Раздяла след 7 години все едно нищо не е било

Момичето да си отвори очите и да мисли трезво, защото ако сега не се разделят, "връзката" може да се влачи още няколко години без переспектива за реално развитие. И той, и тя може да са супер прекрасни и невероятни, но да не са един за друг; може и да е временна криза, каквито има при всяка двойка (фаталността на числото седем)...
В крайна сметка авторката има глава на раменете да прецени кой е верният път. По-важното е, че той не ѝ е длъжен. Ако не ѝ предлага нещо, от което има нужда, не става с изискване, мрънкане или примиряване, просто си търсиш полагаемото на друго място. Всеки е отговорен за себе си.

Мило момиче,
Дано наистина имаш силата, куража, твърдостта, дори ината, да удържиш и да не се връщаш пак при този ..тип.
Разбирам, че това ти е първата голяма любов и краят на връзката прилича на края на света. Но не е. И наистина след време ще се чудиш как и защо изобщо си била с него. От собствен опит го пиша - не се насладих подобаващо на студентските си години точно заради такава дълга връзка. И мноого съжалявам, че не взех решението да се разделим по-рано.
О, и още нещо - като си тръгнеш ти, и ти сложиш финалната точка, ти ще бъдеш лошата. Но също така ти ще бъдеш и по-силната, тази, която е зарязала, която е имала последната дума. И това мноого ще нарани егото на господинчото. Хубаво ''отмъщение'' ще бъде

Такъв, който днес иска едно, а утре - друго, не ти трябва. Сама виждаш, че не може да разчиташ на него. Освен това, такова несериозно отношение към теб, сякаш си играчка - кеф му е, поиграе си, не му е кеф - хвърля те в кашона на тавана - е крайно обидно и показва, че изобщо не те уважава.

А също подкрепям и мнението, че за 7 години трябва да има развитие. Дори да не е брак и деца, то поне предложение за такова.

Според мен, и двамата сте били достатъчно дълго време заедно. Време ви е за почивка.
А той..той е решил, че си е пропуснал хубавите години и иска да навакса, докато съвсем не е късно.
Не пропускай ти своите!

О, ти като че за пръв път четеш и пишеш във форума!
Тулупът си проличава от първите изречения в първия пост още, а при авторката нищо такова не се забелязва.
И не, гаднярите също правят семейства, защото се намират заблудени души да се влюбят в тях.
Та, значи признаваш, че тоя е кофти мъж, ама реално, 16 годишната която е налазил и прави на луда калинка 7 години, се била възползвала?

И не, не бързаме да съдим- дадени са факти, по тях определяме отношението си към него.
И да, осъдително е такова държание и такъв начин на живот.
Да го адмирираме ли, що ли?

Авторката е питала по конкретен въпрос. Не е задачата тук да гадаем тя каква е.

Точно защото не зная кой как живее и какво нарича измекяр дадох линк към речник. Знаех, че това е това, което прочетох в речника "ратай срещу подслин и храна", като си направих труда да прочета и допълнителните значения като "продажник". От описаното от авторката мъжът не ми изглежда такъв. Обосновах се.

Много  IT- та, консултанти в различни сфери, архитекти, юристи, life coach-ове отиват в офиса си точно по няколко часа седмично и никой не казва, че не работят. Собственици на ресторанти, барове, бензиностанции, фризьорски салони, аптеки, печатници не кибичат там по цвл ден след като разработят бизнеса и той върви. Може да е съсобственик в бизнеса на родителите, но те да са го инструктирали да казва, че не работи за да не го цоцат момите и да не се налага да оправя третия етаж. Може да има добри, достатъчни за него пасивни доходи. Всичко може.

Явно съм била зле възпитано момиче от лошо семейство, та не ми се е налагало да задълбавам, хахаха. Чудя се къде са тези добри семейства докато дъщерите им прекарват цели уикенд и с толупи от 17 годишни.

Радвам се, че стана дума, защото научих произхода на думата. Мислила съм го, но понеже на арабски се пише с буквата د без точка отгоре, а не с  букви, като   ظ ز ض, които се транслитерират в з на турски и български, реших, че бъркам.

