано. Той обича ли те изобщо?
Какво значи обича ли я? След шест години мъки по моя вина, аз няма да се обичам и ще го пусна човека да бъде щастлив другаде. Всъщност доста по-рано.

# 8
  • Мнения: 866
Много тъжна история, такива връзки оцеляват, но само ако има истинска любов.
Преди бях гледал едно предаване по TLC или по Дискавъри беше, за връзки и любов между хора в които единият или двамата имат много тежки недъзи и това беше много силно, много истинско.
То това е философията на любовта, да приемеш човек такъв какъвто е със всичките му недостатъци и несъвършенства.

За следващи връзки няма да имаш този проблем, ако спазваш едно просто правило. След като вече знаеш, че заради тази интервенция е много по-трудно да забременееш, още в самото начало на запознанството с даден мъж, ще му споделиш това нещо. Не трябва да го криеш и ако след като той разбере това, ако не се откаже от теб, няма да се случи това, което си преживяла в предната връзка.

Повярвай ми, знаейки това даденият мъж и ако продължи да иска да е с теб, значи наистина много те харесва и може да има и чувства. Много е важно да мислиш и оптимистично за бъдещето, мислите наистина имат много силно влияние, има и много доказателства в тази посока !

# 9
  • Мнения: 1 327
Когато има здравословен проблем, се ходи по лекари, болници, процедури. Вини няма. Мъжете често не издържат в тези битки и си тръгват. Най-вероятно и той иска дете, но няма куража да се бори с нея. Да, любовта си тръгва понякога, когато не е лесно...

# 10
  • Варна
  • Мнения: 427
Не прикривайте, тогава, раздялата си зад толкова деликатна тема. Разделяте се, защото не се разбирате, защото любовта се е изплъзнала. Бъдете честни със и пред себе си.
Обсързвам раздялата ни с това, защото за мен тази тема е на дневен ред от доста години и отлично знам колко е деликатна. Всъщност никой не може да каже дали щяхме да се разделим или не, ако първата ми бременност беше завършила с успех. Тя беше желана и се случи спонтанно, още при пърия опит, след като излекувах една киста. За съжаление беше извънматочна и от там се тръгна по мъките. Така че отдавам влошаването на отношенията ни през годините на това - желанието да имаме деца заедно и невъзможността до момента това да се случи

# 11
  • Мнения: 7 690
Наистина си герой, затова и си изтрий от речника и съзнанието думи като "Вината/проблема е в мен." Нямаш никаква вина, че нещата са се стекли по подобен начин, нито една от нас не е застрахована срещу подобно развитие.

Не си нито негодна, нито непълноценна. Тежко е, че сте минали през тази борба заедно, но сега само единият има сили да я продължи.  Шанс винаги има, както за дете, така и за правилен партньор.

Дай си време, събери се, успокой се, почини си.

# 12
  • Мнения: X
Не разбирам драмата на мъжа ти, честно казано. Той обича ли те изобщо?
Какво значи обича ли я? След шест години мъки по моя вина, аз няма да се обичам и ще го пусна човека да бъде щастлив другаде. Всъщност доста по-рано.

Айде сега, чак пък мъки... Много се преувеличава по темата. Да, кофти е, когато не можеш да имаш свои деца, но да се водиш НЕщастлив, само защото не можеш да "засееш семето", е голяма глупост. За мен най-важна е любовта между двама души и ако те наистина искат дете и са говори да го обичат, могат да осиновят. Светът няма да свърши, ако мъжът не направи свое дете. В краят на деня не е важно детето чие е, а кой го е отгледал и направил Човек.

В много хора няма човек.

# 13
  • Мнения: 673
Абсолютно по същия начин като PapaSmurf мисля и аз. Вкопчвайки се в мисълта за детето и подчинявайки всичко - и живот и отношения на това, рискуваме да загубим основното - да бъдем човеци и да живеем достойно с подходящ спътник, с който да ни свързва любов.
Наистина, препятствията, през които минава човек с репродуктивни проблеми са огромни, но ако човекът до теб е стойностен - те ще останат само препятствия, но не и причина за раздяла. А липсата на чувства само още повече засилват тези проблеми.
Не мисля, че авторката трябва да се обвинява и да оправдава по тази причина мъжа, че по нейна вина се е случило това и той страдал. Ами тя по-малко ли е страдала от това?

# 14
  • Мнения: 2 645
Аз не виждам никакъв недъг, нито пък кой знае каква драма. За инвитро и без това не ти трябват тръби. А децата на голяма част от нас жените, пишещи тук във форума се родиха точно чрез този метод. Да, труден, тежък и скъп беше пътя към заветната цел, но няма нищо невъзможно. Трудното се постига по-лесно, когато има любов и желание.
Да се оттегли господина, като не му изнася. За какво ти е индивид, ако ще кляка след всяка трудност. А животът е изпълнен с всякакви трудности. Сигурна съм, че ще намериш човек с който да постигнеш заветната си цел, не бързай и не си го поставяй като фикс идея. Всичко се подрежда с времето, ще видиш! Дръж се духом и всичко ще бъде наред. Успех

Последна редакция: вт, 05 май 2020, 17:11 от ALMIRRA

Общи условия

Активация на акаунт