СЕДМИ клас 2019/2020 - Трета изпитна седмична тема - (29.06 - 05.07)

  • 81 192
  • 1 905
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 14 844
Аз не познавам дете в София, което да не е ходило на курс или частни уроци. Включително моето, което ходи на БЕЛ веднъж седмично.
В провинцията познавам много, които не ходят, но и нямат високи резултати.
Към списъка на неходилите добавете и моите две+племеника (София). Всичките с отлични резултати. Та не знам до колко помагат школите на лошата основа в училище и неучещите. Доброто представяне си иска системна подготовка.

# 286
  • Мнения: 2 392
Чета, чета... за школи и уроци и се появи един въпрос. Има ли дете, което да не се е готвило с школи или уроци за НВО?

МАТ+ БЕЛ = 181,25 без уроци, като по математика можеше и максимума, но при пренасянето вместо да преписва, смята наново и обърква бакалските сметки.
Ходи февруари на ПИ по двата предмета (ако не беше ИП щеше да отиде на още пробни).
По БЕЛ извън изискуемото от учителката в училище е направила 2-3 теста с мен, а също тестовата част на матурата за 12-ти клас (четенето с разбиране категорично отказа); написа една теза и коментирахме друг цитат за теза, но не пожела да пише по него. Преразкази допълнително не е правила, но ми преразказва филмите, които гледа, като настоява, че и това се брои за преразказ, хаха.

Последна редакция: вт, 30 юни 2020, 00:15 от SamoDiva

# 287
  • Благоевград
  • Мнения: 414
Защото това са баловете само от второ класиране. Ако погледниш раздела " движение на бала" там се вижда реалният минимален бал ( бал на последния приет).

Моля, пишете къде виждате тези балове по училища?

Последна редакция: вт, 30 юни 2020, 00:57 от Bory_V

# 288
  • София
  • Мнения: 16 555
В статистиките с максималните и минималните балове.

# 289
  • Благоевград
  • Мнения: 414
В статистиките с максималните и минималните балове.

Питах за статистиката по училища

# 290
  • София
  • Мнения: 7 716
В статистиките с максималните и минималните балове.

Питах за статистиката по училища
Да , де, пак там! Joy

# 291
  • Мнения: 108
Шарлот,
Аз съм в точно обратната ситуация. Исках да се освободя от финансовите окови, но в момента си давам сметка, че ако детето остане в частното училище, аз ще съм супер спокойна за неговото образование, среда и сигурност (физическа, психическа и тн.) С парите все ще се оправим. Няма изгледи да остана без работа, а и да остана - имам спестявания. Не виждам по-добро вложение на парите ми от образованието на детето и моето спокойствие, макар и да се лишавам от някои неща заради таксите.

Дилемата е комплексна и няма еднозначно правилен избор. При нас са три деца в ЧУ - “Питагор” и ПЧМГ. Финансовата тежест е осезаема, но изобщо не съжалявам, защото смятам, че първите 7 учебни години са определящи за полагнето на солидна основа и учебни навици. Очакванията ни се оправдаха напълно, независимо, че и трите ни деца са преди всичко с хуманитарни наклонности. Въпреки това и далеч не от финансови съображения решихме, че искаме след 7 клас да не продължават в ЧУ. Основният ни аргумент е, че децата са получили достатъчна основа, за да продължат да се развиват възходящо в обществени езикови гимназии. Желая да ги откъсна от стерилната среда на частното училище, в което повечето деца са презадоволени и преосигурени. Истинският живот е далеч от света, в който всеки има последния модел айфон или носи колан за 700 лв. Вярно, децата са умни и будни, но живеят със съзнанието, че всяка врата в живота им е широко отворена. Не мисля, че е тази среда е полезна в последните години на съзряването. Голямата дъщеря сега завърши 7 клас и без да се напъва особено си взе НВО-то с достатъчно точки за хубава езикова гимназия. Догодина пак ще сме в играта с по-малката, която е пределно наясно със себе си и желае само и единствено ФЕГ, за да можела после да учи медицина във Франция. Малкият има още 4 години до кандидатстване в гимназия, но пък той е запален спортист и вече 5 години тренира 7 дни в седмицата. Неговото желание е на 14 г. да отиде в чужда футболна академия.

