Дистанционно обучение за учениците- Тема 3

                     Никой не отрича напълно ДО,но ......както всички са убедени трябва да е в разумни граници.
                      Аз питам - колко от родителите могат да осигурят индивидуален компютър и отделна стая за децата си,защото няма как две деца да работят в една стая и да не си пречат.За 3 вече е проблем.Имам преки наблюдения.
                      Моята внучка онлайн се научи да свири на окулеле,но това зависеше единствено от нейния индивидуален интерес ,а не по задължение.Ако я бяхме накарали ние едва ли щеше да стане.
                      За учителите - ами доволни са.Дават задачката и ....ОК...няма шум,няма този ударил другия и всички училищни лудорийки.При това има идеално оправдание за ниски резултата - кой е виновен - ДО.Докато ,ако преподават при проверка вината ще е само на учителя,който е длъжен да организира обстановка за нормално провеждане на часа.
                      За малките ученици - колежка изпищя,че детето /беше 1 клас/ не може да чете  и  пише  свободно.3 деца са и докато минат големите малкият явно е бил на втори план.При това и родителите ,и бабата и дядото - работят.Това нямаше да се случи при присъствие в у-ще.Там децата са под надзор до 17 ч.Което не са научили компенсират в занималнята.

А кой ви гарантира, че когато децата са в час, учителят преподава нови знания? Дали е присъствено или не, обучението зависи предимно от качествата на преподавателя, а те за съжаление не се коригират в присъствено състояние.

Трудно ми е да си представя, че стедностатическия служител в средноголям град не работи по цял ден пред компютър. Казвам служител, не обслужващ персонал като продавачи, фризьори и т.н.

А колкото до диоптрите, за съжаление и миопията, и далекогледството са вродени малформации и не зависят в голяма степен от начина на живот.

Дете, 4 клас, ДО синхронно. Много добра учителка, която обяснява подробно и разбираемо, работеше така, както си работи в клас. Налични хартиени учебници и тетрадки. Детето излизаше всеки ден от 13.03 навън за поне час и половина, но само в компания на по-малкото дете в семейството и възрастен. Извън изискванията за работа в час /стоене пред/до компютър от 09.00 до 12.30 без през цялото време да гледа в екрана/ не е работило на друго електронно устройство и телевизията беше сведена до 30 мин. вечерта за разтоварване. Школа по английски - онлайн 3 часа в един ден от седмицата, че пари не се връщат. Танци - не можеха да се провеждат присъствено, имаше някакви опити да гледаш през компютъра и да си репетираш хореографията - отказахме се, за да няма още излишно време пред компютър. Резултат - 1.50 диоптер на едното око, 1.75 диоптер на другото око, изнервено дете, което не е имало цял ден къде да изразходи енергията си (1,30 мин разходка март и април се оказваха крайно недостатъчни за дете, което танцува по 2 часа два пъти седмично, през май беше по-добре, че вече можеше да се кара колело и ролери.
ММ - начален учител, преподавал синхронно за късмет в обратната смяна на собственото си дете, че компютър вкъщи наличен е само един и подготвял уроци или сутрин до 08.30 или късно вечер, а на таблет не е същото преподаването, нито пък на детето му беше удобно от таблет да следи уроците (явно морално остарял, че е на 9-10 г. вече). Всеки ден се подготвяха писменни инструкции за родителите стъпка по стъпка, че някои деца се оказаха, че нямат възрастен, който да може да ги включи във виртуалната класна стая, за да присъстват синхронно и всичко се прави след като родител се върне от работа след 17.00, че даже и 17.30 ч. Резултат - изнервени родители, че трябва да се занимават и с несвойствена за тях работа, изнервени деца, че цял ден не са правили нищо, но след 17.30 трябва да пишат, учител, който работи в 21.00 с родителите, които не са включили през деня децата си в синхронно обучение, за да им обяснява как да обяснят материал за 2ри клас, които явно и те не са усвоили навремето, деца в синхронното обучение - повтаряне на нещо елементарно по поне 10 пъти, защото интернетът прекъсва, все някой е изхвърлен, не е чул добре, не разбрал какво питали и пр., липсата на зрителен контакт с децата - най-тежкото за самото преподаване, защото не може веднага да разбереш кой е разбрал и кой го е срам да попита, а има нужда въпреки 10те обяснения пак да му се обясни. Няма разграничаване на професионален и личен живот, но някак си свърши.
Очаквания: дете, бъдещ петокласник - не желае да чуе за ДО по какъвто и да е повод.
дете - бъдещ първокласник - след целия екшън с ДО, който преживя покрай баща и по-голямо дете - не желае дори да чуе за училище в този му вид и с огромно желание ходи на ДГ от първия момент, в който имаше възможност да продължи.
учител - моли се да се върнат в класната стая, за да види какво наистина са усвоили децата, че даже и тестовете, които правеха онлайн бяха с помощ от родители (да се чуди човек това пък защо).
Аз - късметлийка, че работех и все още работя на ротационен принцип - една седмица в офис, една хоум офис, та целия екшън го преживях на 50%. Не искам и да си помисля пак за ДО, нито имаме достатъчно устройства, нито достатъчно стаи, че да може всеки да си учи и работи нормално.
Та вкъщи всички смятаме, че трябва да се направи организация стройна, при която да може да се върнат в клас и ученици, и учители, защото вирусът няма да изчезне с магическа пръчка в следващите месеци. Може да продължи да циркулира с години, а през това време няма как животът на всички да минава само през компютъра. Все някога трябва да се научим да живеем и да се пазим и да пазим и околните и то не само заради този вирус, но и заради всички други, които ще се появят за вбъдеще.

