Страсти – градините в София, кампания 2020/2021 - тема 1

Защото бяха направили график за тръгване в градината. Едни деца тръгнаха от 15.09, други чакаха още две седмици ...За да няма струпване на много бебета наведнъж. Да не говорим, че винаги могат да го пишат, че един ден е било ( или наистина да го оставиш за един час) и да се счита, че има посещение.

Отговорът на въпроса го има в наредбата. Както и отговорите на други въпроси.
чл. 15, ал. 9 (Изм. - Решение № 69 по Протокол № 70 от 14.02.2019 г., в сила от 18.03.2019 г.)
Постъпването на децата в детските градини, класирани за прием през новата учебна година,
се извършва поетапно, но не по-късно от 60 дни за яслени групи и 30 дни за градински групи,
считано от 15-ти септември на съответната календарна година. За текущи класирания
сроковете започват да текат от датата на записване на децата. В случай, че детето не постъпи
в детската градина в определените срокове, незаетото място остава свободно за следващо
класиране. Родителят/настойникът губи правото си за кандидатстване в съответната детска
градина до началото на приема за следващата учебна година. Детето може да участва в
следващо класиране, като допълнителните точки за поредността на детските градини според
желанието на родителите по низходящ ред се намаляват с една точка.

Как без да прочетете поне наредбата разбирате какви са правата и задълженията? Вкл. точките и критериите.

Не успяхме да спечелим това дело. Решението се появи късно днес, поради процеса на заличаване на ЛД.
С удоволствие ще коментирам.

