Паническо разстройство - тема 44

И аз това се замислих...но от какво, идея си нямам.

Да се похваля, от 7 дни не съм пила лекарство за кръвно налягане. Но от Ксанакса пия между 1 и 3 пъти по 1/2. За месец и малко съм свалила 6кг. Но ми остават още доста за сваляне. Все пак съм уцелила посоката.

То ксанакса сваля кръвно, когато е провокирано от тревожност или паника.

Абсолютно. Преди да мина на терапия за кръвното, го свалях само с ксанакс. После като го вдигах много високо към 180 горна граница и повече, го свалях най-сигурно и бързо с хапче за кръвно и ксанакс в комбинация. Безотказна е.
Елдорадо, браво! 6 кг.за месец и половина не е малко. Остава само да се успокоиш и ще ти изчезнат и гадните симптоми. Всичко ще е наред.

Здравейте, нова съм в сайта, но от години съм му фенка. Както казва мой приятел- "в бг мама можеш да намериш лечение за всичко". Та сега аз имам нужда от вашата помощ, все пак споделена болка половин болка. Попринцип съм с много висока тревожност и страхотен хипохондрик. Получавам ПА чат-пат, но не е нещо фрапантно, успявам малко или много вече да ги преодолявам, но от няколко дни започнах да усещам изтръпване на единия крак, а след като прочетох в интернет какви страхотни болести са съпроводени с това, започнах да изпитвам слабост, както в ръцете  ,така и в краката. Нямам никво желание за излизане или за извършване на каквото и да е действие. Ставам сутрин, денят започва, всичко 6.... и бам почвам да усещам слабост, почвам да прехвърлям различни страшни болести в съзнанието си, как животът ми приключва. Разсеяли се, успокоя ли се за момент  сякаш симптомите на слабост изчезват, но сетяли се отново - симптомите на слабост се завръщат, поне така мисля.  Предполагам, че всичко е в съзнанието ми, че отново съм в тоя гаден депресивен период,но ще ми е в голяма помощ, ако споделите дали и  вие сте изпитвали  нон стоп в продължения на няколко дни слабост в краката и ръцете ?

На мен доскоро не ми се беше случвало, обаче като ми сбъркаха лечението с тоя кортизон,всичките симптоми на ПА ми се изредиха накуп.
Изтръпнаха ми едновременно и ръце и краци и то така остро,че не само не можех да ги движа,ами ги чувствах като отсечени.Имах чувство в този момент,че това е краят.Също така ми изстинаха силно, ледени бяха.От страх дори стана по-лошо,схвана ми се и горната и долната устна
Като премина паниката се оправих.В рамките на около 30 минути. Това беше най-острият момент.
Два месеца досега се боря с тези ПА, като в началото на кризата симптомите бяха най-остри. И мен също ме гонеше хипохондрия, въобразявах си какво ли не и от самия страх ми изтръпваха крайниците. Рев да не умра и дишах плитко,прозявах се непрестанно,не ми стигаше въздух. После ми се замайваше, от замайването пак ме удряше страх,"ма сега  к'во ми има",започвах да не мога да преглътна сякаш,усещах чуждо тяло в гърлото,устата ми пресъхваше и се напукваше,шумяха ми ушите ужасно;вдигах кръвно и ме болеше сърцето, гръдната кост,мускулите на врата към лявата плешка, сърцебиене получавах също, потях се като прасе,чаршафите мокри под мен....и зациклях.Тревожността се засили,загубих съня си.
Търсех в нета какво говорят тези симптоми и трескаво се опитвах да си разбера състоянието на какво се дължи.Ставаше само по-зле, защото като четеш глупости си храниш страховете.
 От страх ми избухваше топка в стомаха,пулсираше ми слепоочието и имах силни мигренозни пристъпи.
Като си четях веднъж ми заподскачаха буквите, все едно ми се заизсипваха надолу изреченията в края на текста. Формите на предметите ми се изкривяваха. Някаква дереализация се случи. Все едно се гледах и отстрани. Ужас направо!
И това всичко ми се въртеше нонстоп един месец.Отслабнах 5кг, защото нямах сили да се храня,да преглътна и залък!Не можех да стана от леглото.Мускулите ми отказваха,гадеше ми се...
И започнах да се моля.Да си повтарям,че няма да умра,но ще живея и ще разказвам за делата Господни.Аз съм вярваща и намерих утеха в Христос и в Библията.
Спрях да чета глупости в нета. Гледах това, което ми доставя удоволствие и може да ме развесели.
И се оправих вече почти напълно! И то без лекарства.Господ наистина ми помогна!
Случи ми се всичко това тук,в чужбина, където никой не откликна на състоянието ми и освен чай от мента и мента-глог-валериан,друго нямах. Изписаха ми преди 3 седмици диазепам, който не знам как да пия,пък и вече нямам нужда, защото съм добре.Изпих всичко на всичко 1 хапче без малко.
Попаднах тук , докато търсех информация за ПА и установих,че всъщност лекарствата почти не помагат и всичко е въпрос на вяра,на позитивна вяра и...на малко време. Така че...спрях да обръщам внимание на симптомите и си живея живота. Връщам се към нормалното,готвя,чистя по малко,учим с децата.Още се прозявам,но и това ще мине.
Просто си промени фокуса.

