Оставяте ли бебето /детето при баба?

Пак са на училище - по разни занимални и неща.

При нас в момента яслената група е почивка, та уплътняваме месеца на смени с бабите. Нямаме щастието нито да имаме неограничена отпуска, нито да работим от вкъщи.

Не е ли забранено тази година да излизат в почивка?

Ох, отказах се от тази битка. Отпуски имали за чистене, и те били хора. Звънях до дирекция "Здравеопазване" (понеже е СДЯ) , те звъняха на директорката, имаше теория, че персоналът не я бил разбрал и никой няма да почива един месец. В сборна група с друга група са от началото на юли, та така ..

Сборни групи са и в нашата ДГ. Учителката даже се похвалила пред децата, че отива на море и ще бъде на работа през септември.
Няма връзка с темата, но аз съм без думи, меко казано.

Всяка градина си прави своите далавери. Малкия, когато беше 2ра яслена, лятото ги бяха преместили на майната си, където и транспорт нямаше, та трябваше да се моля да си тръгвам по-рано от работа, после 2 автобуса, пеш... Оффф, ужас.

Има много случаи,в които децата не искат да да толкова дълго далеч от родителите...особено когато са по малки.

В темата обаче никъде не става въпрос за дистанциране от бабите и дядовците.
Говорим за оставяне и то предимно на по-малки деца...

По принцип е така, но тази година е по-особена и нямат право да почиват или да ги местят в други ДГ, но както се вижда тарикати пак има.
 Извинявам се за отклонението от темата.

Ние не сме в Бг, но вероятно и да бяхме все още, щях да търся работа дето ми позволява да съм с дребосите лятото.
Тук градините които са към училище почиват лятото, а независимите работят нон-стоп. Моя офис (а и на мъжа ми) позволяват да се вземат две седмици неплатен отпуск без разискване. Т.е. подава се специална бланка, с която общо взето казваме че няма да сме на работа за да гледаме дете/роднина. Останалото се запълва с платен отпуск. За сега неплатения не ни е бил огромен проблем (по друг повод сме ползвали), защото пък нямахме разхода за градина през това време. А тук си режат глави с цените.

Дори не искам да коментирам "имаме отпуски за чистене" на фона на това, че има родители, за които техният отпуск означава неплатен, понеже имаше едни два месеца, през които не работеха.

Сори за офф топика.

Синът ми е в лятна ваканция два месеца - юли и август. Около месец, обикновено през юли, ходи на лятна занималня - тази година беше тенис по цял ден, миналата година английски до обяд и плуване или тенис следобед. През август аз си вземам родителски отпуск и се прибираме в България. През останалите ваканции (които са на всеки шест седмици по една или две седмици) заминаваме някъде, ако съм си взела отпуск, или ходи пак на някакви занимания.

Както бях писала по-рано, майка ми, която живее с нас, няма желание да се занимава по цял ден с него, а мисля, че и на детето не му допада много идеята. То не е свикнало да си седи у дома - обича деца, пътувания и разнообразие.

Освен това когато започвахме ни казаха, че през лятото няма да смесват децата и да ги местят в други групи, уж да не си контактуват по между си, а го спазваха точно 2 седмици. От тогава постоянно има нови деца, а от миналата седмица дъщеря ми е в друга група. Вече с четвърта учителка. Че и те гледат на криво като кажеш, че няма да спираш детето за лятото, без въобще да им идва на акъла, че много хора си използваха отпуските по време на извънредното положение и нямат като тях 40 дни платен отпуск. А това явно им беше бонус.

