И да ме е страх, и да не, да се надяваме, че ще сме от щастливците, които ще я посрещнат в добра кондиция.
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
Страх ли ви е от старостта?
То не е само до надежда....
Нали казват, че жените заприличвали на майките си. Като зная моята колко болежки имаше, направо ми се плаче. Вярно, че живя доста, но последните й 20 години бяха низ от болежки и проблеми, вкл. сериозна операция на 72.
Що не съм като баща ми, който на 86 е подвижен и досега не е сериозно опериран...
Нали казват, че жените заприличвали на майките си. Като зная моята колко болежки имаше, направо ми се плаче. Вярно, че живя доста, но последните й 20 години бяха низ от болежки и проблеми, вкл. сериозна операция на 72.
Що не съм като баща ми, който на 86 е подвижен и досега не е сериозно опериран...
Cuckoo, жените в моето семейство едни столетници, верно не много чевръсти, но все пак без големи здравословни проблеми! Наистина много е важно качеството на живот. А такива неща като килограми, бръчки, бели коси изобщо не ме вълнуват. Искам да съм здрава да си родя детенце-две да ги гледам (не те мен) и да се радвам на ММ възможно най-дълго.
Cuckoo, жените в моето семейство едни столетници, верно не много чевръсти, но все пак без големи здравословни проблеми! Наистина много е важно качеството на живот. А такива неща като килограми, бръчки, бели коси изобщо не ме вълнуват. Искам да съм здрава да си родя детенце-две да ги гледам (не те мен) и да се радвам на ММ възможно най-дълго.
Аз деца си имам, не мога да кажа, че ММ ми е голяма радост точно в момента, но ще видим...
И моите баби и дядовци бяха дълголетници, и родителите ми
Оф, случайно попаднах на темата, но да споделя случка от днес. Една 92 годишна сладурка /работя в детски магазин/, дойде отвори вратата и помоли да й подам ръка, да вземе 2-те стълби пред магазина и вкарам количката за пазар вътре. Беше страшно усмихната, видимо бивша хубавица, не чуваше много, но в особено добро настроение си напазарува дрешки за бебето на племенника й.
Така ме изкефи!! Помогнах й и на излизане и като я гледах колко е малка и крехка и възрастна и усмихната.. реших, че старостта е състояние на тялото, но не и на духа. И ми стана малко по леко
И - честно - идваше ми да я гушна!
Така ме изкефи!! Помогнах й и на излизане и като я гледах колко е малка и крехка и възрастна и усмихната.. реших, че старостта е състояние на тялото, но не и на духа. И ми стана малко по леко
И - честно - идваше ми да я гушна!
Когато бях на 12-15г си мислех, че хората над 30г са едва ли не с единият крак в гроба 😂😂. Сега, когато ги наближавам ме е страх, не от това, че ще остарея, а от болести, (Алцхаймер, Склероза, неподвижност). Не искам никой да се мъчи с мен, решила съм, че ще предупредя децата си, просто да ме хвърлят във някой старчески дом и да си гледат живота. Аз мога да гледам, но неискам никой да гледа мен. От това ме е страх.
Нали казват, че жените заприличвали на майките си.
И да, и не. Генна лотаририя си е. Ако приличах на майка ми- ехееееееееее, ама не- приличам на баба ми по бащина линия. Структура на тялото, лице, болежки, които ме налягат с годините. За което съм и благодарна, де. Защото зная тя как живя в последните си години и това ми е стимулът да взимам мерки от рано и да се боря- къде с фамилната предразположеност, къде със себе си.
Нали казват, че жените заприличвали на майките си.
И да, и не. Генна лотаририя си е. Ако приличах на майка ми- ехееееееееее, ама не- приличам на баба ми по бащина линия. Структура на тялото, лице, болежки, които ме налягат с годините. За което съм и благодарна, де. Защото зная тя как живя в последните си години и това ми е стимулът да взимам мерки от рано и да се боря- къде с фамилната предразположеност, къде със себе си.
