"Смешно" ли е раждането?

  • 300 202
  • 1 072
  •   2
Отговори
# 15
  • Мнения: 412
и аз да се запиша тук
аз раждах със секцио и съответно всичко беше толкова планирано, че нямаше място за куриози( като изключим компетентността на анестезиолога,което само по себе си е голям куриоз)
но реших да ви споделя случка, на която бях пряк слушател
лежа си в деня след операцията
не ми беше до ставане не защото не бях в състояние, честно казано, а защото точно тогава ми бяха донесли малкия император, и нали се сещате аз го гледах, той ме гледаше и никой никой не познаваше.бяхме сигурни, че сме се виждали някъде, ама...кога и как?
та отплеснах се,разчувствах се ,като си спомних за 1-те ни минути заедно
и чува се дива глъч от коридора, което нали се сещате не е нормално
заслушвам се и чувам разговор между две ромки от съсдната стая,не разговор ,а работата е пред bambam fight fight
значи случката е състои в това, че и двете раждат по едно и също време и някоя малоумна сестра обърква бебетата
след известно време минава единият от лекарите,които са израждали и вижда смяната
веднага вика дежурната да коригира грешката
при което аз чувам
"Господ да ви убие вас,такова хубаво бяло бебе ми дадохте ,сега ми го вземате да го дадете на тая черната( не че другата е по-бяла,нали се сещате)
Аз го показах на моя,сега като се прибера с туй грозното какво да му кажа.веднага ми го връщайте"
смях,цялото отделение умира от смях
разправии, караници
после ми разправя дежурната, че въпросната ромка накрая да вземе да хване и двете бебета и казала, туй моито за това дете,което не е нейно, а туй за собственото си-ми е кръв и го обичам,грозно,грозно,ама и то човек
вземам двете
последните реплики цитирам сестрата, защото затвориха вратите на всички родилки и ни забраниха да излизаме изрично, за да не ставаме свидетели и да им правим калабалък
ама после,едвам са успели да вземат бебето на другата жена , за да и го върнат
така,че никой да не ми говори за следродилна депресия,защото жената бе изпаднала в следродилно умопомрачение
сега я гледам по улиците от време на време-гледа си грозничкото, а то въобще не е грозно,пък може и да се е разхубавило,не знам
живот.....

# 16
  • Мнения: 731
Благодаря ви, че ме развеселихте!  rotfImbo

# 17
  • Мнения: 1 370
Нищо смешно, освен, че аз трябваше да успокоявам мъжа ми, вместо той мен.
Събуждам го и му казвам, че трябва да тръгваме за болницата, защото ще раждам, а той ми казва, че няма да става, защото още не било време да става за работа.

# 18
  • София
  • Мнения: 1 877
със система бях и пак не ме боляха гадно контракциите и понеже беше нощ и гадно блестяха лампите в залата, а на мен ми се спеше мнооооооооооооого, се ЗАВИВАх през глава Simple Smile))) вместо да следя колко продължават, през колко мин. са  и да дишам  Grinning
луда глава Simple Smile)) после и с 9 см не мислех, че това са болките и дори при напъните нищо и док. ми се скара да напъвам по-силно, понеже е късно за секцио и главата на бебето се подава а при мен мир и спокойствие Wink))

# 19
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Леле, голям кеф да чета какво сте писали Joy rotfImbo rotfImao smile3532
Супер темичка!  bouquet

# 20
  • Мнения: 74
ol4eto, страшна темичка! Откъде ти дойде на ума?!?
Аз съм втора бременност и ще раждам утре / уж така каза доктора/. И въпреки, че съм раждала, пак ме е шубе.   newsm17 Първият път не ме беше страх, защото не знаех какво е, а сега като знам и ............ smile3506
Не си спомням от първата бременност нещо толкова смешно, но тогава както се  мъчех с контракциите и охках и пъшках, по едно време като ми стана смешно - с жената до мен в предродилна зала се редувахме с охкането и пъшкането като дует. Тя роди десетина минути преди мен.

# 21
  • Мнения: 5 370
Ами ако не сте чували за смях на операционната маса-то ето ме пред вас.
Бях като цяло много спокойна, защото си имах договорка с моя док, а него ден той беше дежурен.
След като се видя, че няма да тръгне по нормален път-а имах повече от 15 часа без води-ми съобщиха новината, че ще бъде секцио. Аз се хилнах чак от кеф и съвсем се успокоих.
Смъкнаха ме долу на масата, и обработват с дезинфектант полето на операцията.
Дааааа, ама не-кака ви Боби има гъдееелллл...и то ужасен. 
И почнах тихичко да си се хилкам в маската, ама се и треса.
Анестезиоложката се уплаши и ме пита: "ама какво става?"
А аз" ми извинете, ама ме е гъдел".
Леле, като каза на екипа, че като ме емнаха на майтап.......
Единият викаше на другия да си търсел темпераментна жена като мене.
После обявиха, че съм уникален случай просто. 