РЕШЕНИЕ

№ 10495
София, 30.07.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА

ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
 ЕМИЛ ДИМИТРОВ
 
при секретар  Григоринка Любенова  
и с участието

на прокурора  Георги Камбуров
изслуша докладваното

от съдията ЕМИЛ ДИМИТРОВ  
по адм. дело № 5792/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.185-196 от АПК.
Образувано е по:
1.Касационна жалба на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“(СНБМ), със седалище гр. София, представлявано от заместник-председателя на управителния съвет – лице с юридическа правоспособност, против решение № 732/07.02.2020 г. по адм. дело № 3697/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).
2.Частна жалба на И. Такева, против определение №1035 от 07.02.2020г., постановено по адм. дело № 3697/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без уважение молбата на И. Такева, с искане за встъпване като страна по адм.д.№3697/2019г.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 172а от АПК, не е посочил и коментирал фактите по делото и е изложил неясни мотиви. Позовава се на заявените още пред първата инстанция данни относно приема на деца в детските градини за 2017 и 2018 г. Въз основа на същите смята, че съдът е извършил неправилна преценка, като не е установил дискриминация, а и изобщо не се е произнесъл по въпроса за незаконосъобразността на оспорените разпоредби по отношение прилагането им спрямо две групи деца – деца с брат/сестра в училищна възраст и дете без брат/сестра. Касаторът твърди още, че решението на АССГ е постановено, без да са обсъдени доказателства от съществено значение за случая. Оспорва изводите на съда, че претенцията била по отношение на децата на възраст между 1 и 6 години, както и че детската градина представлявала социална услуга. Поддържа твърдението за дискриминационен характер на общи критерии № 6, 7 и 8, установени в чл. 18 на Наредбата за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община (приета с Решение № 82 по Протокол № 48 на Столичния общински съвет от 22.02.2018 г., в сила от 19.03.2018 г., последно изм. и доп. - Решение № 69 по Протокол № 70 от 14.02.2019 г., в сила от 18.03.2019 г., наричана по-нататък „Наредбата“). С атакуваните текстове на подзаконовия административен акт се предоставяли предимства за една група деца за сметка на друга група. По тези и допълнително представени съображения с писмени бележки по делото касаторът моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени чл. 18 от Наредбата в частта на общи критерии № 6, 7 и 8, като дискриминационни по защитени признаци „възраст“ и „лично положение“, противоречащи на нормативни актове от по-висока степен и несъответни на целта на закона. Претендира разноски по делото.
Ответната страна по касационната жалба – Столичен общински съвет (СОС), представляван от своя председател, чрез пълномощник по делото юрисконсулт Б. Гошева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Смята, че съдът обосновано се е произнесъл относно законосъобразността на обжалваните критерии по чл. 18 от Наредбата, след извършен подробен анализ на фактическите обстоятелства по случая и обсъждане на причините за изменението, поставените с него конкретни цели и очаквани резултати. Излага съображения в подкрепа на извода на съда за липса на дискриминация, въведена с оспорените текстове от Наредбата. Поддържа, че изцяло спазена е и процедурата по приемането й, като с това СОС правилно и законосъобразно е реализирал правото си да решава въпроси от местно значение на основание чл. 21, ал. 1 , т. 3 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), както и да приеме наредба, която да регламентира записването, отписването и преместването на деца в общинските детски градини на основание чл. 7, ал. 1, чл. 14 и чл. 17 от Наредба № 5 от 3.06.2017 г. за предучилищното образование, вр. със Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Излага аргументи, че с оспорените критерии се предоставя възможност на децата от едно семейство да посещават една и съща детска градина (ДГ)/подготвителна група в училище (ПГУ), ако техните родители желаят това и ако отговарят на условията на Наредбата. С тези доводи моли подадената от СНБМ касационна жалба да бъде оставена без уважение, а решението на АССГ – потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение, с аргумент за неспазена процедура за съобщаване на оспорването по реда на чл.181 ,ал.1 и ал.2 от АПК- непубликуване на копие от обявлението на интернет страницата на Върховния административен съд. Моли за отмяната му. Не претендира разноски.
