Кога мъжа е склонен към изневяра?

Биологично човекът е уникален. Няма женска, която овулира всеки месец. Леле, представяте ли си, всеки път да търсим различен мъжки? Уморих се само да си го представя.😜

Аз не изневерявам защото като кажа нещо го правя и за мен най-важното нещо в отношенията е доверието. Но вече не правя моногамни обещания защото знам че по този начин предавам себе си, което не си заслужава дори за най-страхотната жена. Затова си го казвам съвсем отначало и продължаваме само ако сме на една вълна.

Според мен по-добрият въпрос е защо моногамността е толкова важна за вас? По моитв наблюдения някои хора наисрина я предпочитат, но много често проблемът идва от редица страхове - че не сме достатъчно добри и ще ни оставят, че така е прието и така трябва (ние хората сме тотални овце щом нещо е "прието"), че нещо не ни е наред, и много други такива - и моногамността се използва като щит за да не се доближим дори до тези страхове. А основният проблем и това което ни тормози е в тях а не в това че някой е преспал с друг/а.

Финансово ми е важна на мен.😁

Иначе когато ми се е случвало, все едно ми казва в лицето "ами не си ми толкова важна". Ами добре, нито пък ти на мен. Чао-чао.

Във всички теми твърдите, ме сте безкомпромисни, а от постовете ви строят компромис след компромис.
И то със себе си.
Звезда викаш, ако не беше финансовата част нямаше да ти е толкова важна вярността?

Да, май така се получава, наскоро си говорих с една приятелка че и тя така си е помислила в първия момент но след това е видяла че не е така и вече 5+ години имаме прекрасни отношения. Ще е хубаво да си подобря комуникацията в това отношение...

Дидоян, бъзикам се. Виж кое време е и само ние си пишем тука.

justaman, отговорът може да бъде и само "Защото аз така искам", без обяснения със страхове. Валидирам себе си с избора си, т.е. не изпитвам необходимост да съм много добра в нечии очи. Има и човеци, в чиито очи години, години, години наред не е влязъл ни един страничен, когото да пожелаят. Щом аз съществувам, значи и други има. Няма сила на света, която да ме накара да не следвам себе си или да не се отстоявам когато трябва. Ако утре се случи да поискам, отговорът ще е пак същият: "Защото аз така искам". Точка.
Доверието се руши, когато те лъжат, но много често хората първо себе си лъжат, както и сам си забелязал. Затова, какъвто и да е изборът, човек първо трява себе си да опознае и оттам да тръгва. Така мисля, съобразно личния си опит и наблюдения.

Напълно съм съгласен и точно това имах предвид като казах че някои хора наистина я предпочитат. Виждал съм много мъже и жени които са щастливи по този начин и това е супер. Но аз се хващам от време че правя нещо не защото го искам а от някакъв неосъзнат страх (при което правя каквото мога да се освободя), и по същия начин съм наблюдавал как някои хора действат на база страх но си стоят със него без дори на себе си да признават че той е причината, а не желание. И в случая искам да кажа че дори когато моногамията е желанието в крайна сметка е хубаво страховете да се разрешат защото ще ви е много по леко на душата без тях, а пък специално в тази област почти всеки който не е дълбал и не ги е отработвал доста време ги има в изобилие.

Изневярата е лъжа, какви лични страхове коментирате и усложнявате излишно?
Изневярата е нещо, което се порицава. Почнем ли да търсим причините за нея, значи търсим да оправдаем човека. Откъде накъде ще го оправдаваме, да не вземе да се разплачка горкичкото? Какво общо имат личните страхове на рогоносеца, още малко и той ще излезе виновен, че се чувства зле, защото са го излъгали.

То лъжата е върха на айсберга, преди това е куп други неща.
Иначе ако един мъж каже на жена си, знаеш ли скъпа, утре към 4 следобед смятам да ти изневеря - едва ли става по-приемливо, въпреки че лъжата отпада.

Горният въпрос за моногамността, по-точно "защо искам да не ми изневеряват" е добре поставен, но не мисля, че страхът за реномето и/или обществените норми са сред важните отговори. Ако се разнищи в дълбочина ще стигнем до "заводските" настройки на човек, които пращат идеята за свободна воля да пасе. Както подобава на емоционални същества, за които желанията и страховете са моркова и тоягата на всяко едно действие.

Ама какво общо въобще има страхът от изневяра? Или кръшкаш, или не. Или ако половинката ти се страхува от рога, ще си държиш гащите вдигнати? Хъм.