                        Да,няма гаранция,но защо според вас е текучеството на учителския персонал? Честата смяна на учители не е само за заплатата,защото заплатата в сравнение с други професии вече е доста по-голяма,не е само и от това,че професията е с нисък имидж в обществото.
                        Вие,като родител ,ще търпите ли учител , който минава метър всеки час? Е,аз не търпя и обикновено в такива случаи отивам при директора.Има си програма и план ,които определят кога,какво и как учителят е ДЛЪЖЕН да реализира в час.Неизпълнението е нарушение,която си получава наказанието.Ако родителите установят подобно отношение на учител и си мълчат ,тяхната вина е точно толкова,колкото и на учителят,който не знае защо е в у-ще!

Не изчетох всички фермани, но да кажа, че и при нас нямаше прекалено висене пред компа.  В реалната програма детето има по 9 часа, като 30 часа седмично са само БЕЛ, мат. и англ. Пиша го, за да се разбере, че програмата е много по-натоварена от стандартната.
В ДО развлекателните предмети не се провеждаха онлайн. Съответно те не заемаха време. В три дена от седмицата се провеждаха БЕЛ мат., англ и по 1 разказвателен. Имаха около 6-7 часа, като някои бяха 30минутни, други 40мин. В останалите два дена имаха по 1-2 разказвателни и самоподготовка.
Програмата беше по-лека от реалната.
Както при Светкавица, в много часове детето включваше телефона като радио и си работеше по помагалата.
Аз лично намерих доста позитиви в ДО. Естествено ако нямаше вирус, щях да искам да учат присъствено въпреки това, но за съжаление реалностите са други в момента.
Седенето на стол вкъщи 7 часа го намирам за по-добро от седенето на училище 7 часа в сегашните условия. Вкъщи може да излезе да пише навън на слънце, спестява се пътуването.

Didia, и моята дъщеря ще сложи очила най-вероятно, чакаме втория преглед. И да, не може да се сравняват деца и възрастни по отношение на време, прекарано пред екрана, натоварване на зрението, концентрация и прочие. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че в училището водещо е детето, т.е. трябва така да се измислят нещата, че с приоритет да са децата, не родителите или учителите. Това е все едно лекарите да затворят болниците с обяснението, че имат възрастни колеги и не могат да поемат риска да се разболеят. Ето, пример са градините и яслите, работят, да, в някои има открити случаи, поставят се под карантина, затварят, дезинфектират основно и слез изтичане на карантината - отварят.

Румке, имаш ли идея колко хора останаха без работа или с намалени заплати? Кредити и сметки гледат да покрият,  не им е до нови лаптопи, па били и по 300лв.
В училищата отлежават хиляди Хромбуци, ако някой мислеше за децата щяха да им ги раздадат
Ако в нормалните държави  се подпомагаха семействата,, то тук Нищо..
Някой да чу от прословутите 29 милиарда да има предвиден и един лев за образованието?

