Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Тук не се ли коментира как да се помогне на децата,  които не се справят. За протокола в Смолян попаднах на чудесен млад лекар, завършил спортно училище. Тази година завърши успешно първи курс ветеринарна медицина, едно чудесно дете от националния отбор по акробатика, пак от спорно училище. Мечта и беше тази специалност.

Колкото и да е неприятно да се чуе, първо възрастните трябва да си проветрят главите и да са готови да направят нещо по въпроса. После са децата. Децата се справят, ако родителите заемат позицията, че децата трябва да се справят. Много често родителите без да разбират сами саботират децата си с някакви свои преживявания като ученици, или защото ги е страх, или се чувстват провалени като родители.  Първо родителите трябва да се справят със своята мотивация или демотивация, защото я предават на децата си.

Точно това се коментира - как ако едно дете започне да има трудности да се помогне.
Не ако те боли главата как да си я отрежеш, защото не ти трябва.

Черна станция:
- и аз това казвам през цялото време, нали? Ако няма чак толкова, колкото искат родителите? Ако КПДто е по-ниско?
- да съм писала някъде, децата да се оставят, ако могат? Постоянно питам, ако толкова му е акълът, какво правим. Все пак не можеш д надскочиш себе си. Тогава го оставяш до там до където може. Обясняваш това, което може да възприеме, него развиваш и поддържаш.
- аз пиша за математиката от 6ти нагоре, ако не си забелязала. В пети и шести все още се учат доста нужни и приложими в живота неща - дроби, проценти. А до тогава вече се е видяло кой на къде е.

   Динчо: Едно време, за да се кандидатства медицина, се гледаше и оценката по математика, а мисля, че и изпит по математика държаха, така че нямаше как да не наблягат на математиката (ще проверя, не помня). Сега се вземат само оценките по химия и биология от дипломата и изпитите.
Погледни първия цитат и под него, че не ми се пише пак.

  Андариел,  ето, че ползата ти от задачите е била само и единствено да влезеш в желаното училище - тоест бележкарство. Услужливо си ги забравила след това. Иначе щеше ти да помагаш на децата си. Не си само ти така, много са. Учила си математиката не за знания трайни, а за оценки. Браво, къртовски труд си е!

И накрая:
Този човек прост ли е, втора ръка, патките ли пасе и дали може да умножава? Това е основно към Динчо и тези, които имат такова мнение за хората нерешаващи задачите (няма да пиша вече от, а след) след 6ти клас.

не разбирам защо толкова опростенчески възприемаш нещата с математиката - или ги помниш цял живот и ги ползваш, или не ти трябва, забравил си ги услужливо и си ги учил за бележкарство. Всъщност няма как да ме обидиш на бележкарство, аз съм видна зубрачка, включително до момента двете ми висши образования са почти пълни шестици, май имам само по една петица. Така че, давай! При това съм завършила математическа гимназия!

Не съм ги забравила услужливо, просто съм изгубила тренинг. Останало ми е по-важното - начинът на мислене, не просто конкретният алгоритъм. Не зная как да ти го обясня, но има едно такова ниво на отлежаване на знанието, което така формира връзките, че дори без да осъзнаваш понякога, посягаш към принципи, които си учил по математика или друг предмет, които не можеш да цитираш дословно, но са част от носещата конструкция. Знаеш ли, че всъщност половината математика в училище почива на броенето и на математическите представи? Ако те не са изградени както трябва, нищо нататък не върви както трябва, без броене няма и умножение и деление. Без групиране няма умножение и деление. Относно децата ми - за някои неща помагах, но като цяло точно в седми клас реших, че е по-добре заради кандидатстването да ходят на курс - там хората си знаят работата, десет години подготвят деца, знаят какви са уловките, какви задачи са нужни и изобщо, обърнах се към професионалистите в начинанието. Залогът беше твърде голям, за да се доказвам като математик и да си припомням как се решават точно седмокласните задачи.

Едно време не се кандидатстваше медицина с математика, а с биология и химия. Това поне от времето на дълбокия соц.

Тея, от кой клас викаш да забраним математиката като ненужна? Други кои предмети да забраним като ненужни?
Да създадем училища за отличници, а в другите да учат изоставащите.... За това ли се бориш? Не съм съгласна, всяко дете трябва да има шанс.
И да, смятам хората, скарани с математиката за ограничени в известен смисъл.  Лично мнение, надявам се имам право на такова....

Черна станция:
    - тоест, ако не може за отличен или поне за много добър, е със СОП детето, така ли?
    - виж горното.
- значи в пети клас не може да има по-малко от много добър, така ли? Тогава автоматично става със СОП, така ли?

