Mислите ли, че мъжете се връщат?

Проблемът с връщането и заминаването е, че колкото повече се връщат, толкова по-лесно и бързо заминават.

Връщат се, поне при мен е било така. Пробват се постоянно, ако не тук, някъде другаде. Общо взето, където огрее. Въпросът е защо би се хванала с човек, който веднъж те е прецакал и не ми казвай ...обичам го.
 Ще ти мине, твой ред е да прецакаш него!
Дерзай!

Връщат се и мъже, и жени, но според мен само по 3 причини:
1) Нещо недоизживяно, прекратено преждевременно, което остава на "какво би било, ако...". Аха да почне, аха да стане и бам - нещо все пречи/не се получава. Това не е нещо, което го мислиш постоянно, но се появява през месец- два- три-година като усещане. Дразнещо.
2) Ако хората са се обичали и са били заедно някакво време, но както някой по-горе беше написал, е имало други фактори и любовта не се е оказала достатъчно, но този човек е останал един вид "специален"
3) Някой е направил грешка, по някви негови емоционални подбуди и после е съжалил за нея.

"Πoзвъниx ú 5 гoдини пo-ĸъcнo. Koлĸoтo и дa e cтpaннo, тя нe бe cмeнилa нoмepa cи, cяĸaш мe oчaĸвaшe. Koгaтo xвaнax тeлeфoнa, нaпpaвo ce paзтpeпepиx. Глacът ú бe тoлĸoвa щacтлив. Ha зaдeн фoн ce cмeexa дeцa…

Cлeд нeйнoтo “Aлo” изгyбиx дap cлoвo. He знaex ĸaĸвo дa ĸaжa. Paдвax ce зa нeя, нo в cъщoтo вpeмe ми ce ĸъcaшe cъpцeтo. Toгaвa, пpeди 5 гoдини, тя ми ĸaзa, чe винaги щe мe oбичa. Изcмяx ce и ĸaзax: “Teпъpвa щe cpeщнeш cвoeтo щacтиe”.

Ho вътpeшнo в ceбe cи знaex, чe нe лъжe. Ho въпpeĸи тoвa cи тpъгнax oт нeя. Cлeд ĸaтo тя пaĸ ĸaзa “Aлo”, зaтвopиx cлyшaлĸaтa. Cтиcĸax cилнo тeлeфoнa в pъĸa.

Πoлyчиx cмc. Tя ми бeшe нaпиcaлa: “Здpaвeй! Oчaĸвax oбaждaнeтo ти. Mнoгo ce нaдявax дa чyя глaca ти. Ho ти ce yплaши, ĸaĸтo и тoгaвa. Ceгa cмeлo мoгa дa изĸлючa тoзи тeлeфoн. Знaм зaщo ce oбaди. Дa paзбepeш oбичaм ли тe, или нe. Дa, oбичaм тe. He тe излъгax тoгaвa…”

Oпитax ce дa ú звъннa oтнoвo, нo нoмepът бeшe нeдocтъпeн. Πoзвъниx нa cлeдвaщия дeн, cлeд тoвa звъннax пaĸ и пaĸ. Bceĸи дeн. Oпитax ce дa я нaмepя. Ho oт нeя нямaшe cлeдa…

Днec cъм нa 34 гoдини. И cъм caм.. Имaм cъщия нoмep, ĸoйтo имax и пpeди 15 гoдини. B oчaĸвaнe тя дa ce oбaди.

Ценете сега тези, които са до вас,а не после!"

Аз не се връщам, не бих се надявала и на отсрещно завръщане.
Съсипани отношения не се изграждат наново.

Истинските мъже продължават напред, а не гледат назад. Както някой спомена преди това, те знаят, че нещо, счупено и залепено, пак ще върши работа, но няма да е същото.
Аз лично предпочитам да тръгна да градя нещо ново с друг човек, вместо да лепя старото. А когато си тръгвам, знам какво правя, знам още по-добре защо го правя и че причината е нещо, което не мога (и не искам) да променя.

