Искам бебе нас сплоти ни, чудесата си чакаме ние - Тема 29

Цяла бременност аз на всички разправям как съм една силна и независима жена, която не я е страх от болката и ще раждам естетсвено. Даааа, но още от 6 месец почнаха зверски оттоци и на 3-тата фетална като ме видя доктора (различен от следящата ме) вика "о, мойто момиче. Кога ти е термина ? Аз: 14 април. Той: Аааа, не това бебе края на март и да се вади. ..Как да се вади? Секцио разбира се! ААА ,не ,мерси аз съм за естествено (все едно си поръчвам сандвич). Идва март,удря Ковид 19 и всички родилки оставаме със спрени консултации, но тъй като следящата ме знае в какво състояние съм  (и всичкиаят,че ще  раждам естествено) каза да звъня ако има нещо, без значение кога (не съм плащала за израждане, а следене по здравна каса. ) На 27.03 отивам за пореден път да ме види нелегално. Аз от края на 8 месец с контракции, но се засилиха деня преди да ида да ме види. Казвам им това, тя ме качва в отделението за тонове и после при нея с бележчицата . Качвам се , връзват ме за машината. Почнаха да ме мъчат да намерят тонове. Аз бях свръх пълен хипопотам, с оттоци по корема, предна плацента и всички прилежащи екстри, които затрудняват откриването на тонове. Една,втора ,трета акушерка,  хеле ги намериха. Направиха супер кофти запис .Звъняха на лекарката ми да и кажат, но тя категорично искаше да види запис какъвто и да е. И на записа засичат едни хубави контракции. Аз си усещах кога започва. Гледам и акушерката я вижда, и ме гледа. Аз кочан, никаква физиономия. Нали съм силна и независима жена, която ще ражда естествено.
Грабвам заветното листве,тичам (колкото ми е възможно. Може да е приличало на търкаляне, но е било визуална илюзия. Тичане си беше) при лекарката в кабинета. Вижда го тя и ми възкликва,че ако тръгне тази вечер да отивам директно в отделението, а утре тя била на работа. Да,да ама не. Онова в мен се закучило и няма излизане. Контракции , а файда нулева от тях. Иначе те поносими.
Минава следващия, по-следващия....Чакам. Обаче започнаахх да вдигам кръвното  и то неконтролируемо. И вечерта срещу първи април апарата чукна 180, свалях до 160 и отново качвах. Сутринта бях задрямала на дивана в хола и ММ ме събуди. Пита какво става . Казах,че не мога да контролирам кръвното и май ще се ходи към болницата. Звъннах на следящата, каза да отивам,че не била същия ден на работа, на следващия била и щяла да ме види. Грабнахме багажа и отидохме. Приеха ме, провериха разкритие (нъцки), абокат, кръв за изследване, мерене на кръвно (пак 160) и ми задават заветния въпрос как ще раждам. -Естествено как. При което двете акушерки ми казаха да не ям, да не слагам бельо и да отивам към стаята. Една санитарка отнесе багажа, аз след нея по нощница,без гащи и с единствената мисъл, че "ей, сега вече ме срязаха". Включиха банка ,свалиха кръвното, проследиха тоновете на плода. Следобяд ме взеха за нещо като фетална морфология и изненада. Моята следяща цъфва на вратата в цивилни дрехи и ме пита какво става, питаи колегите си. Говорим пак за раждането. Аз викам пак естетсвено. Закучила съм се и това си е. На следващия ден ме преместиха в друга стая и както си седях усетих как нещо малко ми изтичка. Викам си "ураааа, почва се" Дойде следящата, видя за разкритие. Вика ще те следим. Не ми изглежда на пукнат мехур. Или се е пукнал високо, но разкритие не....
Айде викам това е. Сега или никога и както вързана за система почнах едни клекове (уж да скъсявам шийка), едни напъни, едни коремни (колкото е възможно нещо с форма на топка да ги прави). Само контракции. Разкритие няма... И вечерта вдигнах 220 кръвно. Акушерката ми седя до леглото и вика сутринта ще решаваме.
Дето се вика едно тънко гласче ме водеше към операционната ,ама викам може пък да го предизвикат. Аз може друго да нямам, но контракции имам. Сутринта ме взеха уж за тонове. Лежа си аз като пич на машината и нахълтва завеждащата отделение и право при мен. Гледа записа дето се точи от машината и ги пита колко има още. Като и казаха само им изсъска "откачайте я". Метна ме на магарето и ме провери за разкритие. Според мен се опита и механично да направи такова. Безумно ме заболя. Извади си ръката и преди да махне ръкавицата видях,че има кръв и каза на другите "сваляйте за секцио. Няма никакво разкритие. Няма какво да се чака. " Аз се опитвам да си събера гащите ,тя ми обяснява как някой трябва да дойде да плати анестезиолог . Някакви шибани 50 лева, които и аз имах в себе си, но тотално бях изключила към момента. Прикрепиха ми една санитарка и излезнахме.Аз в коридора почнах да пелтеча,че трябва да звънна на мъжа да дойде да плати (не че щяха да ме пожалят,ако не беше дошъл) и обръщаме ход и тръгваме към стаята да взема телефона, при което изскача завеждащата и ми се развиква да заминавам към операционна. Санитарката и обясни, че ще звънна само на мъжа ми. Докъто стигнем до стаята дойде още една санитарка да ми помогнат с багажа (в болницата целия багаж ти го движат с теб,защото после те качват в друга стая с бебенцето) . Аз звъня и с другата ръка подмятам хавлия ,несесер ...те жените пълнят в чантата. Обяснявам на мъжа на две на три за какво иде на въпрос и какво трябва да направи (плаща се в едната сграда и се носи бележката в другата). Събраха багажа и айде към присъдата. Няма естествено раждане. Секцио ще е. В асансьора санитарката (много мила женица) ми обяснява как сега ще трябва клизма да ми правят,ззащото  на плановото им давали свещичка,а на спешното трябвало клизма. Опитах се да я успокоя,че това може да ми е най-приятното за деня. Каквото и да са ми говорили за клизмите не са толкова лоши и неприятни. Отвори се вратата към операционния блок и наасреща ми едно от светилата  в гинекологията в нашия град. Викам си пак късмет.