Кое не разбрах? Не разбрах кое прави мъж с нормален, удобен живот, който разполага с достатъчно средства да се конти, излиза по заведения, че и да забие 17 годишна измекяр. Много работещи на 2 места мъже нямат такива възможности. Измекяр наричаха мъж, който, въпреки че работи, не успява да пести, да има кола, да излиза, да се облича добре. Мъж, на когото не му остава нищо след като си плати абсолютния минимум - храна, наем, транспорт, ток, вода, телефон.


Фактите са доста оскъдни за да съдим по тях бившия на авторката. Един 35г мъж би променил поведението си 100 пъти ако то не му носеше социален дивиден и много отдавна.  В случая няма мотив, защото авторката е седяла с него въпреки караниците и охладняването му. Повечето от нас бихме си тръгнали. Тя сама, с поведението си го е поощрявана да продължи да живее така. Никъде не е писала да са говорили и да е поставяла условия. Родителите му, които го издържат частично или тотално нищо не казват и не го бутат или стягат, а и е вече на 35г.

Трудното при авторката е, че вероятно не е имала други връзки и е останала дълго с него. Какъвто и да е бил тя има чувства към него. На 24г тя никога не е пътувала и живяла някъде сама, не е флиртувала, не е имала живот без него. На 17г това е нормално,  на 24г нямаше да е проблем ако връзката вървеше. Може би се чувства в безтегловност. Загубила е любов. Ние тъжим за хората, които ние самите обичаме, а не за тези, които ни обичат.

Невена, ти сериозно ли сравни този с юристи, архитекти и прочие хора? Въпросните хора, за да стигнат до ходене в офиса си по няколко часа седмично, са си скъсали задниците от бачкане преди това, за да го постигнат, че сигурно и са спали по бюрата си. Какви пасивни доходи, какви 5 лева? Тук говорим за един лигльо, на който майка му и баща му имат някой убит квартален хранителен магазин ( примерно) и вадят колкото да си покриват нормалните нужди и да отглеждат " детето". Този е пълен провал и като мъж, и като човек дори, защото е един търтей, без грам амбиция за собствено развитие. И изобщо не виждам как един човек с всичкия си ще се кефи на това по цял ден да лежи по кафетата с парите от мама и тате и да заглежда ученички. Познавам много такива, типичните селски бекове, които вече са на по над 40 и х.й ще хванат, ама не и работа и все търсят работа, ама като я срещнат бягат. Освен това, като гледам има и нещо биполярно в него - не те обичам, обичам те, искам те, не те искам. На този животът му е точно толкова смислен, колкото на една амеба, но тя вероятно е дори една идея по-полезна.

Не, не съм го сравнявала, нито сериозно, нито несериозно. Писах, че има архитекти, юристи и прочие хора, които могат да се изхранват без да отсъстват дълги часове от дома. Сравняват се две познати понятия или предмета, двама познати хора. Ние не знаем какво и колко е учил и дали, каква професия има, ако изобщо. Затова не го и сравнявам. За IT е нормално да се скъса от тичане през ранните и средни 20 и след 30 да намали темпото. Родителите му може да имат напълно роботизиран цех за хранителни продукти с 4-5 пазача на щат. Той също може да си е скъсал задника от бач преди да я срещне.

Не твърдя, че е много полезен, а че има право да живее точно така. Сама пишеш, че познаваш много такива. След като майка му му готви, чисти, върши му услуги и с баща му са съгласни да го издържат, проблем няма. Като умре единия родител ще започне да работи повече в семейния бизнес.

Тя е видяла как живее семейството му. Казал и е, че евентуално ще оправи третия етаж за да живее там сам. Във втория пост го е обяснила. С обичам те, не те обичам живее половин Холивуд и цял Боливуд.

Те пък щото там са всичките нормални и човешки еталони за нещо.

Темата се изчерпа, Авторката ако има още 10-тина години за губене, може да продължи да си кеси с този иманяр на свободния дух.

Авторката да си пореве сега, после да се почерпи по повода и да ходи и свещичка да запали, че тоя ненаживял се левент ѝ е отворил пътя за бягство от тази връзка. Както и да го въртя и гледам, мъж, който на 35 мама му пере гащите и му дава джобни - ми не, мерси.

