Къде в чужбина живеете и какво ви харесва и не ни харесва там?

  • 31 754
  • 174
  •   1
Отговори
# 120
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 698
Присетих се, че едно от нещата, които харесвам в здравеопазването тук, което като цяло недолюбвам, е че много стриктно ти пазят личните данни и здравната информация. Бях чела в друга тема, че в някоя си болница в София, докато чакали няколко жени пред кабинет за преглед, сестрата излязла и изтърсила на висок глас пред всичките хора много лоша диагноза на една от жените и й казала - влез сега и докторът да ти обясни. Спря ми дъхът от ужас само като прочетох. Тук, ако така ти разгласят конфиденциалната информация ще осъдиш и банкрутираш и сестрата и доктора и цялата болница. Те дори не ти разрешават да се приближиш до рецепцията, ако друг човек е вече там преди теб - случайно да не дочуеш какво се обсъжда, колкото и незначително да е.

# 121
  • Мнения: 4 731
В Белгия майчинството е 15 седмици преди и след раждането. Моят работодател си има собствена схема за социално и здравно осигуряване и дава 20 седмици. На мен лично ми бяха достатъчни и с удоволствие се върнах на работа, когато стана време. Синът ми беше на четири месеца и половина, баба му го гледа месец и половина и на 6 месеца тръгна на ясла.

Когато синът му беше на 8 месеца, за пръв път го заведохме в България, където се наложи да прекараме една седмица в болница. Не съм медицинско лице, но от натрупания с годините опит категорично мога да заявя, че прилаганото в България лечение за проблемите на сина ми е изключително неадекватно, да не кажа вредно. В този смисъл радвам се, че не ни се налага да ползваме българското здравеопазване.

# 122
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 673
В зависимост от застаховката - може и да има лимит, ама и той е хиляди долари.
всичко зависи от застраховката. Например аз плащам за тримата ни $400/месец, застраховката няма лимит.
Аз съм избрала план, който има дедуктабъл, и след като го достигна всичко след това ми е безплатно.
За медицинските услуги мога да кажа, че са уау. Болници с меню, като ресторант, със самостоятелни стаи и достъп до всякакви специалисти. Достъп до специалисти и през клиниката. В клиниката, в която сме, изследванията ми са готови докато се върна до кабинета на личния лекар. Не чакам за нищо ( което като го сравня
с Канада, където чакаш с месеци за преглед). Няма как колоноскопия и биопсия да се прави от практишънър. Хеле пък колоноскопия, когато си под упойка- тогава и анестезиолог има.
С лекарят се свързвам без проблем. Или и пращам майл или звъня. Ако в момента е заета лекарката, ми се обажда по-късно. За записани прегледи, ми напомнят предния ден.
Какво ми харесва в САЩ, всичко е уредено, голям пазар, всичко може да се върне или да поискаш намаление на цената. Нещата ми се доставят до вратата.
Относно майчинството - колежките ми ислизът в шорт търмс дисабилитис- мисля 6 седмици беше. Има големи фирми - например Шеврон- където майчинството е 1 година, а има и малки фирми, където няма майчинство
Какво ми харесва - всичко може да се свърши онлайн или по тел ( е да имала съм и чакане на тел повече от 2 часа, но последните години само си оставям тел номер и ми звънват след това). Как си помагат хората и колко силно гражданско общество имат. Харесва ми, че можеш да намериш от пиле мляко.
Какво не ми харесва? Големите растояния. Че за да напазаря трябва да отделя няколко часа. Не ми харесват зеленчуците по магазините ( това нещо е без вкус), не ми харесва, че няма сладки чушки/пипер ( поне в нашият щат не съм намерила за 10 години).

