Проблеми с дъщеря ми

Какво крякане бе, жена?? Аз крякане за една неизмита чиния не съм виждала. Ако подходът ти е такъв, то разбирам за какъв терор става дума. Той идва не от доманикските дейности, а от отношението на такива майки. Едното няма нищо общо с другото!

Уейв,как ще го завърти живота нямам си идея..
Но е на 17.Хем инициативен,записва курсове разни,училището не го броя..Миналото лято работи,сега му се искаше пак,записа курс заради това ,но короната обърка плановете му.
Има си две задължения в къщи,за другото разбрах,че насила не става..
за мен е мързелив и кара по тънката лайсна..относно битовизмите..
Ама виж..Появи ли се момиче,ме изненадва.Стята му и аз не я подреждам така..
Хем го глеза,хем говоря и понякога мърморя..
Но гледам да не съм досадна:)

Ако не крякат, дуднат, мрънкат, наказват с мълчание, спиране на интернета и какво ли не. Всичко е игра на власт.

Това са някакви ненормални невротични родители. И няма нищо общо с темата че децата трябва да помагат от време на време със съответното според годинките си.

Има си елементарни подходи така че детето само да поиска да помага. Дори кучетата се възпитават с дребни награди, а не с бой с чехъла...

Смятам ,че  за всеки човек е добре да има изградени хигиенни навици,както и да поддържа някакъв ред в дома си.Без значение мъж или жена.А тези навици се изграждат постепенно.

На мен лично няма да ми е приятно да ме поканят на гости в мръсна и миризлива стая.

Andariel, чела съм те по отношение на ученето и там даже ми изглеждаш свръхамбициозна и изискваща майка. Та интересно ми е, ти за учене викала, крякала, мръкнала ли си или не? Аналогично е и за домакинските задължения. Трябва да има някакъв баланс и нормален подход - по-скоро поощрение, а не наказания и непрестанни изисквания. Важното за мен е детето да се научи, че битовизмите са част от живота и грижа на всички в семейството. Като на 7-8 имаш рефлекс да си прибереш чинията, едва ли някога ще ти се стори огромна тежест. Рози и бодли , винаги има изключения, но от семейства със слугинстваща майка, вършеща всичко вкъщи, много по-често излизат готованци. Неслучайно имаме израз "мамино синче".

Ама пък добре обучените момчета намират някоя "мамина Богданка", та не зная кое е най- добре, де.
Като щерката на оригиналната авторка.
Вие добре си учите момчетата да се въртят в кухнята, но ако попаднат на момиче, научено от мама, че мъжът дава и жилището , и заплатата , и върти парцала и ето после пак посипване на главите с пепел- защо така.
Мтого трудна тема, с много варианти.

А и личният пример в семейството има общо. Моят татко и досега носи майка ми на ръце, помага и, уважава я, обича я. Това бях видяла. Не знаех, че има и друг тип мъже, като първия ми например. Та ми се сгромоляса цялата представа за семейство, съпричастност и т.н.
Не знаете децата ви утре на какво ще попаднат и дали няма да ги употребят, именно защото са добри, възпитани, обучени.

Всъщност за мен,най-лошата услуга ,която мога да направя на детето си е..Контрол и назидание.
Да отнема правото му сам да взема решения,сам да се сблъсква с проблеми и да ги решава.
Да уча с него,да вися в училище и да знам всичко,да избирам вместо него-било училище,било дрехи,било приятели..
Естествено внимавам за крайности,но смятам,че правейки собствените си грешки,сблъсквайки се с разочарованията от тях..сам ще се научи по-добре от "пазейки го"
Пък нека не мога да си намирам място от притеснение..

Разбира се, че личният пример е най-важен. Не мисля, че някой оспорва това. Децата попиват като гъби. Но именно защото няма как да знаем какво ще им поднесе животът, е добре каквото зависи от нас, да го направим. Т.е. да ги научим на това, онова. После е ясно, че те цял живот ще продължат да се учат сами.