Аз за пореден път ще кажа спрете да си търсите симптоми в нета! От това по голяма грешка няма. Ще вземете на лекарите хляба скоро. Търсенето и нагаждането на болести е като храна за хипохондрията и тревожността. Спрете с това. Изтръпване и мравучкане е нормално при ПР. Още повече, че това състояние е наричано перфектния имитатор. С него може да усещаме симптомите на абсолютно всички болести. Наскоро дори четох, че един така се паникьосал, че успял да си докара коронавирус симптомите. В САЩ това. След 3 теста и изследвания го приели... В психиатрия.

Neon де да беше само слабост в крака и ръце, аз има дни с такива кански усилия се вдигам от леглото, че има и такива дори да не мога.
Психоложката казва, че организмът има нужда от почивка и ти го показва, защото ти не искаш да му дадеш, но самата депресия си има и такива ефекти - усещане за страхотна слабост виж заглавната страничка на темата също. Не трябва да се оставяш, бавно-бавно ще отмине и аз се надявам вече колко месеца се влача, някои дни съм по-добре, други съм си парцал.
Вчера ми се доспа към 17ч знаех, че заспя ли отиде нощта и с невероятна воля излязох костваше ми много разходих се 5км и се прибрах, не бях много освежена, както очаквах, но времето беше минало и идваше вече за сън, заспах нормално и станах долу-горе добре без да будувам и се тръшкам цяла нощ.
Е събудих се в нерви, защото от днес започвам да пия дуфастон и много ме е страх да не ми започнат ония прилошавания които имах при преден подобен продукт, но ще го пия. Стискайте палци да е ок, и понеже го мисля затова е тази отпадналост и нежелание да върша нищо, като посвикна с него няколко дни ще забравя дори че го пия и ще се върна към нормалното. Добре че го почвам уикенда, та като искам ще лежа.
Carrotcake - права си за всичко, аз обаче още пия по малко клонарекс. Другата седмица ми е също натоварена и после ще опитам да го намаля и или спра. И тази се справих добре или долу-горе, мъжът ми ме завлачи да продава мотора на наториус, чакахме много и имаше много хора, ходих на работа, карах в най-големите дъждове, водих детето на изпит за езика и чаках няколко часа, което са си големи предизвикателства за мен, но малко по малко става. Все още обаче имам и по-трудни дни, когато не мога да стана или ми е много ревливо, надявам се юли и август тия състояния да намаляват все повече.

Не дни, месеци го изпитвах това, плюс нещо като мускулна умора и то без да съм правила нищо. Имаше моменти, в които не можех да си стоя на краката дори. Изтървах чаши, чинии, сякаш не можех да си контролирам мускулите. Много е гадно, но не му обръщам внимание, защото не съм хипохондрик. Никога не съм правила скенери, ЯМР, не съм карала да ме изследват за разни страшни болести, единствено веднъж годишно пускам ПКК и щитовидна. По едно време пусках и за хеликобактер, че имах сериозни проблеми със стомаха. Но те разбирам де, имам приятелка хипохондричка, направо побърква личния си лекар. Сетих се за откъс от книгата на Джеръм Джеръм, в който един от героите чел медицинска енциклопедия и се оказало, че не боледува единствено от вода в капачката.

Да ви се похваля - днес за пръв път от 2 месеца насам успях да изляза за 3-4часа в мола. Успях да купя дрешки на децата и играчки, че им бях обещала, а баш за 1 юни бяха наказани.. Не ми стана лошо, ходя си вече в права линия. Единствено от шума и хората и от светлините ми се замая за кратко главата, но много бързо отшумя. И прозявките като че ли намаляват. Мускулите ме заболяха накрая, но то от 2 месеца само да лежиш... неминуемо е. И не получих паник-атаки! Май наистина зей - пазара помага, както беше писал някой.
Георги май беше споменал, че като цапне нещо за отскок ли, вечер ли, отпускало, та да питам... Какво е отпускащото питие за вас, че ми стана интересно? Аз не пия хич. Имам само вино в хладилника и някаква водка, ама тя не е много хубава. Ползвах я за илач Понякога от бира 1/2 чаша връзвам кънките.
Днес готвих свинско с червени чушки и се чудех ако му дръпна една чаша вино дали ще ме приспи и после, ако се наложи да си пия валериана дали няма да ми падне още кръвното? Как така пиете АД с алкохол, бре, хора!?

АД с алкохол може. Но аз цапвам само вечер, че през деня си имам каране на служебна кола, месечно имам около 4000 км с нея. Няма как да пия. Вечер пия водка или скоч и нищо друго. Ама ад не пия вече. Пия само лекарство за кръвно и това е.