# 123
  • Мнения: 419
В зависимост от застаховката - може и да има лимит, ама и той е хиляди долари.
всичко зависи от застраховката. Например аз плащам за тримата ни $400/месец, застраховката няма лимит.
Аз съм избрала план, който има дедуктабъл, и след като го достигна всичко след това ми е безплатно.
За медицинските услуги мога да кажа, че са уау. Болници с меню, като ресторант, със самостоятелни стаи и достъп до всякакви специалисти. Достъп до специалисти и през клиниката. В клиниката, в която сме, изследванията ми са готови докато се върна до кабинета на личния лекар. Не чакам за нищо ( което като го сравня
с Канада, където чакаш с месеци за преглед). Няма как колоноскопия и биопсия да се прави от практишънър. Хеле пък колоноскопия, когато си под упойка- тогава и анестезиолог има.
С лекарят се свързвам без проблем. Или и пращам майл или звъня. Ако в момента е заета лекарката, ми се обажда по-късно. За записани прегледи, ми напомнят предния ден.
Какво ми харесва в САЩ, всичко е уредено, голям пазар, всичко може да се върне или да поискаш намаление на цената. Нещата ми се доставят до вратата.
Относно майчинството - колежките ми ислизът в шорт търмс дисабилитис- мисля 6 седмици беше. Има големи фирми - например Шеврон- където майчинството е 1 година, а има и малки фирми, където няма майчинство
Какво ми харесва - всичко може да се свърши онлайн или по тел ( е да имала съм и чакане на тел повече от 2 часа, но последните години само си оставям тел номер и ми звънват след това). Как си помагат хората и колко силно гражданско общество имат. Харесва ми, че можеш да намериш от пиле мляко.
Какво не ми харесва? Големите растояния. Че за да напазаря трябва да отделя няколко часа. Не ми харесват зеленчуците по магазините ( това нещо е без вкус), не ми харесва, че няма сладки чушки/пипер ( поне в нашият щат не съм намерила за 10 години).

Аз не говорех за колоноскопия - това не се прави от практишънър, ами от хирург и да - със анестезиолог и упойка. Мъжа ми специлиазира хирургия и ми разказвал как прави колоноскопии.

Но на мен цитонамазка и колпоскопия (може би аз не знам как да го кажа на български но това изследване което се прави след като са лоши резултатите от цитонамазката) с биопсия ми е правила медицинска сестра практишънър от медицинския център в университета три години подред. Аз все си мислех че е гинеколог и никога не съм се заглеждала. Мъжът ми гледаше изследванията последния път и вика нещо практишънъра какво друго каза и аз бях а тя не е ли лекар а то си пишело след името и NP ама аз не се бях заглеждала  🙄

Също така миналата година имах много проблеми с главоболие и исках час за невролог а няколко пъти ме пращаха при Physician Assistant. Накрая вече директно и казах да не ми се сърди ама искам час с истински лекар невролог.

До сега като звъня с въпроси до гинеколога, все сестрата ми се обажда. Като ходехме в клиниката по безплодие беше същото, доктора се обади веднъж, всички останали пъти сестрата ми звънеше да ми каже какво е казал доктора. Може би сте извадила късмет с докторка и си зависи от човека. Но аз като само мрънкам че не мога да се свързвам директно с доктора и мъжа ми вика че това е нормално и той рядко звъни на пациенти - казва на сестрите какво да кажат. Но каза че един от неговите шефове си дава телефона на пациенти - но като го слушам по скоро е изключение, не нормата. А може да има и разлика в различните щати - аз говоря за моя личен опит.

Зеленчуци - аз много обичам домати и краставици и ние купуваме от Whole Foods краставици и тези Хеирлум доматите и са вкусни. Иначе от другаде ми имат вкус на пластмаса. Малко по скъпи са но наистина си имат вкус на зеленчуци.

# 124
  • софия
  • Мнения: 1 245
В България си живея, ама си мечтая някой ден да ида до Америка, мечтая да живея в квартал с къщички като по филмите, с веранда и дете, което хвърля вестника на нея карайки колело.