Моята баба, на която приличам, отне живота си преждевременно. Прекалено чувствителна беше, за да понесе грозния свят. Опитвам се да бъда стоик и да избегна този изход, най-вече, защото мисля и за чувствата на любимите си, освен за моите. Другата ми баба я определям като силна жена. Отнели са мъжа ѝ, когато са имали невръстно тригодишно момченце и е отгледала детето сама, отраснало като "враг на народа", (дано всевишните сили са им простили на тези...), вероятно с надеждата някога поне да зърне любимия си. Единият ми дядо, става ясно, нямам представа какъв е, освн неудобен на тогавашния строй и заплаща с живота си за това. Другият ми дядо, другият, е на него искам да приличам. Със силна воля, винаги спретнат, със самочувствие. Майка ми е взела от него. Дано и аз! За баща ми не казах, но какво да кажа за един "враг на народа" - тригодишен...
Cuckoo, именно с възрастта започнах да заприличвам на въпросната баба. До преди това си бях баш като майка ми и затова и не си слагах подобни размисли и страсти на сърце. Но от един момент нататък, сякаш с натискане на някакво копче, нещата тръгнаха в напълно противоположната посока. Истински озадачена съм, но е факт.
Генът си е ген.
Най-интересното беше, когато преди месец ми писа румънец.
Сайт за ДНК изследвания показа, че сме далечни роднини.
Впечатлил се най-вече от това, че приличам на сестра му, майка му и даже баба му (
), а не знае да има български роднини.
Дъщеря ми пък тия дни ми писа, че според нейна приятелка все повече и повече заприличвала на мен. По принцип от дете приличаше на себе си. Нито на баща си, нито на майка си, даже не и на съседа
. Но сега започва да прилича на мен.
А аз вече виждам майка си и баба си в огледалото.
Страх ме е от старостта, не е красива, пък и често е болезнена.
Най-интересното беше, когато преди месец ми писа румънец.
Сайт за ДНК изследвания показа, че сме далечни роднини.
Впечатлил се най-вече от това, че приличам на сестра му, майка му и даже баба му (
), а не знае да има български роднини.Дъщеря ми пък тия дни ми писа, че според нейна приятелка все повече и повече заприличвала на мен. По принцип от дете приличаше на себе си. Нито на баща си, нито на майка си, даже не и на съседа
. Но сега започва да прилича на мен.А аз вече виждам майка си и баба си в огледалото.
Страх ме е от старостта, не е красива, пък и често е болезнена.
Не съм изчела цялата тема, скоро писах нещо позитивно по въпроса..
Но имам и друг пример - мъж, на почти 92 години, който преди това твърдеше, че не го е страх от старостта и смъртта.
Да, ама клекна, подагра, старческо безсилие анд етч.
Ангажирал е една камара хора да му се въртят около г*за, естествено доста по-млади, човека е с доста добри финансови възможности, не плаща добре, но пък изисквания бол.
Има си деца и внуци, които ще го онаследят, но тях не ги занимава, или пък на тях не им се занимава, не знам..
И.. честно казано се замислих, че човек не трябва да живее до толкова,че да започне да се излага .. и пред себе си и пред близките си .. някак си и да е бил читав човек в по-добрите си години, като мине дадена възраст си "е*ава цялата бойна слава" .. и остава по-скоро лошо впечатление..
Но имам и друг пример - мъж, на почти 92 години, който преди това твърдеше, че не го е страх от старостта и смъртта.
Да, ама клекна, подагра, старческо безсилие анд етч.
Ангажирал е една камара хора да му се въртят около г*за, естествено доста по-млади, човека е с доста добри финансови възможности, не плаща добре, но пък изисквания бол.
Има си деца и внуци, които ще го онаследят, но тях не ги занимава, или пък на тях не им се занимава, не знам..
И.. честно казано се замислих, че човек не трябва да живее до толкова,че да започне да се излага .. и пред себе си и пред близките си .. някак си и да е бил читав човек в по-добрите си години, като мине дадена възраст си "е*ава цялата бойна слава" .. и остава по-скоро лошо впечатление..