Ответната страна по частната жалба- СОС, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не изразява становище по частната жалба. Не споделя наведените с касационната жалба доводи, че общите критерии по т. 6, 7 и 8 от чл. 18 на Наредбата поставят в по-благоприятно положение едни деца пред други при приема им в ДГ и ПГУ. Излага подробни съображения относно характера и предназначението на установените в чл. 18 на Наредбата критерии, приложими при кандидатстването на деца за прием в общинските детски градини. Обосновава тезата, че при ограничение в броя на свободните места в избраното детско заведение приемът неизбежно се осъществява в условията на подбор, основан на предварително установени критерии, на които е придадена определена относителна тежест. Въвеждането, съответно прилагането на един или друг критерий само по себе си не би могло да представлява неравно третиране. Конкретно такова не се осъществява и посредством прилагането на общи критерии № 6, 7 и 8.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, съобрази становищата на страните и прецени относимите към спора доказателства, установява от фактическа и прана страна следното:
Касационната жалба на СНБМ е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК против съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване пред АССГ са общи критерии № 6, 7 и 8, предвидени в чл. 18 от Наредбата за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община, приети с Решение № 69 по Протокол № 70 от 14.02.2019 г., в сила от 18.03.2019 г., на СОС. Оспорването е заявено от жалбоподателя и образувано от първоинстанционния съд по реда на чл. 185 – чл. 196 от АПК – обжалване пред съд на подзаконови нормативни актове. Основен довод за твърдяната незаконосъобразност на критериите по т. 6, 7 и 8 от чл. 18 на Наредбата е, че те представляват форма на дискриминация по защитени признаци „възраст“ и „лично положение“. Жалбоподателят формулира оплакването, че чрез прилагането/ползването на точки по тези критерии една група деца биват поставени в по-неблагоприятно положение спрямо други деца вследствие на възрастта им и на това, че към момента на кандидатстване в детското заведение имат брат/сестра от ограничена възрастова група. На тази основа се твърди противоречие с правни норми от по-висока степен и несъответствие с целта на закона на критериите по т. 6, 7 и 8 от Наредбата.
Жалбата от СНБМ срещу цитираните текстове на подзаконовия акт е приета от административния съд за процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес да оспорва процесните подзаконови разпоредби (с оглед установения предмет на дейност и целите на учредяване на Сдружението-жалбоподател). По същество оспорването, разгледано по реда на чл. 185 сл. от АПК, е отхвърлено като неоснователно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата съобразно основанията по чл. 146 от АПК. Въз основа на точно и ясно установена фактическа обстановка по спора относно образуване и провеждане на производството пред административния орган, приключило с гласуването на Решение № 69 на СОС по т. 4 от Протокол № 70 от 14.02.2019 г. (с което е прието процесното изменение и допълнение на Наредбата в частта по чл. 18, общи критерии № 6, 7 и , съдът е формирал правните изводи за приемане на нормативния акт от компетентен административен орган в пределите на законоустановените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, регламентиращи подготовката и приемането на подзаконови нормативни актове (чл. 26 – чл. 28 от Закона за нормативните актове), както и в съответствие с материалноправните разпоредби от по-висока степен и при липса на осъществено посредством посочените критерии неравно третиране на основата на признаци „възраст“ и „лично положение“, с оглед твърденията на жалбоподателя.
Решението на АССГ е правилно. Постановеният с него краен резултат – законосъобразност на нормите на чл. 18, общи критерии № 6, 7 и 8 от Наредбата, следва да бъде потвърден като съответен на приложимия материален закон и представените по делото доказателства.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд споделя изцяло съображения на съда, обусловили извода за липса на основанията по чл. 146, т. 1-3 от АПК за отмяна на оспорените текстове от Наредбата. По тези основания не се спори между страните. По отношение на същите жалбоподателят СНБМ не навежда конкретни твърдения в хода съдебното дирене пред първата инстанция, не формулира изрично оплакване в тази насока и в касационната си жалба. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК по въпроса за съответствието на процесния акт, в оспорената му част, с изискванията за законосъобразност съгласно чл. 146, т.1-3 от АПК, не е необходимо излагането на допълнителни мотиви, нито преповтарянето на вече развитите в първоинстанционното съдебно решение. Спорният по делото въпрос се свежда до това, правилен ли е изводът на съда за приемане на процесните текстове от Наредбата в съответствие с относимите нормативни актове от по-висока степен и с целта на закона.