# 125
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 673
Вестникът го хвърлят от пощенското кола. Не е ночно като по филмите

# 126
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 698
Това с дедъктъбълите на здравната застраховка всъщност е сложно и има врътки - ние четохме бумаги и се разправяхме със застрахователната компания доста време, докато всички сметки бяха уредени. Нашата застраховка е много хубава - от моята сметка, която беше $150 000, ние платихме $6000, тавана на дедъктъбъла, и толкова. Обаче като се роди малката и я оставиха в неонатология, нейната сметка беше $25 000 на ден. Детето не го присъединяват автоматично към нас, минават няколко дни, през това време болницата си иска парите, пък застрахователите се почесват. Разбрахме се, в крайна сметка нейното беше напълно безплатно, ама беше стрес.

А болницата ще я хваля до края на живота си. Докато лежах две седмици преди раждането, в стаята ми имаше легло за таткото и той вечер оставаше при мен, след като през деня тичаше на работа и после вкъщи да прави ремонти, като ни изненада девойката с осем седмици (сега ни е смешно, ама тогава...). Което е още по-важно, болницата имаха програма, напълно безплатна, по която след като официално ме изписаха, те ни предоставиха старата ми стая да живеем в болницата и да сме 24/7 с бебето, докато беше в неонатологията един месец. Единственото условие беше, че ако се препълни отделението с родилки, тогава трябва да си тръгнем и да освободим стаята. Родилното и неонатологията на един етаж, ние с гривни, с които влизахме и стояхме с дъщеричката по всяко време. Още помня как мъжът ми се препъва по коридора посред нощ и носи кърма, която току що съм изцедила да храни бебето, а сестрите се смеят и казват - а, добрият татко принася бялото злато, значи е 3 часът, да си сверим часовниците. Сега всяка година правят голямо парти за всички бивши недоносени пациенти, за да ги видят докторите и сестрите порастнали и да се повеселят. За съжаление, по разбираеми причини, това лято го пропуснаха.

# 127
  • Мнения: 947
С парите, които болниците прибират, това което описваш е най-малкото, което могат да направят за "клиентите" Simple Smile
Аз повече се впечатлявам от Скандинавските страни, където моя позната раждаше преди няколко години и имаше повече екстри от мен, но за разлика от тук, там всичко е безплатно. И не се занимаваш и със застраховки.
Мисълта ми е, че с парите, които хората плащат в САЩ, здравеопазването може да е на по-добро ниво. Аз не говоря за болниците, когато вече си закъсал и те лекуват. А за профилактичните прегледи и грижи преди това. Доста повърхностно и претупано е всичко.

Последна редакция: пт, 09 окт 2020, 15:44 от Gabonka

# 128
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 698
Точно, една от причините да недолюбвам здравната система са ненормалните цифри за всяка процедура, профилактична или амбулаторна. Обаче, те цените са такива във всички болници, но аз само за нашата знам, че предлагат такива безплатни програми. Хич не им е на кяр да им се мотлявят здрави хора в краката с месеци, без пари, ама са преценили, че така е най-добре за бебето и родителите. Пък и те не ни притесняваха нас за сметките, а собственоръчно воюваха със застрахователите. Затова аз тях лично ги хваля, а иначе не искам и да чувам за доктори и застраховки.

Друго, което обичам тук е, че Сан Франциско е такава очарователна мултинационална супа, че още не съм открила национална кухня, която да не е представена в района. Примижам от кеф като ми скимне, че ми се яде нещо екзотично и то е на есна ръка разстояние.

# 129
  • Мнения: 947
Поне си в Сан Франциско. Красотата, храната и времето там компенсират недостатъците Simple Smile Аз съм била веднъж и да си призная дори не се чувствах като в САЩ. В добрия смисъл на думата.

# 130
  • Мнения: 2
Аз живея в Лондон от 5г със съпруга ми и обожавам живота тук. Лондон е град, към който българите никога не са безпристрастни - в повечето случаи за съжаление в негативен план. Тъжно ми е, че голяма част от сънародниците ни имат много ограничена представа за Лондон, защото е един наистина страхотен град, ако имаш отворено съзнание.