Казваш, че по принцип се очаква да не изневеряваме. За да има нещо ново в темата обръщам въпроса (всъщност justaman го направи първи) на защо се очаква да е така?
Неизбежно стигаме до страха. Предвиждаме много видове болка от изневярата, а от болката ни е страх. Излиза, че като махнеш шлифовката всички сме еднакви - бягаме в посока болка -> щастие. Страхът като превенция на болката има общо с всичко, ако те е страх да нараниш половинката, защото ще те заболи и теб ще си държиш гащите да, пък ако те е страх, че живота ще си мине моногамно, а ти заслужаваш повече от спомена за угаснала тръпка, ще си търсиш къде да ги свалиш. Страхът е тоягата пред която бягаш. Другото - морковът са изкушенията и въобще всички приятни в мислите неща, но принципа си остава същия - движиш се между това, което те плаши и това, което те радва. Дали е изневяра, моногамия и т.н. е подробност от особеностите на индивидуалната психика.

Както казва vяsko, идеята беше да се даде нова гледна точка по темата. Иначе може да си циклиш в "не трябва да се изневерява"-" ама защо изнeверяват" до безкрай без да се промени нищо.

Първото е разграничаване на спането с друг/а от лъжата. За лъжите, ако на някого не мога да имам доверие, за мен нещата са дотам. (Какво точно е нарушаване на доверието не е прост въпрос но това е друга тема).

След това седи въпросът защо някой би искал да спи с друг/а. Една възможност е защото нещо във връзката куца, или се е изчерпила, и т.н. В този случай можете или да я оправите по нормашните начини (повече комуникация, споделяне, изясняване защо сте важни един за друг...) или да я оставите. Но друга възможност е единият да е полигамно настроен в този момент, а другият - моногамно. Тук си зависи от хората дали могат да намерят работещ вариант, от моите експерименти знам че за мен моногамността не работи, но други хора могат да намерят решение.

Вглеждането в страховете служи за две неща. Едното е че понеже моногамността е норма, много хора я приемат и мислят че има нещо ненаред с тях ако не могат да се впишат. Много често чувам някой да каже "това не е за мен" веднага щом се спомене за нещо такова (дори да не ги засяга дирекно примерно в дискусия между група приятели) но след това да продължи да подпитва и да е очевидно че има интерес който не е само теоретичен но не иска да бъде помислен че може би може да е "такъв/ава". В този случай си е чисто за ваша полза да изследвате какво точно иска сърцето ви а не да следвате какво мислят другите.

Но второто нещо е много по-важно и се отнася и за хората които в крайна сметка искат моногамност. И това е че когато имаш страхове (а всеки има) ти си живееш с тях и подсъзнателно те тормозят и ти блокират желанията и наслаждението от живота. За това дори няма нужда да има изневяра или другият да е направил нещо лошо - то си е вътре в теб и се активира и от дребни неща без значение. Примерно ревността която проилиза от страх е досадна за другия и отдалечава, докато тази която произлиза от желание е много секси и сближава. Страхове от всякакви неща могат да те държат във връзка която очевидно не е добра за теб и да не ти позволяват да намериш такава, която си заслужава. Извинения всякакви винаги могат да се намерят за всичко. Но това което дава сила на извиненията са скритите страхове, а не действителни причини.

Та въпросът е какво искаме в крайна сметка - да си мрънкаме и да се задоволяваме с чувството на неоправданост, или да поемем отговорност, да си свършим работата по личните ни въпроси, и да си наредим живота по хубав начин. Но е вярно че изправянето срещу страхове и др. винаги е трудна работа без значение колко опит имаш и не винаги знаеш как да подходиш и не може да се каже че вината си е само твоя ако не следваш този път. Винаги обаче можеш да намериш куража в себе си поне да се попиташ какво е важно за теб и да се опиташ да следваш него, а не това което хората около теб или нормите изискват, както и да приемеш последствията, които понякога действително могат да са лоши, но според мен всичко друго е ок да пожертваш, но не и да не следваш сърцето си.

Продължавате да тъпчете на едно място. Страховете, притесненията... Търсенето на отговорност и какво не е наред у рогоносеца не е нещо ново и е все така неуместно отвличане на вниманието от реалния проблем. А реалният проблем не е какво прави рогоносецът в тази връзка, а какво прави изневеряващият.

Ами прави си кефа.