Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

  • 7 146
  • 366
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 8 479
Родителят най-добре познава детето си и би трябвало да има реална преценка за неговите възможности.
И тогава може да окаже помощ там ,където е необходимо .
Може да прецени кои са силните страни на детето и да работи с него в тази посока.

Например ,ако детето ми учи езици с лекота ,обича да чете,пише страхотни преразкази,но по математика си изкарва оценките с повече труд,значи трябва да се помогне там.

За мен беше много важно детето да се научи да чете гладко поне до края на първи клас,да му създам навик да чете.
Математиката 1-4 клас-ами това са основите.
Таблицата за мен е нещо задължително.


Никога не разпитвам кое дете каква оценка имало .Уча и дъщеря ми да не гледа в чуждото канче.
Интересува ме тя каква оценка има и защо.
Не се карам с учители.Търся съвет от тях.

Ако има някакъв проблем-търся начин как да го решим.Не мрънкам,не търся вина в другите.Това не помага.

За елитните гимназии още е рано да мисля,защото дъщеря ми сега ще е 5 клас.

# 331
  • Разград
  • Мнения: 924
И пак не отговорихте - децата с тройки и четворки със СОП ли са? Че само децата със СОП изключвате от възможността да са с такива оценки. Всички други ТРЯБВА да са поне с петици.
   Ей, кефите ме! С тази лопата описваш вас, нали?
Кажете де, ако детето на авторката, въпреки всички усилия изкарва тройки и четворки, със СОП ли е? И всички други деца в това положение? Ето, поне в конкретния случай бащата се занимава с дъщеря си. Едва ли е започнал от 5ти клас, щом е с афинитет към математиката. По-вероятно я е започнал от малка, преди училище още.
Това са думите на авторката:
Цитат
Баща ѝ е завършил математическата и всеки ден я подтиква да решават задачи заедно, но никакъв резултат. По време на онлайн обучението буквално заряза математиката. Нито уроци учи, нито пише домашни.По другите предмети изкарва добри оценки засега.
Цитат
Ако започнем да и се караме и да я наказваме, повярвай ми нищо няма да стане.
Най-много да се озлоби и да започне да прави напук.
До тук, в средата още на втора страница стана ясно, че детето по някаква причина е закъсало по МАТ и наказанията не работят при него. Решават задачи с бащата, но резултат няма.
За тези две страници вие обидихте родителите, че са некадърни, детето е неграмотно и такова ще си остане. Цитати няма да вадя, прочетете си мненията. И продължихте да давате съвет как ТРЯБВА да се обяснява и работи с детето, въпреки, че те го ПРАВЯТ и резултат няма. Тоест, не давате никакъв различен съвет от този, който те вече прилагат безрезултатно. Тогава писах и аз, че въпреки усилията, ако детето не може да изкара заветната шестица или поне петица по МАТ, не е болка за умиране. Ако толкова може да възприеме и обработи, за толкова ще възприема до края по този предмет - средно, добро. Колко са му възможностите знаят би трябвало да знаят родителите му. И да си снишат очакванията, ако се окаже липса на капацитет за повече. Е, няма да стане математик като баща си, но ще стане нещо друго. По някаква ваша причина, вие отхвърляте, че в крайна сметка всичко зависи от ВЪЗМОЖНОСТИТЕ за възприемане и обработване на конкретна информация и продължавате с обидите и същия съвет - да учи, няма не мога. Другия път като готвите, в 3 литрова тенжера сипете 3,5 литра вода! ТРЯБВА да можете, защото вие думата капацитет не я признавате. Авторката много отдавна спря да пише, като видя, че друг начин за справяне няма да дадете и само обиждате. Аз през цялото време си поддържам, че не е нужно да се усвои всичко. Все пак, като не може, не може. Да си поддържа едно средно или добро ниво по предмета и стига.
