Проблеми с дъщеря ми

Тая логика, за омаловажаване на нечие мнение по този признак, би била приложима, ако сме в тема "как да си изцедим кърмата" или "как ви се отрази раждането на сексуалния живот". Когато стане въпрос за възпитателно решение на родител, което се отразява пряко на детето в зряла възраст, всеки, които е минал през това, може да си каже опита, да сподели като пораснало дете, което не е отгледано от вълци все пак, кое как му е подействало. Смятам, че абс всеки е компетентен на тема "трябва ли да можем да си перем гащите и да бършем прах", щото нале.. Междудругото, вие сте били деца, преди майки, съответно отношението на вашите родители, ви е шейпнало да бъдете каквито сте сега. Аз много харесвам и оценявам мнения като на Уейв, която спомена нещо тип "мен на това не са ме научили, което ме накара да се чувствам след 15 год по еди къв си начин". В този смисъл о, да, аз определено искам да чуя И как децата оценяват възпитателните решения на майките и бащите си. Вашето мнение всъщност не е мерило за кое е правилно и кое не е. Мнението на децата, които сте отгледали, и как те се чувстват сега, обаче е. Те са единствените, които могат да ви кажат къде сте сбъркали и защо, кое сте направили правилно и най-важното - как те се чувстват от това. Затова аз на няколко пъти написах, че майка ми в това отношение, според мен, се е представила брилянтно.

Напротив, точно защото не искам да омаловажавам нечие мнение, не споменах за тази потребителка, докато друг не го спомена. Тя има право да си мисли каквото иска. Както и да не се съгласява или да критикува, дори на моменти доста обидно да се изразява за това, което пиша и възгледите ми, аз няма да променя мнението си.
То и това с "какво ще кажат децата" не е много коректно като довод, защото всички тук сме наясно, че всеки човек, включително всеки един от нас, има от какво да се оплаче относно родителите си - това са детски обиди, които всеки си ги носи. Има хора, които помнят някакви дреболии, като примерно че в някакъв момент нещо са им казали или са им отказали.
Да, мен също много неща са ме шейпнали - някои смятам за полезни, други за дразнещи, трети избягвам по отношение на моите деца. Обаче и като характери всеки е различен - аз съм различен човек от родителите си, децата ми са различни хора от мен, също моите деца освен мен имат и баща, той също носи своята история. Всички в родАта са обвързани. Единствено мога да коментирам някакви общи неща, които за повечето хора са доста болезнени. Едно от тези неща е нуждата от одобрение и подкрепа, най вече морална и емоционална подкрепа, която всеки търси у родителите си дори когато той стане на 60, а родителите на 90. Друго нещо е да накарат някого да се изнесе от родния дом, за да дадат стаята му на друго дете. Двойно неприятно меко казано. Също и по отношение на навика родителите да "делегират с възпитателна цел" доста от своите ангажименти на децата си - най-често част от домакинската работа, гледане на останалите деца от семейството и т.н.

Ето с това съм съгласна на +1000!
  И аз бях "галена Богданка". Не че не са ме карали да свърша нещо, но не са ме учили да бъда домакиня. И от 15 годишна съм била по квартири - сама съм живяла. Но раждането на детето ме хвърли в дълбокото - не можех да се организирам, нямах навици, не ми стигаше времето. Това ми докара нервно напрежение, вечно мрънкане. Не знаех къде ме стяга чепика. След второто - тежка депресия.
  Лошото е, че повторих грешния модел и с дъщеря си. И тя се отдели на 19, хвърли се да се доказва като "царица на метлата", в началото, но сега - не е перфектна домакиня. Като/ако дойдат деца - не знам.

А аз израснах супер подредена и организирана при вечно разхвърляна и разсеяна майка, която за една яхния и едно пране пропиляваше цял ден (чистенето се падаше на мен).

По никакъв начин детето не ми е попречило на организацията на домакинството, въпреки трите часа нощен сън и вечното реване. Но и никога не съм жертвала ден, посветен на чистенето. Всичко върша междудругото и така не ми тежи.

Вече не съм толкова стриктна и не чистя два пъти на ден с прахосмукачка, а само 2-3 пъти в седмицата. Като цяло съм по-лежерна и си почивам повече - преди и прозорците миех всяка седмица 🤪.
Но все още мразя да е разхвърляно, затова избягвам да влизам в детската, където царуват други стандарти за чистота и ред 🙈.

Придържам се към това пожелание от преди години:

Не съм майка, но не съм и на 10, за да нямам право на мнение. На 27 съм, точно на възрастта на обсъжданата дъщеря и смятам, че мнението ми би могло да е полезно за жени, отдавна преминали тази възраст и позабравили какво се върти в главата на една млада жена.  Полезно разбира се за тези, които от време на време поглеждат и отвъд капаците си. Едно чуждо мнение винаги е от полза и разширява мирогледа. Изслушайте го, помислете 5 секунди над него, пък вече дали ще го приемете или не, си е ваша воля. Но мисленето "Аз съм най-знаещата и можещата" никога не води до нищо добро.
Аз деца живот и здраве ще имам, но вие на 27 няма да се върнете...
Относно фактът, че дъщеряна на Куку 10 години е гледана от баба си, изобщо не одобрявам това и бях първата, която повдигна въпроса за тази "подробност" още преди 20 страници. Но така и не получих отговор. Със сигурност има нещо генерално объркано в семейният им модел.