Нещо не сте ме разбрали. За мен тези неща са от маловажните. Да, децата трябва да държат на някаква лична хигиена, да се хранят прилично, да си слагат дрехите за пране в коша и подобни дреболии. Не съм изисквала някакви конкретни неща да правят в домакинството, те и нямаха време кога да се занимават. Като цяло жените от моето и по-старите поколения се вкопчват в това децата да мият, чистят, прах да бършат - иначе наказания и не знам какво. Моите не съм ги наказвала за нищо, а поощренията не са били за чистене с прахосмукачка, а просто защото с нещо са се справили много добре, или някаква изненада, но като цяло съм ги поощрявала просто за това, че ги обичам, деца са ми и защото те са добри деца. Когато някой от тях е направил баница или нещо, естествено, че е приятно, за похвала, а какво по-приятно от това от баницата да не остане нищо след половин час! С моите никога не е имало система за наказания и поощрения, просто животът си върви, правят се някакви неща и това е. Затова и не съм крякала, нито дуднала за това дали са си измили чииите. По-скоро не си заслужава човек да мие само една чиния - по-добре да измие всички, ако изобщо мие нещо. На мен принципно такива неща са ми дребнави, еснафски в лошия смисъл на думата и са вкопчване от страна на възрастните. Пък ей ги на, оказа се, че съм ги научила на всичко, което им е нужно да се оправят сами и те се оправят чудесно. Твърде много се вторачвате в тези неща като децата задължително да чистят прах всеки ден, иначе няма да играят. Дреме ми! Има по-важни неща в тоя живот от праха на библиотеката или неизмитата чиния!

Никога до сега не съм карала нито децата ми, нито мъжът ми да чисти. Не ми е много чисто вкъщи и най-мразя да дойде някой неканен. В този форум винаги ме е изумявало това чистене, пране, миене на чинии, аз въобще не държа на тези неща. Искам да сме здрави, децата ми да имат работа, която да ги радва и да са самостоятелни хора.

Ами замисли се защо 20 човека вече не знам колко страници не са те разбрали. И то само теб. Може би защото не си права ?!?! (само предположение...)
Първо пишеш, че една неизмита чиния води до много изхабени нерви и крякане.  И че домакинските задължения за децата били терор, прислугване, робуване и не знам какво още. Сега изведнъж не си била крякала и на всичко си ги била научила твоите... Нещо взе да обръщаш лопатата май. Радвам се ако е така и поне малко си промениш мисленето, ако ще и да не си го признаваш тук.

Кой казва, че не съм права? Ти ли? Права съм и още как! Никаква лопата не обръщам, къде съм написала, че крякам? Никъде.  Винаги съм споделяла това мнение, както виждаш още от детските си години, щом помня как другите деца вечно имаха нещо да чистят, бършат и не знам какво вкъщи и ако не го направеха не ги пускаха да играят или ги викаха от игра. Работата е там, че отдавна съм забелязала двойния аршин на възрастните. Ако възрастните спазваха собствените си изисквания към децата, сега нямаше да гледаме как не се сещат да си измият ръцете след тоалетна. Иначе се въртим в турски сериал. Мерси, хич и нямам намерение да си променям мисленето! Няма нужда да мисля като свекърва от турски сериал.

Andariel, за мен също не си права. Не ми пречиш де, пиши си, щото май много настойчиво търсиш внимание с абсурдните си размишления.

Не го казвам аз, а психолозите. Децата трябва да помагат. Още в бебешките книги пише кой месец какви умения трябва да усвояват. По-натам с годините също - дете на 3 може просто да подаде на майка си чашата си за миене. Дете на 13 може само да зареди и пусне миалната. Естествено, че има и други по-важни неща, що за въпрос. Но и малките неща за важни. Свекървите от турските сериали не ги знам как мислят, не ги гледам. Ти ако искаш твоите деца си ги глези не до 27, ами до 37 годишна възраст, сакън да се невротизират милите от един парцал. Щото нали има и по-важни неща на тоя свят. Амин.