Та струва ми се, че най-правилното е да се вслушаме в интуицията, желанията и талантите на децата си и да ги поощряваме в преследването на личните им мечти. В крайна сметка бъдещето принадлежи на тях, а не на нас.

Поздрави!

# 292
  • Мнения: 2 392
По повод стерилната среда съм съгласна и не става дума само за финансовия аспект и презадоволяването.
Познати деца набор 2006 от 4-годишни учат в частна детска градина, после преминаха в съответното частно училище. Събрали се трички от тях и решили да убедят родителите си, че ще е по-добре да учат в общинска езикова гимназия, като основният довод, който изтъкнали, бил, че им липсва социална среда. Все пак 10 години общуваш само с едни и същи хора... Желанието им ударило на камък...
В крайна сметка всеки родител преценява за детето си.

Моята специално е много своенравна и дори вчера ми разправяше, че ако някой не иска да учи някъде, може умишлено да се представи зле на НВО, само и само да прави напук на родителите си... Ей с такова чудо трябва да се справям. В момента се опитвам да ѝ набия в главата, че преминава към нов етап и трябва по-сериозно да се отнася към учебния процес. Нищо не вдява, живее за мига. Ако не беше умна, с този мързел не знам докъде щеше да го докара.

# 293
  • Мнения: 108
Моята голямата точно затова няма търпение да се махне от ЧУ. Изключително общителна е (за разлика от сестра си, която е интровертен тип), непрекъснато търси нови познанства, умее да се харесва, да въздейства на другите (особено върху младежите) и да създава компании (повече отколкото ми допада). Не си дава много зор в ученето, влекат я театър, кино, танци и въобще занимания, които я поставят в “светлината на прожекторите”. Като се мобилизира постига всичко в учението, но не й е личен приоритет. Стегна се за НВО-то преди всичко, заради егото си и за да излети от “клетката” на частното училище към привлекателната за нея по-широка социална среда.

В началото се дразнех на подхода й, но пък си дадох сметка, че нейната сила е точно в общуването и въздействието върху околните и че не трябва да я спирам, воден от амбиции за големи “академични” постижения. Благодарен съм на нивото, което получи в ЧУ, не се притеснявам от по-голямата свобода, която ще има напр. в 1 АЕГ. Сигурен съм, че ще се оправи в живота, защото я виждам, че най-добре се чувства и справя сред много хора.

Убеден съм, че всяко дете си се ражда с неговия си “чип” и родителите не бива да се опитваме да го преформатираме. Не става. Можем само евентуално да го ъпгрейдем частично Simple Smile. Ей ги моите - три деца, които по характер и натюрел нямат нищо общо: No 1 - общителна, самоуверена и разпиляна; No 2 - задълбочена, състрадателна и ранима; No 3 - зверски амбициозен, упорит и последователен. Пътят за всеки от тях ще е напълно различен.

Последна редакция: вт, 30 юни 2020, 03:34 от atsekov

# 294
  • Мнения: 210
Шарлот,
Аз съм в точно обратната ситуация. Исках да се освободя от финансовите окови, но в момента си давам сметка, че ако детето остане в частното училище, аз ще съм супер спокойна за неговото образование, среда и сигурност (физическа, психическа и тн.) С парите все ще се оправим. Няма изгледи да остана без работа, а и да остана - имам спестявания. Не виждам по-добро вложение на парите ми от образованието на детето и моето спокойствие, макар и да се лишавам от някои неща заради таксите.