След клизмата  ме сложиха на едно легло да изтече някаква система. Дойде анестезиолога . Поговорихме си. Много благ човек. След малко сестра дойде взе системата и каза да отиваме в операционната. Застанахме пред една метална врата, натиснаха едно копче и вратата се отвори като на космически кораб. А вътре хора бол.Само аз им липсвах. Опитах се да огледам- машинарийки, маса, една табла с много щипци на нея (идеше ми да питам дали всичките ще ги ползват), шккафче в единия ъгъл. Метална тава,май беше послана с лиигнин, предполагах за бебето. помогнаха ми да се съблека още със системата. Бях си със всичко. (тези, които бяха плановви им казваха без бельо, сутиени. Само по нощница) . Аз с пълен набор, но ме съблякоха, накараха ме да седна на масата и да се наведа напред (бях със спиннална) . Да де, ама как се свива топка. Една сестра ме хвана за раменете и съвсем нежно ме придържаше с което изобщо не  ми помагаше да си извия гърба. Все ми се щеше да е по-брутална. След два лидокаина  и смяна на няколко игли (казвам бях много пълна и наистина им беше трудно поставянето) изведнъж усетих  топлина по краката. До онзи момент не знаех какво трябва да усетя. Сложиха ме да легна, пуснаха ми кислород. Казаха мми ако ми стане зле да кажа. Сложиха ми някакво друго лекарство и веднага спря да ми се гади. Вдигнаха синия чаршаф,а аз си мисля,че все още усещам, защото си движа пръстите на краката (или поне така си мисля), а и си имам проблем с упойките. Хич не щат да ме хващат. На предна операция под пълна упойка им се събудих изненадващо на масата,ама бееше накрая и бяха готови, та си имахх страха,че няма да ме хване. В онзи момент само си помислих. "Дръж се бебче, още мъничко остана.
Те ме мажат с някаква суббстанция, аз си усеещам. Не болка- допир. Страх си брах, но викам ще търпя. За бебчо гго  правя. Вече не му е добре в мен. Те ме мажат,правят си някакви неща аз се оглеждам като заек в тръстика. От разкази знам,че можело да се вижда в отражение. Къде бе майна, къде се вижда, искамм да гледам. Едната стенна отразява много замъглено задника на доктора, от другата страна машини, друга докторка, отгоре лампи. Защото и такава глупост бях чувала,че отгоре отразявало... Абе гледали ли сте към лампа.. Черни бягащи точки, никакви отражения нна случващото се. И докъто аз се оглеждам аннестезиолога до главата ми вика "почнаха". Според мен бяха почнали по-рано, но нищо не се усеща. Като започнаха да я вадят усетих блъскането, ама аз труп. Хич не се усеща кога го вадят това бебе. Анестезиолога ми вика 10:57 ,аз го гледам като гръмната и хич не разбирам какво ми казва. Чак като кказа" ама то верно,че е момиченце" се сетих какво е, но не я чух да плаче, не ми я и показаха и започнах да настоявам на анетезиолога да ми каже какво става,защото не я чувам. Той отиде някъде и след малко я чух. Силен рев,някъде от дясно. Анестезиолога се върна и ми каза,че всичко  е наред. Питаха ме за името. Сложиха мии гривна. Тя продължаваше да реве. По едно време докъто ме шиеха чух,че се отваря врата и гласа наследящата ме лекарка.Тя трябваше да е на кабинет в съседната сграда. Кой и се беше обадил какво става си остана тайна. Не е нито мъжа ми, нито някой отннашите със сигурност. Зашиха ме. Поизмиха ме. Доктора ми честити,аз му благодарих. Метнаха ме на едно легло с кколелца и в реанимация. Там видях двете момичета от първата вечер. Те минаха на планово секцио и ги готвеха да ги качват. Питах ги виждали ли са си бебенцата,че към онзи моменнтт това ми беше болката,че не я бях видяла и късно проплака, но те казаха,че те чак са я чули. В реанимация ми донесоха 3 банки окситоцин и започнха вливането. Казаха,че може да почне да ме боли и ако искам ще ми дадат болкоуспокояващи. Честно казано боли като при цикъл. Аз съм с много болезнен и не ми беше някакво нетипично и им отказах болкоуспояващите. След втората банка поисках. Малката ми я докараха в 16-17 следобяд. Напрегнах се и се обърнах на една страна да си дръпна кошчето по-близо. После ме вдигнаха, на саммоход до банята да ме поизмият,че си беше като при  цикъл. Върнах се ии това беше раздвижването до другия ден. Че боли , боли и е неудобно. На следващия ден като станах се чудих как ще си обгрижвам бебето, сгъната на запетайка. Но колкото повече се раздвижвах толкова по-добре се чуувствах и почнах да си правя тигелчета в реанимация. Наболява,но крачка по крачка се случват нещата. В стаята ми даваха ии болкоуспокояващи, но  саммо веднъж взех, после ги отказах. Боли, но не е болка за умиране. И това се преживява. Не е толкова страшно, колкото са ми разказвали.
Ако раждамм още веднъж искам естествеено хахахаххах