   Андариел, разбиране се иска при точните науки - математика, химия (в частта химични уравнения), физика. Другото може да се наизусти за конкретния ден и контролно, изпитване. Не е трудно да назубриш функциите на храносмилателната система, климатообразуващи фактори, френският абсолютизъм и ред подобни неща. Все пак знаят кога ще им е тестът и горе-долу какво ще включва. Обикновено се прави в края на всеки раздел върху материала от раздела. И да не разбираш всичко, останалото можеш да го назубриш. Къртовски труд е, но не невъзможен. Ако вие не сте виждали, аз съм виждала как отличник по МАТ седи с глава между юмруците си, зачервен и кълве урок по биология, защото ще го изпитват. И не само. Ако го е разбирал, няма да има нужда да чете преди часа. Същото правят не само ученици, но и студенти - преди изпита, пред вратата четат като съдрани. Наученото по този начин не остава трайно и пълноценно. Ти може и да си спомниш, че си учил нещо такова, но до там, няма да можеш да кажеш нищо конкретно. Ученето с разбиране не е винаги за отличен или много добър. Но, когато си разбрал нещо, когато си направил връзка между нещата, дори и след време, с малко припомняне, ще можеш да го обясниш. Това в училище най-лесно се вижда в началото на учебната година, когато се правят входящите нива. Те са върху материала от миналата, че и предни години. Има деца, на които им стига да прехвърлят материала диагонално, други учат основно. Първите са тези, които са разбрали, вторите разбрали и зубрили. Ако едно нещо си го разбрал, нямаш нужда от много припомняне и наново учене. То си е там, чакащо да ти потрябва. И дори да ти се губи точната терминология, пак ще можеш да го обясниш. Не се губи тренингът ЗА учене, губи се "наученото". И на мен 30 и малко години не ми се е налагало да се сещам в този аспект за вътрешната течна среда на организма или за процесите в атмосферата и хидрисферата или кои са четирите стълба на свободната стопанска инициатива , но като ми се наложи от март до юни, се справих. С едно прочитане на уроците. Тъй че - останали връзки, ама не мога, няма. Което е разбрано няма да те затрудни и след 50 години, независимо дали си го ползвал през това време. Едно припомняне и си го върнал. При неразбраното става така - помня го, но не мога да го направя.
   Вени, в чуждо канче никой не гледа нарочно. Някои неща са очеизбодни и без и да ги търсиш. И правят впечатление, колкото и да си кон с капаци. Кой не вижда парашутистите в работата си, подмазвачите, които вечно угаждат на шефа и са любимци? Че има хора, които работят за трима, а други си клатят краката, защото има кой да им свърши работата? Когато ти си колегата, работещ за трима и вършиш работата на клатикраковеца, харесва ли ти? Продължавай да си гледаш твоята паничка, може да я напълнят с още. Същото е и в училище. Децата се познават от години, знаят кой къде и как. И колкото и да си затварят очите, виждат, че за някои деца може и по-иначе.

