Права върху наследство

  • 3 820
  • 72
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 18 618
Въпросът е, че семейно жилище/такова в притежание на двамата съпрузи се дарява само с волеизявление и на двамата. Може да се дари само лично имущество. Под условие. После е оспоримо от наследниците в размера на запазената им част и по отношение изпълнението на условието. Безвъзмездното дарение, с определени изключения, обикновено е нищожна сделка.
Между роднини често има отказ от наследство в полза на някой друг роднина, но това не е дарение.

# 61
  • Мнения: 10 882
Семейно жилище не може да се дари току- така. Нещо куца в горния пример. Ако аз съм единствен собственик или съм получила наследство мога да го даря на когото си искам според моите си съображения. И това не е показател за извратени взаимоотношения сестра- брат.
Предполагам, че Вие знаете повече за дарението, отколкото аз, така че няма да споря. 😀
Не е нужно да знае детайли от конкретен случай, достатъчно е да познава закона и да не вярва на ЕЖК.

# 62
  • Мнения: 590
В повечето случаи половинката има право на мнение. Имат ли общ бюджет и ако се дават пари за поддръжка от този бюджет. Ако не са с общ бюджет и сестрата не ощетява партньора си вече нямат право да налагат мнение, но пак могат да го изкажат. Все пак са партньори, за да преминават заедно през такива ситуации.
Аз бих поделила имот. Не заради партньора, а заради децата. Ако се пръснат след години в различни посоки и решат да продават става сложно.

# 63
  • София
  • Мнения: 580
Семейно жилище не може да се дари току- така. Нещо куца в горния пример. Ако аз съм единствен собственик или съм получила наследство мога да го даря на когото си искам според моите си съображения. И това не е показател за извратени взаимоотношения сестра- брат.
Предполагам, че Вие знаете повече за дарението, отколкото аз, така че няма да споря. 😀
Не е нужно да знае детайли от конкретен случай, достатъчно е да познава закона и да не вярва на ЕЖК.

Може и да е така, а може би не, но как се е приложил законът е нещо съвсем различно в конкретния случай, който дадох.

# 64
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 731
Има една приказка, много вярна според мен - чисти сметки, добри приятели. Няма лошо сестрите да се разбират, обаче при такива имотни отношения каквито панаири стават по-късно, не е истина. Намесени са външни хора, каквито са мъжете им, намесени са техните деца и след години може да стане пълно мазало. Най-дорбе е да си разделят имотите по някакъв начин да няма ощетени, и нека да си продължават добрите отношения.
Точно същото бих казала и аз.

# 65
  • Мнения: X
Почти винаги отиват накриво орташките работи , особено наследствените.  И ние си мислехме като сестрите от темата, но не ни се получи. Различни разбирания, възможности кое , как, кога да се ремонтира, да се даде под наем. Дори когато решихме да го продаваме и изглеждаше фасулска работа, пак станаха разногласия . Парите ясно, делят се по равно, но един смята , че е момента, за другия не е, на кого да се продаде, на каква цена. Поводи за дърпане на плитките и по-сериозни разногласия има. Мислим, че познаваме брат си, сестра си, но като минат години, те не са вече децата от детската стая. А като има и казус със съпруг, с който не се живее, но развод няма, всичко , във всеки момент може  много да се усложни. Ако някой почине , недай Боже или замине съпругът нанякъде, става невъзможно да направите каквото и да е с общия имот.
   А и другият казус с ненамесата ми е познат. Съпругът ми така подари наследствените си земи на сестра си. Тя е от хората , които имат, но все се оплакват, че не им стига. И той с кавалерското си сърце как да и откаже. За общата им къща си стискам   устата засега, но докога ли. Той прави ремонти, сметките са на негово име . Тя живее на 30 км. оттам, ние на 200 . Всеки уикенд са там и като се развали нещо , звъни да дойде бати да го ремонтира или да купи. Мълча засега. Не е мое , парите са негови, но бюджета и децата са  ни общи.

# 66
  • Пловдив
  • Мнения: 20 248
В реалния живот 99% от жените ще постъпят като майка ти, останалият 1% ще пишат в темата, че ще оставят мъжа си сам да решава и няма да му се месят.
Мъжът ми се отказа от наследството на баща си, включващо дялове от апартамент, кола и две селски къщи. Има брат, ерген засега. Ние имаме деца. Имаме и жилища, и кола, не сме финансово затруднени. Копче не съм казала, не ми е и хрумвало да кажа. А и не са ме питали. Wink

По този и по основния въпрос: някакъв съвещателен глас е редно според мен да имат съпрузите в по-важните случаи, да. Кой случай е важен - по преценка. Този, който може да се отрази осезаемо на материалния статус на семейството. Но не подкрепям мнението, че като си в двойка, значи нямаш вече нищо индивидуално.

И е без всякакво значение в случая кой с брак, кой - без. Имотите са лични и никой не е умрял засега. По-скоро е от значение, обратно, окончателно ли са скъсали сестрата и този с брака.

