Кога мъжа е склонен към изневяра?

Ех, как всеки, когото не приемеш, автоматично те отписва като неразбрал/а... Аз поне се старая да го избягвам.

Гал, става личен чат, но ще допълня.
За какво "приемане" говориш?
Нито съм те "приемал", нито "отхвърлял".
Всичко, каквото списвам е на база "усещане" от написано от теб.
Аз говоря за рабиране, посланието, което иска другият да ти отправи.
Ти не се замисляш, а кориш, абсолютизираш и си живееш в матрицата на крайностите.
Разговор и диалог така няма да стане.
Това исках да ти кажа, не се чуди, че или все на глупендери попадаш, или въобще не попадаш.
И последно допълнение - не визирам себе си, а общуването ти с другите и потенциалните мъже, които би срещала за в бъдеще.

Едит: Окей.
Как беше приказката за "непоискания съвет", а то не е съвет, а наблюдение, което се изопачава, както винаги.
Последно - с такава дръпнатост, троснатост и недодяланост, забрави.

Ама ти продължаваш да прехвърляш личното си виждане върху мен и като не го хвана - не съм разбрала, не се замислям. Живей си в заблудата, ако така ти е по-лесно.

Стела, именно защото имам идея. И моят път беше повече от дълъг и определено - не лек.  Но повече от половината му трудност сама си я бях създала. И затова сега с насмешка говоря така - защото наистина става просто, когато осъзнаеш, че от теб изцяло зависи да се надскочиш, да си простиш (и да простиш на другите, родители и тн) и да се заобичаш.

Не знам, бе, питай ги – аз съм жена с мъжко начало. Или, аре – хибридно, за да съм в час с трендовете.

Съвсем разбираемо е. Когато единия партньор расте, а другия стои и не мърда, че и потъва - е наистина трудно и много двойки за това се разпадат.

Всъщност да. А при мъжете омръзва без значение от удобството. Но пък си ги обичат и харесват, удобни или не. Само дето не виждат какво общо имат страничните забежки.

Орион, това е твоето виждане. Моето е различно. И аз съм била нежелано дете, даже съм оцеляла след опит за аборт. Нашите бяха много интелигетни и свестни хора, но определено расли в следвоенно време, отгледани тотатлно спартански и съответно - това да показваш или казваш, че обичаш - изобщо не съществуваше в предствата им. Да не разкзавам за бъговете и дефиците си, с които се справях до преди няколко години и заради които съм изстрадала няколко тежки и саморазрушителни връзки.
И все пак, и въпреки това - най-накрая прозрях тази истина, че всичко в тоя живот е избор (несъзнателен, съзнателен и тн) и че никой не ми дължи обич, ако аз самата не си я дам.
И чак тогава се случи чудото - срещнах този, който ме разпозна от "раз" и ме обича и приема изцяло.

За успех в някакво житейско направление ще може категорично да се произнесете, преди да склопите очи. Дотогава всичко се върти и повтаря, и всичко свършва в един момент.

Няма и да ти се случи, ти знаеш защо.

Ейджъл, разбирам ти тезата, но много обезкуражаващо звучи за хора, които в момента не виждат и лъч надежда. Не искам да звуча негативно, но просто си влюбена в момента с нова връзка, розовите очила са на макс. Нужно е повече време преди големите заключения кое е истинско и кое не. Е, пожелавам ти да си намерила щастието.

Аз няма какво да мъдрувам, по-добре да оправям собствените си бакии, че чужд живот най-лесно се живее.

Малко да се върна към темата с пример от преди година две, за един от многото мераклии на жена ми.
Мъж на около 60, с авторитет, власт, публична личност от местно ниво, от съседен областен град.
При работа по съвместен проект (от различни служби са), моята я вика на лична среща веднага след като са се запознали. При тази среща естествено работата е последна грижа, човека директно си предлага кариерно израстване, по-добро заплащане срещу условието да си легне с него, като през това време и демонстрира пълно превъзходство, оказват се насаме с него в заключено помещение и се държи нагло. Все пак не и посяга, съобразява се с отказа и, но я плаши доволно.
Няма да навлизам в повече подробности, след тази случка не знаехме до къде може да стигне и дали ще се съобрази с отказа и, (нямаше как да се прекратят служебните отношения с него) проучихме човека добре, бях разработил няколко плана за действие в случай, че се окаже упорит. Вариантите бяха от жалба и раздухване на случая в медиите, до заплахи и саморазправа, за щастие от службата на жена ми взеха мерки (шефката и лично ме помоли да не се намесвам) и всичко спря до тук.
Та ми направи впечатление, че човека постоянно публикуваше снимки на жена си във фб профила си, обяснения от рода колко много я обича и държи на нея, съвсем скоро след описаната случка бяха имали някаква годишнина, бяха празнували нещо от рода на 40 години съвместен живот, пак обяснения, пак четки. В същото време се оказа, че си има слава на женкар от млад, жена му няма как да не е знаела, но си е траела, защото и е осигурявал добър стандарт на живот, никога не е работила от млада.
Та по темата, тук какво го е накарало да налита на млади момичета и жени, след като очевидно си има всичко в брака си (или поне това демонстрира)?

А, не. Тезата ми си беше същата и преди да го срещна. И си ми беше супер, леко и щастливо и без него..))
За това си позволявам да повтарям на всеки тук - че първо от себе си се почва.

Иначе с това съм напълно съгласна.
Разликата е, че вече каквото и да се случи - то преминава с много по-голяма лекота и без тежки драми.

Rf22, ми че то е пълно с такива ситуации. На всички ако им търсим причините за мераците, вие сериозно ли? Много неприятно е за жени, които нямат никакво намерение да се възползват подобни възможности. Хубаво е, че жена ти е споделила с теб, и ти си подходил с разбиране и подкрепа.

Аз все пак исках да чуя мъжката позиция, защо седят с жена, която очевидно не обичат и не уважават n на брой години и ходят и си търсят късмета наляво надясно?
П.С. моята най-добра приятелка живя с един 6 години, и все ми ревеше няма секс, няма туй онуй, обноски <0... Пък нашия се ослушвал за нещо друго и се пробвал насам натам...
Очевидно, че не я обичаше и не му пукаше толкова, но ЗАЩО БЕ, ЗАЩО?
Ей това искам да чуя от мъж - защо седят с жени, за които не им пука?