Е, аз не ща да се хиля, а да разбера какво се опита да кажеш.
- Публикувана: 27 юни 2020, 00:08 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 10:44 ч.
Кога мъжа е склонен към изневяра?
До тук разбирам, че ако не си била разпоретина на 20, на 40 задължително ще станеш.
С предимство са по- хубавките. Те са разпоретини по гени. Явно са константа разпоретини, без значение годините им.
Жена= на настояща или бъдеща разпоретина.
Ама, вие сериозно ли? Какво ви е грижа кой с кого и как?
Пожелавам ви горещи любовници и топли отношения, които ви носят радост.
Стига само печал.
С предимство са по- хубавките. Те са разпоретини по гени. Явно са константа разпоретини, без значение годините им.
Жена= на настояща или бъдеща разпоретина.
Ама, вие сериозно ли? Какво ви е грижа кой с кого и как?
Пожелавам ви горещи любовници и топли отношения, които ви носят радост.
Стига само печал.
Забелязвам, че едно от основните притеснения е, че щели да ти се подиграват хората, ако ти изневерят. Не им пука на хората за вашите семейни проблеми, имат си свои.
На който не се е находил на младини се предсказва хойкане, на находилия се пак му се цъка с език, нямало да се кротне тъй лесно... Оставете хората на мира, животът е кратък. Няколко десетилетия активност, после цяла вечност си умрял.
На който не се е находил на младини се предсказва хойкане, на находилия се пак му се цъка с език, нямало да се кротне тъй лесно... Оставете хората на мира, животът е кратък. Няколко десетилетия активност, после цяла вечност си умрял.
Така съветвате ти и цялата индустрия за възрастни.
Мче кажи де, за твоята религия, аз как си казах за моята.
Да не е съвсем спам - по темата:
Макар и да сме способни на рационално мислене, в мотивите си хората не сме рационални същества (в дъното на всяко действие е емоцията "искам") така че логически въпроси от рода на кога, защо и т.н. изневеряваме не са много релевантни като говорим за поведение. От една страна конците ни дърпат желания, тръпки, страсти, нагон, похот, завоевателство... от друга - по-дълбоки чувства като обич, щастие чрез радостта на друг, способност да предвидим последствия, способност да се отвратим предварително от предвиденото. Най-общо казано колкото по-малко имаме от така наречения емоционален интелект, толкова по-пътеводна светлина са ни физеологичните потребности. И обратно, повече осъзнатост - по-широкоспектърна възможност да кажеш не на първичното. Тъй че като цяло - кога човек е склонен на изневяра - когато е по-елементарен, вкратце. Откъм чувстителност поне. Иначе ясно, че и гений в някаква област (не че ги има универсални) може да изневери. Това е реалността (както я виждам аз), а не отсъждане кой е по-най. Всеки да прави каквото си ще, стига да му е добре и да не наранява друг.
Да не е съвсем спам - по темата:
Макар и да сме способни на рационално мислене, в мотивите си хората не сме рационални същества (в дъното на всяко действие е емоцията "искам") така че логически въпроси от рода на кога, защо и т.н. изневеряваме не са много релевантни като говорим за поведение. От една страна конците ни дърпат желания, тръпки, страсти, нагон, похот, завоевателство... от друга - по-дълбоки чувства като обич, щастие чрез радостта на друг, способност да предвидим последствия, способност да се отвратим предварително от предвиденото. Най-общо казано колкото по-малко имаме от така наречения емоционален интелект, толкова по-пътеводна светлина са ни физеологичните потребности. И обратно, повече осъзнатост - по-широкоспектърна възможност да кажеш не на първичното. Тъй че като цяло - кога човек е склонен на изневяра - когато е по-елементарен, вкратце. Откъм чувстителност поне. Иначе ясно, че и гений в някаква област (не че ги има универсални) може да изневери. Това е реалността (както я виждам аз), а не отсъждане кой е по-най. Всеки да прави каквото си ще, стига да му е добре и да не наранява друг.
Като изключим типът хора (и мъже и жени), които просто това им е вродено, остават опциите липса на нещо и тръпката. Да си го кажем направо - тръпката от нова свалка е различна от отношенията във връзка от 15 години. Тук казуса е до колко човек има нужда точно от това. Като жена мога да кажа, че съм залитала (без да стигам до изневяра), просто усещането е друго. При мъжете не е по-различно, освен егото - "ставам ли още". Според мен най-голямото "подтикване" е еднообразния живот като цяло и ограниченията. Колкото по-ограничен е някой, толкова по-сладък е забранения плод.