# 22
  • Мнения: 1 910
След първите редове мислех, че няма да мога да се включа... обаче тук се зачудих кое му е смешното:

На моето раждане в предродилно имаше една много глезена мадама, която си личеше, че не я боли толкова, колкото се кълнеше /и крещеше/, но искаше лекарят, който беше ангажирала да и държи ръката нон стоп... hahaha ...По едно време една акушерка се скара на въпросната мама, че много вика и в родилно не могат да си чуват "инструктажа" родилките...

# 23
  • Мнения: 5 370
След първите редове мислех, че няма да мога да се включа... обаче тук се зачудих кое му е смешното:

На моето раждане в предродилно имаше една много глезена мадама, която си личеше, че не я боли толкова, колкото се кълнеше /и крещеше/, но искаше лекарят, който беше ангажирала да и държи ръката нон стоп... hahaha ...По едно време една акушерка се скара на въпросната мама, че много вика и в родилно не могат да си чуват "инструктажа" родилките...

Ами смешното е по-надолу малко-скарва и се сестрата да не вика и казва ГОСПОЖО, на което родилката отвръща"каква госпожа, аз съм ГОСПОЖИЦА. И добавката от сестрата, че който е влязъл веднъж там, то не е вече госпожица. Laughing

# 24
  • Мнения: 249
След като прочетох написаното от Валентина паднах от стола. Толкова се смях и сега като се сетя започвам да се хиля като луда... А при мен нямам спомен за такива ситуации. Но в крайна сметка остава след всичко най-хубавия спомен : този от срещата с най-хубавото бебе-твоето.

# 25
  • София
  • Мнения: 5 079
След първите редове мислех, че няма да мога да се включа... обаче тук се зачудих кое му е смешното:

На моето раждане в предродилно имаше една много глезена мадама, която си личеше, че не я боли толкова, колкото се кълнеше /и крещеше/, но искаше лекарят, който беше ангажирала да и държи ръката нон стоп... hahaha ...По едно време една акушерка се скара на въпросната мама, че много вика и в родилно не могат да си чуват "инструктажа" родилките...


Ами, мила всеки има право на по - особено чувство за хумор, което като цяло е много индивидуално/в смисъл, че на един човек му е интересно едно, а на друг  - друго/ и не мисля, че имат място такива коментари тук. Ако нещо не ти е интересно, просто го подмини. Защо трябва да изразяваш отношение /още повече, без да си прочела докрай и без изобщо да разбереш за какво става въпрос???/
Жалко, че и в такава тема някой все ще се намери да развали добрия тон... Наистина жалко. не ми беше това целта, като я пуснах...
На включилите се благодаря от сърце, много сте забавни, дано има "последователки" - разказвачки! Praynig

# 26
  • Мнения: 2 849
Историята с  Д-р Рос много ме развесели . Joy

# 27
  • Мнения: 57
Здравейте и от НАС baby
Да ви кажа честно много ама много се смях четейки веселите случки по време на най-хубавото преживяване в живота на една жена раждането  tongue
При мен нямаше такива ситуаций, но сте прави няма нищо страшно, а и дори да боли, в момента в който акушерката ти подаде бебока времето спира. Усещането е несравнимо и в този момент забравяш и болката и всичко.....абе отиваш направо в рая .
Кураж на всички очакващи този момент, и не забравяйте да повторите  newsm64 или newsm63

# 28
  • Мнения: 326
Като прочетох написаното вече съм убедена, че всяка родилка си има за кадем циганка на съседното легло. Laughing
Та, значи в Предродилна зала на МД съм и ми следят тоновете. Контракциите зачестяват и вече започва не на шега да ме боли. До мен на съседното легло една циганка /после разбрах, че се казва Софка/ и тя с контракции по-чести от моите вика от болка, та се къса. На мен ми е неудобно да викам обаче /ама, че съм овца/ и изчаквам когато тя започне да вика и аз тихичко й пригласям  #Shocked Та, Софка ме погледа, погледа и изтърси: "Ама-а-а-а, к`во скимтиш кат  мачка? Викни си с цело гърло  - кат мен..."

# 29
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Моля, моля, на всички, дето не ви е боляло чак толкоз и ви е изглеждало, че пищящите се глезят - не е баш така. На мен идваха отвреме на време да ми казват да намаля децибелите, защото ме чувала цялата болница. Това е положението! Изобщо не ми беше до ушите на другите  Laughing
Иначе в двора на болницата, вече едва клатушкаща се, ни пресрещна някакъв мургавелко и казва "How are you?" и показва лозарска ножица и точило. Продава ги, човекът, минава оттам, може пък да станем клиенти, на англичани му изглеждахме, явно, ма може и да купим.... Мъжът ми каза, сигурно за пъпната връв му ги предлагал...
В началото, когато не ме болеше още много, а бях на системи, едната акушерка каза на другата, "Я да отидем да хапнем". А аз бях толкова гладна, че почти им казах, "Защо не донесете и на мен нещо?" После реших, по-добре не, нали ще неутрализирам клизмата...

Общи условия

Активация на акаунт