В тази връзка съдът изрично е посочил, че Наредбата е приета въз основа на законовата делегация на чл. 59, ал. 1 от ЗПУО, съгласно която условията и редът за записване, отписване и преместване в общинските детски градини се определят с наредба на общинския съвет, а за държавните детски градини – с акт на съответния финансиращ орган. В случая е налице хипотезата на общински детски гадини в гр. София, спрямо които са приложими редът и условията, установени в процесната Наредба за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община. Съгласно чл. 14, ал. 2 от същата класиранията се извършват по електронен път, въз основа на въведената от родителите информация по критериите, визирани в чл. 18, т. 1 – 17, като за всеки от тях се начисляват определен брой точки. Критериите са разделени на три групи – общи (от № 1 до № , социални (от № 9 до № 15) и допълнителни (№ 16 и 17). По отношение на децата, отговарящи на социалните и/или допълнителните критерии, са предвидени специални правила, предоставящи им известно предимство при приема в детските градини/училищата с оглед спецификата на характеризиращите ги различни обстоятелства. Прилагането на социалните и допълнителните критерии не попада в обхвата на направеното от жалбоподателя оплакване пред АССГ. Последното е досежно прилагането на три от общите критерии - № 6, 7 и 8, за които се твърди, че водят до неравно третиране на едни групи деца спрямо други въз основа на признаците „възраст“ и „лично положение“, с което се явяват противоречащи на правни норми от по-висока степен, а именно – нормите, уреждащи забраната за неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр. с оглед признаците по чл. 4, ал. 1 от с.з.
Предвид изричното оплакване за неспазване на антидискриминационното законодателство с въвеждане на оспорените критерии за прием на деца в детските градини, първоинстанционният съд е съсредоточил анализа си относно материалната законосъобразност на оспорените разпоредби върху проблематиката, свързана с твърдяното нарушение на ЗЗДискр. Следва изрично да се посочи в тази връзка, че независимо от конкретно релевираните възражения в жалбата, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът дължи цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт. В конкретния случай преценката за съответствие или противоречие на подзаконовия нормативен акт с материалноправните разпоредби не се изчерпа с проверка на основателността на довода за извършена дискриминация на основата на посочени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Същевременно съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗЗДискр. при изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление следва да се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от с.з. Следователно, относимо към всеки подзаконов нормативен акт е оплакването за приемането му в противоречие със забраната за дискриминация, прогласена в Конституцията на Република България и подробно регламентирана в ЗЗДискр. Поради това в производство по реда на чл. 185-196 от АПК съдът дължи проверка и относно съответствието на оспорения акт с императивните разпоредби на антидискриминационното законодателство.
Като е съобразил горното, първоинстанционният съд е установил на първо място, че общи критерии № 6, 7 и 8 от чл. 18 на Наредбата са приети в изпълнение на правомощието на СОС, регламентирано със законовата делегация по чл. 59, ал. 1 от ЗПУО. В цитираната разпоредба на закона не са посочени забрани и ограничения по отношение пределите на действие на общинските съвети при установяване на конкретни условия, ред и правила за осъществяване на приема на деца в детските гадини/училищата. Предвид недостига на свободни места в детските градини на територията на Столична община, житейски и правно обоснован е подходът, свързан с въвеждане на критерии, спрямо които да се оценяват заявленията на кандидатстващите деца. Този подход съответства на разпоредбата на чл. 12 от ЗПУО, която предписва, че всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по свой избор, доколкото в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено друго. Оттук следва, че законодателят допуска поставянето на ограничения със закон или с подзаконов нормативен акт, що се отнася до избора на кандидатите да се обучават в определена детска градина или училище. Настоящият състав възприема становището на участвалия в касационното производство прокурор, според който прилагането на критерии за прием е наложително в случаите, когато броят на кандидатите превишава броя на свободните места в избраната детска градина/училище. При тези обстоятелства, заемането на свободните места в съответните детски заведения следва да бъде организирано по определен начин, основан на принципите обективност, прозрачност и предвидимост. За тази цел са предвидени и общите критерии по чл. 18, т. 1 – т. 9, като в настоящото производство предмет на обжалване с твърдение за незаконосъобразност и дискриминационен характер са критериите по т. 6, 7 и 8.
Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че оспорените критерии нямат дискриминиращо съдържание, с тях едни групи деца не са поставени a priori в по-неблагоприятно положение спрямо други по причина на своята „възраст“ или „лично положение“, изразяващо се в обстоятелството, че имат брат/сестра от определена възрастова група. Настоящият касационен състав намира за необходимо да изложи някои допълнителни съображения в подкрепа на горния извод, различаващи се от тези на първоинстанционния съд.