Аз например контактувам основно с мъже (така се случи заради професията, в университета 46 момчета, 3 момичета), в началото моя мъж ме ревнуваше, вече свикна и няма проблем. Ами нямам интерес към тях, той ги познава, събираме се заедно, ходим на почивка заедно. Вероятно ако ме беше притиснал щях да искам друго. Подозирам, че и при него би било същото - може да излиза с който си пожелае, без да се притеснява от това. Моята вяра е, че ако някой иска да изневери, колкото и преследван да е, ще намери начин.
Аз например контактувам основно с мъже (така се случи заради професията, в университета 46 момчета, 3 момичета), в началото моя мъж ме ревнуваше, вече свикна и няма проблем. Ами нямам интерес към тях, той ги познава, събираме се заедно, ходим на почивка заедно. Вероятно ако ме беше притиснал щях да искам друго. Подозирам, че и при него би било същото - може да излиза с който си пожелае, без да се притеснява от това. Моята вяра е, че ако някой иска да изневери, колкото и преследван да е, ще намери начин.
fallen_angel, чудесно, но нали знаеш, че за да се стигне до доверие, минава време на наблюдение и говорене, обсъждане. Застраховани няма, но ако знаеш мисленето на другия, всичко ви е наред, така да се каже, дори да ти се "отвори" възможност, и от най-изкушаващата, усилията, които си градила с човека до теб, винаги биха ти показвали и провокирали лампичката в съзнанието, че не си струва отварянето на краката, при все, че всичко имаш вкъщи, и не ти липсва.
Хубав ти е постът, иначе, даже и аз мислих да добавя за "липсващото звено" в отношенията, провокиращо към евентуални "фалове".
Много истини има, вкл., и че животът е "кратък", както казват някои, но тук въпросът е, че като декларираш отношения с някой, взаимно се отдавате един на друг - емоционално, физически, доверие, отпускане, ресурси, после прошка трудно може да се получи. Или поне при мен би било така.
Реално не е ли "ок" нещо, разделят се двамцата, и тогава на "клончето", без "паралелност", правеща потенциално другия на глупак, както *JustMamma* беше писала преди време, и си е точно така.
Хубав ти е постът, иначе, даже и аз мислих да добавя за "липсващото звено" в отношенията, провокиращо към евентуални "фалове".
Много истини има, вкл., и че животът е "кратък", както казват някои, но тук въпросът е, че като декларираш отношения с някой, взаимно се отдавате един на друг - емоционално, физически, доверие, отпускане, ресурси, после прошка трудно може да се получи. Или поне при мен би било така.
Реално не е ли "ок" нещо, разделят се двамцата, и тогава на "клончето", без "паралелност", правеща потенциално другия на глупак, както *JustMamma* беше писала преди време, и си е точно така.
fallen_angel, чудесно, но нали знаеш, че за да се стигне до доверие, минава време на наблюдение и говорене, обсъждане. Застраховани няма, но ако знаеш мисленето на другия, всичко ви е наред, така да се каже, дори да ти се "отвори" възможност, и от най-изкушаващата, усилията, които си градила с човека до теб, винаги биха ти показвали и провокирали лампичката в съзнанието, че не си струва отварянето на краката, при все, че всичко имаш вкъщи, и не ти липсва.
Хубав ти е постът, иначе, даже и аз мислих да добавя за "липсващото звено" в отношенията, провокиращо към евентуални "фалове".
Много истини има, вкл., и че животът е "кратък", както казват някои, но тук въпросът е, че като декларираш отношения с някой, взаимно се отдавате един на друг - емоционално, физически, доверие, отпускане, ресурси, после прошка почти трудно може да се получи. Или по не при мен би било така.
Реално не е ли "ок" нещо, разделят се двамцата, и тогава на "клончето", без "паралелност", правеща потенциално другия на глупак, както една потребителка беше писала преди време, и си е точно така.
Хубав ти е постът, иначе, даже и аз мислих да добавя за "липсващото звено" в отношенията, провокиращо към евентуални "фалове".
Много истини има, вкл., и че животът е "кратък", както казват някои, но тук въпросът е, че като декларираш отношения с някой, взаимно се отдавате един на друг - емоционално, физически, доверие, отпускане, ресурси, после прошка почти трудно може да се получи. Или по не при мен би било така.
Реално не е ли "ок" нещо, разделят се двамцата, и тогава на "клончето", без "паралелност", правеща потенциално другия на глупак, както една потребителка беше писала преди време, и си е точно така.