При мен специално не става дума за стиснатост, ние устройства имаме, въпросът е принципен. Колкото по-късно и по-малко децата ползват устройства толкова по-добре за тях. Това да искаме устройства и интернет от държавата за мен е начин малко да спре тая лудост дето е обхванала политиците. Не може хем вредни неща да ни налагат за децата, хем и да си ги плащаме. А ако ги осигурят, пак трябва да има избор. Но първо да се бръкнат малко те пък тогава да искат. В нашата държава винаги всичко е наобратно, обикновеният човек е длъжен и виновен по презумпция. Да проумеят, че така не може. И да се отнасят с респект към семейството, а не да копират западни модели, където държавата поеме "грижата" за детето и се меси недобронамерено без да зачита мнението на родителите.

Първо да раздадат устройства и да платят интернета на учителите, че не е редно да работят на собствени.

Доколкото знам ,поне в училището на сина ми имаше анкета и за всяко дете трябваше да се отбележи дали има техническа готовност за пълноценно провеждане на ДО и да се изберат варианти за нормален достъп за тези, които не разполагат. На практика не са толкова много тези деца, дори и в прословутите ромски общности. Писала съм много пъти,че приятелката ми преподава в училище с преобладаващ такъв етнос и сме го коментирали. За мен наличието на персонално устройство не е лукс  а необходимост в днешно време , но всеки си има право на мнение.Все пак семейства с по три и повече деца може да срещат затруднения, за които нямам опит.
За вредността - до 5 години ограничавах всякакъв контакт, защото по принцип съм си крайна. След 5 години му осигурих персонално устройство с много добри образователни игри и програми. Не мисля че е такава драма, ако се прецицира и контролира съдържанието.

Мислите че е удобно да се разнасят по няколко устройства - личното и служебното.

Но не е имало анкета дали родителите са съгласни да се обучава по този начин, нали? Това като да питаш детето, което не иска да излиза коя рокличка ще облече, щото ако го питаш дали иска да излезе ще получиш отказ.

Трудно е за голям човек който работи в къщи на компютър да си организира ритмично раздвижване, а за децата които обожават техниката си представете какво биха правили "междучасията" при онлайн обученията - няма да мръднат от стола.
Аз когато се обаждах в РУО и МОН в началото на ДО бях много възмутена. Казах: "Ние се опитваме да наложим някакви здравословни граници за ползване наустройства, поне докато можем, вие ги сложихте на телефони и компютри, даже без да питате!"

Личното защо трябва да се разнася? Не мисля, че удобството да имаш служебен лаптоп, с всички нужни програми, файлове, мобилен интернет и т.н. се намалява от това, ще трябва да го носиш от работа до вкъщи и обратно.

Пандемията и "прекрасният" нов свят  една гледна точка за големите интереси и малките хора, говори се и за дистанционното обучение и какъв е интереса зад него https://trud.bg/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F … 0%B2%D1%8F%D1%82/

Ама защо си мислите, че като са по цял ден на училище имат кой знае каква двигателна дейност. Има деца дето са на училище от 8ч до 17ч. и през повечето време стоят на един чин. Зимата са по цял ден с ботушите. В къщи може да се излегне на леглото или на дивана поне, а на чина не можеш да мръднеш, ако са от онези тесните.

Ако говорите за малките ученици, много имат  спорт по избор в заниманията по интереси, задължително почти два часа почивка между блоковете сутрин и следобед, три часа физическо възпитание седмично и най-важното междучасия с живи деца, които трудно търпят да стоят на едно място. Това което обездвижва децата през свободното време в училище е същото което сега в пъти повече ги застрашава в къщи - телефоните и екраните, които много родители връчват още в първи клас.
В къщи по отношение на технологиите ще стане още по-лошо ако предтекста за ДО е вирус, заради който да не могат да общуват на живо с връстници и освен това си имат и нормалните часове по този начин. Освен това следобедният блок по принцип е по избор за работещи родители на малки деца, на които ДО пък съвсем не решава проблема.
Едно дете което не ходи на занималня има много хубав баланс между учене, социализация в учебна и формална среда, живот в колектив, самостоятелно справяне с различни житейски ситуации далеч от дома, подтискане на импулсивността и съсредоточаване в час, възможност за сравняване с постиженията на другите, които движи към прогрес. Следобед у дома си има време за неформални контакти и почивка след това.