Mислите ли, че мъжете се връщат?

Е тя иска този, който иска брак/сватба. Опашка за женене има за всяка жена, щото е жена и го заслужава, знам . Кристина не обича самотата, аз на нейно място не бих приказвала тъй смело

А Дренчи, това беще като бях млада, сестро. Вече имам две деца, повече дяца не раждам. Сега тия да отгледам, пък в самота мисля да не живея. Повече няма да се женя, трупам пари и апартаменти и ме е страх да не стана жертва на някой златотърсач. Шегувам се. Лека вечер

Връщат се, да. Не се отнася само за мъжете. Изобщо, ако си наранил някой добър човек незаслужено, после животът ти показва, че възможности много, други хубави и интересни хора също много, но не всички са като този човек. И се започва с: "Много съжалявам, бях глупав, не те заслужавах..." Виждала съм неведнъж как са се променяли към добро след драматични събития след мен. Аз също не бих се връщала обратно, нека миналото си остане, където е било, а въпросният да си научи урока и да не постъпва повече по същия начин.
Но има и двойки, събрали се след по-кратка или по-дълга раздяла, така че може би в някои случаи си заслужава шанса. Но трета възможност - Не!

мацки, влизам само за да ви уверя, че всички се връщат, но не ни трябват. Режете смело и продължавате.

Има хора,които не искат да са сами..И преглъщат много..
Но..
Когато си бил емоционално обвързан,колкото и кофти неща да са ти поднесени..Първоначалния шок си е..шок.
И съзнанието ти поднася хубавите спомени емоции и така ти се иска да се върнат..
Ако издържиш малко..прояснява се ...

От моите връзки винаги аз съм си тръгвала. Почти всички обаче напираха да се съберем отново. Няколко пъти правих тази грешка.
Не е същото като в началото, тръпката се е изпарила, виждаш само лошите страни на човека, натрупали са се доста негативни емоции във връзката. Не си заслужава.

Аз лично, дори и да се връща не бих го взела обратно. Това е мое виждане ,аз също не ходя при бивши ! Щом е имало причина някой да си тръгне, ами да си ходи, ако се срещнем пак , пак до това положение ще стигнем и няма смисъл да се губи време със загубени каузи ! Новото винаги е по - добро от старото , ако не , поне са нови номерата, малко разнообразие

Какво стана сега? Темата от "Мислите ли, че мъжете се връщат?" започна да се завърта бавно и полека към "Бих ли прибрала такъв?"...

Ама те винаги се връщат ..

В твоето обкръжение, може би. В други.... може да се връщат, може и да не се връщат.

Мъж, който е бил "изгонен", трябва да бъде под достойството му да се натиска отново там, ама.... има и такива.

Не бихме го прибрали. Това казвах и на авторката, връщат се ама не ти трябват. Да е мислил преди да си е тръгнал.

Естествено, че не. Да се натресем пак на същия - тва е вече съвсем, съвсем друга работа

Като знаеш, че има вероятност пресичайки улицата да те блъсне кола, ще се хвърлиш ли съзнателно под някоя?
Така и с мъжете, това, че има вероятност и новият да не е стока не значи, че трябва да се примириш със стария. Ако и новия не става, търсиш следващ и така докато намериш точният за теб.

Играла съм го вече този филм с връщането. Всички до сега са искали да се връщат. Но пък и аз съм била зарязваната. С времето ми се очерта един много ясен модел, на това което се случва. Още на първия месец ми казват, че ме обичат, запознават ме с приятели и семейство. Говори ми се за деца и брак. Когато бях на 20 и... тези неща ме ласкаеха, после започнах да се питам, какво толкова обичаш на един човек, който практически познаваш само от месец? Та той не знае нищо за мен? Заболяваше ме глава от такива изказвания в началото и си давах сметка, колко незрял и не знаещ, какво иска от живота човек, стои срещу мен.

 В последствие връзката се развиваше по един и същи начин. Аз съм мила, влюбена разбира се, приятел, гоня си целите, подкрепям, ако правя грешки се старая да се извиня. Не изневерявам. В повечето случаи ставам скучна. То се преследват тайно бивши тръпки, то се търсят супер дупер интересни мацки, а аз, аз съм доста обикновена жена. Не съм фатална, не мяукам, не флиртувам, не се смея денонощно на прекрасното му чувство за хумор. Но пък съм сериозна, целеустремена, реалист, мила, подкрепяща, с много хубаво чувство за самоирония.

Та все в един момент ме зарязваха. После всичките ми се молеха за втори шанс, като се находят. Даже съм стигала до там да казвам в началото на връзката (виж сега, младежо, дай да внимаваме много с какво се захващаме и да не правим глупости, защото стигне ли се до простотии и извинения, и прошки, отекла е работата). И пак се стига. И пак идват да ми се молят. Само на един дадох шанс. Беше много убедителен. За 2 месеца ново начало, изигра същите номера, но се опита да ги прикрие по-добре от предния път.Даже срещи си правил с една бивша. Питах го, защо изобщо поиска да сме пак заедно, защото ме обича мили момичета и аз съм невероятна жена. Ти да видиш. Та втори шанс не бих дала. Толкова много неориентирани мъже има, нямам думи просто. Може и да има хора, които съжаляват наистина, и заслужават втори шанс, но аз не бих се предоверявала, дори да го дам.

То човек и да иска да е ориентиран, ще се загуби в шаренията от противоречия и неестественото ти поведение. Така, както си се описала. Малко хърбел на щърбел е твоето.