В конкретния случай, направеното от СНБМ оплакване е срещу прилагането на общи критерии № 6, 7 и 8 при приема на деца в детските градини. Не се сочи конкретен акт, действие или бездействие на определен субект, който да е осъществил форма на пряка дискриминация спрямо определени лица въз основа на твърдените признаци и при наличие на посочен „сравнител“. Напротив, твърди се по общ начин, че е налице неравно третиране на широк кръг лица – децата, които кандидатстват за прием в детските градини, но нямат брат/сестра или имат брат/сестра с разлика във възрастта по-голяма от две години или брат/сестра в училищна възраст, вследствие прилагането на общи критерии № 6, 7 и 8.
Така направено, оплакването е на практика за въведено със самата правна норма неравно третиране – привидно неутрална разпоредба, критерий по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. С оглед на това следва да се прецени дали закрепените под № 6, 7 и 8 на чл. 18 от Наредбата критерии представляват форма на непряка дискриминация – привидно неутрални критерии, които поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, освен ако прилаганият критерий е обективно оправдан с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Отговорът на горния въпрос следва да бъде даден въз основа анализа на вложеното в разпоредите на чл. 18, общи критерии № 6, 7 и 8 съдържание, преценено с оглед систематичното място на тези разпоредби в Наредбата, мотивите за тяхното приемане и целите, които се преследват с тях.
Критерии № 6, 7 и 8 по чл. 18 от Наредбата имат самостоятелен характер, като нито един от тях не съставлява допълнение или конкретизация на другия. Общото между тях е, че касаят случаи, в които било поради малката възрастова разлика (№ , липсата на такава между кандидатстващото дете и неговия брат/сестра (№ 7) или поради факта, че вече има приет брат/сестра в желаната детска градина (№ 6), за родителите са налице обективни обстоятелства, предполагащи значително улеснение за тях, в случай че децата им посещават една и съща детска градина. Не може да бъде отречена житейската логика зад съображенията на административния орган, че следва да бъде съобразено положението на семействата с две или повече деца, като се предостави възможност на тези деца да посещават една и съща детска градина. Следва изрично да се посочи, че предоставянето на такава възможност не е уредено чрез въвеждането на гарантиран прием на тези деца в желаната от тях детска градина. Възможността за семействата, които попадат в обхвата на някой от критерии № 6, 7 или 8, се изразява в това, че в общия сбор точки, формиран на базата на всички критерии по чл. 18 от Наредбата, се добавя допълнителен актив от 1. точка, което е минималният предвиден в Наредбата размер. Оттук следва, че „предимството“ на децата, които имат по-голям брат/сестра, вече приет в детската градина, за която се кандидатства, имат брат/сестра-близнак или брат/сестра с разлика до две години, не е абсолютно. Така соченото „предимство“ за тези деца на практика представлява нормативен израз на една житейски оправдана ситуация, която не би могла да бъде приравнена на тази, в която се намират семействата с едно дете или с възрастова разлика между децата такава, че те не биха могли да посещават една и съща детска градина/училище. Следователно, прилагането на критерии, които се явяват приети в отговор на обективно съществуваща необходимост, изрично посочена и мотивирана от компетентния административен орган, не съставлява форма на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Така въведеното „предимство“, изразяващо се в предоставянето на допълнителна точка към общия брой точки при класирането за прием в детските градини, е съразмерна, подходяща и необходима мярка, с оглед постигане на заложената в проекта за изменение на Наредбата цел - „Предоставяне на възможност на децата от едно семейство да посещават една и съща детска градина/училище“.
Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че с прилагането/ползването на точките по критерии № 6, 7 и 8 от Наредбата се поставят в по-неблагоприятно положение децата, които не отговарят на тези критерии, но също като другите имат еднакво право на достъп да услугите, предоставяни в общинските детски градини. Принципно вярно е и се споделя от настоящия съдебен състав становището на СНБМ, че всяко дете, независимо от това дали има брат/сестра и на каква възраст е, има право на равен шанс за достъп до общинска детска градина, доколкото задължение на държавата в лицето на нейните централни и местни органи на управление е да осигури подходящи условия за отглеждане на децата, в това число посредством създаване на необходимите институции, служби и услуги в областта на грижите за децата (чл. 14 от Конституцията на Република България, вр. с чл. 18, т. 2 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила за Република България от месец юни 1991 г.).
