Раздяла след години неуспешни опити за дете.

Имаме един близък приятел,който е вдовец с дете .
Жилищно и финансово осигурен,живее с детето,има и детегледачка.
Не можа да си намери жена човека.
Първоначално го харесват жените.
Но щом разберат ,че детето е при него и го зарязват.
Последната искаше той да изпрати детето да живее при баба си в друг град.
Никоя не иска чуждо дете.
Предполагам,че той не е единствения татко в такова положение.

Ъъъ... ММ е вдовец. Вярно, детето вече е мъж, но си има грижа и тревоги около него. Това не го прави по малко привлекателен в моите очи.

Какво значение има, че има мъже, които не искат деца? Важното е, че авторката иска, дори много иска. Съветите да вземе мъж с дете за мен са съвсем не на място, това дете няма да стане нейно. От друга страна пък не виждам как ще започне връзка и започвайки ще иска от мъжа да преживеят това, което вече е преживяла с бившия. Може и да има такава голяма любов, но не може да се разчита на това. Единственото правилно е да си роди сама дете и после да търси партньор. Най- просто ми се вижда.

Явно аз нещо не мога да се изразявам... не съм тръгнала да си търся мъж. Въпросите ми изникват един след друг, 10 години съм с този човек и да бъда без него е нещо, което много отдавна не съм правила. Нормално е и заради всичко до момента да си задавам въпроси. И не искам мъж, който да не иска деца, също така категорично трвърдя, че имането на дете не ми е фикс идея, то не трябва да бъде. Нещо съвсем различно е.

Има значение, в смисъл, авторката да не се притеснява пред следващите мъже за това, че има проблеми със забременяването. Мъжете не са фиксирани в идеята за дете (по мои наблюдения) и няма да гледат зле на нея.

Дай си малко време да преживееш раздялата , по -натам сигурно ще ти е и по тежко , като останеш сама на моменти . Но не се оставяй дълго да потъваш в депресия . И почвай да си намираш развлечения и да излизаш повече с други хора. Ако около теб все още не са семейни и по двойки ще ти е по лесно .. Иначе трява да си търсиш и друга среда до някъде. Спорт , курсове , малко грижи за себе си   - ще ти се отразят добре . 
А тези въпроси за дете и какво и кога, ще си дойдат с времето . Само , ако се запознаеш с мъж не почвай с това , а изчакай няколко срещи да видиш въобще допада ли ти . Дори можеш спокойно да се забавляваш 1-2 г. без да мислиш за нищо друго . (Ако АМХ ти е добре )
На 30 още си толкова млада - куп неща те чакат , може да са много по хубави!

Аз поне, не се наемам с твърдения кое е нормално и кое - не. Просто отбелязвам, че мислиш за друг мъж отсега, което е възможно и да ти пречи. Сещам се за моя приятелка, която искаше да се развежда и ме покани  на разговор да свери дали моите преживявания съвпадат с тези на други жени. Да, ама аз не съм мислила тогава за това ще имам ли нов мъж, ще нямам ли и не съм страдала от решението си. Тя се разочарова, че май не било както всички в един глас  ѝ казвали и се отказа от раздяла, щото не си се представяла с друг. Отношенията им все тъй си куцат.

Няма лесен път тук, защото авторката е изправена пред комплексно предизвикателство. Не само ще трябва да продължи без мъжа си, но ще изпадне в безтегловно положение по отношение на мечтата си за семейство с дете. Това второто може да се окаже по-трудно, тъй като тя каза, че всъщност частично вече е свикнала с нагласата за живот без този мъж. А доколкото се разбира от думите ѝ, мечтата за собствено дете е най-съкровената за нея. Това пък води до други сложни положения:
Какво прави ако срещне мъж, който е прекрасен, обича я, но не иска деца?
А ако се влюби в мъж, който иска, но не му се върви по пътя на ин витро процедурите?
А ако попадне на някой недобросъвестен, който да използва мечтата ѝ, за да я мотае или да злоупотреби с нея?
А колко ще е голям този "басейн" от потенциални партньори, които хем да са свестни, хем да пламне любов между тях, хем силно да искат деца и да са готови да вървят по пътя с нея?
Би ли била с някого като компромисен вариант, само защото той би подкрепил мечтата ѝ за дете?
и т.н.

Според мен за да е няколко идеи по-спокойна, ще ѝ помогне да проиграе различни сценарии в главата си и да прецени твърдо с какво не би направила компромис и от какво би могла да се откаже.

30-те са прекрасни години. Аз лично разказах в съседна тема как съм започнала отначало на 30. Съществуват мнения, че именно в диапазона 30-40 повечето свестни мъже са заети, но аз смятам, че не е така. Виждам, че тя живее във Варна, което си е голям град, вероятно както в повечето големи градове хората се установяват по-късно, така че съм оптимист, че ще срещне своя човек. Пожелавам ѝ късмет и сбъдване на мечтата!

Е, уж не ти е фикс идея, но първата ти мисъл за нов мъж е, дали ще намериш такъв, който да преминава през процедурите с теб....Не дали изобщо ще намериш нов, добър мъж, не дали ще си паснеш с нов мъж, не дали ....нещо друго, а точно дали ще е навит на дете по твоя начин.
За мен си е точно фикс идея.
С което не казвам да се откажеш от мечтата си за дете.
Но докато тя е "центъра на вселената" ти, изграждането на добра, хармонична и стабилна връзка с нов мъж може да е проблем.

