Раздяла след години неуспешни опити за дете.

Не съм сигурна , че е прикриване . Защото и аз съм почти 10 г. по болници и лекари и знам колко е трудно и какво коства на връзката .И от там идва неразбирането и проблемите между двамата , защото докато другите хора (млади и щастливи) само/основно се забавляват и планират почивки/ морета , ти планираш следващият преглед кога ще е  , спестяваш пари , не те канят на детски РД , за да не се тормозиш уж и т.н. . Не всеки може да издържи на това ...  
На iskrichkavn - можеш да пробваш сама за дете и да си продължиш живота , както го искаш и разбираш. Просто продължи напред и дано срещнеш твоя човек. Около мен има толкова разведени с деца или хора , които са заедно само заради децата  . Имам и познати по техен  избор без деца ... Ти не знаеш дали следващият ти мъж ще иска деца , може да има вече и да не иска друго дете ... Може да те подкрепя повече и да пробвате заедно ...
Не планирай от сега , защото както виждаш нищо не се случва по нашите планове ...
Най - важното е да живееш живота си така , че да бъдеш щастлива !

До tainichka Аз -  погрознях , напълнях (от инвитро процедурите)  и мъките си вървят и мъжът ми пак си е с мен и ме гледа .... А какво ще стане след още 5 или 10 г. никой не знае .... Не всички мъже искат красавици  и само да им е лесно . Дори си признавам , че аз , ако бях на мястото на мъжът ми нямаше да съм толкова търпелива . Но има хора и хора ... - едни избират лесното , други не . Рано или късно на всеки му се случват сериозни драми в живота - какво да се зарязваме веднага ? Ако имахте дете с недъг примерно ? И двамата да си тръгнете , пък то да се оправя ?
Отделно с годините се научих да се обичам много повече и да съм по щастлива от това , което имам . А не като тинейджър да се притеснявам , че съм грозна с + 2/3 кг отгоре ... Животът те учи на някои неща , но при някои хора става по-късно .

Съжалявам много за това, което ти се случва.
Разделих се с първия си мъж, заради крайно несериозното му отношение към живота. На втория си съпруг споделих страховете си, че може да не успея да забременея, далеч преди да ми стане съпруг. Те си бяха само страхове тогава, но исках той да знае. Минахме през всичко заедно, след 9 години борби, 4 инсета и 4 ин-витро имаме 2 деца, на 5 години и на 3 месеца. Аз съм почти на 39. Бих родила и още едно, но последната бременнност беше животозастрашаваща и не е разумно вече.Не сме се обвинявали никога, а дори не знаехме къде е проблема. И аз погрознях и надебелях, но все още вярвам, че това е незначително. Не знам дали е въпрос на здрава психика или обич, може би и на двете и може би нещо липсва при твоя човек. Време имаш, не се отчайвай, бъди честна и продължавай напред. Ако той не иска, здраве да е! Гадно е, но не е непреодолимо.

Минали сме по този път.
Дълги години нямахме деца.
Обикаляхме разни клиники и у нас и в чужбина.
Накрая мъжът ми се отказа ,а после и аз.
Решихме да си осиновим дете.
Подадохме документи.
Заминахме на дълга почивка.
Като се върнахме след 45 дни се оказа,че съм бременна.

Нито той се отказа от мен,нито аз от него.


Разбрах,че една от причините да не се получава бебето при нас е бил стреса ,който преживявахме години наред.
За теб ще е добре да си починеш,да се успокоиш.
Имаш всички шансове да намериш своята истинска половинка.
Може да забременееш.
Но може и да осиновите дете.
Може да срещнеш  мъж с дете,който не иска други деца.

Тези две изречения подсказват, че по всяка вероятност 99% ти си инициирала и натисксла за процедурите... Аз се "уморих" само, докато те чета. Има един тип хора, в случая жени, които за нищо друго не мислят. В главата им са само "дете, бременност, болници, овулации...." - схващаш какво имам предвид. И всичко друго остава на заден план... "сега няма пари /няма време /не е подходящ период...!." Не знам дали си такава, обсебена, но така звучиш. Ако съм права, мисля всеки мъж би избягал. Че кой умира от кеф, ако едно от удоволствията в живота е подчинено на ежедневен дългогодишен график?

