
Едни наши роднини (и двамата с доходи многократно над средните, в пъти) съвсем наскоро сключиха граждански брак, и бяха поканили само родителите си и кумовете. След това в този състав отидоха в скъпарски ресторант и това беше. Бяха си облечени в красив костюм и много хубава рокля. Никакви църкви и дандании. Обясниха ни, че не им се е занимавало и не харесват натруфени сватби.
Та - какво искаш?
А сега да анализираме мъжа. Сега забелязах една подробност: той казва, че не може да извади двайсет хиляди от джоба си. Значи ти не се очаква да участваш в разходите? Нито родители - той трябва да плаща?
Той само сватба ли не иска, заради разходите (аз 20 000 не бих дала посмъртно)? А за деца ставало ли е дума?
Ако не сте говорили за деца и се окаже, че той не иска - какво правим?
За мен е по-важно самия обет , това свързване и обещание един към друг .
А за самото тържество да е в тесен кръг с родителите ни