В случая обаче предмет на образуваното по жалбата на СНБМ производство пред АССГ не е нарушеното право на достъп до предоставяните от държавата услуги в областта на грижите за децата, а законосъобразността на конкретни разпоредби от Наредбата за прием на деца в общинските детски градини на територията на Столична община, с които се придава правно значение на определени факти от действителността, оценени като значими при извършването на подбор на децата в рамките на процедурата по кандидатстване и класиране за избраната от тях детска градина. Това са именно обстоятелствата, свързани с наличие на две и повече деца в семейството, в това число близнаци, за които е предвидено, че при кандидатстването на второто дете, ако е налице някоя от хипотезите на общ критерий № 6, 7 или 8, сборът точки на това дете ще се увеличи с още една, с което на практика се увеличават шансовете му за прием в съответната детска градина, в сравнение с друго дете, което няма брат/сестра или чийто брат/сестра е на по-голяма възраст или не посещава същата детска градина. Строго погледнато, с посочените критерии е въведено „различно“ третиране, но то е различно дотолкова, доколкото обективно различни са обстоятелствата, в които се намират описаните групи деца и това е отчетено от законодателя при подготовката и приемането на оспорените текстове. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният състав, разглежданите критерии са въведени в отговор на конкретна обществена необходимост, оценена въз основа на постъпилите при административния орган множество предложения от неправителствени организации и граждани в тази насока. С тях не се цели предоставянето на привилегирован достъп до посещение в общинска детска градина на една група деца за сметка на ограничаване достъпа до услугата на друга група деца, а се създава определен ред за извършване на подбор на базата на обективни, нормативноустановени правила.
Невъзможността на държавата, в случая посредством органите на местното самоуправление, да осигури достатъчно места в общинските детски градини за всички деца, живеещи на територията на Столична община и желаещи да посещават детска градина, е в основата на необходимостта от организиране приема на деца в детските градини на базата на определени общоустановени критерии. Разрешаването на въпроса, свързан с недостига на места в детските градини за групите деца до навършване на възрастта за задължителна предучилищна подготовка, стои извън предмета на настоящия спор, образуван за проверка на законосъобразността на общи критерии № 6, 7 и 8 по чл. 18 от Наредбата. Както бе казано по-горе, въвеждането на критерии за прием в общинските детски градини е законово допустимо действие, което се налага с оглед организиране на процеса по запълване на свободните места. При преценката за законосъобразност на даден критерий, включително отноно съответствието му с целта на закона, следва да се установи дали с него се преследва обективно определена, законово призната цел, както и дали тази цел би могла да бъде постигната с друга по-подходяща, по-благоприятна за държавата и обществото мярка. В конкретния случай, общи критерии № 6, 7 и 8 са насочени към защита интересите на семействата с две и повече деца единствено по отношение на възможността двете деца да посещават едно и също детско заведение. Тази цел се преценява от съда като обективно оправдана, а средството за нейното постигане (предоставяне на минималния брой допълнителни точки – една, на кандидатстващото за детска градина второ дете или дете-близнак) – като подходящо и ненадхвърлящо необходимото за целта.
Същевременно, вследствие прилагането на общи критерии № 6, 7 и 8 действително би могло да се получи така, че класираните в общинските детски градини деца без брат/сестра или с брат/сестра в училищна възраст съставляват по-малък процент от общия брой приети деца. Този резултат, макар и житейски недотам справедлив, не може да бъде юридически оборен с доводи за дискриминационно съдържание на атакуваните пред АССГ общи критерии. Това е така, защото обективните факти от действителността, които са в основата на възраженията на СНБМ, отправени пред първоинстанционния и настоящия касационен състав, са свързани именно с „големия недостиг на места за децата в детските градини на гр. София“, а не толкова с прилагането на един или друг общ критерий, въведен при наличие на обективна обществена необходимост. Доколкото в предмета на дейност на жалбоподателя е включено подпомагане преодоляването на проблемите, свързани с недостига на места в столичните детски заведения, то обяснима е реакцията на СНБМ срещу въведените критерии под № 6, 7 и 8 в чл. 18 на Наредбата, които на пръв поглед създават впечатление за форма на различно третиране. Такова обаче не е налице, с оглед подробно изложените в мотивите на настоящото съдебно решение съображения.
В заключение, следва да се посочи, че макар и житейски оправдано, недоволството на жалбоподателя, представляващ интересите на родителите на некласираните деца, срещу липсата на достатъчно места в столичните детски градини не обуславя незаконосъобразност на оспорената подзаконова нормативна уредба, за която се установява, че е приета в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, с оглед постигането на правомерна, законово оправдана цел.