Ех, Красимирке, ама колко си далеч от реала.
Колко да е обсебващо една жена над 30 да иска бебе? Може би трябва да стане на 45 да се сети, а бе аз дали не закъснях. Точно защото все още е в добра фертилна възраст сега и е времето да натиска за дете.

Сития на гладния не вярва. Вероятно, ако се беше борила за дете и преживявала неуспешна бременност, щеше да видиш малко по-далеч от носа си.

Да, вкочването не е удачно, но е напълно естествено, предвид нещата, през които трябва да минеш за да имаш дете, особено в случаите когато налице са и други пречки.

Франсоаз, може и да си права, не знам...
Всъщност, нека те запозная малко по-подробно - както съм писала в първия пост, моят проблем е физически - липсват ми някои части - оперативно отстранени са. Сексът по “график” никога не е работел при нас, тъй като аз нямам физческата възможност да забременея по този начин. Сексът си остана удоволствие.
Също така споменах, че ние желаехме да имаме дете още на 25, и забременях много бързо, бяхме си много щастливи, но...
Разбирам и жените, които не искат да имат деца, не ги съдя, но аз не съм от тях.
Със сигурност не смятам, че причината за раздялата ни е само това или само той е виновен. Аз съм си достатъчно трудна за изтърпяване и го осъзнавам. Вече не търся причина и отговори защо, кога и как. Чудя се само как да се влюбя отново, като знам какво ни чака. И как да не се озова пак в тази ситуация, но то няма гаранция. Това е.

Антигона, преживяла съм ги две. За мое “щастие”, поне бяха в ранен етап

Франсоаз,би ли обяснила на аудиторията как се забременява като останеш без 2 тръби?

Визирах поста на Франсоаз, не теб.

Имам неуспешна бременност, както и някои фактори, които предполагат трудното протичане на такава. Колкото и да съм сигурна в омразното "Природата си знае работата", това не прави загубата по-лека, нито притесненията по-малки.

Искричке, ти отсега мислиш за следващия, когото  да можеш да подложиш на същото. От опит - това не е особено успешна стратегия.
За да имаш подкрепата на партньора, не е достатъчно само  да я очакваш и искаш.
Разбирам те, още повече за мен репродуктивните проблеми са сред най-трудните и тежки случаи от практиката по ред причини. Сещам се за жени в подобно положение, които  все от трън на глог попадат. Когато са двама, за да останат и в трудности двама, пак трябват двама.

Повярвайте ми, да “мога да подложа следващия на същото”, е последното нещо, което искам да причиня на някой! За съжаление, обаче, за мен това е единствения вариант. Така че с или без мъж, аз ще имам дете. Но също така не смятам и не мисля, че който и да е би живял сам до края на живота си. Сценариите от тук нататък са безброй, предстои да разбера къде ще попадна аз
Антигона, извини ме 🤗

То няма и на какво толкова да го подлагаш при положение ,че проблема е установен вече.Трудното е до инвитрото,тоест по-трудното.От там участието на мъжа е да даде материал,всичко е на жените.Тубарния фактор е лесно преодолим,първо срещни подходящия🤞

А не мисли ли , дали друг би изтърпял същото, заради нея?Тя си поставя въпроси , които всеки би си задал  ...  Не е питала, къде да си намеря мъж за инвитро ! Тя не си търси донор, който нарочно да води по клиники. По- лесно ще ползва сперма от красив рус скандинавец - и тази опция я има в БГ. Тук повечето гледат само от тяхната си позиция .

Аз напълно разбирам Франсоаз. И аз останах с такова усещане от постовете на авторката. Сякаш имането на дете е на всяка цена, независимо от цената, дори и с цената на загубване на човешкия облик, човешките отношения и себе си. А може би просто трябва човек да се вслуша, да се вгледа в себе си, да се смири малко и да си пренареди приоритетите. И тогава всичко ще си дойде на мястото.
И за да не каже някой, че не съм имала репродуктивни проблеми, ще кажа, че много близък човек до мен вероятно има такива проблеми и му давам същия съвет. Някой по-нагоре спомена как се е сдобил с дете, след като е спрял да се вторачва в проблема. Ето това е верния път според мен.

И аз така си мислих, но уви.. психиката на човек има голямо значение в случая. Когато съм му казвала, че се чувствам сякаш сама вървя по тоя път, той ми отговаря, че не е така, щото давал “материал”. За него с това се изчерпва неговата роля в процеса, което аз не смятам за правилно.