Харесва ми мултикултурността, внимателното отношение на хората към теб, любезността, съобразителността. Често чувам "оплаквания" от българи, че хората тук са лицемерни, защото те питат как си, а всъщност не се интересуват. Това е местна черта - т.нар "британска любезност", прави ежедневието ти и случайните интеракции по-приятни Simple Smile Много го предпочитам пред бг мисленето "аз съм искрен и казвам, каквото ми е на устата". Смятам, че всеки човек има право на мнението си и мислите си, стига да не ги натрапва на другите. Тук е точно така. Има една... повсеместна деликатност, така да го кажем.

 Харесва ми, че това е град с огромна история и култура, а когато се разхождам из историческите му обекти чувствам една особена енергия и възхищение. Харесва ми разнообразието - ресторанти, пазари за улична храна, музеи, галерии, паркове... Както гласи поговорката, "Който е уморен от Лондон, е уморен от живота". Харесва ми, че в Лондон в рамките на един ден можеш сутринта да се разходиш в Хампстед Хийт и да се чувстваш, все едно си на поход в гората, на обяд да опиташ улична храна от 5 държави, следобяд да се разходиш из някой китен квартал като Примроуз Хил, а вечерта да отидеш на опера и вечеря в ресторант със звезда Мишлен. Харесва ми фактът, че никога не съм била потърпевша от каквато и да било дискриминация. 4-5 пъти когато са ме карали към летището са ме питали дали съм французойка, но това е единственото откъм коментар към произхода ми. В отговор на това отговарям, че съм българка и това винаги предизвиква позитивен интерес. За сравнение - в България се чувствах редовно дискриминирана на полов и възрастов принцип в ежедневни ситуации.

Харесва ми фактът, че тук никога нищо не е голям проблем. Забравил си да попълниш някакъв документ? Няма проблем, ще го изпратиш по-късно. Направил си грешка в плащането на нещо? Няма проблем, ще те изчакат.

Не ми харесва фактът, че родителите ни не живеят в същата държава. Да си призная, често се хващам, че "завиждам" на емигрантите 2-ро поколение, тъй като родителите им живеят тук.

Не ми харесват също така отношенията родители-деца и съпруг-съпруга тук. Децата се очаква да плащат наем, ако живеят с родителите си след като навършат 18г. и разни такива. Съпрузите често си разделят разходите до стотинка - например единия ако печели с 12% повече от другия, плаща с 12% повече ипотека и т.н. Такива отношения са ми глупави и са по-подходящи за ООД, отколкото за хора, с които споделяш живота си. Но това са по-скоро хората от по-ниските "класи" (Великобритания все още е до голяма степен класово общество с трудна мобилност между класите), "заможните" англичани знаят, че подобни дреболии ти утежняват живота и намалят шансовете на децата ти за успех в живота.

Не ми харесва това, че слагат мокети навсякъде. Joy Наистина е абсурдно! Едни наши познати имат дори мокет в тоалетната. Четох, че в началото на 20ти век тук се е смятало за огромен лукс да имаш килим/мокет, тъй като са били скъпа суровина. Паркетите и дървените подове са били за "бедните" тогава, та явно още е останало някак в културата.

Последна редакция: вт, 24 ное 2020, 18:30 от dawningstar3

# 131
  • Мнения: 224
Аз живея в Лондон от 5г със съпруга ми и обожавам живота тук. Лондон е град, към който българите никога не са безпристрастни - в повечето случаи за съжаление в негативен план. Тъжно ми е, че голяма част от сънародниците ни имат много ограничена представа за Лондон, защото е един наистина страхотен град, ако имаш отворено съзнание.

Харесва ми мултикултурността, внимателното отношение на хората към теб, любезността, съобразителността. Често чувам "оплаквания" от българи, че хората тук са лицемерни, защото те питат как си, а всъщност не се интересуват. Това е местна черта - т.нар "британска любезност", прави ежедневието ти и случайните интеракции по-приятни Simple Smile Много го предпочитам пред бг мисленето "аз съм искрен и казвам, каквото ми е на устата". Смятам, че всеки човек има право на мнението си и мислите си, стига да не ги натрапва на другите. Тук е точно така. Има една... повсеместна деликатност, така да го кажем.