В подкрепа на извода за материална законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата е и обстоятелството, че в жалбата на СНБМ до АССГ не са конкретизирани оплакванията за приемане на общи критерии № 6, 7 и 8 в несъответствие с правото на Европейския съюз и вътрешното право на Република България. Липсва ясно и точно посочване на разпоредбите от българското и европейското законодателство, които според жалбоподателя са нарушени или изискванията им не са спазени, нито има изложение в какво точно се изразява неспазването и/или нарушаването им, извън твърдението за нарушаване на забраната за дискриминация, установена в ЗЗДискр.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че наведените в касационната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, следва да бъдат отхвърлени. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения от първоинстанционния състав, изразяващи се в необсъждане на посочените в жалбата обстоятелства и писмени доказателства. Не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила липсата на мотиви в съдебното решение по отношение на данни и доказателства, които са ирелевантни за разрешаването на повдигнатия правен спор. Данните за това какъв процент от класираните деца са тези, използвали общи критерии № 6, 7 или 8, в сравнение с тези, които не са ги използвали поради това, че не отговарят на визираните в тях условия, имат характера на статистически данни, закономерна последица от прилагането на приетите критерии, поради което тези данни сами по себе си не са от естество да повлияят на преценката за съответствие на цитираните разпоредби с нормите и целта на закона. При продължаващо неразрешения, системен проблем с недостига на места в столичните детски градини, въвеждането и прилагането на един или друг обективен критерий за подбор на кандидатстващите деца, чиито брой значително надхвърля свободните места, би имало винаги като резултат едно и също фактическо положение, пораждащо възражения за незаконосъобразност и дискриминация – извън системата на обществените услуги, предоставяни в общинските детски градини, остават голям брой деца. При това положение, сложен и деликатен е балансът на интереси, който следва да бъде съблюдаван при преценката за това кои критерии, в дадения момент и отчитайки състоянието на регламентираните обществени отношения, биха осигурили необходимото ниво на обективност, прозрачност и предвидимост в процеса по запълване на свободните места в общинските детски градини. При извършването на горната преценка, компетентният в случая орган – СОС, е приел разрешението, че при равни други условия, децата, попадащи в някоя от групите по общ критерий № 6, 7 или 8 (т.е. за тях е налице и допълнителното обстоятелство по този критерий), следва да получат допълнителна точка при кандидатстване, т. е. своеобразно “предимство” пред останалите, които не отговарят на условията по посочените критерии, тъй като е налице признат от закона легитимен правен интерес за семействата с две или повече деца, които са на една и съща или близка възраст, позволяваща им да посещават едновременно една и съща детска градина/училище.
Предвид всичко гореизложено, законосъобразен е крайният извод на съда за приемане на оспорените текстове от Наредбата в съответствие с нормативните актове от по-висока степен и установените с тях цели. Решението на АССГ не страна от пороци, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Макар и непрецизни на моменти, изложените от съда мотиви са довели до постановяването на законосъобразен правен резултат, съответен на материалния закон и относимите към спора факти.
По тези съображения, решението на АССГ, с което е оставена без уважение жалбата на СНБМ срещу общи критерии № 6, 7 и 8 по чл. 18 от Наредбата за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община, приети с Решение № 69 по Протокол № 70 от 14.02.2019 г. на СОС, в сила от 18.03.2019 г., следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, в полза на Столичен общински съвет следва да се определи възнаграждение за разноски в размер на 100лв.
Частната жалба на И. Такева, подадена по реда на чл.189, ал.3 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Законосъобразен е извода на АССГ, че предвид датата на подадената от частната жалбоподателка молба за встъпване в образуваното съдебно производство-14.01.2020г., същата, съобразно изведената преклузия по аргумент от чл.189, ал.2 от АПК, не може да встъпи като страна наред с административния орган, защото заявеното искане за встъпване е след приключване на устните състезания по делото на 29.11.2019г.
За пълнота- наведените твърдения за непубликуване на процесното оспорване по реда на чл.182, ал.1 АПК вр. чл.188 АПК на интернет страницата на ВАС се опровергава от приетите по делото доказателства.
С оглед горното обжалваното определение като постановено при липса на визираните пороци, следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на пето отделение
 РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 732/07.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3697/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“, ф.д.№10633/2006г. по описа на СГС, със седалище гр. София, да заплати на Столичен общински съвет сумата от 100.00 (сто) лева, разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1035 от 07.02.2020г., постановено по адм. дело № 3697/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението не подлежи на обжалване.