Ми поставете се на нейно място и после пак помислете ... Какво значи  - дете по твоя начин ? - то при нея е един единствен начинът за собствено дете . И ако просто се питаше ще срещна ли друг мъж на 30 , темата нямаше да е с това заглавие ...
То другите неща пак са налице - дали ще  срещне мъж и дали ще е свестен и т.н. , но почти винаги след месеци или 1-2 г. връзка , въпроса за детето ще е на лице . И ако една жена иска да има дете , не може да не го мисли . Това не значи , че това е основната й цел - търсене на баща /донор .  Това е основният проблем , който се очаква да възникне рано или късно (не говорим за 10-15 % изключения на нежелаещи деца и т.н. ) .

Ами, не мога да се поставя на нейно място.Аз имам деца и изобщо не знам какво е да съм на нейно място.
И й съчувствам, както бих съчувствала на всяка жена в нейното положение.
Но, не съм съгласна, че това е единствения начин да има дете....
Ако попадне на страхотен мъж, добър, обичлив, грижовен, но, с Вече налично негово дете?
Ще се откаже ли от шанса да има щастлива връзка/брак, със страхотен мъж, но с доведено дете?
Или, ако попадне на добър мъж, който е съгласен на осиновяване?
Пак ли ще го отреже, само защото иска детето да е родено от нея?
Не давам съвети, или насоки за живота й.
Просто друга гледна точка....
Доколкото е възможно да се поставя на нейно място, решението си бих взела в зависимост от приоритетите си.
Ако детето ми е важно на 100%, то най-вероятно бих ползвала анонимен донор и бих била самотна майка.
Ако ми е важно да имам И партньор в живота, тогава бих била склонна на компромис-може би, по какъв начин да имам все пак дете....

Ами значи й е приоритетно да има дете по нейния начин. Тогава защо страда за мъжа, след като той не е съгласен на нейния начин? Да хваща друг, който ще се съгласи на нейния начин или да търси такъв и така. То всъщност точно това означава на всяка цена и по нейния начин.
Има и други начини - дете, което е само на мъжа или осиновено дете и т.н.
Точно фикс-идея е, която я ръководи и затова не вижда нищо друго. Да прецени какво точно й дава тази фикс-идея? Това, че може да роди и да я реабилитира в нейните очи или да отгледа едно дете или да бъдат добри родители с някого?
Франсоаз ме е изпреварила докато пиша, но и аз мисля по същия начин.

Към момичетата, които мислят, че собствено дете ми е фикс идея - не е. Не съм маниакално настроена да имам такова на всяка цена. Просто съм все още на 31, с перфектни хормони, но обстоятелствата са други. Осиновяване, доведени и т.н не са ми проблем, аз съм широко скроен човек, но все още имам шанс за здраво собствено семейство. Мечта и фикс идея са две различни неща. И да, държах много на този мъж, дори още държа, все пак когато бяхме на 20 не желанието за деца ни събра заедно. То се появи после. И беше желание и на двама ни. Дори все още е. Все още той и семейството му /което ме подкрепя повече отколкото подкрепя него/, желаят да си направя инвитрото с ембрионите, които имаме замразени от последния опит. За мен това е неприемливо, ако ми беше фикс идея щях да го направя и да имам дете пак от него, но сама.
Никога не съм била сама, не обичам да бъда. Имам нужда от близостта на друг човек. Млада съм, не съм грозна, намирането на мъж няма да е проблем. Проблемът е моята глава и моите страхове. Да, може би с времето ще се справя с тях. Възможните сценарии са много, както Санса обобщи.
Като приоритет към момента ми е това аз сама да събера себе си. Да си почина най-вече психически. И когато срещна човекът, дай Боже вече да не съм преубедена към това, което ще ни се случи.
Според мен по-лесно се преодолява такъв проблем, когато сте го посрещнали заедно, а не когато си започнал връзка с ясното съзнание, че до там ще се стигне рано или късно. Нали не си представяте, че на първа среща с някой ще бия камбаната “ми аз не мога да имам деца по нормален начин”... За да споделя такова нещо, трябва най-малкото да съм опознала човека и да му имам доверие, да съм се привързала, да съм се влюбила...
Страх ме е само да не ми се случи същото - да ме отхвърлят заради това и да се върна отначало. Това е, знам че няма как от сега да предвидя как ще протече живота ми от тук нататък, това е само въпрос, който се върти в главата ми и един от възможните сценарии...
Още нещо - днес една от най-близките ми приятелки роди първия си син. Преди четири години се роди кръщелницата ми / от другата най-близка до мен приятелка/. Както обичам нея, така ще обичам и новото попълнение в нашето, смея да кажа, семейство. Те не са ме игнорирали никога заради това, че кмам проблем. Аз пък не им завиждам и ги обичам искрено, не съм се вкопчила маниакално в техните деца, правейки се че са мои, защото всеки заслужава своето щастие. Аз търся моето.

Ще те отхвърлят, разбира се, но ще пробваш с друг. И пак, и отново. Щом искаш мъж, ще намериш.

Тайничка, и докога така - и пак, и пак?
Какви са твоите прогнозни срокове? Те мъжете щото чакат в редичка, нали.
Нерядко се случва и това, Искричке - жената се развежда по причини разни и използва замразените ембриони.