Раздяла след години неуспешни опити за дете.

  • 5 768
  • 96
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 427
Не разбирам драмата на мъжа ти, честно казано. Той обича ли те изобщо?
Какво значи обича ли я? След шест години мъки по моя вина, аз няма да се обичам и ще го пусна човека да бъде щастлив другаде. Всъщност доста по-рано.
Както казах от 3 години нещата не вървят... много пъти съм му казвала, че е свободен да си тръгне във всеки един момент. Единствено исках от него сам да вземе това решение и да застане зад него, затова и се проточиха толкова нещата. Защото колкото и мазохистично да звучи на някои от вас, моите чувства не са се променили, въпреки тоталното неуважение, което проявява той към мен. Но си казах, че аз няма да взема решението вместо него. Както и да е, стигна се и до този момент, макар че той все още не е на 100 %, но и моето търпение вече се изчерпа.

# 16
  • Мнения: 15 356
Авторке,до болка ми е познато това де в теб проблема.Аз се терзах много в началото на репродуктивната ми епопея.Мъжа ми пушка,аз полипи,кекави тръби,операции и т.н и т.н.Чувствах се ,че го разочаровам след поредната извънматочна,поредната неуспешна инсеминация и поредния отрицателен тест,поредната купчина пари за каузата.Но той беше плътно до мен и вярваше и ме подкрепяше .Да ти кажа,това е изпитание за връзката,някои хора не минават заедно през него,мисля че той не е точния човек.
Мой роднина и жена му се разделиха неуспехите,той си би камшика за по-лесно.
Надявам се да намериш истинската любов,човека който ще иска да мине през това ,нито си бита карта нито нищо.Аз никога не съм се възприемала по-малко жена от другите,просто минахме през доста неща докато успеем,това е.Медицината е напреднала,начини има.

# 17
  • Мнения: 21 446
Авторке,  животът е непредвидим и няма смисъл да мислиш в такава перспектива. Съвземи се сега първо от раздялата и психическото натоварване, което си преживяла в последните години. Ако искаш да бъдеш майка, ще бъдеш. Обмисли хубаво възможностите, в днешно време не са малко.  А пък за мъжа, честно да ти кажа, гаранция няма. Никой не може да ти каже кога ще срещнеш човек с който да се обичате и разбирате, как ще се развие бъдеща връзка. Ще го мислиш, когато се случи, според това какъв е човека, иска ли деца, има ли вече, няма ли, как се отнася към тебе и тогава ще намериш най удачния начин да споделиш каквото сметнеш за нужно.

# 18
  • София
  • Мнения: 35 098
Авторке, темата е деликатна и навярно болезнена за теб, но не знам защо отсега мислиш за следващите връзки и ги натоварваш с взривоопасен заряд. Имаш очаквания към другите, а защо?
Справи се в ситуацията сама, знаеш, че има начини.

# 19
  • Мнения: 2 111
Помня още една подобна тема от по-скорошното минало в този раздел. Не знам как се развиха нещата там, но явно репродуктивните битки взимат своите жертви.
Авторке, не мога да те посъветвам нищо. Не знам на каква възраст си, колко време имаш пред себе си. Не знам дали си склонна на осиновяване, дори и като самотна майка. Аз имам такава позната, осинови дете без мъж. Супер са си, но има подкрепата на родителите и братовото семейство в чисто битов план. Не знам и дали би била склонна да бъдеш с мъж, който не иска деца на всяка цена, понеже пък ти самата казваш, че имаш потребност от семейство. Аз познавам такива мъже, имала съм и такива гаждета, така че не са розови еднорози.
Според мен, най-важното в този момент е да изясниш сама за себе си какво би приела и какво не би, за да начертаеш бъдещия си път.