# 332
  • Мнения: 5 507
Тея, съгласна съм, че трябва да се учи с разбиране, а не за оценка (зубрене). Много точно го описа. В гимназията по математика имах Среден и Добър за срок и година (за текущи оценки съм имала и 5 и 6, макар явно не много често). Не помня нещата, които съм учила, но лесно мога да си припомня, тези задачи, които съм можела да решавам тогава, пък макар и за Добър. Ама по химия и физика тройките си бях баш от назубряте на формули и закони и без абсолютно никакво разбиране, съответно там не бих се и хванала да преговарям с дете, че и да обяснявам. Е, нещо елементарно от живота може, като факт, но до там. Толкова ми е капацитетът поне по точните науки, което съвсем не е болка за умиране. За мен не е, за майка ми беше. Сега помагам на детето си със СОП. Капацитетът й не е голям - има трудности както на ниво език, така и в математическото мислене. В добавка е лоша памет на и със зубрене не става. Затова натискам да учи с разбиране, колкото успее, но да го разбере, за да е що годе трайно научено. И със сина ми ще процедирам така, макар, че чисто интелектуално и като памет той е много над кака си. Няма да ми е важно дали има 6 или 5, а какво клсе крие зад тази оценка - т.е знанията, които ще има.

# 333
  • София
  • Мнения: 45 284
Тея, вече не знам как да ти го обясня, имаш късмет, че съм търпелива и работя с деца със СОП - с тях човек се учи на безкрайно търпение и повтаряне на едно и също в различни вариации, докато разберат.
Няма как да зная дали всички с тройки и четворки са със СОП. Една част са със СОп, имат си обследване и се знае какви са им затрудненията. Обаче голяма част от останалите деца са просто неглижирани, ненаучени, с огромни пропуски още от ранна детска възраст. В руската школа има един много подгодящ израз за такива деца - педагогическо занемаряване. Те може интелектуално да са в норма, но толкова е посредствена средата им, че не могат да развият потенциала си - посредствени родители, посредствена близка социална среда, в детските заведения са на ниво ядене и опазване да не се избият.

Относно ученето - какво пак ти е зорът за зубренето и разбирането?    Това, което ни казваш, че е зубрене е заучаване на факти, също както се учат думите на чужд език, че и на собствения език - по география столиците се учат наизуст, няма там какво да им се разбира, но това не означава, че е лошо, защото просто така се учат. Обаче с функциите на храносмилателната система хич не е така. Зубрят се термините, но се разбира функцията, затова хората са нарисували схемички, функцията е процес, а процесите се разбират. Което ни връща към въпроса с ученето. Ученето е памет, внимание, трупане на факти и изграждане на стратегии. Без памет и внимание не можеш да обработиш информацията, а информацията са факти и връзки. Стратегиите са технологията, ноу-хау - да знаеш КАК се правят нещата.  На мен част от работата ми е да работя по всички тези неща. Понякога, когато знанието е било доста отдавна, не е нужно едно припомняне, а време за търсене и намиране, за изплуване на спомените, а спомените винаги са частични, наново се конструират, липсват парчета - тогава четеш, гледаш, смяташ, то не се получава веднага, тръгваш да мислиш "как беше, имаше нещо като..., я да опитам и това, я да опитам онова, изникна ми някаква дума...". Може човек и никога да не се сети как е било, макар навремето да го е разбрал.

Единствената причина да имам търпението още да обяснявам и да ги пиша тези неща е заради това, че при вас нещата си имат история. Не зная дали някой от специалистите, с които сте говорили ти ги е разказал, не зная как е работил, но нещата се случват по този начин, имат такава природа.

# 334
  • Мнения: 5 507
Тея 75, благодаря. Тя таблицата горе долу я знае, но паметта й хич я няма и ту я помни, ту след 5 минути същият пример не може да реши. Пращай или като се видим ще ми дадеш.

# 335
  • Разград
  • Мнения: 924
Мама Ру, това е друг метод за умножение на големи числа:
Италиански метод
За таблицата за умножение - всеки следващ отговор нараства с числото по което умножаваш. Например умножение по 7.
3*7=21
4*7=? Ако знае 3*7=21 трябва да добави +7=28
Така и да не знае някой резултат, ако знае предходния и го събере с цифрата, по която се умножава, ще го получи.

# 336
  • Мнения: 2 687
Тея, не беше коректно да обясняваш как не се интересуваш от математика, като очевидно се. И квадратни уравнения се учат в 8 клас, не н 6.