По-скоро засягам темата в смисъла на дълга и смислена връзка. Това за говоренето и обсъждането е най-важния факт, защото хората сме различни и за да се разберем взаимно е необходимо много говорене. В моят случай 2 години разговори, докато той разбере, че моята свобода не може да я закача, ама и че за мен свободата не означава да "кацам от цвят на цвят".
"не си струва отварянето на краката, при все, че всичко имаш вкъщи, и не ти липсва. "
Ето това е разковничето. Може да се спогледа мъж/жена с друг/а, но знае, че няма смисъл да разваля нещо хубаво. В другия случай той/тя просто търси липсващото парче от пъзела на друго място.
За мен варианта с прошката е немислим, дори да се прости, винаги се помни и се правят асоциации. Имам близки, с подобна случка - имаше прошка, но и до ден днешен се помни, не се натяква, не се споменава, но се усеща. Както се казва, счупената ваза и да се залепи, цяла е, но не е като нова.
Умишлено пиша и за двата пола, защото малко ме дразни идеята как се натяква, че само мъжете са способни на изневяра. Това е присъщо и на двата пола и смятам, че трябва да бъде разглеждано така.
Най-общо казано колкото по-малко имаме от така наречения емоционален интелект, толкова по-пътеводна светлина са ни физеологичните потребности. И обратно, повече осъзнатост - по-широкоспектърна възможност да кажеш не на първичното. Тъй че като цяло - кога човек е склонен на изневяра - когато е по-елементарен, вкратце. Откъм чувстителност поне. Иначе ясно, че и гений в някаква област (не че ги има универсални) може да изневери. Това е реалността (както я виждам аз), а не отсъждане кой е по-най. Всеки да прави каквото си ще, стига да му е добре и да не наранява друг.
Чудесно, "fallen_angel". 
Свалям ти шапка за 2-те години. Явно много си харесвала и държала на човека до теб.
В повечето от съвременните отношения, такова волско търпение липсва, даже масата бързо "квалифицира", "стереотипира", и кой откъде е, дори не опознала бегло другия. Шансове все по-рядко се дават, диалог почти липсва, даже наблюдавам мързел и дислексия от всякакъв характер, които ме отблъскват в доста жени, бидейки деен, инициативен и т.н.
Точно така - под свобода се има предвид не да "изневеряваш" паралелно, а да имаш "прозорец" време за себе си - лично време "и аз съм човек", хоби, или просто да си останеш с твоите си неща, без значение какво, даже в много дейности не е нужно и да има намесени други хора.
Свалям ти шапка за 2-те години. Явно много си харесвала и държала на човека до теб.
В повечето от съвременните отношения, такова волско търпение липсва, даже масата бързо "квалифицира", "стереотипира", и кой откъде е, дори не опознала бегло другия. Шансове все по-рядко се дават, диалог почти липсва, даже наблюдавам мързел и дислексия от всякакъв характер, които ме отблъскват в доста жени, бидейки деен, инициативен и т.н.
Точно така - под свобода се има предвид не да "изневеряваш" паралелно, а да имаш "прозорец" време за себе си - лично време "и аз съм човек", хоби, или просто да си останеш с твоите си неща, без значение какво, даже в много дейности не е нужно и да има намесени други хора.
Това дали имаш всичко вкъщи, какво ти липсва и какво не, е хубаво всеки да изяснява сам за себе си и да не отговаря от чуждо име.
Аз например изобщо не бих започнала отношения с мъж, който разбира свободата различно от мен, и ще ми се налага с месеци и години да се разправям - ся ше си изневеряваме или няма. Щото за мен свободата било едно, пък - за него - друго.
Аз например изобщо не бих започнала отношения с мъж, който разбира свободата различно от мен, и ще ми се налага с месеци и години да се разправям - ся ше си изневеряваме или няма. Щото за мен свободата било едно, пък - за него - друго.
После идват разликите. След дадена случка как ѝ правиш разбор и какво осъзнаваш от нея. С какво те самопознава или просто продължаваш безмозъчно по инерция.
Хубаво, но не мога ли да направя разбор на случката преди да се е случила...въображението за какво ми е дадено?
Причините, които посочваш като примери пак са си вид примитивизъм. На умният човек никога не му е скучно; на емоционално интелигентният не му прегарят тръпките и емоциите, защото не са в някакво ефимерно измерение от рода на визуалното примерно.
А и каква ще да е разликата между инстинктивен и осъзнат индивид, ако и двамата не правят разлика в поведението си в реално време. Осъзнат е точно способен на перспектива, виждащ се отстрани както и в разните посоки във времето, дали от опит, дали от мъдрост няма значка. Не е чак толкова просто като едното самобичуване постфактум.