# 20
  • Варна
  • Мнения: 427
Помня още една подобна тема от по-скорошното минало в този раздел. Не знам как се развиха нещата там, но явно репродуктивните битки взимат своите жертви.
Авторке, не мога да те посъветвам нищо. Не знам на каква възраст си, колко време имаш пред себе си. Не знам дали си склонна на осиновяване, дори и като самотна майка. Аз имам такава позната, осинови дете без мъж. Супер са си, но има подкрепата на родителите и братовото семейство в чисто битов план. Не знам и дали би била склонна да бъдеш с мъж, който не иска деца на всяка цена, понеже пък ти самата казваш, че имаш потребност от семейство. Аз познавам такива мъже, имала съм и такива гаждета, така че не са розови еднорози.
Според мен, най-важното в този момент е да изясниш сама за себе си какво би приела и какво не би, за да начертаеш бъдещия си път.
На 31 съм, доста ми е рано още да мисля за осиновяване, тъй като имам реален шанс за собствено дете. Въпросът е да срещна човека, който би се борил с мен. Знам, че мога и сама, но някак си не си представям живота сама... Не, че и така си го представях де, ама нейсе.. Никога не знаем какво може да ни се случи... Simple Smile
Много сте ми полезни с всички гледни точки... Минах фазата на "ами сега какво ще правя, как ще живея без него", затова и мисля за бъдещето, някак си се успокоявам, че и това ще отмине. Много въпроси имам в главата си, със сигурност първо имам нужда и от почивка! Simple Smile

# 21
  • София
  • Мнения: 35 098
Първо трябва да престанеш да изпитваш срам от това, което си ти.
Връзки и отношения се градят с доверие, взаимност и любов, викам смятам -помниш. Останалото са подробности.

# 22
  • Мнения: 7 261
Първо се успокой. Реши си кое е важно за теб. Ако е дете: действай си сама по въпроса, медицината е напреднала. Когато срещнеш Мъжа, добре дошъл!

# 23
  • Мнения: 15 356
На 31 и медицината и времето са в твоя полза.Колко жени забременяват на 35 и нагоре без репродуктивни проблеми,така са решили просто.Разбира се ,че имаш шанс за твое дете,аз на 34 забременях на 35 ще раждам,е имаше една АГ дето ме гледаше като голям камък,ама това говори колко ограничена е тя,а не колко аз съм стара.

# 24
  • Мнения: X
Минах фазата на "ами сега какво ще правя, как ще живея без него"...

Минала си фазата, но да ти кажа, че на 31 и без мъж, ще си живееш като мацките от филмите. Флиртове, забавления с приятелки, излизания, разходки, шопинг, пътувания, закачки и всякакви приятни за душата неща, без да има някой да ти тропа с краче къде си, с кой си и кога ще се прибираш (образно).
30 са новите 20.

Според мен дори и да ги нямаше усложненията, може би този мъж не е правилния за теб.

# 25
  • Мнения: 1 439
Авторке, следващия може да те обича и уважава повече. Ти си една млада, здрава жена. А и следващия мъж може да си има детенце от друга връзка и да не му е фикс идея правенето на дете. Ти се успокой, вярвай в себе си и своите качества, и живей щастливо! Ще видиш, че всичко ще се нареди.

# 26
  • Мнения: 39 299
Авторке, развеждай се смело.
Минала съм през ада да имам дете. Бях много последователна.Минах през инвитро- 2 броя, ужасно рискова бременост, недоносено бебе с неясни последствия, едва останах жива от раждането.....ииии се разведох. И заживях. При това доста добре. Защото имах стимул. Днес стимула ми е на 7 одини, имам прекрасен втори мъж и  ми е леко на душата.

# 27
  • Мнения: 135
Когато една врата се затваря,друга се отваря! Бъди смела,успех!

# 28
  • Мнения: 17 407
Често мъжете са повалени в битките, много преди да си тръгнат. Понякога двойките не могат да се разберат дори в коя клиника и кой лекар да изберат. Отделно ежедневното напрежение и очаквана от жената подкрепа, докато мъжът няма от къде да черпи ресурс, за да подкрепя. Има и други фактори.  Аз не го съдя, че си тръгва, въпросът е ти как ще продължиш. Така, както маса жени казват - чуждо дете няма да гледам, така има и мъже - не желаят безкрайни борби. Може би ще ти се наложи да промениш приоритерите си, избирайки партньор.

# 29
  • Мнения: X
Насила хубост не става.Като иска развод,да си ходи.Ще си намериш друг мъж.Проблемите са си същите.И трябва да се разрешат.Той явно не е човека,щом се отказва.Разкарай го по-бързо и така.

Общи условия

Активация на акаунт