Проблеми с дъщеря ми

Гледай ти, още малко и ще започнете да ме възпитавате, все едно сте ми майки!
Психолозите ги четеш грешно, обаче! Да участва в живота на семейството не означава да бършат прах всеки ден, иначе няма да излязат да играят. А на някои психолози ми е любимото това "поставете граници, ако не си прибере играчките, когато е на 2, му отнемете нещо любимо или не му давайте нещо любимо". Направо садистично звучи, все едно функцията на децата е да си прибират играчките.

Докато съм жива ще ги глезя - деца са ми, обичам ги. Какво неясно има?  Както писах, научила съм ги да се справят сами - могат да си поддържат живота в битов план съвсем чудесно. При това нито са товарени с домакински задачи в детските си години, нито са наказвани за неизпълнение, нито нищо.  Да, има по-важни неща от парцала. В общи линии който се е хванал и поставил на пиедестал парцала като ценност във възпитанието на децата, значи нищо друго няма за какво да се хване.  Голяма работа, ако днес не се мине с парцала, да, има по-важни неща от това да следя дали са минали с парцал или са си измили чинията след обяда. Аз вече съм на финалната права - децата ми са големи, завършили училище и могат да се погрижат за бита си. Без да им е поставяно като висша ценност.

Да, добре, все тая. Само ти си обичаш децата и само ти знаеш кое е правилно. А всички останали сме се объркали и не можем да четем. Айде остани си със здраве...

Андариел, в крайна сметка казваш, че и ти си научила децата си на туй-онуй. Тогава защо спориш не ми е ясно? Нали това казваме и ние. Нито някой издига домакинстването на пиадестал, нито някой е споменал, че откача при вида на неизмита чиния. Всичко това са си твои разсъждения, нямащи нищо общо с дискусията.

Научила съм ги, но не са имали задължения вкъщи да правят определени домакински неща. Както казах, те и нямаха много време да се занимават, защото графикът им беше много натоварен с по-важни неща от това да хабят време да си измият личната чиния. Но и не са си зарязвали чиниите на масата никога, нито непраните дрехи по земята. Някак между другото ги научих.

Чини ми се, че ако възрастен индивид не иска да върши домакинска работа не е защото мама не го научила от малък.
Не е голяма философия да се научиш да сготвиш нещо или да изчистиш, но е по-трудно да имаш това в тебе, дето няма да ти позволи да се правиш на ударен и ненаучен.

Andariel,не разбирам защо така се опитваш да извърташ това, които се пише. Все едно аз да се хнана за натоварения график на децата ти, относно ученето и да започна да нареждам какви болни амбициозни майки има. Например, от първи клас ги пращат на школи по математика, без детето грам да има влечение към предмета, щото целта е СМГ. Или че има деца, които са на спорт, на пиано, на английски и от тях се изисква да са пълни отличници. А ако случайно не влязат в немската, следват майчини крокодилски сълзи и голямо тръшкане и разочарование от детето, щото балът му стига само за посредствено училище от втората десятка. Дали тези очаквания и изисквания не смачкват детската психика? А това, че има такива родители и най-вече майки, означава ли да си оставим децата да учат, колкото си искат, да не ги пресираме, да не ги записваме на никакви школи, да си изберат ТОХа след седми клас, защото си падат по Джейми Оливър? Същото е и с домакинските задължения. Няма нужда да се изпада в крайности, най-добре е нещата да се случват естествено и без сериозен натиск. Но и не е ОК децата да се оставят на самотек.  Естествено, че не сме безгрешни и всеки родител залита в някакви посоки, но нито  спартанският подход, нито галенето с перце са оптималното.

Аз си имах своите задължения вкъщи извън тези да си оправя леглото и дрехите, но тъй като майка ми е доста неорганизирана и ако трябва да й помагам, т.е. да вършим нещата заедно, това значи целия ден да замине, затова се договаряхме какво трябва да свърша аз и след като го свърша, вече разполагам свободно с времето си.
На това, което споделя Андариел, обаче и аз съм ставала свидетел. Отивам да викам приятелка, за да играем, а тя не може да излезе, защото требе ориз примерно. Дори се е случвало да оставам у тях да й помогна, само и само да се освободи по-бързо. Аз също съм чистила ориз или белила картофи, почиствах коридорите и тупах чергите, прозорците винаги аз съм ги мила, но никога това не е било за сметка на моето свободно време.
За сметка на това брат ми е гледан като писано яйце и не си е мръдвал пръста за нищо - да е купувал хляб от време на време. Както писах по-рано, още живее при нашите (на 39 г.), още мързелува и не може да си избърше масата, какво да говорим за миене на чинии. За каква кочина става дума в стаята му, не искам да описвам - да те е гнус да стъпиш или да пипнеш нещо.

В момента дъщеря ми (13 г.) отговаря за чистота на стаята си и за своите вещи (да си избърше праха, да пусне прахосмукачка, да почисти щорите, да си подреди дрехите и учебниците, прибира си прането) и колкото и да е разхвърляна, аз в нейната стая нищо не пипам. Когато се храни сама, си мие съдовете, когато сме заедно, ги мия аз. За чистенето на кухнята и коридора се редуваме, но тъй като сега съм вкъщи, предимно аз се занимавам. Всичко друго, свързано с миене на прозорци и тераси, баня и т.н., засега го върша сама. Да готви не съм я учила, защото няма желание, а и ние почти не ядем манджи (може да си направи макарони, сандвичи или нещо в тигана, де). Аз самата мога от 6. клас, но не ми е хоби, така че готвя по-скоро по изключение.