В едно различно време, преди години, хората не са изхвърляли строшените неща ей така. Естествено, че е възможно да не е същото, но защо да не е пък по-добро? Чували ли сте за японското изкуство за лепене на счупени неща със злато - кинцукурой? Тяхната философия е, че всеки предмет има своята история, която не бива да се пренебрегва, само защото той е счупен. Вместо да се изхвърли, той трябва да се поправи - при това превръщайки го в нещо по-хубаво. Тази философия често се прилага и за връзките.
Има тук 1 тема, не я проследих особено обаче, ама беше нещо от типа на "защо връзките в днешно време са такива..". Еми, такива са, щото хората бързат да се изхвърлят един друг, щото нале..на опашката чака следващият/та. Лесно ни е в днешно време просто да заменим един човек с друг временно и набързо. А и обикновено хората ги гони "винаги има нещо по-добро "манията. Междудругото, според изследвания, всъщност масово хората са сами..и самотни (предимно 25-35 възрастова категория) Защо ли?
Аз имам 1 чудна история за мои роднини. Жената и мъжът се запознават още в училище, около 17 годишни, ходят 1-2 години (тябва да звънна да питам колко точно беше) и на нея нещо й щуква на ума, че й е рано още, къса мъжа, обаче той не си отива, защото общи компании и тн и продължава да си я обича, та след примерно няколко месеца жената осъзнава, че си го обича и е направила грешка. Та..25 години успешен брак и 2 деца по- късно, еми, още се обичат
Животът поднася и такива изненадки, винаги ми е било странно, когато някой заяви "никога не се връщам" с такава абсолютна сигурност. Мен на чист инат и гордост ми изглежда това.

В днешно време много хора (не визирам пол) са "повредени" по рождение и и това е отвъд способностите на кой да е от отсрещния пол да "поправи". Наивно е да смяташ, че можеш да "поправиш" някой и фактите го потвърждават: броя на темите в СО.

Освен това, аз не мога да проумея защо мъже, които са били "изгонени" от жените, биха тръгнали да разчитат на това, че тя щяла да си ги прибере и по тази причина, продължават да се въртят около нея и да напомнят за себе си, вместо да се запознаят с нов човек и да започнат да градят нещо с него. Да не говорим, че много жени всъщност разчитат на това "орбитиращите" да останат в тяхната орбита, за да са под ръка за това и онова. Този порочен кръг може да бъде прекъснат единствено от мъжете, но преди това трябва да започнат да мислят с правилната глава.

Това с даването на втори шанс по презумпция е дюшеш за такива жени, защото разчитат на това, че мъжете вече са се хванали на тая глупост и ще се въртят около тях, разчитайки да получат такъв.

В крайна сметка: нека, когато прекратяваш отношения с някой, то да бъде за основателна причина, а не защото така ти е хрумнало.

Повечето връзки се разпадат от инат, гордост, его, не поради някаква основателна причина.

Повечето връзки се разпадат от това, че хората не са съвместими един с друг, но за заедно, защото ги било страх да са сами. Торбалан може да ги открадне, кой знае...

Възможно е, не мога да кажа.

Това, което съм виждал аз, е мъжете да си тръгват заради партньор-драматург.
Постоянната драма е достатъчно основателна причина и много мъже си тръгват именно заради това. Драматурзите не можеш да ги промениш.

На база своя опит мога да кажа, че в повечето случаи се връщат. Връщат се когато съм загърбила историята и съм приела ситуацията. След като ме видят някъде случайно, усмихната и щастлива. Обаждат се след това. Ако избера да се върна, не след дълго нещата се разбиват по същия начин като едно време и те отново си тръгват. И отново преживявам неприятната част. Ако им откажа, имам чувството, че затварям страницата окончателно. Казваме си премълчаното и всеки си тръгва по пътя. До някъде усещам превъзходство. Предпочитам втория вариант. Бившите често се връщат, но по егоистични причини, а не защото искрено съжаляват за раздялата.

за драмите си прав. Аз съм такава, въпреки, че работя върху себе си.

Не са много мъжете, които се връщат, като се позамислят са по- скоро изключения. Преди да прекратят една връзка доста дълго го обмислям, никога не е спонтанно решение. Един път решено защо да се връщам аз при него или той при мен? Няма никакъв смисъл.

Основателна причина ли е при вече организирана сватба, той да не иска да се ожени, но въпреки това да иска да имате деца?