С две думи сте опитали да махнете приоритета, който получава едно дете, защото брат/сестра е прието в същото ДЗ, на съдът го отхвърля и остава старото положение?

Не успях да го прочета цялото, но ако е така, се радвам, че са го отхвърлили. Представям си какво ще е да водиш две деца в две различни градини. Мисля, че критерии са добре измислени и едва ли промяната им ще доведе до повече приети. Не мисля, че са дискриминационни в този си вид.

Прочетете мотивите тогава. Около 60% по спомени от децата приети първа и втора яслена група влизат с точка от брат/сестра. Като за първа яслена в нашия и съседния район приемаха почти само с 13 точки.
Ако имате едно дете или 2 деца с по-голяма разлика, как би ви се струвало невъзможността детето ви да бъде прието, спрямо неудобстовото да ги водите в две градини. Още повече, че в един момент голямото дете ще тръгне на училище и така или иначе ще ги водите на 2 места.

Аз също съм минала през мелачката на приема и мисля решението на съда за правилно, тъй като вариантът едно дете в градина, другото неприето, също е доста странен. Ами дайте да кандидатстваме всяка година, да ни е сигурно, че ще има места за всички на ротационен принцип? Докато има недостиг на места, както и да го въртим, все ще е криво.

Копирах решението за да сте уведомени, да имате информация. Стабилно е = не подлежи на обжалване.
СО ще правят единна система за ДГ и училищата. В един момент вероятно критериите за прием в ДГ и 1 клас ще са еднакви. Сега има различия. Не знам как ще постигнат някакъв справедлив баланс, ясно е колко желани са някои училища и не всичко опира до близка до дома локация.
Съдът признава "продължаващо неразрешения, системен проблем с недостига на места в столичните детски градини". Казва че резултатът от класирането е "житейски недотам справедлив", недоволството на жалбоподателя е "житейски оправдано", но не възприема трите общи критерия като дискриминация. Това е. Нито една от двете съдебни инстанции не коментира изрично аргументираното ни възражение, че на деца с по-голяма разлика от 2 г. наредбата не признава качеството брат/сестра

Допълвам си поста, за да не станат два поредни.
Решението на ВАС относно РГ за прием. ОК, приели са че всеки прием трябва да се осъществява чрез системата. Нека обаче това действително се случва, а реалността е друга. От качените в ИСОДЗ протоколи се вижда колко много заявления са за деца по чл. 8 от ЗПУО. Задължителна предучилищна, 3 и 4 група в ДГ. Как сега ще се осъществява приемът на тези деца? А държавата и общината са задължени от закона да осигурят места. Не знам какво ще правят. Има и други случаи, напр. починал родител след голямото класиране и де факто детето може да ползва точките за това едва следващата година, защото просто места няма. Да не говорим че един от резултатите е отнетата възможност на НПО за контрол в такива случаи.

Съгласна съм с казаното от Вас. Чудя се моите момчета с разлика 6г с какво са по-различни от тези с разлика 2г? Вероятно избора ми да работя, а после да имам второ. Оказва се, че малкото дете не може да посещава градината, в която е брат му, защото тръгва на училище.

https://council.sofia.bg/documents/20182/851519/R.319.pdf/79963c … 9a8b-d3e0d54b54ed
Приели са промените в наредбата, но още не са оправили текстовете в самата наредба на ИСОДЗ, т.е. към момента тези изменения ги няма там.

Предстои да бъде внесена нова наредба, в която да бъдат оптимизирани
критериите за прием на деца в СДЯ, в яслените групи в ДГ, в ДГ и в
подготвителните групи в училище с цел прилагане на единен подход при приема
на децата. 
https://www.sofia.bg/documents/20182/8841776/%D0%9E%D0%B1%D0%BE% … 8924-3c89a6c4c332
Това е от коментарите по становищата. Естествено повечето са копи пейст. Не са казали и дума за Конвенцията, въпреки че изрично настоях.

На мен не ми се отварят промените.

https://council.sofia.bg/upcoming-meeting-smc виж сега, в т. 1 е

Като има допълнителна точка за второ дете, да има за всяко такова. Излиза, че моето голямо дете "не се брои", защото е в училище...
Аз участвам в протестите!
Цялата система бъка от дискриминация и недомислици! Основният проблем е липсата на места! В такъв случай да ни компенсират финансово!

Точно така излиза. Излиза също, че ако едното е влезнало почти винаги се гарантира влизането на другото. Една позната наскоро ми заяви, че мисли догодина да кандидатства, но не се притеснявала, защото щяло да влезне второто й. Ами признавам си, подразних се.

И аз мисля, че проблем е недостигът на места. Има логика ако двете ти деца ходят на градина, то те да са в една и съща. Това не означава, че първото дете, което е в училище вече на някой родител не се "брои". В крайна сметка всяко предимство може да се тълкува като дискриминация.. Аз имам четири деца, третото влезе без проблем, защото сме многодетни. И няма значение, че едното вече беше в училище , а второто в същата градина.