Искам бебе нас сплоти ни, чудесата си чакаме ние - Тема 29

На 13 август  в 15 часа имах час за тонове. Лекарят видя, че имам контракции през 2 минути. Провери ме за разкритие и се оказа, че съм с 6 см. Същия ден бях на крак от 8 сутринта и имах много леки болки, както всеки път като се преуморя, така че изобщо не си и бях помислила, че имам такова разкритие. А и съм чувала, че доста боли, докато при мен през повечето време не усещах нищо. И така разбрахме се с лекаря да постъпя в болницата в 20 часа. Отидох приеха ме, разкритието си беше 6 към 7 см. Настаниха ме и към 1 или 2 чса засякох контракции на 5 минути, но болката беше много лека. След това всичко утихна и легнах да спя. Сутринта около 9 часа дойде моя АГ и отново последва преглед за разкритие, което вече беше 8 см (отново неочаквано за мен). Направиха ми клизма (не е нищо особено и не е неприятно). Преместиха ме в родилна зала, сложиха ми окситоцин и тогава вече започна да ме боли имах и напъни. На 9 см ми спукаха водите (това не боли). Бебето уж слезе надолу. Като разкритието стана 10 см трябваше вече да напъвам, но се оказа, че имам още малко шийка от всички страни и главичката не може да слезе хубаво надолу. Сложиха някаква инжекция, която трябваше да подейства до 10 минути и през това време трябваше да дишам всяка контракция и да не напъвам, което беше много трудно. И после се започна с напъването, но ми беше много трудно. АГ ме натиска и по корема и ставаше още по - зле, защото не можех да си задържа въздуха. Честно казано последните два часа бяха доста болезнени и ми се видяха цяла вечност. По едно време се молех само всичко да свърши, устата ми беше ужасно пресъхнала, при напъването понякога имах чувството, че ще ми се пръсне главата, но това си е по моя вина от неправилно напъване. Просто все бързах да си поема въздух да не изпусна контракцията и пак от бързане не успявах да напъвам всеки път с корема и напъвах с глава. Имам и епиозотомия, която в момента ми създава дискомфорт, но се надявам скоро да мине. И все пак имах късмета да не усещам контракциите. Ако бебчето беше по - голямо нямаше да мога да го родя нормално. Аз също съм дребна и самия таз явно си има някаква особеност. Изключително съм благодарна на моя лекар, че беше там през цялото време и направи всичко възможно, за да се роди моето съкровище. И като изключ болката бях спокойна, че той е там и знае какво прави. Малко хаотично го разказвам, но такива са ми спомените от родилната зала. Моя съвет е да тренирате дишането, както и да не напъвате с главата, а само с корема. Тогава ще е по - лесно. Ако мога да съм полезна с още нещо може да ме питате.

Привет и от мен! Още една мама, която се успокояваше и развеселяваше (направо си се смеех с глас и голям корем) четейки темата! Горещо я препоръчвам и до днес на всички бременни!
Имах бързо и леко раждане, няма и 8 часа от до и само 2-3 часа от тях бях в черна дупка от болка, но като цяло с много положително усещане за раждането, като такова. Дължа това на нагласата, характера си и доверието и спокойствието в доктора ми. И на темата, след всяко четене така се нахъсвах, че нямах търпение да раждам вече!
Малко ще е дълго(сори) и започвам с това, че цяла бременност бучах на ММ, че жена му е бременна и трябва веднага след работа да бърза да се прибира! И естествено както си лежах на дивана и си гледах кунг фу панда 3 се чу пук, водите ми изтекоха, беше 18ч делничен ден, чак пик в София и ММ беше на коледен банкет....
Не знам как, но от далечен микрорайон на Люлин до билата на бул. България стигна за 20мин. Потен. Вика ми в насрещното няма задръстване
А мене нищо не ме боли, къпя се, бръсна се, последни щрихи на багажа, предлагам му даже той да си земе душ, че е потен той само гледа като изцъклена жаба и седи до входната врата.
Стигнахме спокойно приеха ме и в 20ч седнах да чакам разкритие (но реално чаках да ме заболи щото нищо не ме болеше и беше ту гуд ту би тру). Приеха ме с 1см и изтекли води и моя доктор направо ме отписа до сутринта и си тръгна. Да, обаче към 21ч и нещо зе полека да ме наболява и до 22ч вече бях тресяща се на леглото в агония, приключила на бързо и безславно с всякакви опити да се чекна и гъзуря с цел по-бързо разкритие. Помня разни неща макар да ми е черно петно, няма да лъжа, че повече в живота ми не ме е боляло, но е факт и истина, че минава, заминава, забравя се и толкова си заслужава, че думи нямам. Та така, изсъсках на ММ “не ме пипай” и имам спомен, че седеше на един стол в ъгъла на стаята видимо потиснат докато не дойде ред за магарето. Той обаче твърди, че се разхождал(да бе!), ходил до тоалетната и видял разни жени на магаре да напъват. Както и да е, някъде в тоя момент настана бесен екшън в родилното, родихме 8 жени в рамките на 2-3 часа и дежурния беше истерясал. Викаше по коридора “Да спрат да звънят сякви майки, баби и идиотки да разпитват, тука на конвейр по 2 на куп израждам” и съответно до мене не можеше да стигне. Звъня аз на моя док, той някак си се добира до дежурния, онзи влиза да ми провери разкритието и...не е мъж, а мечка и ръцете му ЛАПИ. Поглежда и сигурно за 1837354 път в историята на болницата констатира “А, вие сте с бельо. “ аз обеснявам на пресекулки, че щото не искам да изцапам с водите бла бла. Разкритие 3-4см. Ура! Моя док ми звъни, че идва аз повтарям като мантра упойка, упойка, и истински нищо друго не ме интересува. Идва док, гледа ме развеселено и загрижено как тихо си страдам и се треса и се опитва да развесели с разкази за как майка му го родила, бивша акушерка. Не му се получава, само повтарям упойка, упойка. Той ми предлага да си повикам ако имам нужда, обаче изобщо нямах сили да викам и не виждах никаква преспектива в това. Чакаме 6-7см разкритие, нищо друго не съществува освен болката ей богу в 24ч имаме 6-7см. Док гледа да ми повдига духа обяснявайки как супер бързо правя разкритие, без никакви медикаменти (според мен го дължа на чая от листа на малина) и че така било, боляло си раждането, пък аз помнела ли съм как съм искала без упойка да раждам хихихаха. Аз повтарям упойка, упойка и алелуя влиза анестезиоложката. Боднаха ми упойка, родих се! Аз, не бебето. Доктора мърмори “е тва е тука по цели нощи седим и накрая влезне анестезеолога за 1мин и най-обичания човек. “
Питат ММ дали иска да остане за тази част. Той отговаря, че неговото куче той го е израждал и няма проблеми. Акушерката гледа 😳 щото нали егати сравнението. Аз вече под упойка съм супер ларж и искам да си лафя с всички, да ама те си имат работа хората. Та така, напъвах аа уу и в 01:40ч имахме беба, която определих на малка наденичка, но всъщност е най-прекрасното, влудяващо, красиво и обично човешко същество. Не се страхувайте мами, давам си сметка, че може би съм имала късмет, но цената е безкрайно ниска за наградата накрая.