 Харесва ми, че това е град с огромна история и култура, а когато се разхождам из историческите му обекти чувствам една особена енергия и възхищение. Харесва ми разнообразието - ресторанти, пазари за улична храна, музеи, галерии, паркове... Както гласи поговорката, "Който е уморен от Лондон, е уморен от живота". Харесва ми, че в Лондон в рамките на един ден можеш сутринта да се разходиш в Хампстед Хийт и да се чувстваш, все едно си на поход в гората, на обяд да опиташ улична храна от 5 държави, следобяд да се разходиш из някой китен квартал като Примроуз Хил, а вечерта да отидеш на опера и вечеря в ресторант със звезда Мишлен. Харесва ми фактът, че никога не съм била потърпевша от каквато и да било дискриминация. 4-5 пъти когато са ме карали към летището са ме питали дали съм французойка, но това е единственото откъм коментар към произхода ми. В отговор на това отговарям, че съм българка и това винаги предизвиква позитивен интерес. За сравнение - в България се чувствах редовно дискриминирана на полов и възрастов принцип в ежедневни ситуации.

Харесва ми фактът, че тук никога нищо не е голям проблем. Забравил си да попълниш някакъв документ? Няма проблем, ще го изпратиш по-късно. Направил си грешка в плащането на нещо? Няма проблем, ще те изчакат.

Не ми харесва фактът, че родителите ни не живеят в същата държава. Да си призная, често се хващам, че "завиждам" на емигрантите 2-ро поколение, тъй като родителите им живеят тук.

Не ми харесват също така отношенията родители-деца и съпруг-съпруга тук. Децата се очаква да плащат наем, ако живеят с родителите си след като навършат 18г. и разни такива. Съпрузите често си разделят разходите до стотинка - например единия ако печели с 12% повече от другия, плаща с 12% повече ипотека и т.н. Такива отношения са ми глупави и са по-подходящи за ООД, отколкото за хора, с които споделяш живота си. Но това са по-скоро хората от по-ниските "класи" (Великобритания все още е до голяма степен класово общество с трудна мобилност между класите), "заможните" англичани знаят, че подобни дреболии ти утежняват живота и намалят шансовете на децата ти за успех в живота.

Не ми харесва това, че слагат мокети навсякъде. Joy Наистина е абсурдно! Едни наши познати имат дори мокет в тоалетната. Четох, че в началото на 20ти век тук се е смятало за огромен лукс да имаш килим/мокет, тъй като са били скъпа суровина. Паркетите и дървените подове са били за "бедните" тогава, та явно още е останало някак в културата.

Ох тези мокети и мен ме побъркват. Трябва да ги чистя по 10 пъти с прахосмукачката. Някой ден като си купим къща- никакви мокети!
Не ми харесва и как почти навсякъде по домовете стилът е един и същ - например еднакви кухненски шкафове, еднакви плочки, даже и тъпите им мокети са еднакви... или пък тоалетни с мокети и паркети, а плочките само около душа....

# 132
  • Мнения: 3 010
И аз живея в Лондон. Към хубавото описание на колежките горе бих добавила и многото възможности, които градът дава за добро образвание, кариера, както и достъпът до изкуство на световно ниво - изложби, концерти, исторически артефакти и т.н. Огромното разнообразие от събития и активности за всеки вкус и настроение. Един ден можеш да се потопиш в градската култура, заведенията, баровете, графитите в квартали като Шордич, Брикстън, Пекъм. На другия - да пиеш шампанско на фермерския пазар в Челси. Градът е много зелен, с прекрасни цветя и градини и всъщност времето е много по-приятно, отколкото стереотипите повеляват. Средата много те отваря - културно, емоционално, като вкус и познания, като познания, разбиране и обич към хората.
Като повечето големи градове и тук се живее добре, ако изкарваш в поне минимална степен прилични пари. Разликата между бедни и богати е огромна и се усеща много, наемите и транспорта са скъпи и в някакви свои варианти, убедена съм, Лондон може да бъде и много потискащо място.