Още един метод за умножение на ум на числата между 11 и 19.
Към първото число прибавете единиците на второто, умножете по 10 и прибавете произведенението на единиците на двете числа.
Пример - 12 и 16 . 12+6=18
18*10=180
180+ 2*6= 192

# 337
  • Разград
  • Мнения: 924
Динчо, не знам дали са квадратни. Имаше формули някакви (а+в)на квадрат и се разписваха, седем, осем бяха, учиха ги в 6ти или 7ми клас. Нямаха формулите в учебника, беше им ги разпечатала учителката. И наистина не ме интересува математиката. Тия неща ги намерих преди години, когато ми учеше таблицата и умножение на големи числа с цел да разбере логиката и да не наизустява, а да го разбере. Дори и да не знаеш колко е 7*5, като знаеш предното или следващото, само трябва да прибавиш или извадиш 7. И с другите е така, а с 9 е най-лесно Simple Smile И пак научаваш таблицата, но по по-лесен начин Simple Smile

# 338
  • Мнения: 2 687
Тея, определено си се постарала да обясниш на детето си. За това имаш само моето уважение. Смятам, че не беше коректно да обясняваш как родителите нищо не могат да направят, след като ти самата си направила.

# 339
  • София
  • Мнения: 45 284
Послъга тя здраво. Направо си излъга, че не разбира и не се занимава. Знаех си, че има нещо.

# 340
  • Разград
  • Мнения: 924
Не съм послъгала. Осигурила съм знания по този материал, който е нужен всекидневно в живота. Все пак и един кекс да забъркаш, ти е нужно да знаеш колко е 3/4 чаша.

# 341
  • София
  • Мнения: 45 284
За какво й е умножение на двуцифрени числа и всичко това, което си й осигурила като знания? Сега да обърна ли аз палачинката относно практическото приложение и как нямало нужда?

# 342
  • Разград
  • Мнения: 924
Ако сте чели, щяхте да сте разбрали, че от 6ти клас нагоре математиката е доста тясно приложима за мен, а и не само. Това, което се учи в 1ви, 2ри, 3ти, 4ти, 5ти, и 6ти клас е нужно, защото се използва всекидневно. Умножение на дву и повече цифрени числа се извършва с калкулатор, но в 4ти клас го правят без в часовете. За тройка или четворка, щеш не щеш ТРЯБВА да можеш да ги умножаваш на ум.
Ето какво са учили тази година:"Ще навлезете в интересния свят на комбинаториката. Ще се запознаете с ирационалните числа и ще се научите да решавате различни видове рационални уравнения. Ще обогатите вашите знания за геометричните фигури." Това дори не знам какво е. Както сто пъти писах - събиране, изваждане, умножение, деление, проценти и дроби (да знаеш колко е 1/3 чаша, но и това е трудно, когато чашата не е в правилна форма, та се кара на око). От 7ми клас нагоре материалът си е за деца, които имат афинитет и ще се занимават и занапред с математика. Другите могат да си наблягат на предметите нужни им за бъдещата професия. Аз не видях смисъл, когато в университета с икономическата ми специалност за 6 години обучение учих 5 части висша математика, която никъде, ама никъде не се ползва в работата ми. Учихме ги за спорта и защото преди това университетът е бил Висше техническо училище. Вместо тия глупости, можеха да наблегнат на специалните предмети, за които нямаше много място. А също и да си ги учат колегите, които бяха с инженерен профил. Много ни е изкривено образованието като цяло. Ето, тази учебна година по литература ще изучават "Дон Жуан", "Мадам Бовари", "Дядо Горио" - дали са подходящи и разбираеми за деца на 14-15 години? Разюздан сексманиак, скучаеща домакиня, търсеща извънсемейни удоволствия и дядка, който иска да омъжи щерка си и младеж нагаждач, използвач, използващ всякакви начини да се присламчи към висшето общество и облагите му. Имаме толкова разхвърляна система, клъвнала от тук-от там по нещо и в крайна сметка нищо конкретно. В редки случаи ученото в училище извън интересите на детето, оставя трайни знания.

