Семейството или родителите?

Нали затова си направих труда да извадя всички факти- числа, които е дала.
Прочети и ще видиш, че не се изменят.

Що се отнася до "оплюването", обикновено мен обвинявате, че го насочвам към жените, а защитавам мъжете, пък сега жива я изядохте, че си е позволила, плащайки какви ли не борчове и харчове на хора в трудоспособна възраст, да се ожали във форума.

ПП. Аз съм последният човек, който би казал, че не бива да се помага на родителите, щом имат нужда.
Само че, ако някоя е направила това, което авторката прави за чужди хора, нека разкаже, ще ми е интересно.

Предлагам да изчака с децата докъм 45. Дотогава сигурно ще наследила двата имота, дето щяла да наследи, и плюс апартамента ще ѝ стигнат да си купи къща с двор и кученце далеч от свекърите.

Еми не АбсурТ. Ти извади фактите от последното им развитие. Пропусна прекрасното съжителство без драми и засичане. Пропусна и промяната на броя на заемите, както и това, че данъците се появиха в последствие.

Да не говорим и, че пропусна издребняването за сладоледа и пълната липса на информация за това в чия част са живяли, дали са плащали данък и как ще изплатят дела си.

Аз ако съм на векърите, никак няма да ми е приятно някаква, която ми живее в къщата да се държи така. Да си ходи в нейното си жилище.

Не е вярно- извадих факти с числа, които тук се подменяха и натъкмяваха.

А, след като има пълна липса на информация за нещо, как очакваш да не я пропусна?
Или би трябвало да я създам, както тук някои правят?

ПП. Издребняването за сладоледа вървеше заедно с "издребняването" за това, че не си купуват продукти за готвене, а наблягат на полуфабрикатите, които са на много по- високи цени.

Нямам наблюдения полуфабрикатите да са на по-висока цена. Обикновено боклучавата храна е евтина, а прясната скъпа.

Ама явно си имаш кауза да защитаваш нещастни девици. Действай.

Аз имам наблюдения в селския магазин, затова го отбелязвам.
И не, аз имам кауза да защитавам мъжете от феминистки изцепки- всеки тук ще го потвърди.

Просто гледам фактите, които авторът дава и не виждам смисъл да се изкривяват или дописват, само и само да обслужат нечие настроение, отношение или нечия теза.

Здравейте. От главоблъсканица стигнах до това да се регистрирам тук и да видя и вашите мнения. За да разберете същността на проблема, ще разкажа подробно.
С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да  обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца) Как бихте постъпили на мое място?


Значи, положението е такова от едва три месеца. Кредита е един според първия пост, а не два. Не се споменават данъци. Очаква се това да продължи два месеца още.

Обвиняват се свекърите, че не са платили дяла на сестрата, в който не живеят свекърите, а госпожицата.

Еми нагла е.

Защо е толкова трудно да се допусне, че може да има такива родители? На 26 аз се сдобих със заема на родителите си, който изплатих до последно. Работех стабилна работа от две години, помолиха ме да им стана поръчител и в един момент - честитка.  Години работех само за вноските, беше за период от 10 или години теглен, получавах някакви левчета и се издържахме 4 души с пенсията на баба ми и от време на време нещо изкарано от майка ми. Не постоянно, защото беше брокер на недвижими имоти и чат - пат, ако има сделка. И родителите ми не бяха болни, куци и сакати, не са и необразовани. Просто са от "голямото добрутро" и не могат да работят какво да е. Омъжих се, теглихме кредит за жилище, изплатихме кредита на родителите ми. После няколко пъти им плащах тока, защото го изключваха. И през цялото време и до сега няма едно Благодаря. Аз съм била длъжна, защото ме били издържали да следвам. Нищо, че аз тогава работех и парите пак у дома отиваха. Та, има ги всякакви. Майка ми получи преди 3 години тежък инсулт, почти на легло е, засегната е изцяло лявата ѝ страна, баща ми е също със заболяване. Той преди 15 години се преви и започна работа като охрана, две години след като се изнесох от нас. Сега двамата с пенсиите, добавките и заплатата му получават повече от нас и пак не могат да насмогнат с парите. Ние трима се оправяме с около 1200 лева месечно, те не успяват. Хора всякакви. Затова на мен не ми е чудно, че "тъстовете" са легнали на ръцете на авторката и мъжа ѝ.

Допускаме, Тея! И дори сме срещали такива. Само че тук не става въпрос за подобни екземпляри. Оплюваните хора са си живели тихо и кротко, справяли са се сами, кога по-добре, кога по-лошо, но самата тя в първия си пост го казва ясно и точно - за 2 години не са имали никакви проблеми, не са ги дърпали за нищо, не са им искали нищо и дори са се стараели да не се мяркат пред очите им, за да не пречат на "младите". И то приютили ги в собствената си къща! Финансови затруднения са се появи едва последните 3 месеца и тя вече ги изкара отрепки някакви! И с всеки следващ пост все повече си развихря въображението и повече и повече ги полива с мръсотия.
Върни се пак на първия й пост и сравни с твоите родители, с които даваш пример! Е!?

Казаха ми, че пренасям моите проблеми във форума-не е така.Опитът ми говори как стоят нещата.Аз бях на 19, мъжа ми на 26 като влязохме в този дом и те ни прехвърлиха всичко по него.Представа съм нямала от реалния живот, баткото беше за мен такава сигурност и такова доверие му дадох ,защото и  у нас баща ми бе  черна овца и от него исках да избягам.
Даваха ми 5 лв месечно за хляб, да не кажа, че ги храня.(аз пазарувах че работя на центъра,и не че мъжа ми и свекърва ми не работат и те,но аз съм удобна)Те гледаха животни и двора няколко години ,докато децата си стъпаха на краката да ходят, и свекърът ,който гледаше всичко не получи удар. И тогава вече всичко бе наше и мое - мъжът ми (като всеки мъж)забрави   влюбените неща и че сме млади  и аз съм онази, която омайва.
Той  е тип директор, ръцете на кръста като мама ,на делви, и дирижира кое как да стане.Разбира се, пое и  той доста работа , не отричам, но командоренето стана от всичките.Аз като малката   угаждам, но не са виновни те- просто липса на всякакви у мен представи как трябва да  е.