Няма да съм оригинална в това, което ми липсва - приятелите, близките и храната Simple Smile Като повечето хора с възрастни родители в България и аз се притеснявам за тях и в известна степен тъгувам, че не можем повече време да сме заедно. Но съм и спокойна, защото те знаят, че за мен нещата тук са ОК, имам прекрасен партньор, кариера и добър живот.

Пожелавам си най-вече здраве, за да можем да се прибираме по-често - с Лондон аз опредeлено извадих късмет, чувствам се прекрасно и съм много благодарна за шанса да живея тук.

# 133
  • Мнения: 70
От няколко години живея в Германия, не съм учила тук, но си намерих работа по специалността преди да замина. Не планирах да е за постоянно, но съм щастлива тук.

Какво ми харесва, в случаен ред:
-   Средата, в която съм – приятелите ми са от цял свят, както и колегите
-   Природата – тук се запалих по ходенето на планина...не че в Бг нямаме планини, но за да стигнеш до тях ти трябва обикновено кола, тук съм на 45 мин с влака. Лятото – езера навсякъде, даже вече предпочитам да отида на езеро, пред плаж
-   Преди ковид – градския транспорт, сега – карането на колело навсякъде
-   Болничен се изисква обикновено след третия ден, в Бг съм ходила редовно болна на работа, обикновено защото не ми се виси при личния лекар да се доразболея. И понеже като цяло хората не ходят болни на работа, и аз боледувам много по-рядко.
-   Мога да пътувам много (преди ковид), 30 дни отпуска са стандартни, има директни и изгодни полети до много дестинации.
-   Някой спомена отношението към домашните любимци. В Бг мразех кучета. Тук разбрах, че проблемът е в липсата на възпитание, тук се третират като деца, ходят на училище и т.н.
-   Също както се спомена вече, липсата на лошо отношение към хората с различна сексуална ориентация. Тъжно ми е, че имам приятели и познати, които живеят в Германия с половинките си, а приятелите и роднините им от родната държава не знаят за тях.
-   Не съм усещала специално отношение към мен, но може би отчасти защото се движа в среда на чужденци. Между другото, в София редовно съм била свидетел на лошо отношение към хора, идващи от други градове, та не е задължително да си „чужденец“.
-   Нямам деца, но ми харесва, че както в България, майчинството е дълго. Много бях учудена, че във Франция и Великобритания, например, не е така.

Няколко неща, които не ми харесват:
-   Езикът. Grinning Толкова години не мога да се мотивирам да го науча и много ме е е срам от мързела ми. Може би стана така, защото нямах намерение да оставам дълго, и приоритет в началото ми беше работата, да си намеря среда и приятели.
-   Климатът е доста подобен на София, но вали повече. Затова пък се научих, че няма нужда да си стоя вкъщи, дори да вали.
-   Чакането 1 месец да ти включат интернет. Sweat Smile

# 134
  • Наблизо
  • Мнения: 5 968
Ах каква хубава тема!А аз съм я пропуснала.

До преди 3 години живеехме в Германия,аз не говорех езика,пътувах доста до работа (във Франция) и като цяло само до магазин да отида имах досег с германци.Върнахме се във Франция и засега сме си тук,ще видим по-нататък.
Плюсът и на двете страни е добрата здравна система.Тук във Франция са ми поети почти всички неща и доплащам съвсем малко.Образованието също е на ниво,стига училището да е добро.Частните са на много високо ниво и сигурно и нашето дете в частно ще го запишем,а таксите не са непосилни.Данъците са убийствени ,но получаваме не малко според мен.
В Германия бях и все още съм по-скептична към образованието.Някак тава супер ранно разделяне и поставяне на етикети не ми е по вкуса.Във Франция е една идея по-свободно и всеки има шанс да се поправи.

За работата-ами аз имам доста силен акцент,но досега без работа не съм оставала.В Швейцария познавам доста чужденци,които работят,но са французи и германци.не знам как се отнасят към източно европейците.

Общи условия

Активация на акаунт