Когато аз бях на 17 също имах гадже на 28, ама толкова влюбена и загубена бях. Аз направих първата крачка даже в началото. После той започна да си ме дресира, като кученце. Перях чорапи на ръка, ходех у тях с трамвая през повечето време, да не хаби пари за бензин да ме взима от вкъщи, ако не режех салатата достатъчно ситно не беше доволен. И той живееше с мама. Изневери ми. Връзваше ми тенекии - чакам го да ме вземе и да излезем, той не идва в уречения час, не вдига телефон. С приятели решил да излезе, ма коя ли съм аз да ми каже. Когато завърших беше против да работя, а също и да уча висше, но добре, че  малкото ми останал мозък тогава поне това си извоюва. И така 3 години я карахме, предложи ми брак и не знам каква мъдрост ме тресна изведнъж, та отказах и приключихме. Той отслабна, търсеше ме, извиняваше се, че не се държал на ниво. Като видя, че няма да мине номерът, каза, че трябвало да ми направи едно бебе да не мисля за глупости.

Та така, от прочетеното с казуса на авторката, мога само да ѝ честитя и да я посъветвам да не се поддава на молби и манипулации повече. Нека “мачото” си обсъжда бройките с аверчетата и да пие биричка с джобните от мама.

Кой в днешно време все още пере чорапи на ръка??? УЖАС. Иначе евала, че ти е дошъл акъла!

Ами искал да са му изпрани редовно, не да чака да се събере пералня за тях 😁 Не помня дълбокия смисъл, но пък помня как ги търкам на мивката, и ме е срам. Просто се чудя къде ми е бил акълът и се благодаря всеки ден, че ми е дошъл поне малко такъв и що годе навреме 😁

И аз съм прала тениски на гадже, не защото е нямало пералня, вече не помня защо.
Въпросният хич не беше надежден, на по 22 г. бяхме - аз следвах, той лентяйстваше у тях. Баща ми беше против връзката - щял да ми тежи като камък на шията и да ме дърпа надолу, ама аз инат... Живеехме у техните, добре, че своевременно ме осени просветлението и си събрах багажа.

Пране на ръка, за да .... не се хаби много вода (пари струва!)... Чакане на студа, или лашкане с трамвая, или седене между 4 стени с филм на компа, щото.. ами, пари ще се дават (от него), разбира се.. Лекции от баба какво ТРЯБВА да прави една жена... Тоя филм и аз съм го "играла".. Само че не беше по-голям от мен. Но пак се пробва да дресира. Не съм си и помислила да пера чужди дрехи със СТУДЕНА (пари де, пари струва топлата!) вода на ръка, да му готвя, още повече, че за мен нищо не беше направено преди това. То и моето семейство живееше скромно, но чак такива мизерии..

Сега ме е яд на мен и ме напушва смях на всички глупости, които чух и на които се нагледах.. Но - първа връзка, уж сериозна, с перспектива, надявах се да се промени с жена до себе си. 

Ужас! Аз, че съм жена, не съм искала от нашите и стотинка джобни от момента, в който имах някакви собствени пари, даже ме беше срам преди това, че искам, а здрав мъж на години да чака на техните и жената до себе си за елементарно обгрижване не мога и да си го помисля.

Няма лошо и да си "живучка" сладко по ергенски, но защо губи на момичето годините? Нарочно търсят "младички", защото лесно се лъжат, не очакват много в замяна, имат време за губене и късно ще се усетят, че нещо не е наред. Оставяй го да "търси себе си" и карай напред. Самият факт, че 35-годишен се заглеждал по други МОМИЧЕТА (не жени), ако така го е казал наистина и изобщо, че го е казал пред теб, говори нещо. Такива бивши плейбои на стари години са тъжна гледка - пропили се, пълни развалини и си въобразяват, че младите гаджета след тях тичкат.

Като ви чета моя бившия не е бил толкова зле. Майка ми ми даваше разни домакински задачи и аз го канех вкъщи и всеки ден ми миеше чиниите, някой път и чистеше у нас. Бях на 16, за някои неща бях много глупава, но за това се изхитрявах. 😀😀😀

Може ли да обясниш за визираш под губене на години става дума? Това го срещам често тук. Сякаш жената има само 10 години през целия си живот, през които наистина живее (през другото време е в някаква криогенеза) и се ражда с грандиозен план да оползотвори, капитализира и монетаризира тези 10 години на младост и красота, ако не го направи значи е глупава и зле (трябвало да дойде акъла в един момент). Пхах.

И за двамата времето тече еднакво, нито на единия, нито за другия времето е по-малко ценно. Не можеш да обвиниш някой, че ти губи от ценното време, без ти съзнателно да си съгласен за това.