Дилемата е комплексна и няма еднозначно правилен избор. При нас са три деца в ЧУ - “Питагор” и ПЧМГ. Финансовата тежест е осезаема, но изобщо не съжалявам, защото смятам, че първите 7 учебни години са определящи за полагнето на солидна основа и учебни навици. Очакванията ни се оправдаха напълно, независимо, че и трите ни деца са преди всичко с хуманитарни наклонности. Въпреки това и далеч не от финансови съображения решихме, че искаме след 7 клас да не продължават в ЧУ. Основният ни аргумент е, че децата са получили достатъчна основа, за да продължат да се развиват възходящо в обществени езикови гимназии. Желая да ги откъсна от стерилната среда на частното училище, в което повечето деца са презадоволени и преосигурени. Истинският живот е далеч от света, в който всеки има последния модел айфон или носи колан за 700 лв. Вярно, децата са умни и будни, но живеят със съзнанието, че всяка врата в живота им е широко отворена. Не мисля, че е тази среда е полезна в последните години на съзряването. Голямата дъщеря сега завърши 7 клас и без да се напъва особено си взе НВО-то с достатъчно точки за хубава езикова гимназия. Догодина пак ще сме в играта с по-малката, която е пределно наясно със себе си и желае само и единствено ФЕГ, за да можела после да учи медицина във Франция. Малкият има още 4 години до кандидатстване в гимназия, но пък той е запален спортист и вече 5 години тренира 7 дни в седмицата. Неговото желание е на 14 г. да отиде в чужда футболна академия.

Та струва ми се, че най-правилното е да се вслушаме в интуицията, желанията и талантите на децата си и да ги поощряваме в преследването на личните им мечти. В крайна сметка бъдещето принадлежи на тях, а не на нас.

Поздрави!

Това с презадоволяването, скъпите телефони и дрехи е налично и в повечето предпочитани държавни гимназии. Cry

# 295
  • Мнения: 8 621

Това с презадоволяването, скъпите телефони и дрехи е налично и в повечето предпочитани държавни гимназии. Cry
                 Не,в повечето , а във всички! Yum И понеже средата е по-различна от ЧУ /не всички са с еднакви финансови възможности/  класът се разпада на групички и си мисля,че тогава микроклиматът изобщо не е добър.Доста често успехът минава на второ място и на първо се позиционират парцалки и телефончета.Много често умни и отлични деца с по-малки финансови възможности стават аутсайдери и то защото "не са достойни" за "елитната" среда.Не коментирам факта,че и учителите се влияят от финансовото състояние и социалния статус на родителите.

# 296
  • Мнения: 51 080
Не е във всички! В класа на дъщеря ми имаше нормални групички, изобщо не по финансови критерии. Други класове бяха много сплотени, целите. Но дори и на групички, във фег никога, ама никога не съм чула или видяла агресия, парадиране и подобни, а има и там всякакви хора. Може да е било късмет или просто тя попада извън обсега на определени хора с определен...манталитет.

# 297
  • Мнения: 3 491
Не ми се вярва при момчетата телефоните, дрешките и финансовото състояние да имат толкова голямо значение. Момичетата са склонни да се влияят в една определена възраст, но и това минава....
Didia, много ангажирани баба и дядо сте. Дори и в желанието да дадеш свобода при избора пак има ангажимент. Браво и на двамата!
Моето момче много се влияе от мама. Имам чувството, че най-много обича да си говори с нея. Даже вчера я разпитва за мнението й за  няколко набелязани училища. И така почти оформи първо желание. Но тя е от този тип хора, които изобщо не напрягат. Винаги е усмихната, позитивна. Не изисква прекалено, смята, че всеки си има път.
Знае какво точно да му сготви, запомнила е всеки от внуците какви храни харесва, даже слага и различни подправки на децата. Всички обичат при баба.

# 298
  • Мнения: 3 070
На моя съседка детето учи в кварталното частно училище. Оплака ми се, че някакво дете му казало, че е беден, защото баща му кара евтина кола и му обяснили богатите какви марки коли карат. Кое и е стерилното на тази среда?

# 299
  • Мнения: 108
И за момичетата не винаги е определящото. Моята се впечатлява много повече от “плочките” на съученика си - спортист, отколкото от тези, които й подаряват пръстени на Пандора Simple Smile. Децата на тази възраст са все още чисти и е важно в периода на “перченето” да не придобиват грешна представа за света. А това се получава, когато започнат да приемат, че е нормално да имат всичко (стотачки в джоба, шофьор на повикване, пролетна ваканция на Малдивите и т.н.). Няма лошо, ама животът е палачинка и трябва да се научат сами да постигат целите си и да си извоюват това, което иначе приемат за даденост.

Общи условия

Активация на акаунт