Кои капаци? Мислиш ли, че след като пишеш "да погледнат и отвъд капаците си", мнението ти е от полза и разширява чуждия мироглед? Съвсем съвестно изчетох мненията ти по темата, така че съм помислила върху тях. Няма как да ги приема най вече заради обидното ти поведение. Разбирам, че вероятно от всички в темата аз те дразня най-много, но това е положението - на почти 50 и изгледала вече две деца, малко трудно ще приема точно твоето мнение, особено когато обясняваш за капаци, май твоя беше репликата ти към мен, че мнението ми олеквало. Сега започваш и с пуберското "но вие на 27 няма да се върнете". Ясно, посланието ти е "вие сте стари и злобни и ми завиждате".
Не, няма да се върна на 27, но всяко нещо с времето си.  И много добре помня какво ми се е въртяло в главата - вече бях омъжена и бременна. Нещо друго като претенции имаш ли?

Куко отговори за властната баба, по-скоро на нея се дължи липсата на инициативност на лирическата героиня.

Но нещата не са едностранчиви. Зависи и от характера и темперамента на детето първо, а после от обстоятелствата.

Аз съм израснала с много деспотичен баща, но винаги съм била на контра и съм отстоявала правата си. Брат ми е по-мекушав и сговорчив и при други родители щеше да бъде успешен, а не да се превърне в примирен застаряващ ерген, живещ при мама и тате.

Дъщеря ми също е с по-чепат характер и няма сила на света, която да я накара да прави нещо, което не иска. Аз обаче не се опитвам да се налагам и да бъде мойто на всяка цена (както правеше баща ми). Ако се налага да я разубеждавам за нещо, е с разумни доводи, а не с нареждания или емоционален шантаж (чест похват на жените). Още от ДГ е имала право на избор за пряко касаещите я решения. Като резултат имаме чудесни отношения и открити разговори и минаваме безметежно през "страшния" пубертет.

Да. Разговорът и светът не се въртят около теб. Не се чувствай длъжна да опонираш на всеки коментар.

Естествено, че не се въртят около мен. Но доста от негативните ти коментари бяха насочени към мен.

Негативни според теб, според други са си на място. Насочени са не към теб, а към всички, които споделят твоите виждания. В тая тема не четем само аз и ти. Всеки, който чете, ще си направи някакви изводи...

Не, не ме разбра. В никакъв случай не омаловажавам твоето мнение, просто ти казвам, че когато родиш свое дете ще разбереш какво куца в отношенията на Куку и дъщеря ѝ. Ти пишеш от позицията на млада жена, но вероятно не можеш да си представиш нещата от позицията на майка.
Аз виждам нещата и от позицията на майка и от позицията на млада жена, отделила се по собствено решение в началото на 20-те си години. На възрастта на дъщерята на Куку съм била преди 2 години, не е било толкова отдавна, че да съм забравила какво е.

Със сигурност когато родя, ще науча още много. В никакъв случай не се имам за компетентна по всички параграфи. Човек цял живот се учи. Е, някои - не, но говоря като цяло.  Но дай да не изразявам мнение дотогава... Ще изразявам и още как. То иначе ако всички мислехме еднакво, нямаше да има нужда от дискусии или щяха да изглеждат така:
Тема, проблем, и 20 коментара "Браво", или "И аз така мисля".

Още помня като тийн как заявих на майка ми
"Аз на моето дете ще му разрешавам"
Не се случва така,но в много отношения съм обратно на начина по който мен отглеждаха и възпитаваха.
Моите родители бяха строги.4-ка в блежника-две седмици без телевизия и излизане с приятели.
Закъснение след вечерния час..пак наказание.И още и още..
Всичко това ме накара в пубертета да лъжа и да ги чувствам като врагове.Нямах търпение да се изнеса от къщи.
Години по-късно стоплихме отношения и сега ако имам сериозна дилема,баща ми е първия с който споделям

С детето..Често му казвам,че го обичам,.Поздравявам го и му казвам,че съм горда с успехите му.
Когато сглупи съм строга,критикувам,но и коментираме защо ..
Важно ми е да запазм доверие !Позволявам много,но държа на отговорност.То вече в тази възраст се държа с него като с възрастен човек.
Дали греша времето ще покаже. Но пък вече ще е само статистика

Разбира се, че ще изразяваш мнението си. Аз ти давам просто друга гледна точка. Преди да родя децата и аз не можех да разбера майките. Имах си някой мои представи за отглеждането, които разбира се се оказаха неприложими. Майчината емоция и връзката с детето те кара да усещаш нещата по съвсем различен начин. А връзката се изгражда именно през първите години живот на детето, които Куку е пропуснала. Сега момичето най-вероятно се чувства недостатъчно добро за света навън. Сигурно се пита с какво е заслужила да бъде отритната от майка си, а брат ѝ не. Ако и сега я изгони съвсем ще я срине. По-скоро трябва да я мотивира, насърчава, а не да ѝ реже крилата. Ако момичето се почувства сигурно във връзката с майка си и получи нейното одобрение, то само ще се отдели. И без това най-вероятно скоро ще си намери приятел и ще заживеят заедно.

Отглеждайте свободни, щастливи и безгрижни хора.
Да са далеч грижите, болестите и сълзите.

Как - без значение. Никой не се е родил научен.
Цялото незнание ни е спътник, с порастването се учим.
И знайте, че сме отделни хора, но има една свързвща брънка - ние сме ЖЕНИ. Имаме завера по рождение.