   Андариел:
    - ако си ги била разбрала, нямаше да си ги забравила и с малко припомняне щеше да се сетиш. Останал ти начин на мислене, добре. Най-добрата ми приятелка е математичка и в костите си, не е забравила нищо и се кефи да решава задачи. Няма задача, която да не може да реши и след толкова години, въпреки че професията ѝ не е свързана никак с това. Затова! Все едно аз да кажа, че не мога да помогна по всичко друго без математиката на дъщеря си. И да съм позабравила нещо, като го погледна, се сещам и обяснявам. Ама съм го разбрала и запомнила. Не се хваля. Особено сега, докато беше ДО често влизах в ролята на учител. Все пак урокът трябва да се преподаде, не само да се чете. И тъй като учителите ги нямаше, учихме заедно. Нов материал е, няма как.
   Динчо, освен да четеш, можеш ли да разсъждаваш? Нещо ти куцат нещата.Чети, чети и осмисляй, че ми писна от коментарите ти.

Не зная вече на какъв език да го обясня - не беше нужно, а и не ми се занимаваше да си ги припомням при положение, че децата бяха записани вече на курс. Ако нямаха учител, вероятно щях да седна и да си ги припомня, щях да вляза в час.  Не съм математичка в костите си. Справях се доста добре, примерно колкото едно време да се явявам на втори кръг на олимпиадата с училищните знания, но до до трети не стигах. Допълнително не съм се занимавала.

Тея, като ти е писнало, можеш да не си на всяко гърне мерудия. Просто е..
И понеже съм възпитана и възприемам това като спор за образованието, няма да ти кажа, че и на мен ми писна от глупостите, които ръсиш...
Кажи кои предмети да забраним за изучаване след 5-6 клас.

А ако родителят е със средно образование, не е ходил и на първи кръг от олимпиади, има дете, което не е със СОП, но среща затруднения някъде какво правим? Да, да, не всички родители са висшисти,а вече и на доста такива им липсват фундаментални знания и умения да слязат на по-долното ниво и да покажат и обяснят, тре знаят го за себе си, но нивото е по-високо, отколкото на детето? Ако тези родители са на минимални или малко над минималните заплати? Ако живеят в малко населено място и няма курсове и частни уроци?
Защото, за да се заеме един родители сам с преподаването на детето си, то не е достатъчно да знае и може самият той, а и да може да слезе до нивото на изучавания материал и да обясни по достъпен начин неразбраното/ трудното.
Да наеме учител / да запише на курс. Да, но първо такива трябва да има в населеното място и второ родителят трябва да може да отделя тези 20-30лв на урок. На минимална заплата трудно ще се случи. Остават вариантите консултация и различните групи по проект - за преодоляване на трудностите или по интереси.

Като принципно положение, детето прави каквото може според силите си и родителят прави каквото може според силите си. Затова и родителите е добре да са образовани, вместо да блеят в телефоните и да им е по-важно да си купят цигари. Ако родителят е зле с парите, но е достатъчно с акъла си, за да знае, че детето трябва да учи, той ще намери пак начин - ще говори с учителите, ще търси някой познат и изобщо, ще търси начини. Като си говорим така, да се върнем към старата ни история - преди соца не е ли имало бедни хора? Имало е, да не мислиш, че всички са родени на жълните павета? Мога да дам пример и с моето семейство, ама ще се сметне за фукане. Така или иначе историята не може да се промени - преди соца и двете ми роди хич не са били добре, били са обикновени селяни, баща ми е ходил на училище пеша до съседното село в зимата, за баба и дядо не зная с какво образование бяха, но сигурно са били с четвърти клас, то навремето на село не е и имало къде да учат до осми клас. Били са бедни, но достатъчно природно интелигентни и предвидливи, за да са наясно, че децата им трябва да учат. Можело е да ги оставят на село цял живот и да си кажат "ами, толкова мога - толкова правя, нямаме пари, не сме учени, ще кОпат земята, ще гледат кокошки и това е". Но не са го направили, а децата им са изучени - две от децата им са с висше образование, едното със средно, после е доучвало като голям човек някакви работнически курсове, не зная какво се е водело. Линията на внуците вече всички сме с висше образование, нашите деца също са с висше образование, на едните ми братовчеди вече техните деца са големи и като чувам как вървят децата, и те ще продължат вече традицията. Същото е и в другата ми рода - от село, нищо са нямали, но баба ми още преди Девети е завършила учителския институт, един от братята й е бил свещеник, другите малко ми се губят, май са с четвърти клас. И от тази рода вече линията на внуците са висшисти, нищо че родителите са били с четвърти клас. И не е като моята рода да са изключение, страшно много хора са били така. И сега може човек да направи нещо, още повече, че училището при всичките му недостатъци дава въможности за децата да учат. Обаче първо родителят трябва да иска да помогне - ако трябва детето всеки четвъртък или когато е консултацията на учителя по математика, ще виси пред вратата и ще го чака, майката ще търси по телефона други майки да пита, ще поощрява детето да търси. Обаче за това акъл трябва, а не чалга! Та, сори, въпрос на виждания и ценности. Като гледам с какви телефони ходят повечето хора, още преди ДО, как повечето имат коли, макар и трошки, хич не са го закъсали толкова, че да не могат да отделят двайсет лева за урок веднъж седмично по математика. Това са цигарите и кафето на един възрастен за една седмица. И също като гледам, дори най-бедните не се отказват от цигарите и алкохолола - значи пари за луксове имат.