А как сте със съня? Дойде ли вечер се побърквам. С тая вибрация/трептене направо се побърквам. Или не мога да заспя от това или ме буди. Имам чувството, че го усещам вече в цялото си тяло. През деня не съм много сигурна, но опитам ли да почивам става страшно. Може да прозвучи глупаво, но възможно ли е да е от някаква мускулна пренапрегнатост? В смисъл, че се улавям, че не мога да си отпусна тялото и винаги съм в някакъв стегнат режим. А като се завъртя в ляво или дясно пък получавам сърдечен дискомфорт. Както и през деня си ме стяга сърцето, бодежи, екстрасистоли. Кажете ми, сега с този 7 дневен холтер, ако има нещо нали 100 % ще излезе?

Ще излезнат безобидни отклонения. И ти като мене си явно с хронично отделяне на адреналин и затова мозъка ти регистрира всякакви неща като опасни и реагира сърцето с ускорение. Това ще те успокоя, че не се лекува. Свиквай му, и по нататък ще спреш да го отразяваш в 90% . Бодежите са мускулни спазми, предизвикващи невралгична болка, може да станат и хронични Няма страшно, живее се, но трудно!

Елдорадо и аз подкрепям Георги, така ще е - търпение и воля много трябват!
Вчера щях да пиша, но нещо ми бяха съвсем потънали гемиите. На мен, за разлика от друг път, нощите ми биват даже спя, но дните са ми ад. Даже като наближи нощта я чакам с нетърпение, защото знам че ще спя и времето минава. Но при предни кризи е било точно както Елдорадо пише, точно наобратно. Даже съм имала уикенди където само мисълта да остана сама с децата ме е вкарвала в такива тежки филми, че да не говоря.
Тая нощ, нали спя на отворен прозорец и съседната къща е близо и съседката нещо повръща ли кашля в тоалетната доста интензивно, но аз съм спала дълбоко и ставам в някакъв ужас, че това става у дома и не мога да схвана кой е и какво прави, сърцето ми ще изскочи, докато разбера че е в съседната къща, малее луднах. Беше просто като филм на ужасите, първо си мисля дъщеря ми, после мъжа ми задушават ли се какво, абе някакъв кошмар честно преживях и то реален. Да не говорим, че години наред това се случваше и реално вкъщи, детето повръщаше и кашляше и апандисит му махаха, та си беше ужасно.
Аз денем все още чувствам сериозно безсилие -с огромна воля върша всичко, кръвното ми е доста ниско, аз последно време го бях нормализирала и сега ми е трудно, влача се като парцал, върша едно, после почивам 30 мин. Вчера пак ми беше леко ревливо, но бях и сама вкъщи и просто само едни гадни мисли.
Най-лошото е, че нещо не мога да си събера мислите добре и на работа правя много грешки, в петък пак и това съвсем ме изкарва от релси, мисля го постоянно защо и как съм объркала нещата и тотално се сдухвам.
Хем имам нужда от почивка, хем като остана сама у дома лудвам. Няма угодия. Надявах се тази седмица до 26.06. да е последна и малко да почина дори 2 седмици или една, но излизат нови и нови неща. Опитвам се да обясня на хората примерно, че каквото мога да свърша следващата седмица това ще и ще почивам, но те тяхното си знаят сега били заети не можели и дрън-дрън. После ще почнат да звънят по телефона, но мога да взема и крайно решение да го изключа и да си бият главите, то няма оправия.
Когато работиш за себе си, тежестта от това да мислиш за всичко, да чакаш срокове, да не ги пропуснеш, да подаваш разни документи всеки месец е ужасна, а в тия условия не мога да плащам и на счетоводител регулярно и за това. Ако имах шеф пък щеше да е друго.
Не знам вие как сте, но аз в момента се люшкам между това дали имам нужда от почивка, щом тялото ми го казва с това безсилие или трябва да се стегна, да се влача и докато мога. Последното мога да го направя известно време, но се чудя дали наесен няма да блокирам съвсем и да стане дори по-лошо? Тази седмица уж си бях обещала два дни пълна почивка, но точно тогава телефонът ми не спря да звъни с часове разговори, каква почивка е това? Винаги така се случва. А и мъжът ми вика ще продавам мотора, та няма почивка за мен.
Пия си дуфастона втори ден, поне не ми е лошо, но се чудя тази отпадналост дали не се дължи и на него, защото предните дни не беше чак така.
Приятна неделя от мен.

Аз пък от много време имам един проблем, който ме мъчи. Като лежа съм добре горе-долу, обаче ако трябва да свърша нещо получавам зверска тревожност, отивам към ПА, цялата се сковавам и нищо не свършвам. Не мога да домакинствам, добре че е дъщерята. Чувствам се виновна и безполезна. Какво е това чудо?

Къщата ми е занемарена, мъжът ми е зает и не помага, това ме влудява, не съм свикнала да живея така. За работа изобщо не говорим. Омръзна ми да живея в леглото, не мога и да ходя много, че съм зле с кръста.