И така, возене - отиват на  кръщене на дете на девера , аз оставам ,че няма място ,свекърите и сестра и ,те кръстници, но поне да ме бяха подготвили отдалеч, до последно си мислех ,че  ще ходя.В последен момент ми казва ММ че оставам.Без обяснения.После разбрах че заради сестра и и мъжа .

Темата не е за мен , но писах да покажа защо вярвам на авторката.
Дори да има несъответствия за вас, аз го отдавам че разказва за неща във времето, а началния пост е актуален за момента.Просто добавя и минали неща.
И виждам  нещо и в нея ,разбирам защо го тълкувате по този начин - нападателно.
Именно заради нападките вземам другата страна ,да обясня  че е възможно.
Още повече, че плащайки ще живеят в свой дом, не на смекървата ,отбелязвам.И от там самочувствието.
И понеже аз съм изпуснала началото ,не я съветвам да прави същото ,защото ще е до края.
Аз готвя за техните празници,  у нас и на работа за свекървата, аз правя всичко , но мой празник не е празнуван никога ,с чиста съвест казвам.Освен един път ,когато поканих на рожден ден колеги, нямах и никога не съм имала достатъчно пари, нямах  и достатъчно продукти, преценила бях брой плюс 2-3 порции.отделни са ни били (и всеки харчи) моите  и на мъжа ми пари, тя дойде ,взе си колкото храна прецени и  сякаш ми прави услуга ,се изнесе в стаята си , извика и децата по едно време да не били при нас, не бяха толкова малки ,над 10 и сами могат да стоят.
Но взе достатъчно храна да остане преброени пържоли за гостите ми. И дойде една неканена и потънах от срам ,внесох си моята чиния  и преместих пържолата ,цяла бе още, направих се че не обичам,натрупах , но гарнитура да не личи хората със сигурност усетиха конфуза.
Това бе първи и последен рожден ден .На един друг намина една колежка и ми донесе подарък , повод да ми благодари за нещо ,дето направих за нея, но магарето впрегнато за къра и свекървата подвиква да бързам, не почерпих и кафе.
Ако разказвам ,няма да ми стигне  време и място.Оцеляла съм.
Та никой млад човек не трябва да става придатък, слуга.Отношенията трябва да са на равностойни хора ,уважаващи себе си и другите.
И вече на тези години не ми пука кой ме  е обидил да спра контакт до санитарен минимум.
Колкото да имате чувство , че е парзалка , аз го приемам по принцип и говоря по принцип.
Основавам се на казаното , смятам ,че авторката по-добре от нас знае как се чувства и  със сигурност си знае  усещането.И дано се удържа да не пиша повече, че сто пъти го решавах.

Птица, вярно, че се пооплете авторката, но е възможно да не е искала да пише всичко от начало. Наистина не стана ясно и в коя част живеят. Тук пак мои предположения - възможно е да е къща близнак и те искат да изкупят другата част. А да живеят на втори етаж в частта на свекърите. Не е невъзможно там да има баня, тоалетна, но пък отделен вход няма как да има. Но е вярно, че всяко семейство трябва да си живее отделно.

Привет и от мен

Мисля си, че има такива хора, има и такива ситуации.

Имах приятел от детските си години - майка му е абсолютно същата, като чета описанието за свекървата.
Той и брат му теглят заеми - само брат му си ги изплащаше коректно.
За парно не бяха плащали с години.
Майката караше синовете й да теглят заеми за нея - печка, хладилник и т.н. Бащата работеше денонощно.
Тя не работеше с години.
Един ден ми поиска 500,00 лева, за да оправи имотни въпроси между нея и сестра й. Отказах й.
Бях си направила ремонт на стаята - шакловка, замазка, латекс, дограма, нови пердета. Дойде същата на кафе у нас и като се разфуча, че не съм я извикала да ми подбере пердетата, че не й допадат ... Викам й - Що, бе ... На мен ми харесват!
Идва един ден приятелят ми от детство сиреч сина й (да подчертая, че дори не сме гаджета) - ляга на спалнята и вика - леглото ми е малко, трябва да вземеш по- голямо. Отговорих му, че няма да му се наложи да спи на него - да не се притеснява.

По- късно преустанових контакти с тях.

Та, мисълта ми е, че има всякакви хора и ситуации.

От кога да си купуваш готова храна излиза по-евтино от това да се сготви вкъщи? Щото това е едната драма в темата. Авторката и половинката й дават по 500лв. месечно за храна, ама авекървата си купува готова храна + глупости от сорта на хрупки, чипсове и сладоледи, а авторката изпада в ужас, че свека ще опука сумата преди края на месеца и ще ревне за още. Сори, ама когато ти дават пари за храна, не е редно да ги харчиш за глезотии, още повече преди да си напазарувал основното за месеца, не е редно и да купуваш готова храна, при все че не работиш и цял ден си свободен да сготвиш. Не стига, че ги издържат, ами и висок стандарт искат. Я без тия 500лв. или да ги намалят на 100-200 и бързо бързо ще си намерят работа.

Мдам, цели три месеца ги издържат, докато вече две години живеят безплатно в къщата им.