Да не си наследник и да не си семейство също са различни неща (това е към мнението на Невена). Родителите, братята и сестрите и пр. са ти семейство (предполагам, ще се съгласите), но далеч не винаги са ти наследници.

Последна редакция: чт, 28 май 2020, 15:59 от Магдена

# 67
  • Paris, France
  • Мнения: 17 718
Магдена, нямах предвид брат или сестра, а неженен партньор. Партньорът от безбрачно съжителство няма законно право на наследство, нито на глас. Той е част от семейството на децата си, но не и от семейството на партньора.

В някои държави има възможност от безбрачното съжителство да произтекат съпружески права, но се изисква съгласие от двамата и се подписва признат от закона документ.

Доскоро в България не признаваха сключените в Европа договори за съжителство, но зная, че една французойка осъди България в Страсбург и оттогава отношението вероятно е променено.

# 68
  • Пловдив
  • Мнения: 20 248
Разбрах какво имаш предвид. Казвам, че не е задължително да си наследник, за да си семейство. Понеже ти писа, че като умре единият партньор, другият бързо разбира, че не е семейство, а само си е играл на такова - не наследява и т.н. Същото е за родители и братя обаче.
Спора какво е семейство съм го водила вече. Колкото и да се тръшкат някои, че без брак семейство няма - не е така. Поне в българския закон няма обща дефиниция за семейство, съответно няма текст, който да изключва партньора от семейството. Законът за семейните помощи за деца например дори изрично го включва - само за целите на този закон, разбира се, обща дефиниция, както писах, няма.

П.П. Не съм чула за французойка, осъдила България в Страсбург. Имаше французойка, по чийто казус български съд реши, че партньорката и - жена от държава извън ЕС - се ползва от правото да пребивава в България заедно с нея.

Последна редакция: пт, 29 май 2020, 09:35 от Магдена

# 69
  • Paris, France
  • Мнения: 17 718
Да, същата е французойката. Не зная като има прецедент дали вече може партньор, сключил такова съжителство в чужбина да придобива правата на съпруг. Знаеш ли нещо по въпроса?

Това, което се опитвам да кажа е, че братята и сестрите и родителите знаят, че не са наследници ако умрелият се преживее от собствено дете, а партньорът  не очаква това, което се случва.  

Мисля, че в бъдеще бракът, такъв, какъвто е, ще бъде заменен от по-гъвкави форми, допускащи повече избор и уговаряне на условията на съвместен живот, раздяла, издръжки, наследства.

# 70
  • Пловдив
  • Мнения: 20 248
Знае си партньорът според мен.
Не, това за французойката беше конкретно за правото и на пребиваване у нас. И проблемът беше най-вече в това, че е жена, а не в това, че не става дума за брак. Нямаше да възникне спор - и чисто правно също - по същия начин, ако бяха от различен пол. Не влияе на другите им права като партньорки, нито създава у нас институт на небрачно партньорство, още по-малко между един и същи пол. Нищо, че имаше заглавия от сорта, че едва ли не съдът у нас признал гей-браковете. Wink

Поправка. Цъкнах Гугъл да си опресня спомена. Всъщност двете са били даже съпруги - имали са брак във Франция. Нашият закон не допуска брак между жени, затова и администрацията отказала да признае право на пребиваване - това, че са от един пол, противоречи на принцип на нашето право и администрацията е приела, че не трябва да считаме тоя брак за съществуващ. ВАС (съдът) се беше произнесъл, че конкретно за целите на пребиваването би следвало да прилагаме някакъв регламент на ЕС, който от своя страна ни задължава да разрешим пребиваване и на съпрузи от един пол, ако законодателството на тяхната държава ги смята за такива. Не непременно да им признаем всички права на съпрузи у нас, но да допуснем пребиваване на този, който не е от ЕС, като съпруг на гражданин на ЕС.
Нямало е изобщо връзка с партньорството, а с брака, и аз го бях позабравила.

Последна редакция: пт, 29 май 2020, 18:19 от Магдена

# 71
  • Paris, France
  • Мнения: 17 718
Благодаря, Магдена. Бях забравила, че са женени. Интересно ми е как се процедира, когато двама еднополови българи сключат брак в европейска държава. От една страна България би трябвало да го признае (поне частично), от друга той противоречи на българското законодателство и не е длъжна да го признае.

Зная за бракове между първи братовчеди, сключени в чужбина, че ако родството се узнае има проблем в България.

# 72
  • Мнения: 22 217
Ето българин, сключил такъв брак - https://dariknews.bg/novini/liubopitno/bylgarin-skliuchi-pyrviia … ia-snimki-2051518

Би трябвало да му признаят брака.

Ето и на българка - https://btvnovinite.bg/bulgaria/shte-priznae-li-balgarski-sad-ednopolov-brak.html

Но пише, че може да бъде признат "макар и с ограничени права".

Общи условия

Активация на акаунт