Пак питам - ако детето не е за отличен или много добър въпреки школите, уроците, обясненията, със СОП ли е?  Тогава в класа ви е било интересно - 1 пълен отличник (вие), няколко на границата за СОП (тия и с оценки много добър) и масата - интелектуално затруднени СОПчета. Ти си ходила на олимпиади по МАТ, аз по Биология и География и в някои литературни конкурси. След толкова години, без да ми е професионално нужно ни едно от тези, аз тази година без проблеми обяснявах уроците по всичко без МАТ. Не знам защо не се включваха да предадат урока, само по литература им четеше откъси от "Хамлет". На другите за 4 месеца не им чухме гласа. Надявам се тази година да се чуват и те. И сега да кажа като вас - след като аз се справих и не ме спънаха тези отдавна учени неща, не може ти да не можеш да решаваш задачите. Тренинг не се губи. Като карането на колело и шофирането е. Ако дълго не си го правил, в началото тръгваш по-бавно и плахо, но след няколко дни вече си със същите умения. Може да ти поръждясат уменията, но ако са придобити с осмисляне, желание и разбиране, те остават там някъде и е нужно малко да се възвърнат. Подчертавам - усвоени с разбиране. Както писах и преди, бележкарството се усеща точно когато тези знания от училище ти притрябват, а ти не можеш да ги приложиш. Когато е учено не заради ученето, а с разбиране, то ти остава и дори поръждясало, пак лъсва. Точно затова съм привърженик на ученето с разбиране, а не търся оценки.

Повечето деца не са за отличен или за много добър, а са за четворка. Това е и нивото, което гони системата - четворка. Отличниците и децата със СОП са двата края на нормалното разпределение и като цяло са повече грижа на родителите си, отколкото на системата. Това са икономически и организационни принципи, които важат в пълна сила - гледат да задоволят 80 процента от популацията, а популацията има нормално разпределение - четворка. Отличниците и децата със СОП най-общо казано, са едни 20 процента най-много.  Още от самото начало нещата зависят от родителите, защото най-голям семеен ресурс като финанси, време, логистика, натоварване на родителите, се харчи именно за децата в двата края на нормалното разпределение, за тези 20 процента отличници и деца със СОП. Децата на ниво четворка са си ок, често и родителите са ок, за  системата са ок, там не се очаква кой знае какво, ресурсът е покрил изискванията.
Подсказка - нормално разпределение е онази графика, която изглежда като камбана - ръбчетата на камбаната отстрани  - от едната страна на ръбчетата са отличниците, а от другата са децата със СОП. Основната част от камбаната са болшинството от децата.

Пак не разбирам защо противопоставяш ученето с разбирането на оценките. Нещата пак опират до стратегия. В общия случай, за да се изкарат високи оценки, трябва учене с разбиране. Разликата между петицата и шестицата е в знаенето и разбирането на детайлите, но децата с петици и шестици обикновено разбират материала, а не просто да го научат наизуст. В математиката, впрочем, е невъзможно зубренето, затова на много хора им се опъва тая пуста математика, защото няма как да компенсират с наизустяване за оценка. Четворката е с много пропуски, но като цяло детето е поусвоило основното, поне до седми клас може да държи фронта за четворка, ако му пуснат малко учителите. Там има частично разбиране на основното, а с тестовете, в които се чеква, направо си играят на тото - вероятността да улучи верния отговор е 0,25 - доста добър шанс, а ако детето е достатъчно захитряло, ще отсее поне един очевадно невъзможен отговор, което вдига шанса на 0,33 да улучи верния от останалите три отговора. Ако поне малко е учило, има вероятност да се светне, че може и още един отговор да е грешен и вероятността да улучи от останалите два е 0.50 - а това да играеш на 50 на 50 си е супер шанс.

Не се губи тренинг ЗА учене. Губи се тренинг с конкретни неща, особено ако са минали 30 години от завършването на гимназия. Целта с моите и професионално е децата да придобият тренинг за изпълняване на конкретни задачи, да не се отказват, пък ако искат да мрънкат - оставям ги да мрънкат, но през това време да работят.

Дреме ми на шапката за всички чужди деца - родителите им да ги гледат както си решат, ако искат да ги оставят неуки, ако искат да ги готвят за сервитьори и слуги - все ми е тая. Моето вече излезе от системата и аз, формално погледнато, съм вече аутсайдер в дискусията. И затова спора с фурнаджийски лопати ми идва в повече, с оглед на липсата на личен ангажимент с въпроса. Чао от мен.