Аз също имах предвид в моето мнение оставяне на детето при баба и дядо, докато е по-малко, в отговор на предните мнения. Просто споделих трайното положително влияние върху мен, като личност, от оставянето за по-дълго време. За дистанциране не мога да кажа, нюансите са тънки кой какво имал предвид. С изключение на тези, които нямат наблизо баби в помощ, и тези, на които бабите нямат желание да помагат, оставам с впечатление, че нежеланието да се остави детето е свързано с подобно нарочно дистанциране. Съжалявам, че не сте ме разбрала.
Лично на мен, вече 4 месеца лежащо бременна, без помощта на родителите ни, да съм изгубила бебето отдавна, така че с благодарност в сърцето си за желанието и времето, което отделят, си оставям детето, на 2 години и половина. И ми е мъчно да го виждам само сутрин и вечер, и не е каприз прекараното време сама у дома или в болница, но ако нямах тях, чао. Така че всичко написано от мен в темата го мисля и съм го преживяла по някакъв начин
+ Само да допълня, писах и назад, моето детенце беше виждало всякакви роднини само на/като гости до първата си годинка, беше си плътно до мен. Беше най-прекрасното време, но се наложи да се върна на работа, не беше приет на ясла още, и тук беше първата помощ от баби. Можеха, имаха желание, и положиха чудесни грижи!
+ Първата година признавам, не отделях време за себе си, външен вид по критичния минимум, не съм имала проблеми със самочувствието, но като се върнах на работа, имах нужда от повече лично време, за да се приведа в нормален вид монетата има две страни.
+ Единственото оставяне с преспиване на детето за 2.5 г. беше като ходихме на една сватба, просто не се е налагало друг път. Ако се наложи, пак ще го оставя.
+ Досега избирахме семейни хотелчета или хижи, в които видеобебефонът има обхват, това ми е била нуждата от нощен/вечерен живот и ми стига.
+ Ако животът ме постави в трудност да трябва да работя, и ако бабите бяха в друг град, бих си оставяла детето за повече от две седмици с постоянно гледане.
И вече лично до авторката: никой не може да ви нахълтва в живота с въпроси оставяте ли, ама защо не, ама защо да. Това си е Ваше решение, според Вашите нужди и разбирания. Мисля, че всички останали споделиха вижданията си, нормално е да са разнообразни и да излизат от сложените релси.

Напълно разбирам и подкрепям твоето мнение. И... Наистина е така,оставянето е според нуждите и желанията.
В моя случай....до момента,докато не съм започнала работа,нямам нужда да оставям малката. Ако се наложи да свърша нещо,да,ще я оставя за няколко часа,както и съм я оставяла. Но както бях написала,живеем с родителите ми в един град и всеки ден я виждат. Затова исках просто да поясня,че не е дистанцирана от тях.
Много е важно и според мен.,мнението на двете поколения да е сходно (да не казвам еднакво,защото е трудно)относно възпитание,режим на детето...поне докато е малко и не може да си каже какво иска или не иска. Пр. Не искам да давам някои храни на детето си....а отсреща -реплика "Ееее...едно време на два месеца ви давахме мед...отгледахме ви с кисело мляко " и т.н.

Да, съгласна съм тук, това става с много разговори. И аз срещнах трудности, трябваше да обяснявам да не се пасира храна на 2 години, да не се дава риба, мляко, цитрус в едно хранене, да се буди детето след 2-3 часа следобеден сън, особено ако минава 17, дупето да се мие след 💩, а не само с кърпички.... Не е минало гладко, но пък съм си казвала навреме, уж, по няколко пъти. Очаквах големи трудности с махането на памперса, където първите две седмици изцяло аз се посветих, и им дадох указания точно кое как кога, ама точно в това взеха, че ме подкрепиха и мина добре (че бяха се вманиачили, слагаха и махаха памперси с повод и без 💰💰💰). Кисело мляко с мед от два месеца, ами разбира се, и при нас я имаше тази идея! Те деца са гледали преди 35-40 години, нормално е да имат други схващания. Или "чувала съм за сокчета от 3 месец" (а аз кърмех изключително до 5.5 месец). За храните не съм позволявала нищо извън моите виждания. За режима - предадох им детето с изграден режим, и си настоявах да се спазва. Повтарях по сто пъти някои неща, ако искат да се сърдят, но не са казвали нищо. Изслушвам ги, когато имам търпение, приемам някои техни възгледи, доколкото не влияят зле на детето, и понякога само в техния дом да си ги правят. Така е, като разчитам на тях, все пак бабите гледат внуците по различен начин от този, по който са си гледали децата. Майка ми всичко ще ми каже, ако имаше нещо, не знам свекърва ми дали ми говори зад гърба, ама засега се получават нещата.
Успех и на теб. Ако не ти се налага - гледай си детето и бъди щастлива ако ти се наложи - отстоявай си възгледите. Хорското мнение да не те впечатлява.