Убедена съм, че има деца, на които се вменява задължение да изчистят и сготвят вкъщи. Както споделя Андариел, има 13-14-годишни, които по принуда домакинстват, но това е другата крайност, противоположна на отглеждането на търтеи.

Още по-неприемливо за мен е, когато по-големите деца биват натоварени със задължението да отглеждат по-малките си братя и сестри. Не можеш да излезеш с приятели, защото трябва да бавиш бебето и др. подобни. Едно е да помагаш или да занимаваш малкото, докато майката е в банята или е отскочила до магазина, но съвсем друго е да ти вменяват отговорности и задължения, които са на родителя.

Никой не е писал, че оставя 10 годишното си дете да готви първо, второ и трето за цялото семейство, да чисти цялата къща и да бърше прах всеки ден. Единсвената, която залитна в крайности, се знае коя е, с твърденията си как детето си е дете и цял живот ще върши всичко това, затуй докато е малко е редно да си живее безгрижно и нищо да не пипа. Само не разбрах какво значи докато е малко - до 7 ли, до 17 ли, до 27 ли, до 37 ли, до 67 ли... После пък тръгна да се хвали как всъщност била научила децата си на всичко необходимо, без парцалът да е най-висшата им ценност. Сякаш за някоя от останалите потребителки тук е... Ако имах деца, сигурно щях и да осъзная, че не ги обичам, щом имам дързостта да им поверявам определени задачи. От друга потребителка пък разбрах, че който няма деца, няма право да се обажда. Та така... Отивам да мия чинии. Жалко, че нямам едно малко слугинче, което да ме отмени.

Почнахте глупости да пишете.
Всеки човек трябва да се обгрижва, себе си , да не чака да му подават  всичко в ръцете.
Мъжът ми си искаше всичко като се облича в ръце и то точно онази тениска или друго. Като съм заета  пита къде му  е, ами в съседите казвам.Много ясно че в гардероба му.Не  е пипал там да си потърси.Идва си , хвърля дрехи ,на сутринта има подготвени , облича и излиза.
Единия ми син си подрежда нещата ,другия хвърля на стол или друго ,доката гаджето тогава не му ги сритала на земята и седнала да чака да си ги подреди.
Научи го.

Става дума за самостоятелност, навици, за начин на мислене дори.А всички си обичат децата и не ги карат от люлката да прислугват .

Тафтаф, за немската дори не съм си мечтала  да влязат. Амбициите ми стигаха до това да успеят да влязат примерно в 32-ро, да се вместят в 500-те места за всеки пол. Не очаквах да изкарат космически бал и да влязат в НЕГ.
Да, амбициозна съм и няма как да се обидя, дори много се кефя на резултатите, при това не само при личните ми деца, а и при децата, с които работя.  Не съм държала да са отличници, нито да ходят на сто неща - то им беше нарисувано, по-скоро ставаше така, че искаха да ходят и на още нещо, но вече нямах нито сили, нито време да го организирам, все пак трябваше и на училище да ходят и да си учат уроците. За тях високият успех никога не е бил поставян под въпрос, те си усещаха още от малки, че имат качества, а моята задача беше само да осигуря подходяща почва, за да могат тези семена на потенциала да се развият. И на психиката им се отразяваше много добре, защото бяха сред равни, сред деца със сходни способности, в тяхната си среда.  Обаче всичко това нямаше да го постигнат, ако трябваше да пускат прахосмукачката и да бършат прах всеки ден, вместо да свирят, да учат или просто да си почиват и да правят каквото си поискат. Всичко си проработи чудесно, резултатите са чудесни, надхвърлиха и най-смелите очаквания.  Възпитаването в труд, самостоятелност и отговорност не се изчерпва с бърсането на прах, а има сто други, доста по-продуктивни за едно дете начини. Сигурно ако бяха калпазани щях и аз да натискам да бършат прах, поне нещо да научат. 

Няма начин, само глупавите деца бършат прах. Или наобратно- тези, които са постигнали нещо не бършат прах. Wow!

Защо говориш все едно тoва бърсане на прах отнема 5 часа? И ако недай си боже се наложи да го направят, ми край. Нищо не постигат в живота си

За  бърсане - бършат. но не по задължение. Няма да тръгна да придирям за един прах.
Денонощието има 24 часа, от които поне 8 часа се проспиват. От останалите голяма част децата са на училище, а порасналите на работа. Това са горе-долу 8-10 часа с пътуването. Остават някакви мижави часове, през които човек общува с близки, приятели, има възможност да се развива в някакви полета извън основното учене или работа, да си почива, да играе, да зяпа през прозореца и какво ли не, вместо да внимава да избърше праха, защото иначе ще му се карат и няма да му дадат близалка.

Обясняваш на човек, който е учил, работил и бърсал прах успоредно, колко часа има денонощието и как се разпределят..Oh, my..

Сега остава да ми кажеш, че бърсането на прах е за предпочитане пред една игричка или нещо друго.