# 343
  • София
  • Мнения: 45 284
Тук за калкулатора и т.н. навлизаме в малко мътна територия, когато става въпрос за деца с дискалкулия. В моята практика в един момент се налага да се прави избор кое е по-важно към момента или стратегически при ограничени ресурси и кое може да се компенсира по друг начин. Примерно, ако едно дете толкова лесно се изморява, толкова му е трудно и ресурси му коства да събере две числа, и заради това изпуска логиката на останалата част от задачата, то калкулаторът може да е едно чудесно помощно средство, вместо да се мъчи детето и да хаби сили за нещо, което явно няма как да се получи към момента. Обаче тогава тръгват проблемите с учителите, защото се започва "не може на Иван да дам калкулатор или сметалка (която е на листче), защото другите деца ще се сърдят". Да, ама Иван си има нарушение, при него е проблем именно това, хаби му много оперативна памет, а и другите деца могат да преглътнат хапа, те няма такова нарушение.  В крайна сметка ако има нещо важно на другия бряг на реката не е нужно всички да могат да плуват, а който не може да стои на брега и никога да не стигне оттатък, лодките са измислени. Има доста неща, които са не само чисто обучителни, обективни проблеми при едно дете, а и които засягат учителите, другите деца, че и родителите., примерно културните традиции как не може с калкулатор. Вярно е, че смятането първо е разбиране за числата и учене почти наизуст събиране и изваждане до 20, или както таблицата за умножение се учи също почти наизуст, децата не успяват всеки път и съвсем в норма да разберат логиката, тя отлежава, но все пак тези помощни средства като сметалки или едно листче с написана таблицата за умножение и детето да търси в него пак е начин то да се справи и да може да решава задачи. И такива люти битки сме водили, за едно просто листче със сметалка и таблица. Или за това да смята на пръсти, ако няма друг начин - учителите се сърдят, не било честно. Ами, животът не е честен, но не означава да се примиряваме!

За литературата и аз имам някои резерви, повечето деца на тази възраст не ги разбират, но и до някаква степен това е отражение на историческите особености на романите, които отразяват. Там и като в историята е много хлъзгаво кое за каква възраст е подходящо. Но като цяло са си житейски неща  - всеки ден има едни такива Мадам Бовари, Анни Каренини или Дон Жуани. За Дядо Горио не помня какво се разказва в романа, затова не коментирам. То и по-малките трудно разбират нещата с Ботев,, примерно, та съм обяснявала биографията. Дебелявон по фройдистските стандарти можем да го отнесем към дълбоко депресивните личности, ама тук не можем все да вадим учебниците по психология и психиатрия.

# 344
  • Разград
  • Мнения: 924
Когато става въпрос за деца със СОП, няма какво изобщо да се коментира. Там нещата зависят най-вече от учителите. Ако те приемат помощните неща нормално, тогава и учениците, и родителите ще ги приемат или поне преглътнат. Аз говоря за общата маса средно и добро ниво. След като има няколко начина на усвояване на нещата, защо се преподава само единият? Ами покажи на децата няколко, пък те ще си изберат един, който им е по-лесен. Всъщност това се случи веднъж, мисля в пети клас. Учителката им по математика им беше показала няколко начина на пресмятане и не държеше на стандартния, важен беше крайния резултат. За другите предмети е същото - навлиза се в неща, които практически нямат приложение, а не се учат такива, които биха ти помогнали много в живота.
Хаха, за Дебелянов не бях се замисляла по този начин, просто не го харесвам. А мадам Боварита, дон Жуановци и сие има, имало е и ще има. Просто на тази възраст още не са изпитали половината от това - не са се влюбвали, разлюбвали, страдали... Какво ще разберат в крайна сметка?
Както и да е. Куцавостта се вижда в крайния резултат - всеки иска меко и леко с голяма заплата. Професии нужни и хубави се затриват, защото според "елита" са черни, мръсни и неелитарни. А всеки иска детето му да е поне шефче. Но това няма да се промени, докато хората не си променят мнението и не спрат да гледат на тракториста, шлосера, чистача, мияча и... като на трета ръка тъпи, прости хора. Тоест, когато родител няма да изпитва срам и неудобство да каже - детето ми е автомонтьор, багерист, заварчик, шивачка, фризьорка, маникюристка... чистач по улиците. Сега, по незнайни причини, това са срамни професии.

Общи условия

Активация на акаунт